„Дъщеря ми на Н. на 7 г. има алергия към глутен. Алергията се изразява със запушване на носа, тръгване задни секрети към белите дробове и започване на  кашлица.

Първото ѝ разболяване с кашлица и инхалации започна, когато беше на 3 месеца, когато аз и баща ѝ я заведохме на една хижа.

Тя беше постоянно кашляща, постоянно кихаща, постоянно течаха сополи, постоянно беше на инхалации. Минахме на кортикостероиди постоянно, но в един момент реших да спра да си тровя детето. Пробвахме с хомеопатия, но не попаднахме на добър хомеопат. След 9 месеца хомеопатия детето се оказа в болница с двустранна бронхопневмония и дихателна недостатъчност. Пи 3 месеца антибиотици. Взима кортикостероидите година и половина-две. Координирано с лекар поетапно ги спряхме и след два месеца тя пак направи криза. Отидох при специалисти занимаващи се с хранителни тестове и се оказа, че Н. е с 4-та степен непоносимост към глутен и 3-та степен непоносимост към всякакви млечни и, че всички сополи и кашлици са в резултат на тези алергии. По това време дъщеря ми вече беше на 5 години. Детето мина на диета. Спряхме само глутена за 1 година, защото не можехме да я оставим и без млечни. Детето веднага спря да боледува. Чувстваше се добре физически. Ходихме и на биорезонансна терапия заради непоносимостта към глутена. Но въпросната диета много я тормозеше. В детската ѝ градина спазваха диетата ѝ, но тя гледаше какво ядат другите деца и все питаше: „Кога ще спре тази диета?”. Когато мина тази 1 година, започна постепенно да яде глутенови продукти и много напълня. То даже е подуване, не пълнеене, пак като алергична реакция на глутена, но не толкова силна. „

Това разказва Л. Майка на две деца, едното с алергия към глутен и млечни продукти.

„Много добре си спомням кога започна всичко това. Беше на една Нова година, когато с баща ѝ за първи път решихме да празнуваме като семейство. Отидохме на една хижа, и се оказа, че единственото място на което може да ни настанят с 3 месечното бебе и друго 3 годишно дете е едно мазе, което беше ледено студено, влажно и ужасно мухлясало. Преспахме само една вечер, защото беше 31 срещу 1 и на другия ден веднага си тръгнахме. Детето вдигна температура и си се разболя в същия ден в който се прибрахме.“

„Толкова съм гневна като се сетя за това,  че получавам едно тревожно сърцебиене! Чувствам се като тъпа гъска, защото трябваше в момента в който виждам тази стая да кажа – „Довиждане, аз си тръгвам с децата!“ Чувствам се, като човек, който не може да защити нито моите, нито на децата интересите. Безпомощна, нерешителна, слаба, безволева, гадно ми е, яд ме е на себе си!  Не мога да си простя, че не си тръгнах!“

Майката се тупка според правилата на прилагане на ТЕС и излива емоции и мисли. Изведнъж тя заявява:

„Такава страхливка съм, никога не си тръгвам когато трябва! Има стотици случай в които съм искала да си тръгна и не знам защо не съм го правила.“

„Това е случка която бях забравила, но ми изскача.

Да съм била на 13-14 години. Нашите непрекъснато ме караха да се гледам и се занимавам с брат ми, а той беше много досаден. Те имаха гости в кухнята – едни съседи, при което, пак заради брат ми, баща ми ужасно ми се скара. На мен наистина много ми преля чашата и това, което исках в онзи момент да направя е, да си събера сакчето и да изчезна от вкъщи. Но си дадох сметка, че съм едно 12-13-14 г. момиче. Какво като си хвана сакчето,  къде ще отида!?

Почувствах се толкова безсилна в този момент. Не мога да променя нищо! Чувствам се толкова слаба, некомпетентна, неможеща, неподготвена, неспособна…ужасно слаба!

Започва да ме е яд, не може да няма начин, ама какво ще правиш на 13-14 г. на улицата? Нямаш много полезен ход, защото, колкото и да е ужасно в къщи, е по-безопасно отколкото навън.

Ако навън беше безопасно, щях да се махна. Щях да им покажа, че баща ми не може да се държи така с мен… и щеше да ми стане хубаво, да съм доволна от себе си, че съм отстояла позицията си. Щях да продължа по същия начин живота, да се виждам с майка, без баща ми да знае, за да не ми създава проблеми, защото той непрекъснато дудне на майка ми. Много му се ядосвам. И на него и на нея. Първо на него, че никога не ми казва на мен нещата, и второ на нея, защото тя седи, мълчи и попива като гъба и не реагира по никакъв начин.

Много съм ядосана! Много! Защото тя се оставя всички да я мачкат!

Искам да си отстоява позициите, интересите, когато нещо не ѝ харесва. Стига с това стой-мълчи-търпи-той ще разбере, защото, в крайна сметка си давам сметка, че съм точно като нея. Колкото и да ѝ се ядосвам, аз съм същата овца.“

Докато прилага ТЕС, Л. заявява през сълзи всичко това на майка си и на баба си, „която е същата”.

„Какво сте се оставили всички да плюят върху вас, а вие да се  правите, че нищо не се случва? Чувствам се ужасно. Когато нещо не ти харесва, трябва да можеш поне да го заявиш!

На мен не ми харесва да седя и да търпя! Искам, когато нещо не ми харесва, когато искам да направя нещо,  да имам силата да го направя, и да имам силата да не си мисля кой как ще се почувства, а да обърна внимание на това, какво аз искам и как аз се чувствам!

Чувствам се приклещена, като мишка заклещена в капан. Такава несигурност, страх и безпомощност чувствам.“

След малко остава само спомен за приклещеност, а след още малко и ясното усещане, че този спомен „не е мой а чужд, на някой отпреди баба ми”. На края и това бива освободено – така се случва обикновено, с техниките за емоционална свобода.

Да, на ясно съм, че това не е бил мой проблем и съм ОК!

Като поглежда пак към майка си и баба си, казва:

„Ми те са си избрали така, аз се взимам в ръце и като искам да се случи нещо просто го случвам. В крайна сметка им благодаря и на двете, за грижите и подкрепата. Защото въпреки, че те не заявяваха подкрепата си, съм имала тая, мълчаливата подкрепа, че всъщност знаят, че аз мога да се справя.

Сега се чувствам силна от това. Благодарна, че от всичко това, започват да ми изскачат отговорите на въпросите. Способна съм! Хубаво ми е, много ми е хубаво!“

Така Л се връща в ситуацията в която е на 13-14 г. и баща ѝ ѝ се кара заради брат ѝ, но в нея, тя вече казва каквото има на баща си, отстоявайки разбирането си.Това я кара да се чувства още по-добре – доволна.

„Беше ми важно да му го кажа, да се отстоя!“

След това, вече всички случки, в които не съм посмявала да се отстоя  ми изглеждат смешно. А в случката, която дава начало на алергиите на дъщеря ѝ, Л. вече заявява и привежда в действие намерението си – не ѝ харесва влажното, мухлясало и студено мазе и си тръгва. Прибира се в къщи с бебето и… вижда в съзнанието си:

„Здраво е! Детето расте. Няма разболяване, няма хапчета, няма инхалации, няма алергии, няма напълняване…Имам едно уверено и сигурно в себе си дете!“

Смее се като една щастлива майка, освободила детето си от собствените си емоции.

Междувременно, Л., която беше споменала, че има алергия към сребърни обеци, установява, че и тази алергия е „почти освободена”, за това с още малко третиране с ТЕС за недоверието, че:

 „Не съм сигурна, дали няма пак да ми се подуе ухото, макар хем да знам че вече няма проблем, хем имам страх, че може да не съм изчистила всичко”,

че:

„Чак пък толкова бързо, само с няколко потупвания да стане!?”

и, че:

„Малко ми е невероятно!”,

тя стига до казаното през смях:

„Защо пък да не!?”. Нямам алергия, не!

Накрая ослушвайки се в себе си Л. казва:

„Дъщеря ми? – Добре си е, аз наистина буквално усетих как все едно махам товар, който ѝ е от мен. Добре ми е!“

Доволно и леко уморено заявява Л., майката на две чудесни деца.

А аз се надявам, сигурно и вие, в най-скоро време да разберем как е момиченцето ѝ. Разбира се, може да се наложи още малко работа с ТЕС, но може и това да е било достатъчно. Ще разберем, когато му дойде времето. За сега им пожелаваме още силна любов, весело детство и майчинство и приятно похапване на Н. на всичко, което ѝ се яде, нали!?

Ако и вие търсите начин да си помогнете в справянето с алергиите, не отхвърляйте и този вариант. Може пък ТЕС да е и вашият начин за освобождение?

P.S. Ето какво съобщава майката 10 дни след сесията с ТЕС:

Веднага имаше резултат, тя нали беше още болна, т.е. със симптоми, докато работихме, дойдоха да ме вземат, тя беше заспала в колата, събуди се и вече беше друго дете, здраво!

Дарина

Още ли няма симптоми? Всичко ли яде?

Л.

Да, абсолютно ОК. Хапва си добре.

 

Винаги съм се чудела защо, айде глутена добре, но и млечните, и от месата- пилешко, което най-малко ядем в къщи. Като си тръгнах, се сетих, че аз на 1 януари се събудих без капка кърма и започнах да я храня само с адаптирано мляко и пюрета, а те нали първите са с пиле. Така, че вече имам обяснение.

Ако и вие търсите добра развръзка чрез нестандартни методи, за вашия проблем, потърсете ме!

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология

Живот За На Пред На Ли!?