Скъпа Даре,

Животът е интересно приключение и по пътя на това приключение, аз срещнах теб. Срещнах те в момент, когато се загубих, когато бях паднала надолу и не знаех на къде да вървя- напред, назад или настрани. Страхувах се и не знаех какво да очаквам, не разбирах живота, не разбирах нуждите на душата. И бааам! Озовах се при теб. Спомням си как ми каза, че са ми нужни 15 срещи и аз реших…..ето, 15 посещения и съм готова, „поправена”. Но ти ме изпрати на едно пътешествие, напълно неочаквано и гигантско за мен. Пътешествие, изпълнено с много болка, сълзи, усмивки и надежди. Не беше лесно и все още не е. Всеки път, на всяка наша среща, очаквах Ти да ме поправиш, Ти да ми дадеш отговорите на всеки мой страх, на всяко мое страдание, на всяко мое усещане. Много ми се искаше всичко да се случи бързо, да оправя всички конфликти и нещастия и да изпитвам само безгранично щастие. Но поглеждайки навътре в себе си, видях, че нещата не са толкова лесни, не са толкова бързи, не са толкова прости. И започнах да се вглеждам по-внимателно, започнах да изслушвам по- съсредоточено, започнах да усещам всеки дъх, всяко движение, започнах да проглеждам. Благодарение на Теб! Ти ми даде много! Даде ми способността да усещам себе си, да виждам другите, да приемам света, такъв какъвто е, защото такъв, той е съвършен. Показа ми, че Аз не съм „развалена”, не съм проблем, който да бъде решен. Показа ми, че отговорите са вътре в мен и не трябва да очаквам решението да се появи отвън. Показа ми друго измерение, друга гледна точка. Сега виждам! И ще продължавам да уча, да посрещам всичко, което ми предстои, защото знам, че е част от моя път, от това необикновено пътешествие. Ще търся всичко, което ме прави щастлива, ще усещам всяко листо, звук, мирис, дъх. И винаги, когато усетя, че ще кривна от пътеката или ще се спъна в камък, ще знам, че там има един приятел, една близка душа, при която винаги ще мога да отида и да се почувствам у дома- Дарина!

Благодаря от все сърце, приятелко моя!

Ти си изключителна!

Ти си уникална!

С любов,

Деси