Б. млада жена на 32 г. Генералната заявка е желание е: „“Да имаме дете“,  второ детенце, но и проблеми с щитовидната жлеза, които явно пречат за случването му.

Част първа

Когато решихме да имаме дете.

Леля, дъщеря ѝ, баба, майка и аз от 1 година – всички по женска линия имаме заболяване на щитовидната жлеза. Аз съм на поддържаща доза таблетки от тази 1 година. А мъжете в рода са с диабет – пак автоимунно заболяване.

Чувствам се леко напрегната по принцип. Майка ми, когато съм била на 10 г. се разболява от шарка и прави енцефалит на мозъка и съответно цялата ѝ лява половина е парализирана и е инвалид. Тя е супер като дух, с психиката всичко ѝ е ОК, много ми помага за детето. Като дете изцяло съм била винаги до майка ми. Трудно е да се каже, че съм имала някакво детство, като дете което да е било свободно без предразсъдъци и такива неща, без ангажименти. Едно време с майка ми, по времето на комунизма имаше предразсъдъци към хората инвалиди,  мен това винаги много ме притесняваше, спрямо децата, спрямо учителите. Но майка ми е страхотен човек! Това да си на 33 г. и да ти се случи такова нещо, да го преживееш (имам и брат, който е по-малък от мен)…

Чета книгата на Иван Петърнишки, много добре е написана, много рабираемо, и се опитвам сама да правя ТЕС.

Целта ми е да имам дете.

Още миналата година, когато решихме да имаме дете аз бях убедена, че нещата няма да се случат. Не знам защо. Още го има това – че нещата няма да се случат. За първото дете бях убедена, че ще се случи и то се случи! И то от първия път, дето се казва, и то супер лесно. Може би фактът, че синът ми е роден преждевременно (аз много го преживях тогава), роди се малък 2 кг беше, после ходихме на операция в чужбина…

Започваме с дълбокото убеждение, че „нещата няма да се получат”. Реакцията в тялото веднага се появява в щитовидната жлеза, като бучка, която задушава в гърлото. Страх от загубата на човек – починал братовчед, преди 2 години.

Беше голяма травма за всички, за цялото ми семейство.

С помощта на ТЕС, болката отпада, Б. се чувства добре, всичко е наред, спокойна е и страхът, че „нещата няма да се получат” вече не съществува. Казва:

Може би ще се случат! Даже се виждам с две деца и количка, щастлива. Няма базедова болест.

От това усещането за бучката в гърлото е намаляла чувствително.

Не очаквах, че имам болка от смъртта на този човек! Но аз не исках да ходя при леля си, защото ми действа много натоварващо, защото само за това говори.

Обръщаме внимание на лелята. Оказва се, че е тъжна, за това ѝ даваме възможност да се сбогува със сина си, да приеме случилото се и да продължи да живее. Б. вижда, как тя вече е спокойна, грижи се за внучката си, по-ведра е.

С това бучката в гърлото е намаляла още повече. А с още малко внимание за бучката, тя съвсем се стапя и изчезва.

Б. е още по-сигурна, че е напълно възможно да има второ дете, но остава идеята, че има базедова болест, защото

Няма как, така, с една сесия, проблемът да бъде решен, още повече че няколко поколения имаме проблем със щитовидната жлеза! И съм свикнала винаги да има някакъв проблем. Трябва да има някакъв проблем, да го виждам, така съм по-сигурна, иначе си го създавам, както например да се дразня на свекъра и свекървата, за глупости. Например че не искат да ми гледат детето. Как така  на зълва ми ще гледа детето, а на мен не!? Чувствам се пренебрегната!

Ох, пак го усещам в гърлото! Откакто ми откриха базедовата болест, всичко усещам в гърлото. Преди това не беше така.

Връщаме се в момента, когато ѝ съобщават, че има проблем – една лаборатория. Там е

Супер изненадана. Защо това се случва? Не го очаквах.

Усеща изненадата в корема си, като напрежение. Освобождаваме я и тя вече е спокойна.

Б. се учудва

Как може да съм толкова спокойна?

Разбира, че:

Всичко е наред. Просто не е дошло времето на бебето, няма за какво да се безпокоя,  няма нужда да форсирам нещата – това е грешка, никой не изиска това от мен. Просто трябва да намаля темпото и да се радвам на малките неща, които имам, на детето, на мъжа ми, на игрите с детето ми.

Толкова съм щастлива.

Б. се разплаква.

Бях майка на майка ми, а тя е силна и може да се справя сама, вече мога да съм себе си и да съм спокойна и щастлива. Да живея своя живот. Така, като съм спокойна и щастлива и другите край мен ще са спокойни и щастливи.

Вижда цялото си семейства усмихнато, прегърнато, даже усеща радостта на бъдещото си детенце. Усеща подкрепата и обичта на мъжа си и своята към него.

Споменът на Б. за резултатите от изследването сякаш се е изпарил. Тя усеща, как дори и  баба ѝ, която е на онзи свят, вече е по-спокойна.

Излиза безпокойство свързано с баща ѝ. Това е споменът когато е била малка, само на 10 години и майка ѝ се разболява тежко. В болницата са баща ѝ и братчето ѝ. Той е притеснен и загрижен, дали ще се справи, как? Изплашен, объркан, смълчан. Безсилен, виновен, шокиран… с болна жена и две малки деца – „какво ще правя сега?”

Добре, че техниките от енергийната психология вършат чудесна работа тъкмо в такива ситуации. С прилагането им, емоциите биват освободени меко и деликатно. Изказват се неизказаните думи, страхове и мисли, задават се незададените въпроси, взимат се невзетите решения, намират се търсени отговори, осъзнават се лични истини. А това носи толкова много спокойствие, обич и сила.

Така и сега. С прилагате на техниките героите в спомена стигат до взаимно разбиране, прегръдки, спокойствие. Всичко става от хубаво по-хубаво. Б. прелива от обич към татко си, на когото до скоро се е сърдила, макар и неосъзнато. Смее се отърсена от неприятните емоции и озарена от вътрешния прилив на любов.

Не знаех, че съм изпитвала толкова много неща тогава. Вече не е страшно. Даже, този спомен вече не ми трябва. Не го искам. Изхвърлям го. Искам други спомени, различни, с детето, с цветя, със светлина.

Темата за щитовидната жлеза, сякаш е най-странната тема сега. Та защо изобщо я споменаваме?

Целта за бебе вече е:

А, ще има дете! То това… глупости, само в моя акъл са. Ох, незнам. Чувствам се по различен начин – хубаво е. Дойдох толкова напрегната, а сега съм толкова спокойна!? А, животът не е никак зле, даже е много добре.

И вие мислите, че има

Живот За На Пред На Ли!?

Ако е така, споделете и помогнете на близките си хора, окуражете ги и бъдете щастливи!

Ако желаете да постигнете и вие желанията си, по един нестандартен начин, заповядайте, потърсете ме!

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология

Втора част  Раждането като спомен

Трета част  Провалих се.

Четвърта част  Мога да оздравея!

Пета част „Операция“