Гола и свободна

Гола и свободна

Гола и свободна

първа част

 

Ще започна позитивно!

Заявява клиентката ми, седнала насреща, за да сподели какво я води насам за консултация с мен.

Последната една година има много промени. Чета разни неща, ходя на някакви практики, обаче в началото човек си остава само с четенето. После започнаха да се случват позитивните трансформации и сякаш сега усещам, че е време всичко да тръгне, да се финализира, така да се каже.

Проблемът дойде от…, не знам вроден или от възпитанието, не мога точно да го назова, но сякаш е един корен, който дава отражение в много сфери от живота.

  • Самокритика и страх от критика. Сякаш каквото и да правя винаги ще бъда укорена, обвинена, че съм сгрешила и не го правя като хората. И това във всяка една сфера! Примерно – дали ще поставя чашата така или иначе, че не мога да танцувам пред хора и съм имала нужда от стимулация (пушене, наркотици… с каквото се сетиш, да! Може елементарно да звучи, но просто искам така да си танцувам от душа и сърце без да…
  • Искам да започна по-хубава работа без да си мисля, че всички са супер по-добри от мен. В университета по същия начин – по-късно „влизах в час”. Моите колеги бяха по-малки, съответно винаги си мислех, че те са по-умни, много по-добри. Просто във всяка една сфера! Имам някакво такова чувство, че не съм достатъчно добра. И проблемът не е точно с външността, а с вътрешните ми качества. Примерно, аз учих рисуване и учителя, като погледнеше какво рисувам, аз просто се вцепенявах. И пак си пропилях шансовете, а по-късно започнах да бягам, нали, тинейджърски изпълнения. И сега по-късно, когато съм голяма, осъзнах, че пак не се чувствам достатъчно добра. Пак се чувствам комплексирана от другите. И аз така действам – по-добре да избягам. Не, че не съм добра, но по-добре да си стоя в някой ъгъл и да… не се знае!
  • Другото, което е, не мога да изпитвам оргазъм, в истинския смисъл, и това пак е вид изява на която аз не мога да съм главно действащо лице. Просто когато аз трябва да съм в центъра, дори когато ме снимат и трябва пак да съм в центъра на вниманието, спичам се! Стоя като някакво дърво такова.

И пак казвам – имам някакъв напредък. Преди бях доста по-зле! Пътувах с градския транспорт и в мен едно такова напрежение, стои на топка, не ми беше комфортно, а сега вече е ОК! Не ходех на магазина, сега вече ходя, но все едно някой тръгва да те удря, ти се – хъ-ък… и не дишаш просто! В смисъл така съм се чувствала цял живот. А сега вече си ходя, даже се кефя. Или ходя на фризьор и вече –  аа… сякаш кой знае какво и… пречеше ми супер много! И още такива ситуации имам, но те са дребнички. И не, че имам някакъв супер прогрес, но…

  • Вече искам коренът да бъде унищожен и да си живея живота! А имам и дъщеричка и виждам как попива от мен, всичко попива и искам да се оправя.
  •  И мъжът ми е много добър и търпелив с мен, но виждам, че вече му писва и много искам да се оправя!
  • Напоследък съм в доста приповдигнато настроение и това ми пречи да работя, да вляза в действието на ТЕС.

Започваме работа. Оказва се, че работените дребни неща все още са доста силни. Клиентката  се притеснява от това, че процесът я поставя в центъра на внимание и се сеща още нещо:

Последните дни забелязвам, че си броя. Не знам как се получава, това е малоумно, но… Да речем, че си говоря с теб и изведнъж започва да тече, като паралелна мисъл, раздробявам човешкото лице на отделни части и започвам да ги броя, да ги сумирам. Или като гледам телевизия или предмети и започвам да си деля на разни части и да си ги броя. А най-тъпото е, че аз трудно смятам на ум. Аз съм човек на изкуството и съм по-хаотична. Нямам нищо общо с цифри! Даже не ме кефят! Просто съм учудена защо!? Това ме разсейва, най-малкото. А, и почнах да си броя глътките вода! Това ми пречи, притеснява ме. Аз по принцип съм шматка, някой говори – забравям, обаче като броя имам чувството, че забравям дори цели разговори! Някой нещо ми казва и все едно нищо не ми е…

Продължаваме да работим. Стигаме до хубавото преживяване в процеса. Тогава избликва следващото:

Искам да си продавам картините, а не да работя някаква тъпа работа! Само че мъжът ми… Не може само на него да се разчита. Искам просто да отпуша този канал, който ме спира! Аз знам, че не мога да продавам на този етап. Сякаш имам около мен плексиглас и си действам в това заграждение и гледам света, но не мога да мръдна.

Разнищваме темата с внимателния и забавен подход на енергийната психология. Редят се образи, емоции, съждения в странната плетеница съхранена несъзнателно. Излизат драматични спомени от най-ранното ѝ детство, които провокират много тъга. Излизат страхове, несигурност, вина, но се справяме и с тях. Облаците се разсейват един по един. Трансформираме случките изплували от миналото. От тинейджърските години, от ранното детство, от бебешките годинки. И е тъжно, и е смешно, на моменти едновременно. Но накрая любовта потича през поколенията към нея. Идват осъзнавания, разбиране, сълзи от нахлулите нови и силно положителни емоции съпътствани от здрава мисъл към собственото ѝ място в света, значимостта ѝ. Настъпва лелеяното усещане за вътрешна свобода, която ѝ позволява да се почувства:

Втурвам се и танцувам ей-така, за себе си, свободна и щастлива!

Това вади на показ още скрити в рода потиснати емоции и тайни, които бързичко и успешно разнищваме. Резултатът е:

Сега виждам как се реализирам в продажбите. Задвижвам нещата. Преди сякаш съм се самосаботирала. Виждам се как пращам картини в чужбина и се чувствам…, ха-ха, направо не мога да повярвам! Виждам се как държа парите, чувствам се успешна!

А когато стигаме до темата с оргазмите, разбирам, че трябва да поработим още:

Защо някой трябва да вижда, че ми е добре!? Сякаш не искам да споделя, да има свидетел на това!

– изненадващо открива тя в себе си. Това води до много ранен детски спомен, с който работим внимателно и резултатът е клиентката ми да се почувства щастлива и свободна в тялото си, в голотата си, в емоцията на преживяването:

Гола и свободна! Но има още някакво неудовлетворение.

Е, времето ни за работа свършва и темата остава за довършване за следващия път.

Така че очаквайте продължението на разказа, за да научите, какво стана по-нататък!

Междувременно проверете, как стоят при вас нещата по темата вътрешна свобода и външна изява. Това как се отразява на живота ви, включително сексуалния? Виждате ли връзката?

Как се чувстваш сега? – питам я на финала на консултацията ни.

Надъхана! Ох, много ми е добре! Друго си е така, някой като те води. Ето за това дойдох, за да стигна до нещата, които не мога да открия сама и да ги махна. Усещам ги, но някак не успявам сама!?

Смее се звънко и преизпълнена с енергия се втурва навън, към живота. И как не!? Изчистили сме страха от критика, вцепенението да ѝ обръщат внимание, вече има усещане за оргазъм, силно е намалял несъзнаваният стремеж към разсейване чрез броене, притесненията ги няма.

Освен това споделя изненадващо за мен:

Сестра ми нали идва при теб? И един ден ми се обажда и ми казва: „Знаеш ли какво стана с мен? Аз не можех да сядам на тоалетна, дори на новата в къщи.” – тя непрекъснато я мие и чисти и пак не може – „А два-три дни след сесията с Дари изведнъж осъзнавам, че съм седнала на тоалетната и я ползвам нормално!” – Не знам какво сте чистили, какво сте правили, но е дало отражение и на това!

Ех, колко е вълшебна тази енергийна психология, скъпи читатели, нали!?

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация

 

 

 


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.