Болка в стомаха, татко и мъжете
Болка в стомаха, татко и мъжете
Болка в стомаха е причината да започна да работя с ТЕС. Много е силна, извън скалата! Много режеща. Като се прояви, направо на две ме свива!
Като започнах да потупвам и взеха да излизат и излизат едни неща… Един рицар, дето не можа със сила да се справи, а с похват. Той ми даде куче, аз бях дете и с това куче трябваше да оцелявам и да съм гъвкава, като тръстика, която се навежда при най-лекия полъх… После заспах. Главата ме боля и ми беше тежко. Не успях да довърша това. Помагай!
Винаги приветствам самостоятелната ви работа, насърчавам я и съм готова да я подпомогна, ако не успявате докрай. Нали затова съм консултант! Вашият консултант.Но когато се стигне до реплики като:
Отново се сблъсках челно със себе си!
Леко изправям гръб, готова да поема част от удара ви и да го отиграя професионално.
Ето какво още разказа още клиентката ми за този свой случай.
Тема, която още имам да работя е. Установих, че хем имам голямо желание да дам на мъж, да споделя интимност, енергия да дам. В същото време, след това имам огромното усещане за ограбване, за празнота, за отблъскване, за отхвърляне.
Като се върна назад излиза един спомен с татко. Била съм 5-6 годишна. Минавам край него и го прегръщам откъм гърба с много нежност, а той ме отблъсква много силно, така че се удрям отзад в стената, на перваза на прозореца. Много силна болка!
И добавя подробност от настоящето си:
В момента в живота ми са се завихрили толкова много мъже около мен, че чак свят ми се завива. Не мога да съчетая емоционално и сексуално да съм удовлетворена едновременно в един мъж. И желанието за споделяне е съпроводено от страх.
Слушам много внимателно разказът ѝ, вметките, поправките. Констатирам къде точно, в кой момент от самостоятелната ѝ работа процесът е спрял и се включвам там. Започваме поправката и разгръщането на процесът ѝ в правилната, този път, посока. Ето какво се разиграва в съзнанието ѝ:
Битка е. Има враг, жена, майка, които са наранили рицаря физически и емоционално. Майката на рицаря има много силен страх, пазен дълго в нея. Тя успява сега да се справи с този страх, че ще бъде наранена, погълната от една тъмна дупка, защото така е била заплашена, когато е била мъничка. Заплашила я е една стара жена, която я е гледала, а тогава такъв е бил начинът ѝ да усмирява момиченцето.
Потупваме за всичко това и ето какво се получава:
Старата жена оплита топли ръкавици, които да изчистват страховете от хората. Дава ги на момиченцето и на него му става хубаво. Съответно майката на рицаря, вече е променена към добро. Прегръща сина си рицаря, с тези ръкавици, и го изчиства. Той много плаче, чак става малко дете. Но става усмихнато, щастливо и доволно дете. Това дете пораства и става много благ мъж, усмихнат. Той ми подава ръка и ме прегръща продължително. Чувствам се като дете. Все едно съм негово дете. Казва ми: „Аз винаги ще съм тук, без значение, какво става и все ще съм такъв (усмихнат, добър, добронамерен, много любвеобилен, много нежен )”.
Детето има нужда да се насити на този момент в прегръдките на любящия баща. Затова давам необходимото време на клиентката ми да преживее в дълбочина емоцията и да я осъзнае с всичките си сетива.
Аз, като това дете, имам страх да пусна баща си, да спра да го прегръщам, за да не изчезне.
Тук влизаме в друга приказка. В нея се оказва, че:
Страхът е като лястовица, която ако пусна си отива завинаги! Но и лястовичката, макар да иска да отлети, не може, от многото стискане в ръцете на детето. Други лястовички ѝ носят храна и накрая тя успява да политне. Отива при другите лястовички. Аз съм щастлива, но и озадачена. Харесва ми да видя, че лястовичката отлетя заедно с другите, а те все едно са я търсили и намерили. От благодарност дават на детето кал и слама и то си прави фигурка-играчка на лястовичка. Щастливо е. Още повече, че когато счупи играчката може да я намокри и залепи с още кал и слама. Че можа тази играчка да стане и нещо друго, друга фигурка. Много съм щастлива, защото е нещо, което не може окончателно да се счупи. Има нов живот и дава усещането за „завинаги” – винаги ще е с мен, винаги ще ми служи, винаги ще си играя, винаги ще ми е сигурно.
В следствие на тази вътрешна промяна, настъпва и промяна в първата ѝ приказка и вече се чувства:
Щастлива, доволна. Ходя, тичам, играя, връщам се прегръщам рицаря и пак играя. Мога всеки път да се върна и да го прегърна, но и да го пусна.
Остава голяма тъга и самосъжаление в детето, че бащата-рицар, го е нямало дълго време. Това ни води към трета приказка. И друго скрито убеждение.
Една млада жена стои покрай река и повтаря: „За мен все е лошото”. Тогава идва една баба и отрязва напълно косата ѝ, едва ли не до кожата! Бабата ѝ казва ухилена: „Ето, реших ти проблема, сега си друга, нова си! Вече може да не стоиш тука”. Сякаш тази коса я е държала там. Сега е щастлива, доволна. Тръгва нанякъде.
Клиентката ми въздъхва някак плитко и отсечено.
Получавам кураж. Чувствам се някак уверена.
Тогава детето на рицаря се чувства още по-свободно да играе, но има нещо, чакай да го определя!… Все едно зад сърцето съм закачена за гърба ми с пирон на някаква стена и ако мръдна това ме опъва. Спира ме.
Така влязохме в четвърта приказка, показваща още спотаени страхове. Затова продължаваме с любопитния процес по разкриването и освобождаването им. Макар да се опитвам да извадя клиентката ми от света на тези приказки, пълни с детайли и емоции, тя, подвластна на силния си натюрел, отново се потапя в тях.
Тъжно е. Аз съм жена прикована на клада. Детето ми е срещу мен, аз искам да отида да го прегърна, но не мога.
Тук успявам да я извадя от приказката. Тогава процесът тръгва по-леко и бързо. При това стигаме до реалността на една нейна
Пра-баба, която не е видяла едно от децата си при раждането. Нещо е станало. Сега успява да го види и вече е доволна. Гали и нежно милва бебето. То е щастливо. Това е първият, най-силният миг на майка и дете, първият изблик на нежност, на привързаност…
Да добавя, че това е известно на съвременната публика вече, като мигът на влюбването на майка и бебе важен и предопределящ психическото здраве и на двете, подреждащ по най-добър начин физеологичните процеси и на двете, съответно жизненото развитие по най-добър начин. За това може да прочетете много от съответната литература за детско развитие.
За мен е много зареждащо, много! Озарява ми се цялото същество. Дава ми много сила. Лекота! Щастлива съм. Много доволна!
Но долавям още нещо, недоизказано. То е свързано с бащата на клиентката ми.
Всъщност даже не е негово. Идва от майка му. Тя гледа с тъга към една черна забрадка. После осъзнава, че няма смисъл и полза от нея, хвърля я и слага друга, някаква цветна такава, шарена, бяла с нещо везана. Щастлива е и някак си окрилена. Прегръща дядо, радва му се. И той е щастлив. Играе с него, смеят се. А той пък играе със сина им, татко ми. И той се смее доволен и щастлив. Преизпълнен е с радост.
Тогава и татко си играе с мен, смеем се, закачаме се.
Моделът на общуване родител-дете е почти поправен, след това важно откриване на загуба и блокирана любов.
Връщаме към началото на историята на клиентката ми, когато си спомнила, как татко и я избутва силно, стреснат от прегръдката ѝ, като дете.
Сега излиза още едно мое убеждение от детството ми!
Отбелязва клиентката ми.
Че не съм толкова, не достойна, ами… не заслужавам, не мога, винаги правя нещо грешно, нещо не както трябва, не както той иска.
В процеса на изследване на причината това убеждение да живее и да ѝ диктува живота, разбираме, че то идва от:
Пра-дядо, негово е. Доволен е, че може вече да се справи и се справя. Аз съм много горда и щастлива.
Хубаво е, сега може да е двупосочно отношението с татко – може и аз да съм инициатор и той. Весело е. Можем да играем, да се закачаме.
Така е отблокиран още един поток на любовта родител-дете. Това веднага дава своя резултат и когато я питам за първоначалния ѝ проблем – болка в стомаха, ми казва:
Чувствам се много пластична във всичко – като материя, като енергия и като емоция съм пластична. Много е хубаво! Вече не усещам нуждата да задържам. Усещам го като енергийни петна и е като танц. Докосване, минаване едно през друго, едно около друго, но нямам желанието да хвана и да държа. Чувствам се свободна и много весела, много щастлива. Няма болка в стомаха!
За да съм сигурна, проверявам отново. Излиза още една история, но и тя е с положителен обрат.
Получавам усещане за спокойствие в обикновеното… много е странно… За ценното в обикновеното. Харесва ми!
След поредна проверка за причини за режеща болка в стомаха, тя отсича, вече категорично:
Няма!
Осен това има и обрат във взаимоотношенията с мъжете.
Не съм ограбена. Искам да дам, но не на всеки. Имам избор „с кого да играя”. Доволна, щастлива и спокойна съм. Пак има мъже, там някъде, общувам с тях, но това не ми създава напрежение или дискомфорт. Има си ги, аз съм си спокойна. Няма го онзи стремеж да давам. Не!
А да искаш хем да споделиш, хем да те е страх?
Не, вече не!
Празнотата, когато дам на мъж – също не!
Усещане за отблъскване – не!
За отхвърляне – не!
За челен сблъсък със себе си – не!
Давам ѝ още някакви хипотетични предизвикателства, а тя ми казва:
Има нещо, като прилив на енергия, като смесване, навлизане на чужда енергия в моята, хем навлиза, хем се смесва, хем не я променя. Моята енергия си е моя, мъжката енергия си е мъжка, хубаво е да са двете. Реално няма нищо, което да пречи, и може да се отделят, събират, няма проблем в това. Като на вълни е. Моята енергия я виждам по-синкаво-лилавичкава, мъжката по-жълтеникаво-златна. Има различно преплитане, по много начини и е различно усещане всеки път, но хубаво. Силно е, като доверие. Нямам никакъв страх!
Понеже все търся позитивния изказ за позитивни състояния, тя го изразява в този дух:
Има много топлина, много върхови емоции, като силна енергия, има и спадове, но е много приятно това цялото нещо. Не ме изтощава, напротив – много ме зарежда, много е красиво, много е интересно!
Много обогатена се чувствам.
Мъжката енергия също е добре, става мека, при контакта с моята. Не е като сблъсък и върхове-спадове, върхове-спадове, а вълна, която харесва на мъжкото начало. Все едно моята енергия танцува в пространството и увлича мъжката енергия в това. И двете енергии са доволни.
Тогава се появява:
Нещо като тъга, че „и това ще отмине”.
Работим с това убеждение, прието от нечия терапия и сега в ролята на спъващо я. Докато не се обръща в насърчително.
Чувам: „Не се кахъри, танцувай!” – освобождаващо ми е.
Тогава клиентката ми се чувства напълно свободна във взаимодействието си с мъжката енергия.
Промени се! Все едно имам свободата някъде да съм само аз, другаде преплетено, другаде само той. Фигурите се промениха. Вече не е хомогенно смесване, а на петна, пластове, динамично движещо се. Много ми харесва, дава голяма свобода на творене, на идеи, на реализация на всичко.
Благодаря, благодаря! Беше ми така тежко на сърцето, така свито, а сега…
И, весело и жизнерадостно минаваме към бъбрене по току-що преживяното, осъзнатото и надраснатото.
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
Записване за Индивидуална консултация