Детето ми се напикава и заеква

Детето ми се напикава и заеква

 

Т. е майка на  6  г. дете. „Детето ми се напикава и заеква, все още, плахо е в комуникацията с другите деца.“ Т. се тревожи, че му прехвърля своите страхове.

Напикаване, заекване, jivnali.net

„Имам силни страхове и единият е, че ще прилича на мен. Има си няколко приятелчета, които са му любими, но не общува с други деца. Постоянно го следя, наблюдавам го, вместо да го оставя да си играе, аз седях и се ядосвах, че се прави на разсеян и не се заиграва с детенце дошло на гости. А знам, че като го оставя, ще мине време и ще се заиграят двамата.

Много често ме е страх, че нещо съм го повредила или мога да го повредя. Че има поне две травми. Едната е, като го отбивах и заминах за няколко дена, а другата, като го оставих в детската градина.”

Всичко това е част от темата „справям ли се добре” на Т.

Вина, страх, jivnali.net

 

Т. се чувства виновна, уплашена, че не се е справила със своите проблеми и ги прехвърля на децата си. Срамува се от себе си, като родител.

„Срам ме е пред себе си и пред детето, че го натоварвам излишно с очаквания“

Т. започва от съвсем скорошна случка в ресторант, с приятели, където детето се крие под масата, вместо да си играе с другите деца. Т. вижда себе си, а чува думите на баба, че „сме диви”.

В тази случка Т. е била на 8 години. Била е в родния си град, в къщи. Имало е някакви хора, на които не е искала да отиде да  каже „добър ден”. За това баба ѝ я упреква: „Какви сте такива хора, диви!?”. 8 г. Т. се почувствала зле, притеснена, „по-лоша от другите”. Объркана е:

„Баба ми придава друг смисъл на поведението ми, а другите хора не, те ме приемат нормално!”

Сега Т. има възможност и казва на баба си:

„Бабо аз съм си съвсем наред. Не ми се говори с тези хора и толкова. Аз решавам с кого и кога да говоря.”

8 г. Т. се чувства добре от това, но вижда как баба ѝ първо се сепва, а после с малко помощ осъзнава, че малката Т. я е заболяло от забележката ѝ. Осъзнава, че се е съобразявала преди всичко с впечатлението, което оставя у другите хора, а не с чувствата на внучката си. Прегръща Т. с обич. и 8 г. дете вече се чувства свободно от всичко това. Вижда как и мама идва и я прегръща.

След това, случката в ресторанта изглежда спокойна, а Т. вече си мисли: „Нека си стои колкото иска там (под масата).

Следва работа с методите на енергийната психология с детенцето скрито под масата, в представите на Т., където тя заявява своята любов и подкрепа към детето.

Това води до друг спомен, когато Т. е била наречена „инат” от майка си. Това се е случило когато е била на  вилата, в градинатаq пак на 8 г.q когато нещо ѝ казват, а тя отговаря „директно както ѝ е в сърцето и мозъка”, чистосърдечно, като всяко дете. Но това не е прието като тон и начин на отговор от страна на майка ѝ и тя ѝ казва:

„Еййй, нямаш предни зъби! (местен израз, означаващ „не си мълчиш, всичко пускаш да ти излезе през устата”). Все с рогата напред!”

Т. е ядосана, защото си мисли „несправедливи са към мен”, иска ѝ се да крещи от тази несправедливост и яд.

„Не е честно, не съм лоша, не сте справедливи с мен, не искате да ме разберете!”

Чувства се обидена, ощетена, онеправдана, нечута, неразбрана. С освобождаването на заряда на емоциите, малката Т. си мисли, че вече няма нужда да я разбират, чувства се самодостатъчна, силна, и каквото и да ѝ казват, може да реагира спокойно. Вижда как отива и хваща майка си за ръцете и ѝ помага да осъзнае себе си. Това кара мама да разбере и да ѝ се извини, да се сети, че има добро и умно дете, което знае как да се държи и как да говори, и може да говори с нея спокойно и приятелски. Прегръщат се с любов.

Когато Т. пак се връща в спомена от ресторанта, той изглежда още по-различно –  Т. седи спокойно на масата с приятелите си, детето си играе и прави каквото иска, а тя няма нужда да го следи. Става все по-спокойна.

След още малко осъзнаване Т. си мисли: „Той всъщност ми отвори очите”. Мисъл отнасяща се за детето ѝ.

„Аз не съм инат, а се защитавам, когато се опитат да ми наложат нещо против мен, напълно ненужно, както когато бях на 12 г. с баба, а тя ми направи забележка. Ненужно вмешателство внушаващо нейното мнение”.

12 г. Т. се чувства подразнена. Все чува забележки свързани с външния ѝ вид, касаещи способността ѝ да преценява сама, оспорващи уменията и качествата ѝ. Тези забележки идват все от най-близките – мама, татко и баба. Сега, 12 г. Т. успява да събере сили и да им каже, колко подразнена, необичана и отхвърлена се чувства. Колко ѝ е обидно и самотно. Надделява усещането за досада в гърдите.

„Омръзна ми да ме критикувате, омръзна ми да ме поучавате, не е това начинът!”

Т. вижда как те вече я разбират, как майка ѝ идва и ѝ казва: „Извинявай, може би не го правя по най-добрия начин, но го правя от грижа и любов към теб.” Гали я и я прегръща.

Това кара Т. да се чувства още по-благодарна на сина си сега, за всичко на което я учи с това което е. Чувства как го обича още по-силно.

Страховете за детето ѝ продължават да спадат.

След работа и с този страх, който в съзнанието на Т. е „студен, черен и като фуния в гърдите“, страхът бива освободен и естествено заменен от светлина и спокойствие. Те обхващат цялото  ѝ същество и Т. чувства как това е добре както за нея, така и за всички свързани с нея.

Страхът, че детето ѝ ще прилича на нея е отпаднал. Няма го и страхът, че има лоша комуникация с другите деца. По същия начин е и със страха, че го е повредила или че може да го повреди. А страхът от травмиране при отбиването и даването на градина сякаш никога не го е имало. В съзнанието ѝ детето е спокойно, таткото също.

Като поглежда към проблема със заекването на детето, Т. разбира, че детето вече не заеква, но таи съмнение в себе си: „Възможно ли е, дали наистина е така?” Прокрадва се и вина, че те със съпруга ѝ са нервни родители, които плашат детето си с тази нервност.

Т. потупква и по тези мисли и чувства.

„Не успявам да се владея, нямам достатъчно контрол върху себе си.”

Това оказва се, също идва още от дете, когато баща ѝ се държи по същия модел, а тя го е попила безусловно. Т. освобождава този „срамен модел” от себе си. Вината отпада. Чувства се „под контрол”. В съзнанието ѝ детето вече не заеква и ѝ казва мили думи, прегръщат се и се целуват.

 

Т., изпълнена с радостта на преживяното освобождение, праща намерение към всички свързани с темата, да освободят скритите емоции и мисли, ако са останали такива някъде, за да бъде напълно завършен този процес.

……………………………..

Две седмици по-късно Т. казва, че детето вече 10 дни подред е сухо, по-контактно.

……………………………..

Два месеца по-късно Т. споделя:

„Двете учителки в детската градина казват, че е много различен (променен към добро), контактен е“.

Няма напикаване. Няма заекване.

…………………………..

Не е ли хубаво за мама, за детето, за цялото семейство?

 

Ако Ви е харесало, споделете! Направете и други хора съпричастни на тази радост!

Дарина Гавриловаконсултант прилагащ нестандартни методи за стандартни ситуации

Живот За На Пред На Ли!?


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.