Болката, като творец на добро е нещото, което развълнува мислите ми…

Преди дни открих за себе си един невероятен творец. Отначало замръзнах. Дори не знаех защо. Явно е толкова различен, че мозъкът ми се спече в „пресмятане на вероятностите”. Иначе казано, трябваше му време да направи обичайното – да съотнесе видяното към всичко познато, анализира и отсъди. През това време обаче, душата ми потръпна и прие. Какво прие, направо погълна чудовищния талант, излъчван дори когато имаше несигурност или преекспониране в изявата. Толкова е лесно да ги простя и подмина, когато виждам една душа разголена до последния болезнено трептящ неврон и търсеща да разкрие неповторимостта си по всякакъв начин, дори само дишане да е.

Втори ден живея с това преживяване и търся още и още, за да го опозная максимално и се наслаждавам отново и отново, откривайки богатството, за което съм готова самата аз, правейки аналогии и съждения, които да затвърдят или променят моите граници. Слушам и пиша потопена в екстаза на душата ми, опознаваща друга душа щедро открита за света извън себе си.

Трептя и си мисля – каква болезненост излъчва докато извайва чудния си свят!? Като родилната болка, като нежното кокиче пробиващо гнилата шума и кал, като слънчев лъч през черната страховитост на гора.

А после си помислих – нима не е така и за всеки един от нас, макар и не така ярко за околните? Нима собствената ни красота, съчувствие, доброта, разбиране или дишане не са такива заради болките, страданията, глада на душата ни, станали торта, която да ги подхрани и им даде сила да се проявят?

Помислете си, кое е вашето чудовище, направило ви така чувствителни, нежни, добродетелни или артистични? Коя е болката, която ви прави съчувстващи и споделящи? Кой е гладът, който ви прави щедри и разбиращи?

Благодарете им, прегърнете ги, обикнете ги, защото те са вашето богатство, вашето скрито съкровище, кръвта във вените ви, въздухът в дробовете ви, струната в душата ви, вашата лична история, настояще, а може би и щастливо бъдеще!