Благодаря, за отношенията с мъжа ми!

Благодаря, за отношенията с мъжа ми!

Благодаря, за отношенията с мъжа ми!

 

Благодаря, Дари!

Аз искам да ти кажа, че откакто работихме с теб, се чувствам прекрасно! Има една лекота в мен и отношенията ми с мъжа ми се подобриха. И не съм сърдита, мрънкаща и досадна, а и виждам една грижа от негова страна, която идва с лекота. И той не е мърморко! Благодаря ти!

Благодаря ти за всичко, което правиш и за грижата!

Бяхме се виждали няколко пъти в групите, които организирах тогава. Като я гледа човек – все усмихната, мила, открита.

Излезе озарена и от консултацията ни, след топла прегръдка, която сякаш трябваше да сложи точката и напълно да завърши усещането за споделеност в този процес на дълбоко почистване от тежестта на нечии съдби, взаимовръзки, емоции, с които се беше натоварила и които несъзнателно предизвикваше в собствения си живот. Хубаво е да се чуе ведър смях, като нейния, в края на сесия, в която е преживяла своя и чужда тъга, свои и чужди ограничения, свои и чужди несъгласия.

Казва:

Благодаря ти!

Спокойна съм!

След дълбока въздишка на облекчение и пауза за осъзнаване, докато изплува от света на подсъзнанието и се свърже напълно с реалността.

Чувствам се със семейство, запълнена някак си.

Цветно ми е, като дъга.

Силна съм. Значима.

Хубаво ми е.

Видяна съм, зачетена. Това ми дава равновесие.

Мъжът ми е усмихнат, с въодушевление, вдъхновение, детето много му се радва. Тримата се чувстваме в хармония и взаимност. Ние сме, тримата. Пълно ми е!

Това е само една част от сладките плодове, които бере след всяка крачка усилие по пътя на разчистването от чужди и излишни преживявания. Но има и още и то се множи с всяко усилие предшествало удовлетворяващия резултат.

Сякаш имам съкровище, което си е само за мен.

Приемам. Има споделяне. Близки сме. Има една топлина, която ни обгръща и се чувствам изпълнена. Заедно сме. Събрани сме, за да се споделяме един с друг. Харесвам се.

Сега вече приличам на мама по това, че като нея съм нежна, женствена, спокойна, приета, със сила идваща от опората на мъжа до мен.

Заземена съм, по-реално ми е, хубаво, чисто.

Много съм важна, красива.

Чувствам широта. Детето е спокойно, концентрирано, ведро, слънчево. Аз съм щастлив родител.

Благодаря ти!

Заредихте ли се? Много е красиво, нали!? А аз съм щастлива първа да зърна тази чиста красота в душите ви, заредена от много любов и доверие в силата и мъдростта на живота и ви благодаря, че избирате мен за водач и спътник в това „пътуване на душите” си!

Вероятно и вие имате къде осъзнат, къде не, копнеж към същите най- истински живи усещания, които да подсилят духа ви, да ви задвижат в здравословна за вас посока, да ви заземят или окрилят, за да имате нужния ви баланс и градивен реализъм в мисленето и действията. За целта е добре, също като с клиентката ми, първо да си изясните, какво имате на лице като препятствия и какво имате като цел за постигане. Нейната беше:

Да имам хармонични отношения с мъжа ми в които да се чувствам приета, призната и да виждам взаимност между нас.

И както виждате от вече прочетеното ние го постигнехме не само в рамките на консултацията, но и като реално проявление в живота ѝ.

Тук е моментът да подчертая, че клиентката ми не чака само на мен, а винаги, когато и колкото може, опитва сама. Това е усилие което само мога да насърчавам и поощрявам, защото както често казвам на клиентите си – това е вашият живот и само вие може да го живеете! Да, аз мога да ви помогна в това приключение живота, но не мога да го изживея вместо вас.

И все пак нека видим, какво беше началото, за да си дадете сметка, колко голяма и още по-ценна е наградата, за положените усилия. Колко много си заслужава да я постигне всеки един от нас и, че не бива толкова да се плашите от повторно съприкосновение с неприятните си вълнения, щом следва онази благодат, която ще доведе още и още добро със себе си. И колко мило е, когато това носи добро и на близките ви, а така отново на вас.

Чувствам се крайно неудовлетворена в отношенията с мъжа ми, а той полага усилия да се чувствам добре.

Преживявам период, в който имам нужда от подкрепа, а не се чувствам така. Виждам се заплетена в отношенията ни.

Когато се запознахме аз се виждах през неговите очи, като една красива жена, вдъхновяваща, с много енергия, с ентусиазъм. Докато сега се виждам като една мрънкаща жена, вечно недоволна, вече и физически не се харесвам. Дори установих, че се чувствам виновна, че не се чувствам добре в тези отношения, защото, като му ги споделям тези неща, той смята, че драматизирам, измислям си, няма такова нещо, че ставам като майка ми, че отношенията ни били чудесни!

Това което реално се случва е, че като се прибера в къщи, а мъжът ми е страстен пушач и сега съм го ограничила да пуши само в кухнята, поради което той почти цялото време прекарва в кухнята пушейки. Дори съм силно притеснена, защото според мен пие страшно много. Да, пие бира, но като не вечеря, тази бира му се отразява, а на мен това не ми е приятно вече. В работа има авторитарна шефка пушачка. Майка му, с която живеем, също пуши и кухнята става тяхното пространство, в което те си споделят. В един момент, когато аз искам да му споделя нещо, той вече е изморен, че едната му говорела, другата му говорела и няма сили за мен да му говоря. И реално нито можем да говорим за важните неща, нито за някакви случки, а едно бързо и делово припяно изговаряне на позиции. И няма усещането нито, че вървим в една посока, нито, че има заедност между нас.

Жилището в което живеем е на мъжа ми, от неговите роднини. Родителите му си имат друго място на което живеят, но по стечение на обстоятелствата един ден те дойдоха при нас без да ни кажат и аз приех това, като силно навлизане в личното ми пространство. Имам сериозен проблем с това. Беше ми много трудно да го преживея. След смъртта на баща му той много се затвори. И двамата бяхме пушачи, но с моето забременяване аз спрях пушенето и той пушеше на терасата, а аз бременеех в стаята. Всичко това много ни раздалечи! И сега – седи си в кухнята, пие си биричка, пуши си, рови си в телефончето, а това му е също голяма страст – да е в интернет непрекъснато. Събота и неделя  или човърка по тъпата си кола, или все има някой приятел на когото нещо да се свърши. Когато го помоля нещо да направи за вкъщи започва едно мрънкане! Аз пък мърморя за това, че не е направено и се вкарваме в едни доста неприятни отношения. За да сме заедно трябва да направя някакви големи организации!

В резултат на това имам киста, а родих със секцио, което тотално ме срина, и не ми трябва втора операция!

Появи ми се и гадно парене във влагалището, което с много усилия преодолях. Появиха ми се и едни хемороиди при бременността, но не съм имала проблеми години наред с тях, изчезнаха, а последните два месеца отново имам и съм в непрекъсната борба и с тях, дори сега ги чувствам. Въобще отдолу съм изцяло поразена. А сега и едно дразнещо петно на гърдата ми излезе и страшно сърби, а и с това се бях справила. Самият факт, че два пъти боледувах от едно и също нещо в последно време, а аз не боледувам от години, е невероятно за мен! Да не говорим, че и много често напоследък се виждам като майка ми в отношението ми към мъжа ми! Това много ме дразни, защото майка ми и баща ми нямат хармонични и прекрасни отношения, както можеш да се досетиш.  А като живеем все още със свекърва ми, влизаме в пряк конфликт в грижата за детето ми. Мъжа ми не иска да взима страна, нормално! – и аз малко така… Чувствам се самотна, защото реално погледнато… Сега баща ми има сериозни проблеми със здравето и с майка ми, като се чуем, реално аз нищо не ѝ казвам, защото само тя споделя какво става и аз не мога да споделя какво става с мен, макар и аз да бях болна. Тя няма пространство да ме чуе, защото има достатъчно нейни неща, които толкова са я напълнили, че въобще не може да стигне до мен.

Другото, което напира като проблем е с детето. От натрупване на много емоции, които задържа в себе си, се случи два пъти да се напишка в училище. Работих самостоятелно със себе си, за себе си и за нея (чрез Техниките за Емоционална Свобода – бел. авт.). Опитах се много да ѝ помогна, но тя ходи да пишка непрекъснато и това много ме разстройва, защото очевидно има нещо, което не успява да освободи и то продължава да я тормози. И се чудя дали… то със сигурност е нещо, което ние сме ѝ повлияли, обаче ми е доста тъжно, защото се надявах, че сме преминали през този период. Чувствам се все едно съм се провалила като родител, въпреки, че съм се старала толкова много. Разочарована съм от себе си!

Е, доста неща  се бяха натрупали, нали?! Но с общи усилия и правилен подход, видяхте какъв чудесен резултат постигнахме и до онова топло „благодаря“, което радва и двете ни.

Не е нужно и вие да стигате чак до там, за да ми се обадите и запишете час за консултация. Елате по-скоро, за да имате по-малко работа и по-бързо да сте отново в обичайно доброто си настроение, жизненост и удовлетворяващи отношения с любимите хора! Колкото по-редовно се грижите за чистотата на мислите и душата си, толкова по-лесно ще ви е да се справяте и сами в един момент, и да не стигате до онези болезнени затлачвания, които да ви разболеят по някакъв начин. Обещавам да потърся и извадя онази топлина и светлина във вас, която всеки има, колкото и дълбоко да сте я скрили в момента! Помогнете ми само малко – съберете самоотверженост и направете първата стъпка към мен, защото това е начинът да я направите и към себе си. После заедно ще направим онова, за което сте наистина готови.

А на онези от вас, които вече ми се доверихте и продължавате да търсите професионалната ми подкрепа и съдействие, за да подобрите отношенията преди всичко със самите себе си, а така и с другите, благодаря!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.