Вълните, които ни свързват.

Вълните, които ни свързват.

Вълните, които ни свързват.

 

На почивка съм. Блажено съм се отпуснала по гръб във водата, за да отморя след плуването с усилие, и постепенно се сливам с лекото поклащане на вълничките. Ставаме едно и е само това, нищо повече и е толкова мирно, тихо и поглъщащо естествено. Не мисля, просто чувствам и съм. Безвремие.

Изведнъж ме блъска шум, после силно разклащане и докато реагирам вече и лицето ми е залято. Подскачам и джапам, за да остана на повърхността, чистя уста, очи, уши, за да разбера какво се случва.

Всъщност нищо особено и непознато, когато си сред други хора – деца скачат и правят: „Бомбааа!” с цел да бухнат по-впечатляващо във водата.

Все пак, това развълнува и мислите ми, не само сетивата ми и душата ми. Казах си – ето на, пак илюстрация на онази връзка вън-вътре, аз-цялото, човек-човек и как няма начин ако някой прави нещо, то да е само за себе си, да касае само и единствено него. Не, не, изобщо не е така и никога не е било! Всички сме свързани всякак, на толкова много нива, по толкова много видими и невидими начини! Няма как, рано или късно вълната от нечий скок да не стигне до теб. Разбира се ако си наблизо усещаш труса по-силно и бързо, а ако си по-далече по-бавно и по-слабо. Дори ума ти не го отчита, но те застига и предава своята енергийна информация. Тогава на някакво фино ниво я улавяш и ѝ реагираш  без да го осъзнаваш. Все пак, това повлиява съществото ти и проявлението ти. Също като топенето на леда на хиляди километра дава отражение на температурата на твоето небе.

Отнесено към Енергийната психология всичко това е същото. Пра-баба ти е била насила омъжена, също като съпруга си, за напълно непознат човек, заради съображения на родовете. Той е груб, суров, бие, пие, затрива се в неволята си. Тя страда, крие, мълчи, губи душа, дете, младост и хубост. Един ден се събуждаш и не можеш да дишаш от собствената си семейна неволя  и се чудиш за пореден път, с какво си заслужила този пияница или защо нямаш дете, или защо преждевременно кожата ти повяхва или побеляваш…

Заради вълните! Тези вълни, които някой някога е създал, друг не е преодолял и са те достигнали, и те заливат, и се давиш в ехото им… Защото болката, омразата, яда или чувството да си предаден от най-близките си е толкова силно, че още има заряда да отрови и твоя живот. На вълни, на вълни…

Все пак естествените закони сочат, че има и момент в който настъпва мир, тишина и свързаност в благодат. Когато всичко е наред, ти си в силата си, на собственото си място и хубавото се случва сякаш винаги така е било и ще бъде – с лекота и естественост.

Остава само да го постигнеш. Възможно е! И колкото повече пъти го постигаш, толкова повече вълни на благодат ще излъчваш за себе си и за свързаните с теб, с всичкото, а и За На Пред, На Ли!?

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

https://jivnali.net/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b8/%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.