Егоизмът на мъжете, които срещам.

Егоизмът на мъжете, които срещам.

Егоизмът на мъжете, които срещам.

 

Егоизмът на мъжете, които срещам и евентуално привличам е голям. Много голям! До степен нарцисизъм. Включително мъжът ми и други хора, с които се запознавам. А в мен има желание да срещна този мъж… дето да съм щастлива с него. Това желание до толкова ме завладява, че не мога да функционирам направо! Срещам човек и се втренчвам в него – „Тоя ли е!?” На работа не мога да си събера акъла и да си свърша работата. В главата само се превъртат мисли дали конкретен човек е подходящият, кое не му е наред по някакви показатели. Накрая стигам до извода, че всички са със свръх проблеми и егоисти и тогава започва голямата борба, защото осъзнавам, че понеже бягам от тези характеристики, това срещам. Но желанието да „е този най-накрая!” е толкова силно, че дори и тези проблеми, които ясно виждам, съм готова да пренебрегна.  Не го искам, но е много силно това натрапчиво мислене. Всичко това дотолкова ме обсебва, че чак вече не мога да се понасям.

Губя енергия, губя концентрация. Почвам да се чувствам виновна, че не си върша нещата спрямо детето. Искам да се отърва от това обсебващо мислене.

От една страна имам странно усещане за самота, сякаш съм от друга планета  – такова. Не че съм сама! Няма конкретна физическа причина, но много искам да се махна, да ме няма, особено по някой празници, но ме задържа идеята, че имам дете. Имам мъж, но не може да ми компенсира тази липса. От друга страна съм много всеотдаен човек. Около употребата на ТЕС и други практики, станах много чувствителна и отворена към душите на другите, буквално мога да им прочета мислите още щом се видим. Това ме кара да се сближа много бързо с някой хора и да искам да им помогна и да правя всичко за тях с една майчина загриженост. В същото време те не ми отговарят по същия начин, а аз явно очаквам това, и това ме кара да се чувствам много използвана и „ама те защо не са ми благодарни”. Не мога да ги упрекна, защото реално аз се набутвам в такива ситуации, където да се прояви „егоизмът на мъжете”, без да са го искали от мен. Чувствам се разочарована. Нещата така са се омесили, като миш-маш!  Това ми пречи защото ставам и изнервена, крещя по хората без да са ми виновни и те вече ме гледат странно.

Тя има и ясно осъзнаване за лошо отношение на мъжете към жените в рода ѝ. За липсата им на уважение и оценка към тях. За липсата им на обич. Същевременно и, че жените търпят „до откат”. Знае, че не спре ли този процес в себе си, ще го предаде на дъщеря си, а не иска това. С мъжа ѝ не са щастливи един с друг, само поотделно.

Преди време е имала е силна връзка с мъж.Чужденец в чужбина. Гореща, но много трудна. С големи различия в култура, традиции, гледна точка, навици, лична философия, език, нрави. Изморителна. Пълна с носталгия по родното до полудяване.

Чете в списание за „топлата връзка” , такава – без страст, но спокойна и допълваща и си я пожелава. След 10 дни я има. Мъж с когото са ”от една черга”. Храна, език, вкус, навици, среда, гледна точка, националност са еднакви. Няма страст, но са заедно и добре. Взимат си и жилище заедно. Тогава излиза егоизмът на мъжете – да е неговото! Щом тя каже нещо – не. Но ако друг мъж му каже същото, като нея, дори и най-неподготвения, невежия, чуждия, тогава да, той се вслушва. Многократно се е озовавала в ситуации да го помоли за елементарна съпричастност, но той не я проявява. Като да вали проливен дъжд, тя да е на десет минути разстояние с кола, в тъмното, изморена след работа, но той да не иска да отиде и да я вземе, само защото той се е прибрал вече. Макар да знае това, тя решава, че е достатъчно силна, за да се грижи за себе си и го кани да се оженят. Направила е преценката, че вече има много вложени инвестиции от време, внимание, жилище,  отношения, качества. Той приема. Но липсва близост, дълбока обич, ласки.  Тя решава да попълни празнината с дете. Не се получава няколко години. Решава да прибегне до тежка медицинска намеса след някакъв срок. През това време обаче чудото става. Забременява. Раждането е трудно с тежки последствия за детето. Той абдикира изпаднал в депресия от факта. Тя е  съпричастна с неговата депресия, въпреки че е абсолютно изтощена от борбата за живота на детето и себе си, борбата с роднини по здравните грижи за бебето, правилни от гледната ѝ точка на майка спасила живота му, интелекта му, душата му, на косъм, въпреки всички негативни медицински прогнози. Той се спасява вън от вкъщи и проблемите, като тръгва по барове, игрални домове, любовници, нахално оставящи я ластик за коса, я обеца в столчето на детето в колата. Но тя се радва, защото вниманието няма да е към нея и ще си почине от втренчеността му в нея и обидите, с които я засипва заради занемарения ѝ от изтощение външен вид.

Детето расте и започва да проявява признаци на опит да обгрижва мама и татко емоционално. Защитава мама от татко, когато са заедно и се сближава с татко, когато мама я няма.

Тя знае, че  не иска дъщеря ѝ да има проблемите на жените в рода ѝ и, че тя е тази, която трябва да спре този лош модел. Знае, че бащата е първия пример за мъжете в живота на момичетата и не иска това да е така за дъщеря ѝ.

Иначе човекът е добър – по нейните думи.

Това прилича ли на вашата история?

Егоизмът на мъжете проблем ли е и във вашите отношения? Мъжете внимателни ли са с вас? Откликват ли кавалерски към нуждите ви? Какви и колко компромиси правите във връзката си? Това сближава ли ви или ви отчуждава? Мечтаете ли за друга връзка, далеч по-щастлива от настоящата? Раздавате ли се без адекватен ответ? Ами детето, то спокойно и щастливо ли е и с двама ви едновременно?

С клиентката ми се потапяме в процеса на работа с методите на енергийната психология. Стигаме до онези информационни пространства, където са били посяти семената на егоизма на мъжете и самоотверженото раздаване и траене при жените. С всяко потапяне, като ловци на бисери, стигаме дъното, където е най-тъмно и негостоприемно, липсва въздух и налягането е силно. Откриваме най-грозната мида, стиснала като юмрук болката в себе си, но докоснем ли я с необходимия подход, мидата се отваря и виждаме как болката става бисер. Този бисер изваждаме на светло и добавяме към всеки следващ, докато нанизът от светлина порасне толкова, че да  оформи съвсем ново отношение в душата и съзнанието на клиентката ми. Като най-ценен накит в тази душа, пораждащ отношения на мир, топлина и любов с взаимно зачитане, уважение и грижа между мъже и жени.

Работим доста дълго, има много детайли. Тя има нужда от време, за да разкрие всички скрити преплитания на чужди и свои вярвания изградили невидимата структура на нейния психически свят, но явни и ясно изявени в живота ѝ. В един момент, успяваме да достигнем до причините, които създават напрежението. Дълго натрупвано и най-накрая освободено, то изригва, като невъзможен за спиране смях. Продължителен, през сълзи, див, но силен и удовлетворяващ. Потиснатият смях от радост! Сякаш сме извадили най-накрая „духа от бутилката”, лежала векове и поколения, заровена на дъното на някоя пещера.

Накрая всичко е наместено, балансирано, спокойно. Осъзнаванията, за които е била готова са постигнати. Промените, за които е узряла са осъществени. Прекрачила е и множество неосъзнати бариери от различни страхове, неприятни емоции, болни тайни. Това прави погледа ѝ различен. Мъжете в живота ѝ вече не са проблемни, а щастливи. Семействата изглеждат много по-добри. Чувствата по-благи и мирни, по-честни. Тя вече има граници на загрижеността и раздаването си. Самооценката ѝ е такава, че егоизмът на мъжете е отстъпил и сега те са мъже, които да я ценят, уважават, да са щедри и открити към нея.

Реално усеща, как с настоящия ѝ мъж се разделят на битово ново, но на духовно стават по-близки отвсякога. Преживява как се разделят с най-добри чувства, дори любов, като на човек към човек, и това се отразява изключително добре както на тях самите, така и на детето им. То се отваря емоционално и става по-жизнерадостно и активно.

В следващите сесии проследяваме развитието на този процес на отърсване от егоизма на мъжете, които среща.

Да ти се похваля! Нали работихме за егоизма на мъжете? Моят мъж много мразеше, като тръгнем на път да спира. Тръгнал ли си, качил ли си се в колата – край, жив умрял това е, не се спира! А сега пътувахме и два пъти ми спря! И то от първата дума! Без гък, без мък! Ти разбираш ли, аз бях готова до онзи ден да се закълна в себе си и детето, че Земята ще се завърти наобратно, но това няма да се случи. И бях стъписана от промяната.

Вътрешните гласове и свръх премисляния утихнаха доста.

Продължаваме да работим с Любовта, защото още има какво да свършим. Но за това ще споделя в някоя следваща статия, следете, защото има още много ценни моменти в които да провидим собствените си проблеми и взаимстваме насоки за преосмисляне на собствените ни интимни взаимоотношения! Така ли е?

А ако вече сте готови и решени, и вие да тръгнете по пътя на промяна в собствения ви любовен живот заедно с мен, потърсете ме!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.