Да посеем семената

Като отметнахме по-тежките моменти с клиентката ми в предишните сесии дойде време да подготвим почвата за бъдещето ѝ по-целенасочено. На езика на Неврографиката това е „да посеем семената”. Подхванахме прекрасен алгоритъм за работа! Поразговорихме се с клиентката ми кои са ценностите за нея, на които държи. Какво според нея сега е смислено и на което може да заложи за семейството така, както тя си го представя. Стремежът е да има реалистична картина, за да получи и реални резултати. Тя беше готова за това.

Любов, Доверие, Стабилност, Партньорство, Нежност, Домакински умения, Хумор,Съпричастност, Добра комуникация, Финансова независимост, Приключенски дух, Отговорност, Жизнерадост, Добрият опит на успешните семейства в рода…

Заизброява своя пъстър, но и балансиран избор, вероятно универсален в същността си. Добавихме и някой тайни съставки, които може да имате удоволствието да използвате, бидейки мои клиенти. Процесът бе изпълнен с радост и погълна вниманието ѝ много леко и благодарно.

Става ми много игриво, весело.

Споделя в промеждутъците радостен унес тя. Срещат се и леки съпротиви и затруднения, но резултатът от преодоляването им е отново благодатен.

Много ми беше насищащо да излея всичко това. Сега вече се чувствам удовлетворена.

С развитието на процеса-рисунка клиентката ми стига до своите междинни или по-значими осъзнавания, но всяко едно е важно и е стъпка към общото ѝ справяне и развитие.

Чувствам се отговорно да посея семената, има умора сякаш вкарвам енергия навсякъде и усилия. Леко ме мори, но е приятно.

Ето така звучи една от нейните констатации. А след малко, повлияна от кръстосващите се в душата ѝ вълнения, обяснява разнопосочните си преживявания:

Имам нужда от кафе, енергия.

Мързел се появява.

Уморих се с годините все аз да давам, а сега трябва, за да покълнат семената ми и…

Тя се раздвижва на стола, протяга се.

Отказвам се от кафето!

…и продължава да рисува.

Всъщност не е нужно аз да правя каквото и да било, а да изчакам, наблюдавам, избирам. Това всъщност пак е активна позиция, но не аз да бутам нещата да се случват. Така се получава, че съм в женската си роля вече!?

Чувствам подем, устрем.

И сякаш за първи път тя осъзна, не просто прочете и разбра с ума си, че има и друг начин да се прояви като жена и въпреки всичко да постигне своето. Без това да ѝ коства онези усилия на волята, на количества енергията, разход на време, които са ѝ отнели вместо додали към нейното женско проявление и взаимодействие в двойката.

Хубаво е всеки от партньорите да има възможността да изпитва истинска  връзка със своята естествена природа, нагласа, качества и сила, за да е способен да допринесе по-най-подходящия и удовлетворяващ начин своя дял в едни взаимоотношения. Също така да може и да се наслади на приноса на партньора си. Да го има онзи пълноценен и взаимно радващ обмен щастлив и за двете страни. Защото няма значение какво мисля аз или друг, отношенията в коя да е партньорска връзка е от значение най-вече да хората в тази връзка, каквито и да са те. В това чужди правила и мерки нямат място, ако не са желани и съвместими с техните. И вижте до какво води това!

Това ми дава някаква завършеност. Разбрах, че не е нужно да правя грандиозни усилия. Сега има място и за друг човек/партньор, за да се появи.

Жената е човекът, който дава топлотата, хармонията, съзиждащата енергия.

Продължава да намества разбиранията си клиентката ми избистрила ги чрез рисуването линия по линия, мисъл по мисъл.

Сякаш вдъхвам живот в семената си.

Все по-сетивно преживява тя процеса, а това е много хубав знак, че не маркира, а истински го преживява. Така предпоставките ѝ за успех е много по-голяма. Едва ли имам клиент, който да не е забелязал и оценил едно такова качествено потапяне в процеса и моята упорита подкрепа да го стори. Толкова пъти съм минавала през това, че с клиентите ми знаем, как такава задълбочена работа ни се отблагодарява с най-различни постижения.

Все по-унесено-замечтано клиентката ми продължава да рисува и едно, и второ, и трето, и когато листа не ѝ стига да изрази онзи вътрешен подем  и той да го побере, тя разперва ръце и крака като звезда, диша дълбоко и се ухилва с цялото си същество замечтано за семейство.

Това е съзиждащата енергия, топлината, любовта.

Обяснява ми детайлите в неврографиката си.

Имам усещане за възможности, за постижения, растеж, показване над скритото, „на светло”, какво нося в себе си.

Рисува със стръв, заряд, енергия, напрежение.

Прекрасно!

Възторжено извиква пак, омаяна от собствените си преживявания на листа и в съзнанието си едновременно.

Пускам живота да нахрани света. Мисля, че е прекрасно! Чувствам се прекрасно! Искам да внеса още живот и сила. Искам още, искам много! Ехааа!

Рисува с много сила и ентусиазъм.

Мисля, че е прекрасно! Завършено ми е.

Ето, готово! Това ми носи сила, живот.

Тук стана нещо интересно. В паузата на притихналост и даже замисляне сякаш много дълбоко в себе си, когато вече имаш чувството, че е настъпило някакво безвремие, в което напълно да се подреди новият пъзел на ценности, клиентката ми сподели (заради обстановката в нашата страна, явно):

Мисля си, че ангел пази България, знаеш ли?

Беше внезапно заради излизането от контекста, но толкова логично на базата на дълбоката свързаност, която тя постигна доверявайки се и отдавайки се напълно на работата ни. А работата с подсъзнанието е врата към цяла вселена, през която можеш да докоснеш невероятни полета информация и да съзреш и немислимимото. Това носи много силно усещане за единство с всичкото, покой, мъдрост, съзвучие, красота, безграничност… Изключително обогатяващо и издигащо над дребнотението на света преживяване! В такова преживяване се пречистваш и отсяваш истински значимото, което заслужава да продължиш да го живееш. Благодарен, смирен, изпълнен и окрилен.

Когато отново се върнахме към рисуването по метода Неврографика, което средството спомагащо развитието на клиентката ми и стремежът ѝ да посеем семената на новия семеен живот, тя сподели:

Каква голяма градина си имам! Пъстроцветна, слънчева, богата!

Всеки момент ще започне живота (семейството)! Така го виждам в съзнанието си. Всеки момент ще се случи доброто за мен/за нас (новият партньор)!

А дали е така, очаквам времето да покаже. Ние направихме онова, на каквото бяхме смособни в момента – да посеем семената на семейството, да почистим някой и друг плевел още, да загърнем добре и напоим с красиви емоции, докато не дойде моментът да оставим и въздух, за да може всичко посято да даде плод, когато е готово!

А аз оставам с всички вас, за да помогна и във вашата сеитба на онези семена, на които сте готови да дадете от своята силата, времето си, любовта си и да дочакате плодовете в мир и благодарност.

С това, този цикъл от пет разказа илюстриращи качествата на работа с метода Неврографика, в рамките на пространството ми «Живот За на пред На Ли!?» слага своя доволен финал. А всеки финал е възможност за друго начало. Дали то не е за някой от вас?

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация

Първи разказ

Втори Разказ

Трети разказ

Четвърти разказ

Това е последният пети разказ