Аз правя ТЕС – 3 история

14. декември 2018 Аз правя ТЕС 0
Аз правя ТЕС – 3 история

Аз правя ТЕС

3 история

Здравейте!

Днешната ни среща е с ето тази прекрасна дама. Това е поредната ни среща-интервю на тема Енергийна психология (ЕП), в частност ТЕС – Техниказа емоционална свобода.

 

Би ли ни се представила, коя си ти?

Н.Е. – Аз съм доктор Нина Еленкова. Лекар съм по детска дентална медицина от 80-а година. Класически хомеопат съм – завърших Международната академия по хомеопатия към Джордж Витулкас. Занимавам се с холистична медицина като цяло. Отворена съм към всякакви неща, които биха могли да помогнат на човека да се чувства добре, да е здрав, да е хармоничен. И едно от тях е ТЕС.

Д. –  Да. ТЕС ни запозна.

Н.Е. – Да, ТЕС ни запозна, ТЕС ни срещна и съм безкрайно щастлива от всичко това! 

Д. – Да, както повечето от нас, които сме се докоснали до Техниките за емоционална свобода.

Ти ли откри ТЕС или ТЕС откри теб? Кога и как стана това?

Н.Е. – То е много странно, защото като че ли нещата, когато ти си готов за нещо, то идва при теб. Сега, с ТЕС първата ми среща беше, без аз да осъзная дори, още 2009 година. От 2008 година четири години поредни посещавах в Индия ашрама на „Шри Ауробиндо и Майката” в Пондичери и там се срещнахме с енергийния психолог  Сундарараджан, който ни обучаваше наразлични техники. И на втората година, струва ми се, от нашето обучение той ни показа ТЕС. Всъщност, сега осъзнавам, че това е било само част от ТЕС. Само потупкването на „карате” точката беше. Но то беше пак много впечатляващо, защото имахме невероятни резултати. И аз дойдох тук в България и толкова въодушевено го показвах на различни приятели и изобщо нямах представа какво точно е това и мислех, че е част от тази енергийна терапия или невротерапия, защото той, нали, с това се занимаваше. Впоследствие видях в списание „Осем” статията за Карл Доусън за Техника за емоционална свобода, Пренареждане на Матрицата сТЕС. И в момента, в който го видях, аз казах: „Не, аз трябва да се запиша натова!” Не го свързах с това нещо, което бях научила от Сундарараджан. Но когато се срещнах с Ирена Рельовска–Бартън и когато се срещнах с Карл Доусън, бях толкова вдъхновена, въодушевена и казах: „О, ама аз това съм го виждала! То не ми е за пръв път!” Но разбира се това, което успях да науча на този основен курс, и в което ни въведе този голям майстор на обучението по Техника заемоционална свобода и автор на Пренареждане на матрицата с ТЕС, то е несравнимо, напълно. Бях възхитена.

Следващото, което ми се случи вседмицата след курса, беше един едноседмичен семинар на големия индийски хомеопат и световен, Раджан Шанкаран, който работи по Сенсейшън метод. И аз намерих толкова много паралели между ТЕС и това, което хомеопатията открива в човека – неговата същност, неговите проблеми, всичко, което върви от детството като линия през целия му живот и всичко, което ти можеш да видиш в страховете му, в сънищата му, в желанията му, в поведението му! Всичко това е едно цяло! И ти разбираш, че човек е едно цяло. Ние сме една същност. Ние сме едно цяло с Вселената, с природата. И когато това го разбереш, ти става ясно, че трябва да погледнеш на човека не като отделна част – не го боли глава, не го боли корем, не го боли крак! Боли го душата му! Боли го нещо, което е дълбоко вътре в него! И ТЕС е това, което помага да можеш да се очистиш и то по много кратък път. Много бързо достигаш да този проблем! Това е нещо, което ме изуми, когато се докоснах…

Д. – Звучиш много вдъхновено!

В кои области на живота, ти лично прилагаш ТЕС?  

Прилагаш ли в работа, в семейство, други теми?

Н.Е. – Да, да, прилагам винаги! Етои тази нощ да ви кажа. Понеже тръгна да ми пада гласът, както може би ме чувате. Има някакъв… вирус се вихри. Аз работя с много деца, идват ми болнички, така, и усетих, че нещо става. Нощта съм си правила поне три-четири пъти ТЕС, така! И сега се чувствам доста по-добре от това разбира се! Ползвам го и при всички мои пациенти и хомеопатични – уча ги да си правят ТЕС. Особено скоро имах няколко пациенти с панически атаки (ПА). Сега, не винаги, за жалост не винаги, хомеопатът, не хомеопатията, е виновна когато нещо не работи. Виновен е хомеопатът! Нали, аз визирам себе си. Защото е трудно да видиш лекарството. Много е трудно, картината понякога е много замъглена. И за да мога да помогна на човек, когато е в остро състояние, аз ги уча да си правят ТЕС. И казвам: „Когато изпаднеш в това състояние, направи си това упражнение, не е сложно, опитай го да видиш!” И наистина им помага, много са доволни. И на моите малки пациенти в кабинета, когато много се страхуват, винаги им правя така, потупване по главичката, тука така, по очичките, галя ги  по носленцето (зони за потупване според ТЕС – бел. Д.). Сега, не всеки родител е отворен за такива неща. Аз, така, внимавам. Но когато галиш детето, те не разбират. Аз го правя много нежно и те се успокояват!

Д. – Ей сега се издадохме! Ха-ха!

Н.Е. – Ха-ха, аз на някои родители казвам: „Това са едни такива успокояващи потупквания, които просто ги правя, за да се успокои детето”. Е, не на всички обяснявам ТЕС, защото те са… Някои от хората за съжаление са много подозрителни. Не са подозрителни, когато им даваш химия да пият, нали, лекарства, които могат да увредят всичко друго! Не са подозрителни, когато им се дават ваксини, които могат да доведат до увреждания! Но са много подозрителни, когато искаш да му направиш нещо толкова елементарно като едно потупкване!? Но това, според мен, сме в такъв преход и трябва да се учим, трябва да се възпитаваме. И колкото повече отваряш хората към този свят, те като че ли стават повече, все по-отворени. Аз виждам пациенти, които се лекуват с хомеопатия, хора, които се обръщат към акупунктура, акупресура и други холистични методи. И това е един от тях. Енергиен метод, който е прекрасен!

Д. – А освен това да напомним, че докато в акупунктурата имаме пробождане с игли, то тук го няма. Имаме една елементарна стимулация, лекичка, с потупкване по акупунктурни точки по главнитени меридиани и те работят!

Н.Е. – Никакъв риск за пациента!

Д. – Да, екологично чист подход!

Н.Е. – Освен това много безвреден, освен това много евтин!

Д. – Да!

Н.Е. – Освен това много достъпен! Можеш да го направиш навсякъде. Можеш да го направиш и в автобуса, и във влака, и, ако щеш, в самолета.

Д. – И, както се оказа, и на зъболекарския стол! Или преди това, като те дострашее, като почне да ти трепери душичката.

Н.Е. – Точно така! Обучих децата ми да си правят ТЕС, внуците ми също ги обучих да си правят ТЕС, когато са притеснени.

Д. – Колко са големи те?

Н.Е. – Имам четирима внуци – на 16, на 15, на 12 години и една внучка на четири и половина години.

Д. – Всички те ли правят ТЕС? Това е любопитно за нашата публика също.

Н.Е. – Малката сама все още не, но големите знаят, владеят и са готови винаги да им го направиш, ако…те, нали, отворени са към това.

Д. – Харесва ли им?

Н.Е. – Ми, харесва им! Добре се чувстват. Моите дъщери много одобряват, чувстват се безкрайно добре. Даже в началото бяха ходили при други терапевти. И, нали, аз не мога да кажа, че съм практикуващ ТЕС терапевт, защото просто нямам физическото време за това между стоматологията, хомеопатията, но аз го прилагам във всеки един момент и се опитвам да обуча максимално много хора. И много хора ги изпращам при колеги терапевти, за да могат да се докоснат до това. После, когато човек го усвои за себе си, то е такова богатство и такава ценност! Ти просто имаш още едно оръжие, още един похват в ръцете си да се справиш във всяка критична ситуация.    

Д. – Да, което звучи много странно на хората, че може да е толкова универсален метода, толкова всеобхватен, за какви ли не теми, но е факт! Защото, аз ще го напомня тук, че ние работим не с факта, ние работим с нашето отношение към който и да е факт. И когато ние трансформираме нашето отношение, тогава този факт престава да съществува за нас или вече по друг начин го интерпретираме, съвсем различен. Което ни дава голяма свобода на действие в живота.

Н.Е. –  Точно така! Начинът да преработиш нещо в себе си е безкрайно по-бърз и ти просто го оставяш и го забравяш. Нещо, което се е загнездило в теб, ти просто успяваш да го метаболизираш по някакъв начин, да го храносмелиш душевно, ако мога така да се изразя изобщо. Лично аз преживях това освобождение, това, което ми даде ТЕС на мен. Имах огромна травма от загуба на моето първо внуче. Голяма мъка беше, голямо страдание! И съвсем неочаквано за мен избухна като емоция по време на курса (по ТЕС – бел. Д.), за щастие! И толкова нежно беше отработено. И аз успях да преодолея това. Аз се почувствах освободена. Мислех, че бях успяла да го забравя, да го преработя. Но, оказа се, че не съм. Дълбоко някъде то е било стаено в мен. Но чрез ТЕС аз успях да се освободя от тази мъка.

Д. – То за това се нарича Техника за емоционална свобода! Защото става точно този ефект – ние освобождаваме добре скритите емоции. Можем да си мислим, че ги нямаме, но те всъщност са си някъде дълбоко в душата ни…

Н.Е. – То замръзваш там! В този момент си замръзнал, без дори да го разбираш, и във всеки друг подобен момент реагираш  по този модел, реагираш с този страх. Сега се чувствам много по-балансирана. Разбира се, човек никога не може да забрави тъгата или, когато загубиш близък човек… Наскоро, преди четири месеца, загубих моя баща и успях чрез ТЕС. Даже аз, в хомеопатията ималекарства, които са за загуба на близък човек, но аз не взех. Не ми се наложи. Понякакъв начин успях да осъзная, да разбера – това е пътят, неговият път, така се случи, той живя достойно близо 90 години. С ТЕС успях да преодолея това и да мога да му изпращам любов и светлина, и всичко най-прекрасно.  

Д. – Много хубаво звучи! Между другото и аз вчера бях на 40 дни на майка ми. Изключително добро постижение е с ТЕС да мога да отреагирам на това на практика травмиращо събитие за всеки един човек. Защото майката е началото и краят на твоето същество по някакъв начин. Без нея нас нямаше да ни има на този свят. Разбира се, и за бащата се отнася същото!

Н.Е. –  Разбира се!  

Д. – Те са половината от нас.

Н.Е. –  Когато губиш родител, винаги боли, колкото и да са възрастни.

Д. – Дори и да не го харесваш този родител, дори да си имал конфликти с него, той е неизменна част от теб, от биологията ти ако щеш, от душата ти, по всякакъв начин. С доброто и с лошото ние сме изградени от тези двама родители. Но ето че с ТЕС е изключително силно изчистването на всички възможни травмиращи емоции.

Н.Е. –  Точно така!

Д. – Та ето, ние сме в момента живото доказателство как дори такива тежки загуби, въпреки че сме възрастни хора, и че, нали, по-философски можем да гледаме на нещата, но родителят си е родител!

Н.Е. – Родителят си е родител, но може да се справим!

Д. – Може с ТЕС много да си съкратиш мъката и агонията, защото различните хора различно тежко приемат това, но с ТЕС може.

Н.Е. – По различен начин, но вече да можеш да продължиш напред спокойно.

Д. – Да видиш доброто, да видиш градивното и да продължиш нататък по един хубав начин.

Н.Е. – Да, да!

Д. – Значи използваш ТЕС на зъболекарския стол за дечицата, използваш го за себе си, използваш го за семейството си. За нещо друго използваш ли го?

Н.Е. –  За хомеопатичните ми пациенти го използвам. На всеки, на когото се е наложило! Даже така, някой път срещам съседи на улицата и така нещо казват. Викам – я дай тук да направим едно потупкване! То е много невинно. Не ти трябва специална зала. Не ти трябва специален стол. Не ти трябва инструментариум. Не ти трябва нагласа дори някаква, обстановка или каквото и да е. То просто може да се случи където и да е! Дори понякога съм се замисляла, дали човечеството по някакъв начин не се подготвя за някакъв етап от съществуването си, когато… защото всичко може да се случи! Живеем в невероятно объркан свят! Много агресия, много. И може да стане така, да се случи срив на всички компютърни системи или на каквото и да е, и ти да няма как да лекуваш пациентите! Но когато имаш ето такива похвати…

Д. – Много апокалиптично звучеше!? Но е факт, че ако нямаш нищо друго, винаги имаш двата си пръста или един дори да е само, и възможност да потупкаш.

Н.Е. –  Не, не, не! Представете си високо в планината сте – нямате друг начин (нямате лекарство, нямате достъп долекар)! Аз говоря за такива ситуации. Някъде сте попаднали случайно – катастрофа или нещо друго. Веднага можеш да прибегнеш до ТЕС. Можеш да помогнеш на себе си или на хората около теб. Да ги балансираш. Защото човек, когато е в страх, в стрес, негативен, нали, позитивните стресове си имат своето значение добро, в негативен стрес ти не можеш да мислиш разумно! Не можеш да намериш правилния изход или избор на нещо.

Д. – Да, тогава просто не можеш да мислиш адекватно. За да може човек да се справи, трябва да е хладнокръвен, както се казва, за да си вземе съответното решение.

Н.Е. – Да! Точно така, да се балансираш. Това е нещото. Аз това казвах, че то не изисква някаква подготовка. Винаги е там (ТЕС– бел. Д.)!

Д. – Само да се сетиш и да го приложиш в необходимия момент.

Н.Е. – Да! 

Какво се промени за теб, какво ти постигна и как другите отразиха това, откакто използваш Техниката за емоционална свобода?

Имаш ли наблюдения?

Н.Е. – Ей това е много трудно, че хората не винаги разбират, когато нещата са отишли в позитивна посока. Склонни сме да забравим какво беше предишното. Но при всички случаи си мисля, че станах по-балансирана, че станах по-отворена към… по-безстрашна, даже в това да живея,  нали, и да очаквам това, което ще ми се случва занапред. Някак си по-сигурна се чувствам! Освен това големият майстор Карл Доусън ми направи една сесия на ТЕС, която мисля, че ме освободи от едни мои такива страхове, детски, от тъмнината, от това да съм сама, от тъмните води. Сега тези неща ги приемам много по-добре! Това при всички случаи.

Д. – Влизаш ли в дълбокото и тъмното море?

Н.Е. – Ха-ха, влизам пак! Нееее. Защото аз не съм и прекрасен плувец, но нямам този страх, който имах преди, или този ужас. То не е срамно да каже човек – аз не смеех да вляза в мазето сама. Ха-ха, докато сега влизам сама в мазето, спокойно! Ето, освобождава те от много ограничения, които си имал, но при всички случаи ние не разбираме какво, отървавайки се от нещо уж малко и невинно, колко много свобода ти дава това! Колко много с енергия те зарежда, за да можеш да си вършиш другите нормални елементарни неща!

Д. – И понякога дори не се забелязва, толкова е лека трансформацията. Толкова е неусетна, че ти правиш вече неща, които до преди това не си могъл. И може да мине доста време преди да си кажеш – ооо, чакай малко, аз преди не можех да влизам в мазето, а сега  редя бурканите спокойно, ха-ха!

Н.Е. – Ха-ха, влизам спокойно, светкам лампата и не ме е страх.

Д. – Звучи много хубаво!

Как според теб биха изглеждали нещата, ако не беше направила тази стъпка, с ученето и практикуването на Техники за емоционална свобода?

Н.Е. – Знае ли човек!? Виж, това е много труден въпрос! Ми може би щях да си бъда с тези страхове. Щях да нося освен това тази травма и щях винаги да се страхувам и за другите ми внуци много, патологично. Страхът и грижата за децата не е нещо неестествено, но когато е прекалено засилено, нали, това вече отива към патология. И това е нещо, което може да те затормозява и ти дава ограничения. Мисля че с ТЕС преодолях доста и това ми даде някаква увереност  и спокойствие.

Д. – Да можеш да се радваш сега на внуците си. Да не ги предпазваш прекомерно.

Н.Е. – Мога да се радвам, да, на всичко останало! Да, да не съм чак толкова протектираща!

Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш от тези техники?

Н.Е. – Продължавам, разбира се! Очаквам винаги да ми помагат. Очаквам винаги да мога да помагам на пациентите си с тях. Очаквам да помагам на много хора. На колкото повече да ги науча, да ги обуча. Мисля си, че това е един дар. И никога няма да го забравя, никога няма да излезе от живота ми. То е нещо, което си го получил и трябва, когато получаваш такива вселенски подаръци, както аз ги наричам, трябва да ги раздаваш колкото се може повече и да ги използваш! Защото те ти дават сила за живот, радост. Радост от живота! Свобода! Здравето е свобода. Нали!? Когато ние сме здрави, ние сме свободни. Болестта е ограничение. А ТЕС е един от начините да бъдеш свободен.

Д. – И емоционално, и физически, и в начина си на мислене!

Н.Е. – Точно така.

Д. – Разбира се, дори хората, когато имат някакви физически увреждания, които да кажем по природа са им такива, пак има начин да се прилагат техниките и да получат максимална свобода в рамките на това, което имат. Тоест, да постигнем най-доброто, оптималното за състоянието, в което сме, каквото и да е то. Тази свобода получаваме.

Н.Е. – Да, така е, така е. Защото ние сме единно цяло. Психо-емоционално, физическо, ние сме едно. И когато тук си балансиран на умствено (сочи главата – бел.Д.) и емоционално ниво, ти много по-добре се чувстваш и на физическо ниво. Всичко е свързано.

Какво е за ТЕС за теб в крайна сметка?

Ти спомена на няколко пъти, но…

Н.Е. – Един много бърз начин, един много лесен начин да намериш проблема си, да намериш това, което те затормозява, от детските ти години през целия ти живот, да се свържеш с този момент, който да речем е направил от теб така, че ти да имаш страхове от нещо или да имаш притеснение от нещо. Аз видях многобройни случаи на мои колеги повреме на курса, от които излязоха страхове от детството, които те дори не са ги осъзнавали, може би дори не ги помнят и съзнателно, и които след това казаха: „Господи, ама понеже някой си тогава ми беше казал „ти си грозен”, или „ти си глупав”!” и така… И на това се опитвам да уча също и родителите – не унижавайте децата! Моля ви, не ги унижавайте! Защото душата им страда. И когато ти му казваш, че е глупав, грозен или некадърен, това може да му остане клеймо за цял живот! Не у всекиго. Има деца, които, от двадесет деца на две да се случи, на едно да се случи, пак е травма! Това е нещото, което ТЕС ме научи, че действително нещата са загнездени дълбоко още в най-ранна детска възраст. Може би дори вътреутробно. Ние не можем да кажем, вероятно е и така.

Д. – Случват се и такива. Поне при моите клиенти аз го срещам доста често. И вътреутробният живот, и даже в момента на зачеването. Да не говорим, че и от преди това се носи информация от майката…

Н.Е. – Да, поведението на майката и децата…

Д. – Да, има памет за отношения, обикновено между свекърва и снаха, докато тя е била бременна. И негативизмът на свекървата се запечатва в майката и от майката в бебенцето. И после се проявява като някакъв блокаж в пътя на развитие на личността. Но ето, през тези техники можем да стигнем дотам и да изцелим въпросната травма.

Можеш ли да кажеш коя беше ти преди ТЕС и коя стана след това? Коя си сега?

Н.Е. – Ха-ха!

Д. – Как би охарактеризирала Нина преди ТЕС и Нина след ТЕС?  

Н.Е. – Знаете ли, винаги така съм се замисляла  – когато бях дете – бях едно, по-късно бях друга. Докоснах се до Рейки. Разбрах, че това е някакъв нов прозорец, който се отвори в живота ми. Докоснах се до хомеопатията. Тя отвори за мен света като че ли. Когато се докоснах до ТЕС, като че ли този прозорец и светът се разтвориха за мен още повече. И съм човек, който живее на тази Земя, в тази Вселена.

Д. – В тази България, в която всички живеем!

Н.Е. – В тази България! Обичам света. Обичам хората. Обичам всичко красиво. И природата, и … Не знам? Развиваме се. Това е нашият път. Това трябва да го правим. И нека всеки, който може да получи нещо от всичко, което научаваме в живота си, то е стъпка напред. То е начин да станем ние по-добри. Защото, докато си на тази земя, според мен трябвада се учиш. Да се учим на хубави неща. А ТЕС е едно  прекрасно нещо! Техника за емоционалнасвобода.

Д. – Да и аз го потвърждавам. Много обичам тази техника, затова е и този разговор с Нина. За да можем, каквато е моята идея, да покажем че в България от българи при настоящите условия ТЕС може и има почва да съществува. А ние сме хора, които вече от много години го използваме. Затова поглеждаме в момента назад, за да кажем вече от опита си, който имаме, че ТЕС работи. Не е безпочвено!

Н.Е. – Абсолютно!  Работи и то много добре.

Би ли искала сега на свой ред ти да ме попиташ нещо свързано с ТЕС?

Н.Е. – Ами понеже ти се занимаваш толкова много, имаш много по-голям опит, практикувайки ТЕС, виждаш ли как хората се променят? Това за всеки лечител е безкрайно ценно, нали, и удовлетворяващо. Когато видиш, че пациентът е добре, как ги виждаш хората? Как трансформацията им… вдъхновява ли те?

Д. – Ами всъщност заради това правя  това, което правя. Заради това съм консултант. Защото виждам голямата трансформация. Тя винаги е изумителна. Защото виждам как тръгваме от някакъв проблем който стои на повърхността. Примерно – боли ме главата. Или ето, загубил съм родител. Или гаджето ми ме изостави. Или в работата си имам някакъв проблем в отношенията. И това със стъпките на прилагане на Техниката ни отвежда в някакво време и пространство, което може да е в някакъв невероятен момент. Може да е в детството. Може да е в младежките години. Може да е във вътреутробния период. Понякога се случва, колкото и все още да звучи нестандартно за някого, в минал живот. И там се отработват преживявания, които тогава не сме могли да се справим с тях. И виждаш как, поне аз го виждам, как личността на клиента ми се променя в рамките на минути, на часове, най-много в няколко сесии. Освобождава се от всичко това и как животът му реално се променя. Изключително вдъхновяващо. Изключително зареждащо. И аз съм по-скоро благодарна, че  се чувствам благословена да… Как да кажа? Да ми е позволен достъпът до всичко това. Тоест, че човекът ме е допуснал до своя свят, че аз мога да помогна той да извърши такава трансформация. За мен е изключително… вълшебство е слаба дума… благоговение. Пред тази трансформация. Искрено се възхищавам на всеки, който има куража да я постигне. Защото все пак се иска работа. Разбира се, всеки клиент е много различен. Има такива, които не се осмеляват или само донякъде се осмеляват, но пак има промяна. Дори те да не си дават сметка, защото този ефект много често го има, толкова е бърза и лесна трансформацията, пак ще го повторя, че те не усещат, че са се променили. Но минава време и те го установяват – животът им става по-добър. Да не говорим, че има едни хубави съпътстващи ефекти, когато човек освободи някоя травма, той се успокоява. Започва да мисли по друг начин. Започва да действа по друг начин. Изобщо изведнъж се оказва, че е по-здрав, че е по-щастлив, че си е намерилпо-добра връзка в партньорските взаимоотношения.

Н.Е. –  Че творческият му потенциал се е отворил.

Д. –  Изведнъж може да смени професия и да се окаже колко е щастлив от това. Може да започне да пътува. Да си намери, така да се каже, мястото в себе си, а след това и в живота. И се радвам.

Н.Е. – Даааа.

Д. – Имах един такъв случай. Моя приятелка ми праща нейна приятелка, която казва: „аз нямам никакви проблеми”. Същевременно „Не мога да имам дете. Мъжът ми иска да ходим в чужбина, а аз неискам да ходя в чужбина.” Човек с юридическо образование, който мисли с дисциплиниран ум. Нали – работим, работим, съпротивлява се на процеса! Много лоши взаимоотношения със свекървата. Какво ли нямаше и изскочи в тази сесия!? И тя непрекъснато се съпротивлява по време на сесията. И така, работим, работим, работим. Постигаме нещо. Тя си тръгва, така, с едно на ум сякаш нищо не е, „закакво беше всичко това!?” Не се обажда втори път. А беше необходимо. И какво разбирам след време!? Мъжът ѝ се отказал да заминава, тя не искаше! Подобрила си е много взаимоотношенията със свекървата. Отслабнала е много. Намерила си е нова работа и се чувства превъзходно… Е ми да, нищо не сме направили! Ха-ха-ха! А всъщност тя никакви други такива подходи не е правила. И ето така! На мен ми стана много мило, много драго. Не е важно в крайна сметка дали човекът ще разбере, че сме направили заедно нещо. Важното е, че животът му е тръгнал към по-добро!

Н. Е. –  Важното е, че той е променен. Точно така!

Д. –  Е, как да не се зарадвам? Как да не продължа да работя?

Н.Е. – Аз за това казах, че ние  хората, включително и за себе си го казвам, трудно регистрираме положителните неща. Склонни сме да забравим това, което беше преди – „еми не, то това си е така”, нали! А то всъщност… Хубавото е, че се случват трансформациите, че се случват промените. Освобождаването от страховете ни. Освобождаването от травми.

Д. – И може би да напомним, че животът не е само травми и страхове! Имаме си и цели. И ТЕС е много добър и за постигане на някакви цели. За придобиване на някакви характеристики, които примерно искаме да излъчваме към света, да изявяваме. Така че, има тази насока. Можем ефективно да прилагаме ТЕС, за да можем пак да сме щастливи. Удовлетворени. Да се чувстваме по най-добрия начин свързани със себе си и със света, в който живеем, и, който е извън нас. Така че, какво да им кажем? Практикувайте ТЕС!?

Н.Е. – Практикувайте ТЕС!

Д. – Научете го. Поучете се от добрия пример. И знайте, че в България ТЕС е възможен! Има добра почва. От българи.

Н.Е. – За вас, за децата ви, за внуците, за пациентите ви.

Д. – За клиентите ви.

Н.Е. – За всекиго! За всички хора по света е прекрасен и много полезен!

Д. – Благодаря! Беше прекрасно! Всичко добро!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

Живот За На Пред На Ли!?

 Д-р Нина Еленкова специалист детска дентална медицина

Индивидуална консултация

Аз правя ТЕС – 1 история

Аз правя ТЕС – 2 история


Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.