Бруксизъм

Да ви запозная с Б. – младеж на 27 г., жив, енергичен, любознателен. Съвсем наскоро се е запознал с ТЕС, активно работи „по себе си” и има прекрасни резултати.
Моята история е, че дълго време не осъзнавах нищо. Ама наистина нищо.
А какво е трябвало да осъзнаваш?
Страхове от каквото се сетиш, травми от детството. Обаче „съм пич голям и от нищо не ми пука”, като цяло, „защото съм мъж” и „защото така трябва”. Но в същото време се случиха катаклизми в моя личен живот и бях на дъното известно време. Имах проблеми с приятелката ми, а и тя има проблеми… На работа бях много стресиран. Шефа ми има ОКР (обсесивно компулсивно разтройство), не е диагностициран, но такъв му е типа. Перфекционист, чак маниак. Това много ме товареше, защото аз си мисля за моите проблеми и неговата енергия (аз попивам като гъба енергията, цял живот съм го знаел, емпатично ми е, много!) и почнах да се ядосвам на приятелката си, защото шефа е ядосан. Почнах да не издържам и си викам, трябва да почна с това ТЕС, да видим какво ще стане. Лека полека с ТЕС нещата започнаха да се откриват от никъде. И… пълен мир! Освободих се буквално от много неща. Искаш ли да ти изброя?
Естествено, винаги съм готова да чуя какви вълшебни резултати се постигат с ТЕС!
Имах страх от провал, страх от успех, страх от отказ, страх от отхвърляне – физическо. Стигнах до майка ми по някакъв начин, защото не съм бил кърмен. Аз абсолютно нищо не знаех, всичко излезе от мен или някак си го хванах „с антената”.
Другото е, че живеех притеснен и пак се страхувах, че ще бъда отхвърлен, дори не можех да си представя от кого?
Бях в отрицание и нещата, които ми бяха проблем, бяха някъде извън моето съзнателно мислене и ми влияеха просто по някакъв начин, без аз да осъзнавам. Нещата съвсем започнаха да се променят в моя живот и ежедневие.
Много работа си свършил, откакто си се запознал с ТЕС.
Аз дори не го усещам като работа. Странното е, че започнах все повече да усещам. Да усещам, да усещам! И докато преди правех нещата по протокол, вече започнах да се водя по интуицията. И такива неща стават!!!
Правя ТЕС постоянно. Нон стоп. Върху неща които мога да нарека и не мога да нарека, докато карам колело, докато чета, докато съм във… Въобще навсякъде.
Единственото, което остава в момента, което забелязвам като проблем е, че имам бруксизъм (скърцане със зъби на сън – б.авт.) от много отдавна и никога не съм усещал напрежение в челюстите си в съзнателно състояние, само когато спя. Скърцам. Напоследък започнах да усещам напрежение в съзнателно състояние – излиза малко по малко, което е хубаво, но не излиза достатъчно бързо. И това ме притеснява, защото не мога да си обясня от какво е. Не си спомням сънищата си и предполагам, че е точно заради бруксизма. Боли ме малко и ми заминават зъбите. Зъболекарката ми отказа да ми прави коронка, като каза, че „нервите трябва да излизат по един или друг начин”.
Бруксизмът от кога е?
От малък, много малък. Научих за бруксизма си от приятелка в студентските години. Не си спомням, някой да го е споменавал преди.
Започваме да потупваме за този проблем на Б.
Той вижда в съзнанието си първия, който му е казал, че има бруксизъм – мама. Питаме тази мама в съзнанието му, за този проблем на сина ѝ и тя казва, че е заради дядо. И той е имал проблем със зъбите, и той е скърцал със зъби.
Отиваме при дядо. Помагаме му да се справи с причината да скърца със зъби нощем. Дядо вече не изглежда така напрегнат както в началото, в представите на Б. и когато е напълно спокоен, отлита.
Пак поглеждаме към мама.
Тя има същия проблем. Няма зъби вече, а венците няма как да ги търкаш.
Чувствам се виновен, че тя няма зъби, защото ѝ направиха хистеректомия когато ме роди, влезе в менопауза на 26 годишна възраст и разви остеопороза. Заради мен.
Скоро осъзнах тази вина.
Отиваме в момента на зараждане на вината. Там Б. е на 3 – 4 г., а мама охка и е по-болна и от бабичките. Детенцето Б. се чуди, защо, как така, мама е по-болна от възрастните хора?
Аз знам! Защото когато съм се раждал, докторите са прибързали и са я зашили със забравени някакви работи в нея. После са я отворили още два пъти и цялата работа е станала септична и … така!
Но това е нещо, което знае големият Б. След като той ми го разказва, малкият Б. в съзнанието му се успокоява. Вече не се пита защо, но му е трудно да приеме, че е така. Тупкаме още.
Оказва се, че:
Малкият Б. се притеснява мама да е болна, защото тогава ще трябва да остане само с тати, а тати удря и боли.
Това ни отвежда в по-ранна случка, където Б. е на година и половина и вижда едни сенки над кошарката си – замазани образи. Бебето Б. е стреснато от това. Тупкаме го и бебето Б. става по-спокойно, но се страхува татко му да не го изостави.
Мама иска да не викаме, за да не се ядоса татко. А татко се ядосва, когато е пиян. Всъщност, това ( изяснява си Б.) са мислите и думите на майка ми в този момент. Това е първият път, когато това ми се случва. Мама притеснена ми говори да е тихо, защото очаква татко да се върне пиян и да направи нещо лошо на бебето, за това тя му говори и подканва то да е тихо и кротко.
Тупкаме по мама, за да се успокои и тя, нали е много притеснена. Притеснението на мама се трансформира в яд и тя решава, че трябва да направи нещо по въпроса, но не иска да остави татко, защото са семейство. Това е конфликт в душата на мама. Продължаваме с потупването и Б. вижда, как мама взима ютията от ръцете на татко и отива в другата стая. Мама вече се чувства облекчена и си мисли, как вече няма да позволи татко да прави така. Бебето Б. вече не вижда сенки над кошарката си и е усмихнато, спокойно и весело, в безопасност. Таткото вече не е страшен за него.
Сега се връщаме на Б. когато е на 3 – 4 годинки и виждаме как той приема състоянието на мама по-лесно. Мисли си, че мама има просто болки и Б. вече е добре, чувството за вина е отпаднало.
Идеята „бруксизъм“ е отпаднала и при мама, и при Б.
Обаче остава мисълта, че „като си легна довечера и ще скърцам със зъби”. Разбира се, тупкме. Излиза, че Б. е ядосан, че не може да контролира бруксизма. Освобождаваме яда. Остава напрежение в челюстите, породено от съмнение. Освобождаваме го.
Има ли бруксизъм сега?
Не ме интересува.
Как се чувстваш от това?
Приемам, че може да имам довечера скърцане със зъби, но по никакъв начин това не ми влияе. Вече го няма това желание, да го контролирам. Но… Няма как да се освободя от бруксизма, няма как това да се случи! При това от една сесия. Не!
– осъзнава внезапно скритата съпротива у себе си Б.
Толкова съм работил сам по този проблем, пък сега с теб от една сесия… няма как! Пък и бруксизмът е семейна традиция, това ми е „наследството“ от дядо, нямам си нищо друго от него!
Хем се смеем, хем потупваме – какви интересни съпротиви могат да спрат лечебния процес. Та кой би се сетил за такова нещо!? Но с ТЕС всичко може да излезе на яве от подсъзнанието. И колкото и да е забавно, по-добре да освободим тези съпротиви, за това продължаваме да потупкваме.
Тъкмо сме се справили и с това, и Б. Казва:
Ами ако има и друга съпротива, която не съм осъзнал!?
И тупкайки си отговаря:
Ами дори и да има, тя ще си излезе, като нищо!
И как се чувстваш сега?
С план. Добър план! Добре се чувствам. Чувствам се сякаш утъпквам пътя, по който вървя по-стабилно. Чувствам се сякаш е… Много хубаво, че дойдох тука ( при теб)!
Чувствам се като надрусан.
Вече имам друго „наследство“ от дядо.
Няма бруксизъм, пък и да имам ще си замине с времето.
Освен това вече е отпаднала идеята „Заминават ми зъбите”, която пък се оказва свързана и с другия дядо, който е бил с парадонтоза. Б. вижда спомен в съзнанието си, където си гледа зъбите в огледалото и забелязва промяната им.
Ще ми се оголят зъбите и ще заминат, като на другия дядо. Тъпо ми е!
Тогава Б. си спомня случка, когато докато е бил във втори клас, зъболекарка го натиска по зъбите и вади нерв без упойка. Болката е ужасна. Тя забива игла в сърцевината на зъба му. Б. охка, сякаш точно сега е на зъболекарския стол, толкова е жив споменът за болката.
Такава безнадеждна болка, толкова много боли, че мисля, че никога няма да свърши! Толкова безпомощен съм!
Това е чудесна, макар и толкова болезнена илюстрация, как травмите от миналото са живи и ни влияят, макар и потулени в подсъзнанието, и от там вършат своята разрушителна работа. Добре, че с техниките от енергийната психология, вече е възможно тези травми да бъдат напълно обезсилени и освободени трайно!
След малко потупване, Б. вече си мисли, че зъболекарката не е толкова страшна и, че има основателна причина да се вади нервът, но…
Мама нищо не може да направи за мен в този момент на беззащитност. И тя се чувства безпомощна, като ме гледа.
Страх ме е и от вида на иглата – дебела, къса и ми я забождат в зъба, късат тъканта в зъба ми. Ъъъ!
С тупкането по ТЕС точките, иглата започва да изтънява, да губи ефект, зъболекарката е все по-малко страшна, болката отшумява и Б. вече приема ситуацията, като си мисли:
Ще ми мине зъба, взимам мерки за пореден път.
Но излиза още малко възмущение, че за пореден път има ограничение в яденето, работенето на зъбите… и куп други неудобства и неприятности, но…
Ще ям пирожки след това!
– мисли си вече малкият Б.
Остава възмущението, че докторката се държи пренебрежително към него като пациент:
Как може да се държи така с мен. Не стига, че ме боли, ами гледа на мен като на бройлер – поредна бройка. Пък и взима скъпо!
Б. сменя отношението си напълно с помощта на потупването по аку-точките от ТЕС и най-накрая, като се връщаме към спомена на Б., който се гледа в огледалото, мисълта му вече е, че откакто е започнал да се осъзнава, са започнали да му се оправят зъбите. И идеята „Заминават ми зъбите” съвсем отпада. Б. се смее от сърце:
Ама как мога да мисля такова нещо!? Всичко е наред. Глупости говоря!
Променя се картинката и при темата „шеф-маниак” – вече няма стрес от него. Отпада и убеждението „Попивам като гъба чуждата енергия”. То става „усещам какво искам да бъде попито от мен и решавам дали да го попия или не”. Вече няма усещането за „прехвърлям яда”. Няма страх от провал. Страхът от отхвърляне също го няма.
P.S. След седмица-две, Б. споделя:
Добре съм. Продължавам да работя с ТЕС!
А ти, ползваш ли ТЕС за своите проблеми?