Запор, ограничение, лишение

Запор, ограничение, лишение

Запор, ограничение, лишение

 

Запор, ограничение или лишение, нещо такова е онова, което касае финансовия ми проблеми, но има и други проблеми.

Още от самото начало ясно е дефиниран проблемът на клиентката ми, изказан с голямо притеснение и деликатност, защото работата ми на консултант все пак е платена услуга, а тя се страхува да не превиши лимита си, но все пак да получи съдействие. (Тук е момента да посоча, че тогава, когато тази сесия се проведе, услугите ми се таксуваха на час. Сега условията са различни и може да видите в края на статията.)

Другото е угнетяването, като проблем в живота ми.

Неодобрението. На хора в моето обкръжение, към мен.

Клеветата, като явление в живота ми.

Невъзможността да постигна цели, които са хубави.

Конфликт със съпруга ми, който периодично, както е от самото начало, ескалира и после затихва.

Липса на реализация. Липса на кариера. И то при положение, че можех да имам такава.

Проблеми във взаимоотношенията с хората. В комуникацията дори и с най-близки.

И нещо, което сама диагностицирам за себе си, че с течение на времето ставам по-малко разговорлива, по-самовглъбена, не весела, да кажа. Губя хубавата си дикция, също така дар словото, което имах, ми се губи. Един вид, усещам упадък, който се стреми да ме обхване незабележимо.

И все пак, според мен, нещата трябва да се върнат. Най-малкото в изходна позиция.

Имах дарба, която сега изчезна. Писането. Иска ми се да рисувам. Не казвам, че имам дарба, но желание.

Има още, но това са най-важните неща.

Силно начало, а разполагам с лимитирано време. Предизвикателство е, както и да го погледна! Може би, ако сте били мои клиенти или поне сте чели тези «Разказани консултации», сте подразбрали, че на повърхността се вижда само малка част от всичко онова, което клокочи под нея и то е непредвидимо, като посока, количество и давност. А аз не обичам да оставям недовършена консултация, само защото времето е изтекло. Не съм способна да оставя клиент в разгара на преживяване, защото хронометърът е отчел «край!», да си тръгне с «отворена рана». Но да видим, дали и как успяхме да се справим с клиентката и този път!

Сега да се върнем към целта на работата ни, а тя, за клиентката ми е:

Мисля, че е авторитетността. В очите на хората, това е нещо друго, но съм избрала най-доброто за мен.

Гласът и е мелодичен, изказът толкова деликатен и премерен, а все едно стъпва по въглени, когато говори. Сякаш се пази през цялото време, но явно се е подготвила и много премислила заявките си за работа с мен. Впечатлява ме силно с присъствието си и всъщност ме респектира, дори да не го осъзнава, вглъбена в болезнената интерпретация на себе си и живота си.

Аз се чувствам авторитет, но има констраст във възприемането ми от хората.

Уточняваме пак, какво лично за себе си иска да постигне, като резултат и тогава тя успява да формулира:

Усешна, чудесно, весела, с чувство за хумор, защото и него изгубих.

Оценяваме показателите по нейна субективна преценка, което води и до доуточняване на проблемите, фокусиране на вниманието ѝ, избистряне на същественото.

Сякаш от предишен живот съм в този конфликт с мъжа ми, като изключим само първите два месеца, естествено.

Реализацията ми. Нямам кариера. Вътрешно аз се чувствам реализирана, но хората… Конфликт е самата реалност! Че не мога да направя реалност вътрешното си усещане за стойност, можене, успяване, качества, дарби. Не мога да го докажа.

Аз приемам дарбата си за факт. Мисля си, че може, като подобрена версия, да се върне дарбата ми. Аз пиша всеки ден по много, но това, което пиша няма формата да бъде издадено. А онези неща, които преди ми идваха на ум, най-вероятно като диктовка, защото не съм толкова умна да ги измисля, сега не се появяват, просто нямам сюжети. Искам да си върна това. И сега си живея добре, но мечтата ми е да напиша книга, която да е мъдра и да имам своите читатели и почитатели. Ще се чувствам отлично. Знам как ще се казва.

Потупването започва, полека и отдалече, деликатно, като клиентката ми. Попадаме в плетеницата от герои и животи, дали отпечатъка си върху нея и ограничили вътрешната ѝ свобода.

Много е хубаво!

Просълзява се тя още с първото постигане на облекчение. Всеки път с все по-голяма лекота и доверие следва насоките ми и вътрешните си картини. Това много бързо води и добрите резултати, без излишни неприятни емоции.

Чудесно е! Любящо.

Обичана съм.

Отлично се чувствам! Няма го усещането за запор.

Но, има клетви над мен, изречени от хора, които са най-близки и в обкръжението ми.

Потупваме по това преживяване и резултатът е, клиентката ми да изпита:

Уважение и любов.

Вече няма угнетеност или усещане за финансов запор, лишение, ограничение…

Ами да, всичко се разпръсва, трансформира се, няма го!

Толкова естествено ѝ идва да го каже, като че ли вълшебствата са ѝ ежедневие. Става ми още по-мило и приятно да я наблюдавам в този ѝ процес на излизане от пашкулчето на собствените ѝ ограничения.

Не мога лесно да се отърва от това!

Става дума за мнението на неодобрение от околните, което я пресира. Затова насочваме внимание вече и към тази тема.

Чудесно!

Е първият сигнал за подобрение. Вторият е:

Ммм, много добре, отлично!

А третият:

Чудесно! Обичана с въздигаща любов.

Ето, справихме се и с това! Продължаваме с клеветата, която витае около и в душата на клиентката ми:

Като един голям плакат се развява!

Но и това бива пратено в миналото, а клиентката ми се чувства отново:

Чудесно.

Проверявам пак, как след свършеното, клиентката ми разчита фактите в живота си, а тя съвсем непосредствено и чистосърдечно възкликва:

Трябва сега да са се променили нещата трупани от двайсет години за тези двайсет минути ли!? Как!?

Призовявам я да погледне в душата си, защото умът е по-бавен и кара по навик, обслуждайки собствените си истории преповтаряни отново и отново и изградил вкостенели модели. Това внася още няколко стъпки работа и в резултат много:

Любов и пак любов. Уважение и разбирателство. Чудесно е!

С това отпада невъзможността ѝ да проумее толкова бърза промяна в себе си и то на всички нива. Отпаднало е междувременно и усещането ѝ, да е в конфликт с мъжа си „още от минал живот“. Това ме радва, нея също, и с нова сила преминаваме към следващата точка от нейните проблеми за разрешаване по нашия си начин, с Енергийна психология.

Всъщност работя нещо, което не е моя професия.

От това започваме да работим с клиентката ми и усещането ѝ, че не може да се докаже. За пореден път и с нея в този процес, и с другите ми клиенти, излизат заплитания в рода в няколко поколения назад. Хубавото е, че винаги се получава развръзка и тя е красива, стопляща, широко усмихваща. Така и този път, жената пред мен макар и скромно, звънко се засмива от радостта на градивната емоция, която я обзема.

Ами чудесно е!

Все пак има нещо малко за довършване още и го правим заедно. Пак са клетви. Този път те се обръщат в благословии за участниците в историите на душата ѝ. Появяват се думи, като уважение и обич, които отново карат клиентката ми да се почувства «чудесно». Какво да се прави!? Повтарящ се резултат, повтарящи се думички! Нарича усещанията си точно такива, каквито са. А аз просто ги приемам и отбелязвам с радост. Съгласни ли сте, че това е много по-добре от «угнетена», «в запор» или «лишение»? Аз и тя, да! При това, усещането за невъзможност за доказване полекичка се превръща в точно обратното преодолявайки идеи за уроки, лоши очи, непреодоляна загуба заради смърт, сатаната…

Ама, как може така лекичко, да става тази промяна!?

Пита все още учудена тя, макар сама да усеща промяната си.

Свобода, чудесно е!

А за доказване на дарбите:

В един момент, когато е необходимо, имам ги и ще се докажат.

Но това куражлийско иказване става, след като сме почистили още малко «боклуци» скътани във вътрешния свят на клиентката ми. Другото положителна промяна, която усеща да се случва още докато работим е и прочистването на гласа ѝ, дикцията ѝ, възвръщането на дар словото ѝ. Желанието ѝ за рисуване също възкръсва. Чувството ѝ за хумор иска още малко внимание, за да го извадим и отупаме от праха, но накрая тя изпитва:

Отлично, добре в максимална степен!

Добре съм, добре съм.

Казва в края на работата ни. Вече усеща, как може да седне и напише книгата си. Позволява си да ми каже заглавието, отдавна намислено, но неспоменавано до този момент. Голямо доверие и откритост, не мислите ли!?

После сама коментира:

Със скорост се доближавам до успеха.

За разкош и още по-голямо приближаване към желаната от нея цел, я поставям  в ситуация, сама да види бъдещето си. Какво вижда там ли?

Ами, щастие. Светлини.

Отговаря простичко и кротко тя. После добавя:

Благодаря!

Сега да очаквам промени в настроението ли?

Разяснявам, какво би могло да стане в близко време в отговор на чуденето ѝ, и очаквам сама да ми каже след няколко дни, какво е станало след консултацията ни. Тя спази уговорката и разбрах следното:

Физически и психически нищо съществено не се промени, само ми е по-леко и с по-добро настроение съм. Имах и сън, който ми се стори показателен, на какво да обърна внимание.

Мисълта ми е по-концентрирана, по-добре си оформям разсъжденията и то в хубава посока. В смисъл, помагам си. Имах възможността по-ясно да си насоча мисълта и да работя сама, но в други аспекти. Това правих през всички дни, включително и днес. Става ми още по-приятно. Още по-… В смисъл, разбирам, че е правилния път и ми помага.

Това, което направихме много ми помогна. Имам някакво желание да посетя курс, в който да се запозная с тези практики, защото добре ми повлияват и съм любопитна относно тях.

Тук ѝ посочих колко информация може да намери в сайта ми – книги, филми, видеа и сайтове, свързани с новите ѝ интереси към Енергийната психология, вследствие нашата работа.

В моя случай, отключващия фактор е на лице. Оттук нататък следва прогресивно да се развиват нещата. Ще се постарая.

Благодаря, Дарина, много благодаря! Пак ще се бадя, но с повече информация!

Толкова е хубаво да чуя това, макар сама да не разбира, колко е променен тонът ѝ, енергията, с която говори, противоречието в думите ѝ, което всъщност показва всякаква промяна към по-добро, дори тя да не се усеща.

Надявам се „чудесно“-то от тази консултация да зарази и вас. И вие да откриете смелост да го заживеете. Да продължите да го увеличавате грижливо и ежедневно, докато ви стане добър навик и начин на живот.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Индивидуална консултация

 


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.