Гола и свободна

02. октомври 2019 Споделено 0
Гола и свободна

Гола и свободна

втора част

(„Гола и свободна“ първа част)

 

След миналата ни среща имах чувството, че мога да покоря света, беше ми много готино!

Така започва клиентката ми тази среща-продължение.

Обаче следващите три-четири дни беше направо нещо…някакви емоции! Значи всичко, за което говорихме (на първата консултация) бе ей-така на повърхността и с мъжа ми също се карахме за някой неща. Точно това, за което сме говорили (на първата консултация)! Сякашq за да го обработим по някакъв начин с него ли!? И той – «С тази терапия какво, гледай каква си!» – а аз като кълбо от нерви бях буквално. И знам, че по принцип има такъв период някакъв , при някой хора …

Лечебна криза!*(виж под статията)

…Да лечебна кризичка! И минаха три-четири дни, нали и изведнъж – ааа, някакво спокойно. Ама без да мисля, без да го анализирам. И оттам като се почна с него по тия сексуалните неща… Лудница! Ха-ха-ха! И много яко! В смисъл  направо започнах да ги чувствам нещата. Докато преди все го мислех, примерно  от сутринта, как вечерта, какво да правя… Никакво отпускане нямаше! Трябваше ми психическа подготовка и все да го мисля, и все не става, и все не го чувствам, и все – айде по-бързо да минава… А сега беше направо ей-така, чак не мога да се позная! В смисъл всичко… не всичко, но направо много така, отпусната бях! Първите два-три дни много голяма разлика и той го забеляза и вика – «Леле, все така да си! Какво ти става?» – и аз му казвам – « Е ми не искам да казвам нещо, ама от терапията е! Нямя как, нали…!?» – и така до ден днешен! Такова чудо, направо, ха-ха-ха! Има какво още да се желае, обаче!…

И примерно друг път той ми казва – «Хайде сега така да пробваме, айде по друг начин.» – а аз – «Ми то сега май неее, ми то така неее…» – все нещо да се оправдавам. А сега беше супер! И той чак просто!…

С приятелите му започнали да се обясняват… Оказва се, че май доста жени имат някакви задръжки, неща, и не знам с неговите приятели!?…  Не знам, хората около мен ли са така или не си признават, не говорят!? Преди и аз нямаше с кого да споделя това нещо. Някак трябва първо аз да кажа: «Абе знаеш ли аз имам проблем», за да започнат и те. Една, тя е много готина, се притеснява от бюста си и не смеела само по тениска да е, защото  е «много гола» и някакви такива неща, да!

Аз отдавна съм осъзнала, че проблемът не е до външността, а до това, как се чувстваш. И при мен не е до това, как изглеждам, а по-скоро до това, какво аз мога или не мога. Искам да мога да си направя нащата, които искам, а не да стоя напъхана в ъгъла и да  си казвам «искам това да направя, ама не мога да го направя»! Аз не съм от тия дето ще кажат «ми то държавата ни е смотана» или «еди-кой си ме спира». Аз знам, че аз си се спирам. Никой не може да ме спре ако си вярвам или ако си поставя някаква цел.

И между другото, не знам дали е съвпадение, обаче откакто работихме по отношение на изкуството и тия неща, получих три нови предложения! Дали е съвпадение… Според мен не е! Не, не! Аз вярвам в това, че не е! А и другото, за което работихме – предложиха ми стаж, това беше някъде три дни след консултацията, на супер удобно за мен място, и не се чувствах некомпетентна за първи път! Даже ми беше много странно, чак се учудих, да! И започвам стажа и мога да си довърша образованието! След това ми предложиха да рисувам за едно събитие. Друг ми звънна за рисуване… Но какъв е проблемът!? Почнах да получавам покани, но пак има «дали ще се справя?» . Едно чувство на «не съм достатъчно добра» и това хем е доста променено, хем знам, че ми се свива сърчицато. Ето това не съм го доизчистила! Това «не съм достатъчно добра» направо ме съсипва във всяка една сфера на живота!

Колко хубаво, мисля си, значителен напредък има, много радост, окриление, същевременно избистряне на проблемите за работа, което прави целта още по-забележима! Това е голям стимул за клиентката ми, затова незабавно се захващаме да доразнищим поставените теми и да напреднем колкото е възможно повече.

А има и друго. По принцип трябва да почвам работа. Обаче аз не искам да работя като преди! Какво ли не съм работила и вече не искам да си давам времето просто за някакви пари. Искам да правя някакви неща, които са ми приятни. Не искам да правя компромиси със себе си. Обаче с мъжа ми сме „на нож“, само ме пришпорва и това ме побърква! Вътрешно гласът ми е много силен – Няма да започваш! –  Знам, че е «много егоистично», «трябва да се изкарват пари», обаче не мога просто, не искам да правя повече компромиси с това! Просто искам да изкарвам доходи с нещата, които обичам да правя! Не знам дали това може да се отработи.

Може разбира се!

Но мъжът ми е много последователен, той е на една работа от десет години примерно, а аз съм много вятърничева, или от зодията, не знам, ама пак нещо много се саботирам. Отначало супер много се ентусиазирам, а после губя интерес. И супер много ме е подкрепял, а сега ми казва: «Няма, стягаш се и започваш да работиш, да изкарваш пари». Ама не искам изведнъж да се окажа на педесет и да съжалявам, че не съм работила, това, което ми е на сърце и някаква супер нещастна!

А ние доскоро финансово бяхме много зле, супер мизерно, направо нямахме какво да ядем, нищо, че не ни личеше, и той явно се е наплашил! А аз се чувствах като половин човек, все едно недостойна. Не можехме да имаме елементарни битови неща.

Това стана отпреди пет години, буквално откакто се събрахме с него, от първия ден! Мен ме уволниха, на него му намалиха заплатата и нещата тръгнаха назад, назад, назад. В същия момент щяхме да имаме дете и, което е най-странното, за детето винаги имаше каквото му трябва! Не знам как ставаше това, но така стоят нещата.  Мизерна квартира, закъснявахме с наемите, непрекъснато взимахме някакви заеми от приятели. Наложи се да се преместим. Идваха някакви приятелки и ми носеха храна, сякаш съм някаква социално слаба… Много, много зле се чувствах тогава! Недостойна, безсилна, сякаш съм по-малко от другите хора! Същевременно знаех, че е само някакъв период, но изобщо не разбирах, защо се случва така и толкова дълго.

Отидохме да живеем при баба ми и дядо ми и вместо ние да помагаме на тях, те трябваше да ни помагат. Чувствах се супер зле и някак виновна, че е така, като недостоен човек се чувствам! Не съм саката, не съм… в смисъл имам възможността, имам всичко и въпреки това нещата не се случват! Много ме е срам да взимаме заеми и да не можем да се справяме с живота, яд ме е, отказвам да повярвам, че това се случва! Откакто сме заедно и сме в някаква дупка! Явно нещо си влияем зле във финансово отношение.

Вече сме влезли в процес и болката ѝ, жива и до днес, се заизлива.

Изведнъж тя осъзнава –

Знам защо е така! Защото трябва да си докажем, че се обичаме при всякакви обстоятелства!

Доизчистваме някой подробности, но историята на чувствата ѝ я връща далеч назад в миналото ѝ, когато е била само две-три годишна.  Отначало не разбира какво точно става, но усеща, че е нещо нередно. Постепенно картинката се изяснява, но заедно с това следва отприщването на много заровени емоции, въпроси останали без отговор, детайли в личното преживяване на ситуации. Изпъква нуждата да ѝ бъде обяснено спокойно, с разбиране, като на голям човек. Когато това се случва в представите ѝ, клиентката ми вече се чувства:

Достойно! Явно съм имала нужда, родителите ми да ми повярват, че мога да се справя.

Което ме подсеща отново да се обърна към всички вас, драги читатели – говорете с децата, колкото и малки да са, дори в утробата ви, обяснете им, те разбират! Разбират отношението ви! Като порасна разбират и думите.

Да се върнем към конкретната консултация! Вече много по-бодра и с укрепнало самочувствие заради гласуваното доверие към нея, тя се присеща за още ситуации илюстриращи доскорошната и неувереност в себе си. Обръщаме им мнимание, за да не остане знакова случка, определяща заявенитените проблеми в настоящето ѝ. Когато друго момиченце е рисувало по-добре от нея, когато сестричката ѝ е пяла и танцувала по-свободно и е била по-поощрена, а не „като милостиня за мен“…

И, колко често повтарящото се! –

Пак е момиче!

Чува тя в съзнанието си възклик, който бива произнесен когато се ражда. Заявеното разочарование от бащта, а после разбирам и в душата на майката, се е забило дълбоко в съществото ѝ и ѝ носи толкова унижение, разочарование, яд и куп други неопределими емоции вплетени една в друга, че тя със стиснати юмруци казва:

Тъжно ми е. Те не са осъзнавали.

То е не точно предадена, но… Чувствам се цял живот като друг, заради тъпотиите им! Все едно каквото и да направя – нищо! По-добре да не го правя! О, ужас! Половината от живота ми е бил в това – да съм по-добра от мъжете, ето от къде идва! И бях «на нож» с…

Искам да съм нормална жена!

Колко много емоции и картини я завъртяха и се изтръгнаха от душата ѝ, но това и донесе и ново усещане и разбиране!

Сега виждам майка ми как ме гушка и ми се радва. И татко ми се радва.

Но клиентката осазнава и усещанията на мама от момента, когато е била бременна с нея и които са ѝ били предадени напълно несъзнателно.

Чувства се смотанячка, заради проблеми, които е имала с баба ми. Все да се доказва, каквото и да направи. Криела е даже от нея, че е бременна. А баба ми я е карала много да работи…

Тук забелязваме как се е оформил модел предаван от поколение на поколение, с което ни се налага да се справим, за да има дълбока и стабилна промяна в живота на клиентката ми. Накрая тя има съвсем нова естествено възникнала ситуация в съзнанието си и естествено произтичащите от това градивна емоция и начин на мислене.

Сякаш някакъв голям товар падна от плещите на мама! Сега има сила да се справи, тежи на мястото си и не е безгласна буква! Сега е ОК, усмихва се, гали мен, бебето, и ми се радва, че съм момиче и не ѝ пука изобщо, че това е така, кой какво ще каже и т.н.! Баща ми също е така. Виждам как отива да черпи приятелите: «Момиченце е, момиченце пак!»

Клиентката  ми вече звучи по съвсем нов начин и свети с широката усмивка на бащата, който преживява в съзнанието си, а и в своята собствена усмивка, почувствала това ново отношение към себе си.

Щастлива съм, чувствам се приета!

Сега съм спокойна да пея, да танцувам, достойна за внимание и без да се притеснявам. Вече приемам наградата за това като достойна.

Готова съм да се сблъскам с проблемите!

Защо „да се сблъскаш”!? – питам я и това води до още едно изчистване на модел за съществуване чрез извоюване.

Трябва да се боря! Защо трябва да се боря?

Клиентката осъзнава момента, в който това убеждение за борба за живот се е оформило у нея и му обръщаме необходимото внимание, за да може само след минути то да стане съвсем различно.

Сега се чувствам полезна, удовлетворена, пълноценна – правя и ми се получава много добре!

Няма и помен от правене и постигане чрез борба.

Доизчистваме и притеснението да се представи според очакванията на другите, да се изложи, да разочарова.

Междувременно се усеща светеща в синьо, дори вижда духовния си водач, за нейна и моя изненада, който ѝ казва, че има още две задачи за справяне, за да се чувства напълно достойна. Това ни води към сцена на агресия между баща ѝ и майка ѝ, когато е била мъничка и много се е уплашила, неразбирайки какво точно става и от ударите на татко, изкривените им в крясъци физиономии. После и подобна сцена още едно поколение назад. След трансформация към доверие, приемане, любов, те се отразяват при клиентката ми, като независимост от външни фактори за нейното самочувствие.

В процеса ни изниква още едно паразитно убеждение на саможертвеност, като недостойна.

По-важно е да помогна на другите, защото рядко се дава такава възможност, отколкото да мисля за себе си и моите страхове.

С подтекст – „недостойна да си обръщам внимание и да се погрижа за моето добро, не съм важна, или поне не съм по-важна от другите и тяхното“. Оправяме и това.

Накрая тя осъзнава, че:

Вече съм на пътя си и с всяка крачка пред мен се разкрива още от пътя. Има реализация, достойнство, тежа си на мястото и сякаш другите могат да черпят от мен.

Послушала насоките дадени ѝ от нейния духовен водач, удовлетворена, щастлива, с авторитет.

А сексът? – питам я.

Ха-ха-ха, всичко е добре!

Изпращам я с взаимното усещане за удовлетвореност от процеса и стабилна нова насока на осъществяване в собствения ѝ живот. С това срещите ни не свършиха. Обикновено е необходима последователна работа за да променим лошите навици градени години наред в деструктивно мислене, оценяване и реализиране на себе си, но началото на личното ѝ и градивно самоутвърждаване бе поставено.

Ако и вие търсите начин да осветите скритите спънки в осъществяването си и да се почувствате по-уверени, свободни и щастливи да градите собствените си идеи за живот, заповядайте!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

P.S. Животът илюстрира промяната постигната по време на консултациите ни така – клиентката ми смени няколко пъти незадоволителни работни места, преодоля с моя помощ сътресението от прехода от един начин и ритъм на живот към друг, но успоредно с това започна все повече да твори, да получава поръчки, да се изявява. Изгради творчески профил в интернет пространството, приет много радушно. Започна все повече да се справя самостоятелно и необходимостта да я подпомагам естествено отпадна. Дори се квалифицира в техниките, с които работихме заедно и сега може да се каже, че ми е колежка, което много ме радва. А една картина, подарък от нея, радва душата ми всеки път щом я зърна.

Знаеш ли, когато започнах да се занимавам преди много години, бях с една свита топка в корема, непрекъснато в мен. Не се чувствах ОК със себе си навсякъде, особено сред хора, но и в къщи, и сама… А сега се чувствам, колкото и да имам проблеми и да искам това да оправя, онова да оправя, просто сега се чувствам наистина такава – Аз! Не знам как да ти го опиша!? Сега някак си живея и знам, че съм готина, че се обичам и съм готин човек. Сякаш едва сега съм започнала да живея! Нямам думи да ти благодаря за това!

А аз благодаря, че имам такава чудесна професия и упорити и последователни в личното си израстване клиенти!

––––––––––––––

* Лечебна криза е реакция, с различна степен на изява, на обостряне на симптоматика. Може да се прояви на физическо ниво, на емоционално, на интелектуално. Получава се, когато процесът не е напълно завършен и има още скрити нива на проявление, които се разкриват постепенно поради различни причини. Желателно и препоръчително е, процесът поетапно да се продължи до пълно справяне с поставения проблем и сателитните му проблеми, които го поддържат активен. Ако сте мой клиент знаете, че може да ме потърсите по всяко време за дистанционна помощ ако кризата е по-силно заявена.

 

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.