Аз го направих.
Подтиквана от хора, понякога от любопитство, понякога от нужда да почерпят сила, вдъхновение и кураж, понякога от провокативна насмешка към това, което съм постигнала в работата си с ТЕС и другите методи от енергийната психология, реших да понапиша едно-друго в отговор на поредния такъв въпрос, тип заяждане. Да, явно ми трябваше по-силна провокация, за да изригна такова, считано до скоро от мен невъзможно лично откровение, но ето че то е факт, а споделянето му тук си е чист нудизъм, по моята класация отпреди някоя и друга година в известен наш форум. Да се цитирам, за да ви развеселя малко през какво съм минала, за да стигна до настоящото си аз:
Преди ден изведнъж от „нищото“ в главата ми възникна въпрос-мисъл: Ако един ексхибиционист изведнъж остане без пишка, какво ще стане? Съзнанието ми отговори: Ще развява липсата си на пишка.
Защо?
Защото не съзнава същинския си проблем.
Но възникна и същественият въпрос, защо изобщо излезе точно този въпрос, този отговор…? Отработено!
Остава тази част- Какво (кой) ще стане, ако осъзнае проблема си???
Но отговорът е много индивидуален за всеки един.
И:
Ако подменим ексхибиционизъм с друг наш проблем, има ли разлика?
Това май е опит да стана „ексхибиционист“?!…
Ексхибиционизъм (със или без пишка), докато не го осъзнаем и това е част от нас, отделност. Когато осъзнаем повече ексхибиционизми, следва етапът на нудизма – всичко накуп, но с едно на ум – т.е. има още осъзнаване, но на по-широка нога (по-цялостно, взаимосвързано, по-висше, в дълбочина…). Накрая е етапът на натурализъм, т.е. нещата са такива, каквито са, и няма за осъзнаване, защото има едно чисто съм, като на щастливо чисто ново бебе. Надявам се (и чувствам), но и знам. Следва осъзнаване и хармонизиране на Аз-а като триединство, а после и с това извън него – други проявления във Вселената, и накрая със самата Вселена….Ех, че пътешествие!
И да продължа (стига сте се смели!) по същество. Подхвърлен беше невинният въпрос:
Но пак питам, защо не споделят опита си хората които си ползват разни методи? Това между другото би било най-ценната реклама и мотивиращ елемент за нови последователи …
Аз отговорих ето така:
Мога да спомена с какво съм се справила чрез техниките от енергийната психология и знам, че хората се впечатляват най-много от проблемите на физическото си здраве, но примерите, които ще дам, за повечето хора ще прозвучат твърде невероятно и пак няма да повярват. Навикът е да приемаме, че някои проблеми е невъзможно да бъдат решени бързо, леко, ефективно и безболезнено едновременно, а точно така става с ТЕС и останалите съвременни подходи. Само който ги е опитал знае това. Затова се опитвам да започнем (работа, разговори) от по-леки теми, за да може всеки сам да опита, да усети ефекта и тогава да минем към тежката категория проблеми.
Но добре, ще спомена някои неща, които аз сама постигнах със себе си чрез ТЕС основно: изкълчен глезен, оправен за 8 часа, бучки в гърдата, много на брой с различни размери, неоправени от академичната медицина години наред, оправени без да се усетя първия път, а следващите три пъти единични бучки с размер на яйце, оправени за 14 дни първата, за 21 дни втората, за 3 месеца третата. Поднормено тегло години наред, качено и задържано вече трета година. Късогледство от -6 вече на -4.25 трайно подобрено и задържано четвърта година. Алергия към слънце, алергия към лекарства (аспирин, аналгин, ацефеин, амидофен, антибиотици…), упойки, алергия към лайка, пчелен клей, киви – са минало за мен. Преживени ПА – минало, и още много по-дребни неща като зъбобол, стомашни проблеми, падане на коса, умора… Невероятно много за обичайното човешко мислене неща от всякакъв характер в сферата на емоциите и начина ми на мислене, освен още многото физически състояния, съм изорала и променила, за да застана твърдо зад тези техники и да ги направя свое верую и професия, за да се боря със зъби и нокти да запозная хората с това невероятно просто, достъпно и резултатно Нещо, неаречено ТЕС – техника за емоционална свобода, тук в България.
Нека ТЕС ви изглежда смешна! Нека ви изглеждат като реклама поканите ми да ви запаля по самопомощта! Нека си раздвижите малко заспалото чувство за самосъхранение, самоуважение, лична сила и увереност в себе си по един здрав начин, та дано разберете, че всичко е в нас, достатъчно е само да го задействаме. Аз продължавам. Който иска да ме последва, да заповяда – винаги съм насреща, който ме е потърсил, го знае много добре.
Който продължава да любопитства какво и как, ето тук ще допълня с още едно мое откровение от друго място, където пак става дума за решен физически проблем в самостоятелна работа със себе си:
Ето и една от моите лични истории свързани с ГНМ.
Преди 20-ина години ми установиха множество бучици в двете гърди. Пратиха ме на ултразвук, снимаха ми ги, картотекираха ме, дадоха ми рецептата и ме пратиха по живо – по здраво да се мажа с кремчета и заръката да се следя на всеки 4-5 месеца. На следващия преглед ми казаха, че кремчетата тъй или иначе не помагат и няма смисъл да ги купувам и да се мажа – нямали ефект по принцип…, но да продължавам да се следя. На следващия преглед бучиците бяха повече и някои бяха уголемени. На следващия вече имаше с размер над 15 мм – прага от който се твърди, че стават „сериозни“. Измъчиха ме с мамограф, но го преживях. Който е ходил знае за каква болка иде реч! Теглих … на всичко това и продължих да живея. Преди 6 години срещнах ТЕС- техника за емоционална свобода. С нея и много информация, включително за ГНМ. Изкълвах я и си казах: „най-накрая смислена информация!“ Благословени преводачите и съставителите на сайта на български език! Ползвайки ТЕС в един момент установих, че няма нито една бучица, неусетно бяха изчезнали.
Преди 4 години изведнъж много голяма бучка в лява гърда (деснячка съм), намерена по дърпането и стягането от подмишницата към гърдата – аха! Ясна насока от ГНМ буквално „проблем със „семейното гнездо““. ТЕС по емоциите, свързани с конкретна случка със семейното гнездо, и след 3 дни бях с усещането, че проблемът е решен. Забравих за бучката, а след 14 дни нея я нямаше. На лекар така и не отидох. Преди 3 години нова бучка, този път в дясна гърда, още-по голяма, като 3 кибритени кутийки на куб – ръбеста и стъпаловидна. ГНМ казва „партньор“ в най-общия смисъл, да ама при мен буквално. Тази беше болезнена и стряскащо необичайна с формата си. Пак ТЕС и след 21 дни нямаше и помен от нея. Дори не се сетих за лекар, само партньорът ми, бившият, знае и аз. Досега съм здрава и гърдите ми са си на място, както и душата ми, защото главата ми също си е на мястото…
Успех на всички, които наистина ги е грижа за себе си!
Да добавя сега историята с третата бучка, защото по-горе споменах, че има и такава. Нея я установих преди 8 месеца, но не ѝ отдадох дължимото внимание, с идеята, че като си работя с ТЕС тя ще си отиде както и предните, бързо и неусетно. Е, потупках се малко, стигнах до някакви прозрения, освободих се от тях и си продължих живота. Да, но тя намери начин да ми се навира в очите. След известно време пак потупках и пак я оставих да се самооправя. Мина още някой и друг месец и реших, че е странно да я има още след достатъчно многото внимание, което вече ѝ бях отделила, все пак си имам и друга работа! Но тя си беше там, непоклатимо присъстваща. Тогава вече реших, че ще я гоня до дупка и си обърнах душата, мислите и тялото наопаки, само и само да изчистя всеки намек за деструктивна мисъл, емоция, поведение, физическа реакция, скрити някъде там в тъмните кътчета на съществото ми. И ето на, 3 месеца по-късно успях! Бучката я нямаше.
От време на време се появява спомен за нея, което също е намек за недовършена работа, и ще обърна внимание и на това, но основната работа вече е свършена.
Сега оставям на вас, да решите за себе си, коя съм, каква съм, това касае ли ви по някакъв начин.
Все пак ви благодаря за търпението, вниманието и звънкия смях! Заслужавате поздравления, че прочетохте това мое излияние до последната удивителна.
Благодаря Ви!
P.S. Уви, има и продължение, но с щастлив край в сагата ми с бучките. Ето го:
29 януари.
Това е датата, която се помъчих да запомня, за да отбележа този път колко време ще ми отнеме да се справя с поредната, четвърта бучка в гърдата ми. Е, явно не съм се справила още с това да произвеждам бучки. Факт. Правя ги, доколкото съм си дала сметка, защото не успявам да изляза достатъчно бързо от афект при букет от силни емоции с дълбоки корени и много конкретен повод. Ще опитам да се справя с това.
Тази 4 бучка поникна точно за 3 дни. Усетих я и сякаш я гледах на забавен кадър. Не направих нищо, и на 29 януари я подхванах.
На 10 март отбелязах, че вече я няма. Знаех, че я има, дори и когато физически я нямаше от 2-3 седмици, но споменът за нея предизвикваше едно специфично остро тръпнене на мястото. Сега дори пиша за това, но няма никаква реакция. Приемам, че е минало.
Пиша всичко това, само заради хилядите жени, които се съмняват във всичко и се притесняват от хилядите неща, втълпени последните стотина години, и забравили, че нищо не е истина, ако ние не го признаем за такава. Най-вече фактът, че нищо не зависи от нас, че врагът е извън нас, той е лош, всесилен, усмъртителен и само конвенционалната медицина и нейните свещенослужители медиците (леля, приятелките, вече изстрадалите този път…) могат и знаят какво и как. Не, това не е личен поход срещу конвенционалните подходи, по-скоро личното ми безсилие да проникна в умовете на хилядите жени, предпочитащи бърза ампутация на част от телата си, и още по-бързо бягство, без обръщане назад, с героични усилия за победа и надмогване на базата на нечовешката изява на воля, придружаващите почести и финални овации, отколкото на пауза за малко вътрешна тишина и осъзнаване на причинно-следствените връзки, набиващи се все повече на очи и опцията на новите алтернативни подходи. При това самостоятелно или в комбинация с конвенционалното, защото, да, понякога наистина трябва. (Ок, има какво още да потупвам тук, но и фактите са си факти!)
И така, пак добро потвърждение на теорията на ГНМ се оказа тази ми бучка.
Факти: бучка размер яйце в лява гърда, дърпа, боли, надути лимфи наоколо, също болят, видимо силно увеличен размер на гърдата. Материализация за 3 дни.
Причина: силни емоции на гняв, безсилие, яд, обърканост, съпротива…свързани с напредъка в обслужващи професионалното ми развитие знания и умения. Приела съм неосъзнато работата като мое чедо, чрез което се изявявам, в случая като лоша майка, която не прави достатъчно то да успее и т.н.. Детето ми – работа се проваля, значи аз се провалям като родител, защото не се грижа добре за него, защото аз съм… и то горкото го отнася, в крайна сметка и аз, като изява в професията ми.
Като се поосвободих от преките емоции, започнаха да ми идват случки от миналото, чак от бебешките дни, някои.
Моят начин на работа отдавна не е по буквата на ТЕС, защото умът ми е привикнал на идеята ТЕС и бързо я привежда в действие. Знаете, че едно умение изгражда нови невронни връзки и в един момент става автоматизъм, та …нещата се случват и без много мислене, но където се стигаше до нов аспект или по-силна емоция съм се потупвала и т.п. процедури от ЕП- енергийната психология. Стигнах и до запазени енергийни отпечатъци и в предишните 2 поколения, като държа да подчертая, че това става от само себе си, защото оттам идва първопричината, не защото съм решила да ровя.
Хубавите странични ефекти (освен справянето с бучката) – справяне с личното ми отношение към мен самата и самооценката ми, което доведе до нов начин на мислене и отпадане на излишните тръшкания и действия. Избистряне на собствения ми път на развитие и ставане на нещата в работата сякаш от само себе си. Вдъхновение и нови проекти, вече реализирани, за безумно кратко време, нови не само за нашия пазар (доколкото не съм видяла такова досега в бранша) и съм доволна. Приток на поздравления, благодарности, нови клиенти. Разбира се и още плюсове, но ми се иска, който е тръгнал по този път за самопомощ, да успее сам да ги изпита.
Работете по себе си, не спирайте и няма начин да не се справите, дотам, докъдето сте готови!