Аз правя ТЕС – 4 история
Аз правя ТЕС
4 история
Интервю на Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
с
Иван Петърнишки ръководител полети, автор на книгата „Техника за емоционална свобода“, форум emozdrave.info
Д. – Здравей!
И. П. – Здрасти!
Д. – Това е днешният ни участник в поредното интервю, което правя за моята публика, която се занимава с ТЕС и енергийна психология.
Би ли ни се представил кой си ти?
И. П. – Ами аз се казвам Иван Петърнѝшки. Работя като ръководител полети в момента. Това е основното ми занимание. От над тридесет години се занимавам с алтернативна медицина и с различни методи за подобряване на емоционалното, физическото и психическото здраве на хората. Изучил съм над 40 различни техники и методи за въздействие върху човешката психика и физика. Внесох ТЕС в България преди 12 години – Техника за емоционална свобода.
Д. – Това е 2006 година.
И. П. – Да. Имам две издадени книги и едната е специално за ТЕС, а другата е за други техники, които помагат за освобождаване от негативни емоции. Защото негативните емоции всъщност са в основата на… смята се, че са в основата на над 90% от хроничните заболявания.
Д. – Да, и това все повече се доказва.
И. П. – Правя семинари на тези теми, в които обучавам хора как да работят сами с някои от тези техники. Единственият лицензиран за обучаващ по Духовни технологии на Живорад Славински съм в България. И освен това се занимавам и с обучаване на треньори, как да ги кажа, коучове – тук в България така е по-популярно да се каже. Което е треньори по успех или по живот, бизнес и т.н. Обучавам такива коучове на някои от техниките, които съм изучил, които да им помагат да постигат по-бързи и по-дълбоки резултати с техните клиенти и които са свързани най-вече с настройка на ума за успех в дадено начинание, за постигане на цели и т.н.
Ти ли откри ТЕС навремето или ТЕС те откри? Кога и как стана това?
И. П. – Аз открих, хъм, ами не знам дали аз съм я открил или тя ме е открила! Всичко е някаква синхроничност… и така! Аз не мисля, че има случайности. Просто човек по някакъв начин предизвиква да му се случат различни неща. Аз живях около десет години в Австралия и в началото имах един много тежък период там. Първите две години всъщност бяха най-черните и гадни години в живота ми. Буквално бях на ръба на това да откача. Мразех всички и всичко и най-вече себе си. За това, че стоях там, за това, че не ми се получаваха нещата, за това, че нямах никого около себе си и всички хора, на които разчитах, бяха в България. Тези, които срещнах там, не ме подкрепиха по начина, по който аз се надявах, че ще ме подкрепят… които аз не ги познавах преди да отида там, но да кажем познати на познати.
Д. – Неволите на емигранта.
И. П. – М-да! И всъщност в този така тъмен и черен период, когато бях стигнал буквално до ръба на това да ме освидетелстват. Имах период, в който вървях по улиците и крещях – просто вървя и крещя, от злоба и от яд, просто ритам, блъскам. Исках да убия някого, да го нараня все едно той ми е виновен. И осъзнах всъщност, че това, което трябва да направя, е да работя върху собствената си психика и начин на мислене. И че иначе нещата няма да се подобрят, ще продължават да се влошават и буквално ще психясам.
Д. – Звучи доста страшно.
И.П. – И тогава си спомних за една книга, която бях чел в България, на Хосе Силва. Казва се „Контрол на ума”. Това е може би първият метод или първата техника, за която беше публикувана на български някаква книга, и която беше свързана с, така, умствени настройки. И започнах да практикувам това, което си спомнях от нея. Защото на времето, когато я бях чел, бях практикувал и бях имал успехи с този метод. Той е свързан с визуализации и утвърждения най-общо казано, които се правят обаче в такова, полусънно състояние. В състояние, в което мозъчните вълни намаляват като честота, т.н. алфа вълни се създават в мозъка. И това нещо доста добре ми повлия. Този период отмина. Нещата тръгнаха да се оправят. По това време аз също работех като персонален треньор. Персонален фитнес треньор! И забелязах, че хората, с които работех, също страдаха. Не страдаха, ами основният им проблем не беше толкова какво ядат, нали там, като им правят диети и някаква тренировъчна програма, а основният им проблем беше в настройката, която имат спрямо себе си, собствените си тела, живота си и т.н. И реших, че трябва по-задълбочено да се занимавам с тази фера. И първото нещо, което направих, беше да отида на един курс по … Всъщност, четох книги по Дианетика, което е на Рон Хъбард така, как да кажа, методология за изчистване на хората от такива натрупани психо-емоционални проблеми. Повечето хора са чували за Сциентология. Всъщност това е … Дианетиката е, как да кажа, основата на Сциантологията. В Сидни, където живеех, имаше Сциантоложка църква. И там ме… Имаше хора по улицата, които ходеха и придърпваха, така, търсеха привърженици. И всъщност ходех в тая църква, където това, което ми представиха, нали, те така те карат да гледаш едни филмчета, които ти говорят за Дианетиката и как тя може да ти помогне и за мен беше адски тъпо и по детски начин представено! В смисъл не ме грабна изобщо. Но те ми дадоха и книга да чета. И аз четох книгата. И всъщност това, философията в книгата, ми хареса, но там нямаше обяснения точно как се правят нещата. Трябваше да се ходи при техния човек, специалист. Което аз не направих. Но оттам, така, интересът ми се задълбочи и след това се записах на един курс по Невролингвистично програмиране (НЛП – бел. Д.), на който видях добри резултати и доста ме заинтригува. Изкарах там … всъщност то беше един уикенд, който беше за запознаване, и след това вече уикендът водеше до курс. Изкарах курса и всъщност накрая на този курс по НЛП някой от хората, които бяха на курса, спомена за Техника за емоционална свобода, която беше нещо супер ново тогава! Това става 2002 година. ТЕС е създадена 1989 г., но разпространението ѝ в световен мащаб беше… в Щатите може би е било по-бързо, но до Австралия беше горе-долу тогава стигнала. И демонстрираха ни там тази техника и аз видях още по-добри резултати от тия, които бях видял в НЛП. И освен това, аз имам някакви такива, де да знам, интуитивни способности. Някой път просто знам, че нещо е еди-как си! Без логически обяснения. Не мога да го обясня логически. И просто усетих, че това нещо е страхотно добро и че трябва да се развивам в тази посока! И така тръгнах да търся варианти за обучение, да гледам видеа, да търся информация. Обучих се в Техниката за емоционална свобода. Между другото Гари Крейг, който е създател на Техниката, също е минал през Невролингвистично програмиране. Той доста се е развивал в посока на психология и психотерапия най-вече. И той използва доста похвати от НЛП в работата си с Техниките за емоционална свобода. Тоест, имаше доста допирни точки между двете неща, ТЕС и НЛП, и едното подпомагаше другото, по никакъв начин не си пречеха. Но нещата бяха доста по-прости в ТЕС и това, което мен лично ме привлече, е, че резултатите бяха много бързи и дълготрайни.
И така всъщност започна моят път! След ТЕС съм учил много други неща! Те почнаха да излизат в Австралия и след това, като се върнах в България, … в смисъл, на западния пазар постоянно се бълваха нови техники, както и на източния. Има тука, в Русия, доста сериозно развитие в тая посока.
Д. – Те си имат школа също, дългогодишна.
И. П. – Да. И така! Та не мога да кажа ТЕС ли ме откри, аз ли я открих! По-скоро щастливо се срещнахме, ха-ха.
Д. – Добре звучи!
В коя област на живота си ти приложи ТЕС първо? И след това в кои още? Спомняш ли си?
И. П. – Едно от основните неща, които учат в ТЕС, е, че всичките ни проблеми, които са хронични, т.е. във времето се повтарят и не изчезват или се задълбочават, идват от някакви случки в миналото. И основно в детството ни. И всъщност това, което аз осъзнах, работейки в тази посока, на изчистване на миналото от негативни случки, за мен в моя живот, аз основно винаги съм се интересувал от две неща. Едното нещо е авиация, което работя и в момента. И другото нещо е как да бъдем по-здрави. И това, как да бъдем по-здрави, е по-скоро свързано с това, как да удължим живота. Тоест, ако сме здрави, ще живеем по-дълго. И всъщност осъзнах защо аз се интересувам от тези две неща. Защо не се интересувам от нещо друго, а точно от тези две неща? Всеки човек може да направи някаква аналогия със себе си или да потърси в миналото си. Има случки, които дефинират неговите интереси, и защо той се стреми към нещо и работи, и се развива в някаква сфера, а не в друга. В моя случай аз открих две случки, които всъщност… Направих връзката между моите интереси и тези две случки! И едната случка е, не знам на колко години съм бил, да кажем на 5-6. Седях в един фотьойл вкъщи и плачех безутешно за това, че ще умра. Някога!
Д. – Леле!
И. П. – И това, много интересно… Моят спомен е, че това беше породено… Ние живеехме на шестнайсетия етаж в един много висок блок в Плевен. И оттам се виждаше… имаше много хубава гледка. В смисъл, много надалече се виждаше, хубави неща се виждаха. И това беше лятото, всичко навън е зелено, пеят птички, въздухът е чист, слънце грее, аз имах доста щастливо детство. И в един момент аз, гледайки отгоре, си мислех колко е красив, колко е прекрасен този свят. Как един ден аз няма да съм там и няма да го имам, няма да мога да го виждам, чувам, усещам, да му се радвам. И всъщност оттам, аз… Другото, което е, може и оттам да ми е минала някоя мисъл – сега, ако падна примерно от този балкон, ще се размажа или нещо от сорта. И всъщност оттам нещата са се насложили и аз започнах да рева. И това е много дълбоко запечатано в мен и всъщност оттогава имам страх от смъртта. В смисъл, оттогава съм търсел начини да отдалеча смъртта, работейки върху себе си и бидейки здрав във всяко едно отношение – физически, психически и емоционално. Тоест, търсенията ми в психотерапията и алтернативната медицина струят от тази случка. Според мен. Аз поне не съм си спомнял по-стара. И понеже пита върху какво съм работил, едно от големите, и то може би основни за всеки човек, е този страх от смъртта и него съм го чистил – и тази случка, и други съм чистил с ТЕС.
А другата случка, която е свързана с авиацията, е пак от периода да кажем 6 – 10 години. Бях паднал в един изкоп за тръби за парно, който беше доста дълбок. Между 3 и 5 метра е бил дълбок този изкоп. На дъното на изкопа имаше само постаменти за тези тръби, които бяха бетонни и бяха с такива, арматурни железа, които стърчаха нагоре. И ние нещо играехме там с някакви приятели наоколо, аз се подхлъзнах на ръба на този трап и увиснах на една трева. Успях да се хвана за тревата и висях на тревата, и я усещах как се изтръгва от корените си.
Д. – Изтръпвам като те слушам!
И. П. – Аз бях с лице към изкопа, в смисъл към стената на изкопа. Не виждах зад мен какво става. Знаех горе-долу какво има. И в един момент тази трева се откъсна и аз, не знаейки какво да правя, просто успях да се извъртя обратно и си разперих ръцете. И в този момент имах чувството, че летя! То е било сигурно за секунда. Имах чувството че летя! И паднах върху тоя постамент. Паднах до едно ей-такова желязо, което, ако беше минало през мен, сигурно щях да умра. Успях да оживея. В смисъл, нямаше някакви кой знае какви последици.
Д. – Да, ето те тук пред нас!
И. П. – Да! Освен това , че те после ме вкараха в болница, защото имах някакъв проблем с бъбреците. В смисъл, пикаех кръв известно време. Но това нещо отмина.
Д. – Полет от 3 – 5 метра, само с това си се отървал, е добре!
И. П. – Да, но за мен тази случка всъщност е свързана с… в смисъл – аз летях и оживях! Някаква такава връзка съм направил.
Д. – Да, това ще те спаси от смъртта!
И. П. – Да. И оттогава това летене всъщност ми е влязло в главата, може би също като „начин да оцелееш” или нещо от сорта.
Д. – Да си жив.
И. П. – Да. И аз… моят спомен за това, като са ме питали какъв искаш да станеш, сигурно като малък съм казвал там нещо като пожарникар, полицай, ала-бала, но от 10-годишен, бях видял едни самолети, защото Долна Митрополия училището е до Плевен (училище за летци – бел. Д.) и някакъв самолет там прелиташе нещо, и аз от 10-годишен знаех, че искам да стана пилот. Това е било голямата ми мечта!
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – И така! И другото нещо, свързано с алтернативната медицина. След тая случка, както казах, ме вкараха в болница за тоя проблем с бъбреците. И в тая болница ме бяха вкарали в една стая с хора, които имаха … с възрастни дядовци, които имаха пикочо-полови проблеми и ходеха… Те всичките бяха с катетри, с едни торбички с урина, и това беше едно ужасно изживяване за мен! И оттогава мразя болници, лекари и изобщо, като вляза в болница, направо ми става лошо, свива ми се коремът и имам чувството, че се разболявам, като вляза в болница!
Д. – Това май ти е по-голяма травма от падането!?
И. П. – Да! И оттогава всъщност имам такава някаква неприязън към лекари и болници, и може би затова търсенията ми не са в медицината, а в алтернативната медицина. Може би.
Д. – Справи ли се със страха от смъртта?
И. П. – Ами мисля, че да! Мисля че да. Сега, тоя инстинкт, който е такъв атавистичен (наследствен, приемен – бел. Д.), основен – инстинктът за оцеляване, ако по някакъв начин животът ми е заплашен, аз вероятно ще реагирам инстинктивно. Но не го мисля. В смисъл, не мисля постоянно за това – о, ужас, аз ще умра, както е било преди. Не търся отчаяно начини да оцелявам. Приел съм я, тя е неизбежна. Всички вървим към нея. Рано или късно и неясно кога. Защото може буквално да е следващия момент.
Д. – Да!
И. П. – И съм ОК с това нещо в момента.
Д. – Въпросът е това да го няма като фон на живота ти, за да можеш, колкото имаш да живееш, да си го живееш пълноценно.
И. П. – Да, да!
Д. – В такъв смисъл питам има ли го този страх.
И. П. – Да. В тази връзка аз искам да уточня нещо и за хората, които ще гледат това. Идеята на ТЕС и всички тия техники не е да бъдат изчистени всички негативни емоции и никога да ги няма. Идеята е да не са хронични, да не ни тровят постоянно и когато пожелаем, да можем да се освобождаваме по-бързо от тях и по приятен, в смисъл, ненатраплив и нетравмиращ околните начин.
Д. – Всъщност, ние трябва да изчистим зависимостта си от негативните емоции! Не самите негативни емоции.
И. П. – Точно така! Точно така! Ние имаме склонността да обобщаваме и всъщност, когато изпитваме негативни емоции, да реагираме винаги по един определен начин. Когато работим с тези техники, всъщност ставаме свободни да реагираме по друг начин. Можем да избираме. Но може да изберем да реагираме и по същия начин!
Д. – Да! Свободата на избор предполага и такъв.
И. П. – Не винаги ще реагираме по някакъв ангелски, там,… няма да станем херувимчета, но просто имаме избор.
Д. – Да! Да сме свободни в реакциите си.
И това са областите, за които си приложил ТЕС – във връзка с летенето и във връзка с…
И. П. – Ами аз съм прилагал ТЕС за много неща. Специално в авиацията аз съм имал доста такива, да кажем, опасни моменти, в които съм работил с ТЕС след това да ги изчистя, за да мога да продължа да летя! Аз бях инструктор-пилот също. В смисъл, обучавал съм хора. И когато обучаваш хората да летят, обикновено ги поставяш в критични ситуации – трябва да ги научиш как да действат в критични ситуации. Тоест, ти поставяш себе си и човека, с когото летиш, много по-често в критична ситуация, отколкото, ако летиш нормално.
Прилагал съм го за тревожност при изпити. За своя перфекционизъм, хъ-хъ-хъ-хъм! Това ми беше кофти черта! За различни здравословни проблеми, някакви болежки, алергии и т.н. За различни неща.
Д. – Тоест за всички области на живота на практика.
И. П. – Да, да. Но най-голямото ми постижение, мисля, че беше това за страха от смъртта! И другото важно е, че има доста хора в живота ми, които са ме предавали и съм работил върху това също, да им простя.
Д. – Това също е една доста често срещана тема сред повечето хора, темата за предателството.
И. П. – М, да! За мен е голяма тема, защото това доверие в хората ми е проблем. Все още ми е проблем. Аз все още трудно се доверявам. Но тези специално двама-трима, за които се сещам, които много дълбоко са ме наранили и така, повлияли, към тях не държа никакви лоши чувства. В смисъл, срещал съм ги след това, след години, и ми е било интересно каква ще ми е реакцията. И беше ОК!
Д. – Ъ-хъм, то това е и една от големите теми в ТЕС, за трайността от ефекта, който постигаме след работата си с Техника за емоционална свобода. Че такава трайност има!
И. П. – Да. Ами трайността при различните хора е различна. Но по принцип са трайни резултатите. Ако има нещо неизчистено, то ще е някакъв аспект, който се проявява. Различно парченце от пъзела, което се появява по-късно.
Д. – Да, обикновено когато вече сме готови да видим този аспект и да се справим с него.
И. П. –Ъ-хъм!
Д. – Всъщност това е една и от целите на интервюто, да покажем в ретроспекция хора, които много време са правили ТЕС, а ти си заявеният в публичното пространство, който, ето от 2002 г. правиш ТЕС, за да покажем каква е ползата във времето. Не да си кажем за бъдещето – ето това е една прекрасна техника, използвайте я, ще имате чудесни резултати. Ние казваме – да, аз използвах Техниката от толкова години, резултатите са чудесни и до този момент.
И. П. – Да, но в същия момент трябва да кажем нещо друго много важно! Работата не спира! Тоест, нека хората да не си мислят, че ще правят ТЕС известно време, ще изчистят всичките си проблеми и оттам нататък ще са чисти като сълзица и няма да имат никакви проблеми, няма да имат върху какво да работят. Аз все още ползвам ТЕС, постоянно изникват някакви проблеми в живота. Ние всъщност искаме да имаме проблеми! Това е нещо друго много важно. Ние сме дошли тук да имаме проблеми, да изпитваме различни емоции, да решаваме тези проблеми. Защото, ако ги нямахме, нямаше да има какво да решаваме. И всъщност това ни забавлява. Това е моята, така, философия жизнена. Създаването и решаването на проблеми ни забавлява и това ни движи, това ни е… това са подправките на живота ни. Та работата с ТЕС е непрестанна. Тя никога не свършва, но… Когато се изчистят основни, натрупани от миналото неща, най-вече от детството, насложени от родители и познати, от учители, хора, които сме смятали за авторитети, животът става просто по-лесен, по-приятен, не толкова компулсивен (натраплив – бел. Д) и имаме по-голям избор. Но проблемите няма да изчезнат, просто ще се справяме по-лесно.
Д. – Те не изчезват докато сме живи, уви! … Но това съм го усетила и аз, че ние всъщност предизвикваме себе си, за да трупаме опитност. И няма какво да правим, ако това го няма. Ние просто няма какво да правим и няма смисъл да сме тук.
И. П. – Абсолютно! Точно така.
Д. – И когато се издигнем над проблемите, когато сме разтоварили травмите от детството, вече имаме погледа и свободата наистина да се забавляваме, колкото и абсурдно сега това да прозвучи на някои хора. Да се забавляваме с това – да попадаме в кофти ситуации и да се справяме с тях.
И. П. – Ъ-хъм!
Д. – Усещаме онази искра на Твореца в нас, която всеки има, да сътворява и да пресътворява реалността си, в която живее. И ТЕС е чудесен инструмент в това отношение – да се осъзнаем като точно такива. Като творци на собствената си реалност.
И. П. – Ммм, аз бих казал, че ние по-скоро винаги работим не върху реалността, т.е. върху физическата реалност, а по-скоро върху отношението си към реалността. Винаги съм бил против това, че някой като почне да говори, че „няма невъзможни неща” и „ние не познаваме потенциала си”… В смисъл, физическата реалност не винаги е под личния ни контрол, защото има нещо над нас. Тоест, има нещо, наречено колективно неосъзнато или там Висш разум, Свръхаз, все едно, както искате да го наричате. Тоест, личният ни избор в създаването на тази физическа реалност не е абсолютен. Но отношението ни е винаги под наш контрол. Единственото, всъщност, единственото, което е под пълния ни контрол, е нашето отношение към това, което се случва. Не това което се случва, не това което ни заобикаля, а нашето отношение! И когато нашето отношение се промени, нещата около нас също се променят.
Д. – Ъ-хъм!
И. П. – В смисъл, нови хора влизат в живота ни, нови ситуации ни се случват, нови случки привличаме и т.н.Нямаме пълен контрол над физическата реалност. Поне според мен.
Д. – Ъ-хъм! Пълен контрол, да, нямаме, но примерно ако теб те боли ръка, крак, глава, което е физическо изражение, и ти като промениш отношението си към болката, болката я няма. С което ти променяш реализацията – вече нямаш болка и вече си свободен да правиш нещо друго, което допреди това не си могъл.
И. П. – Да, но болката не е нещо физическо. В смисъл самата болка като… То е усещане, но не е нещо физическо. Раната е физическо. Тоест рана може да има. Аз върху раната нямам… това дали някой друг ще ме нарани – нямам контрол, примерно.
Д. – Тук съм готова да поспоря с теб. Знаеш, че обичам да споря с теб, и тук съм готова да поспоря. Ако ти имаш рана, тя те боли – това блокира оздравяването на раната, защото мисълта, фиксацията ти е там. Ако ти промениш, ти не възпрепятстваш …
И. П. – Идеята ми е в появата на раната нямам контрол.
Д. – Ами и това може да бъде, защото ако ние създаваме ситуации в живота си, които да ни нараняват, включително и физически, когато се справим с този модел на битуване, тогава ние няма вече да предизвикваме такива ситуации и е много по-малко вероятно или напълно се изключва от нашата реалност, някой да иска физически да ни нарани.
И. П. – Ааа, не ме разбра правилно! Значи човек… аз правя така с един нож през ръката си (имитира разрязване – бел. Д.), нямам контрол върху това, че няма да ми се появи рана. Разбираш ли?
Д. – Да! Върху това да.
И. П. – Физически контрол върху физическата реалност! Но мога да имам контрол върху това дали да изпитвам болка, дали да ме е яд, че съм си я причинил или, че не съм предвидил, че ще ми я причинят, или да се ядосвам на този, който ми я е причинил, да искам да го нараня и т.н.
Д. – С това се съгласявам.
И. П. – И когато тия емоции ги няма, да, раната изчезва по-бързо! Тоест, заздравява по-бързо.
Д. – Да! Е, дотолкова ние можем да повлияваме на това през тези техники.
И. П. – Ъ-хъм.
Д. – Съгласяваме ли се? Ха-ха-ха.
И. П. – Да!
Д. – Добре!
Какво се промени за теб и какво постигна благодарение на техниките? Как другите отразиха твоята промяна? Как реагираха на твоята промяна? Забелязал ли си?
И. П. – Ами аз нямах хора около… Аз живеех доста изолирано, когато започнах да се занимавам първите години, в които съм прилагал ТЕС върху себе си, и не е имало хора, които са ме познавали добре преди това, за да кажат – а бе аз наблюдавам някаква промяна в теб! Животът ми започна да се променя, в смисъл на абсолютно такова външно ниво, защото аз така или иначе реших, че искам да работя в тая посока. Тогава пък също така наблегнах на авиацията. Тоест, аз завърших там, в Австралия, когато започнах да се занимавам с ТЕС, завърших курс за пилоти. След това завърших курс за инструктор-пилоти. Исках да се занимавам с авиация, а не да бъда вече персонален треньор. И това, което ми се случи на външно ниво е, че аз успях да взема… Аз бях нелегален в първите няколко години в Австралия, те искаха да ме гонят, пък аз се криех да не ме намерят да не ме изгонят, защото пък бях с туристическа виза отишъл за 3 месеца. И след три години успях да взема там гражданство. Тяхната все едно зелена карта. И след това да взема и паспорт. Намерих си работа като инструктор там. Започнах да работя като инструктор. Срещнах жена ми! А бе изобщо нещата тръгнаха на добре! Тръгнаха да се развиват правилно. Хъм, правилно!? В смисъл, в желаната от мен посока! Това, което бих казал е, че аз се научих да се радвам на живота независимо от обстоятелствата, които ме заобикалят. И как да кажа… това, което мразех преди … в смисъл, започнаха и тези хора, на които разчитах и които аз в началото си мислех, че са ме предали … (те какво са ме предали, те какво, не са ми длъжни с нищо, но чието отношение нали така не ми харесваше), с тях всъщност станахме приятели. С един, аз един визирам. Той даже ми стана кум, ха-ха, по-късно! Намерих си среда, намерих среда от приятели с които ми беше приятно да се виждам, да правим разни неща заедно. Започнах да се забавлявам, това е основното, започнах да се забавлявам и да виждам възможностите за това да се забавлявам, а не само как „животът ме мачка”, нали! То всъщност не ме мачкаше, защото всъщност аз бях отишъл там и аз се бях поставил в тази ситуация!
Д. – Ха-ха, да!
И. П. – В крайна сметка осъзнах, че всичко си е в мен и всичко зависи от мен и така!
Д. – Много ценно осъзнаване, дай Боже всекиму!
Как според теб биха изглеждали нещата, ако не беше направил тази стъпка към ТЕС?
И. П. – Кой знае!?
Д. – Ще обобщя, защото за теб, ето разбрахме, ти владееш много техники, но ТЕС, да речем, е гвоздеят на програмата в тази сфера. Имаш ли някаква представа?
И. П. – Не знам! Аз много често съм си задавал въпроса – какво щеше да стане, ако не бях отишъл в Австралия, ако бях останал да си работя тук в България като ръководител полети, какво щеше да стане, ако не бях срещнал жена ми. Няма как да отговориш на тоя въпрос, не знам! Щях да бъда едно, едно… де да знам! Себично копеле. Ха-ха-ха, не знам!
Д. – Ха-ха-ха! Да риташ още кофите по улицата и да ругаеш?…
И. П. – … да съм недоволен от живота. Не, не знам, не знам, не знам! Нямам представа!
Д. – Добре!
Продължаваш ли да работиш с ТЕС и какво очакваш от тази техника?
И. П. – Продължавам да работя с ТЕС. От всички техники и методи, които съм изучил, тя е най-… versatile…(гъвкав – бел. Д.) незнам как е точно на български думата, но в страшно много направления може да се използва, в страшно много области на живота, в страшно много ситуации. Достатъчно проста и лесна е да бъде приложена от всеки и да бъде научена. И дава веднага осезаеми резултати, стига да бъде приложена правилно. Така че за мене тя ми е швейцарското ножче, така да го кажем, с което мога да се справя във всяка една ситуация с нещо.
Д. – Какво значи „правилно да я използваме”?
И. П. – Правилно да я използваме значи да работим, ако работим за такъв за належащ в момента някакъв остър проблем, да работим върху физическите усещания, които поражда в нас, той и негативните емоции, но пак свързаните с тях физически усещания, т.е. да работим с това, което петте ни сетива регистрират като проблем, а в дългосрочен и дълбок аспект е да работим върху случки от миналото.
Д. – Ъ-хъм, добре! А другата част от въпроса беше, какво очакваш от Техниката за емоционална свобода. Има ли нещо още, което да очакваш от нея?
И. П. – Ми какво очаквам от нея? Да ми служи вярно, ха-ха, в бъдеще. И да се надяваме повече хора да се докоснат до нея и да видят, да изпитат силата ѝ и да я използват!
Д. – Ъ-хъм! Добре!
И. П. – За съжаление, аз това, което наблюдавам в повечето хора е, че те започват да работят с ТЕС, виждат резултати и след това спират да работят с нея. По най-различни причини. Обикновено това са такива подсъзнателни блокажи, които ги спират по пътя на промяната и затова и сега съм подел една инициатива за такива групи за ежеседмична практика с ТЕС, които да обединяват хора, които искат да работят с ТЕС. Тези хора да работят заедно, регулярно, т.е. всяка седмица. Да бъдат вдъхновявани от успехите си и успехите на другите и да вдъхновяват другите със собствените си успехи с ТЕС. И по този начин, да кажем, да разказват на другите хора или да се чува все повече за ТЕС. Защото тя се позагуби, така, последните години. Тук навлязоха разни други практики и идеи, основно свързани с повишаване на някакви вибрации, които за мен са абсолютна глупост! И изобщо някакви такива шамански истории, които всъщност отнемат, идейно отнемат, силата на хората от тях самите и ги слагат някъде на друго място. Някой, който там ги посвещава, инициализира, вдига им вибрациите или каквото и да е там друго. Изобщо някакви хора, които правят разни неща уж за тебе, за да те издигат духовно и емоционално на някакви нови нива. Това е една дълга тема, както и да е! ТЕС се позагуби и мисля да ѝ върна, така, предишната слава и популярност най-вече. Не слава, а популярност! И трикът е редовна работа, това е! Трябва да се работи редовно.
Д. – Факт, че трябва да се работи, за да се постигне каквото и да било. И в случая говорим за ТЕС.
И. П. – Та очаквам от ТЕС да почнем да…и не само аз! Ти и други хора, които работят с ТЕС, да го направим по някакъв начин по-масово и по този начин да променяме обществото към по-добро.
Д. – Да, да е общодостъпно, като стане нещо нормално, което да присъства в живота ни като всеки друг навик – да си миеш зъбите или да се обадиш по телефона, когато имаш нужда от приятел. Тук е да се потупаш, когато имаш нужда от някакъв вид изваждане от ситуация. Да стане нормално присъстващ в ежедневието ни.
Аз искам и да споменем нещо, което изпускаш ти да представиш за себе си. Ти имаш, бих го казала единствения, форум за ТЕС. Защото ти го правиш още с идването си в България и до ден днешен той е най-богатият, най-широкият и най-достъпният за всеки един човек. И когато говорим за масовост в прилагането, знаенето на ТЕС, трябва да го споменем този твой форум!
И. П. – Ами, да! Така е. Хубаво е, че го споменаваш! Ха-ха. Аз какво да кажа!?
Д. – Аз го споменавам непрекъснато и навсякъде, защото оттам тръгна всъщност една школа, от която много научихме. Казвам си го – оттам съм научила, от теб съм научила. И не съм само аз. Много сме такива. Но много малко си го казват. И всъщност първите практици, които пак само с това се занимаваме, сме тръгнали от теб и от твоя форум, от твоя сайт, с твоята книга, с твоите семинари. Да, след това се появиха и други източници на информация, но за мен това си остава базата. И както ще видиш и в другите интервюта, които съм направила, те споменаваме с добро и благодарност за твоя принос да има ТЕС в България и да тръгне тази информация и тази школа. За мен е школа!
И. П. – Благодаря!
Д. – Моля, моля!
Би ли обобщил накрая, какво е ТЕС за теб?
И. П. – ТЕС за мен е ключът, който отваря вратата към един по-добър живот, себеосъзнаване, себереализация, личностна промяна и духовно развитие.
Д. – Добре. Няма да ти задавам пак въпроса
кой беше ти преди ТЕС и кой си сега,
или да ти го задам?
И.П. – Ми, преди ТЕС аз бях един човек, който… Аз бях младеж, да кажем млад мъж, който живееше в неведение за това къде е разковничето за щастието в живота и който търсеше. Аз постоянно съм си задавал въпроси… Който търсеше отговори на екзистенциалните въпроси и отговори на това: защо съм такъв, какъвто съм; защо хората са такива, каквито са; защо те постъпват, както постъпват; защо аз постъпвам, както постъпвам; защо се интересувам от това, а не от онова; защо друг се интересува от други неща; защо не сме всички еднакви; защо не можем да се променяме по желание; и т.н. И след ТЕС аз открих отговорите на тези въпроси, като това не са някакви финални отговори. Естествено нещата се развиват! И колкото повече информация и жизнен опит трупам, рафинирам изводите, до които съм стигнал. Но общо взето жизнената ми философия е твърда и засега не съм срещнал нещо, което да я обори. И смятам, че живея доста по-спокойно, уверено, уравновесено и съм способен да се радвам на живота си.
Д. – Чудесно!
И.П. – В по-голямата част от времето. Ха-ха-ха!
Д. – Ха-ха-ха! Е да, нали си играем с предизвикателства!
Накрая, би ли искал ти да ми зададеш въпрос свързан с ТЕС?
И.П. – Ами, какво е ТЕС за теб?
Д. – Ха-ха-ха, ТЕС за мен? Ами първата дума, ако трябва да съм честна, която ми изскочи е – спасението. Да се спася. Да си спася … душата боже би, от гърча, в който бях допреди ТЕС. От ролята на жертва. Да се спася от това да съм страдащата и да стана човекът, който осъзнава, прави, търси, все по-свободно, все по-без-да-го-мисли, повече като чувства. Все по-осъзнато да живея! Това ми донесе на мен ТЕС и ме спаси по същия начин от неведението коя съм, какво мога, какво правя, защо го правя и по някакъв начин от безпътицата ми, от липсата ми на ориентация в живота. Сега съм доста по-наясно и да, забавно ми е, дори когато ми е изключително трудно. Това е ТЕС за мен! Стана ми и професия. Зарязах миналото. То се изживя. И в това лутане попаднах на ТЕС, и по същия начин се влюбих в тази техника, и тя стана част от мен. Сякаш винаги е била част от мен и стана моя професия. Сега съм консултант и това е основното, на което залагам в работата си – работа с Техника за емоционална свобода.
И.П. – Да и една възможност всъщност. Една възможност да помагаш на другите да постигнат същото спасение!
Д. – Абсолютно! И това ми откри изключително много хора. Прекрасни хора! Прекрасни ситуации. Сетът ми се отвори! Абсолютно! Промени се много за мен и това ме прави щастлива! Удовлетворена. Живея пълноценно благодарение на ТЕС. Така го преживявам и до ден днешен. Ще видим какво още занапред, но до този момент за близо деветте години вече, в които използвам Техника за емоционална свобода, се промениха страшно много неща! Та това е ТЕС за мен.
И.П. – Супер!
Д. – Благодаря ти Иване! Имам и на други хора да благодаря, но основно на теб.
И.П. – Ми радвам се, че съм бил, така, инструмент в това развитие!
Д. – Ами, да! Ти беше източникът на информация по това време – и книгата, и форумът, и разговорите, и семинарите. Това беше. След това станаха съфорумците от твоя форум, с които започнахме да се срещаме. И оттам нататък всичко ново, за което се отворих и влезе в живота ми, който допреди това беше една мъничка, ей-такава пролука, от която, нали, само колкото да дишаш, след това се отвори и стана, ха-ха, целият свят! От една пролука! Та така мога да отговоря аз.
И.П. – Много добър отговор! Много добър!
Д. – Благодаря ти за този разговор! Надявам се да продължиш, както си се засилил – виждам всичките ти нови активности и се радвам, че се връщаш на полето на работа с ТЕС в България! Защото остана една дупка, откакто си замълча и почна само да летиш и да ръководиш полети. И чакам с интерес! Да видя какво още ново ще донесеш, защото за мен ти стана като център, информационен, за всякакви такива нови и интересни похвати и инструменти в България. Един от, но за мен остана първият. Гледай да продължиш да си такъв!
И.П. – Да, да! Ми да се надявам, че с общи усилия ще разпространяваме и ще стига до все повече хора.
Д. – Правя всичко възможно, ето!
И. П. – Трябва да правим групи. Индивидуалната работа е хубава, тя е най-дълбоката работа, най-благодатната, обаче така стигаме до малко хора. Трябва да правим групи!
Д. – Ами правим групи и аз, и колегите правим групи. Въпросът е, че хората са толкова потънали в ежедневието си, че не успяват дори да вдигнат глава, някои от тях, и да се огледат какво съществува извън тясното рутинно ежедневие. Борбата за мен е ежеминутна да… то не е борба вече, но усилието е ежеминутно да покажа на хората, че това го има и че то зависи само от тях. И че могат навсякъде по всяко време да използват инструмента ТЕС, за да си подобрят живота. Да излязат от този коловоз, в който са, и да видят, че има и нещо различно.
И.П. – Аз смятам, пак казвам, че няма случайни неща! Не е било случайно това, че имаше такова затишие. При мен затишието беше свързано не с това, че съм се занимавал с други неща, а с това, че тука след като излезе тая книга и стана популярна, нахлуха всякакви други хора, идват да обучават с някакви безкрайно високи цени, сертифициращи и т.н. И всъщност потокът, интересът се преля към тях, защото хората искаха да се сертифицират и да почнат те да бъдат терапевти и да правят ТЕС, и така нататък. Просто времето е дошло! По една или друга причина времето е дошло сега това нещо отново да започне да се развива, да се възражда. И най-вече и основно и точно затова, защото хората са затънали в проблемите си. Това е всъщност колкото лошо, толкова и хубаво, защото за мен човек не тръгва да се променя, докато ножът не опре в кокала. Т.е. докато нещата… Аз самият не тръгнах, докато ножът не опря в кокала и го наблюдавам около себе си. Тоест, нещата трябва адски да се влошат, за да тръгне човек да търси промяна. Трябва да стигне дъното и да се оттласне от там. Докато не е стигнал дъното, няма нищо да стане. И все повече хора стигат дъното в тая държава и се надявам, че те ще видят „спасението” в ТЕС! Но за това трябва да се работи с повече хора, които да разпространяват информация за това, че Това съществува! и работи, помага.
Д. – Да, да! Ето затова е интервюто! За да имат хората достъп до тази информация, до тази възможност. От хора, които вече са натрупали опит, и които могат да кажат – ето, да, работи наистина! Помогна ми за това, помогна ми за това, помогна ми за това, и да се полакомят, да се поблазнят поне да опитат. А оттам нататък вече и да разпространят, да споделят с други като тях, да почнат редовно, на тези групови срещи да идват. Защото аз където работя, в София, има най-много терапевти на глава от населението. Правят се групи, факт е. Има достатъчно много сертифицирани колеги. Има още много несертифицирани, които си работят за тях поединично. Ние правим групи, заповядайте в групите! Ето ти сега правиш една група, в която ще има връзка и през интернет, не само на място, физическа връзка. Което е още една чудесна възможност.Така че, да кажем на хората – възползвайте се от това богатство! Участвайте! Научете! Опитайте! Би било чудесно да го има във всеки дом. Ха-ха, поне един член от семейството да практикува ТЕС или някоя от подобните техники, защото, да, те са доста, да се опитат и да видят, че е различно и по-добре!
И. П. – Ще стане!
Д. – Много ти благодаря за този разговор!
И. П. – И аз благодаря!
Д. – И до нови срещи!
И. П. – Дааа, всичко най-добро!
Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
Иван Петърнишки ръководител полети, автор на книгата „Техника за емоционална свобода“, форум emozdrave.info
Споделете вдъхновението си, споделете знанието, споделете тази история!
От бутончетата по-долу.
За да не изпуснете нито една нова публикация абонирайте се а получаване на бюлетин от полето най-долу на страницата!
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
jivnali.net