За огъня

За огъня

За огъня

 

Не можах да не се развълнувам от гледката на горящата и изгаряща Нотр-Дам.

Днес си мисля за следното – какво следва от тук нататък, не е ли това по-важното? И естествено последва спонтанната аналогия с живота на всеки един от нас.

Кога горим и изгаряме? Защо и как се случва това? Трябва ли да стигаме дотам или огънят е и полезен с нещо? Какво изгаря и какво остава? Възстановяваме или поставяме нови, здрави основи? Какво влагаме в тези основи?

И си отговорих така:

Обикновено не виждаме или не искаме да видим, че нещо в нас не работи добре. Дори не мислим за причината сега. Просто нещо не е добре, но ние не му обръщаме вниманието, не влагаме наличните ресурси, които явно изисква от нас. То тлее, припламва на моменти, вероятно раздухвано от някаква провокация. Няма как обаче да не го забележим, когато енергията на това потиснато огнище не се натрупа и не изригне с цялата си стихийна мощ.

Хвърляме се да спасяваме, изпаднали в паника. Вече даваме мило и драго, защото изведнъж осъзнаваме колко много неща още могат да изгорят в този пламък – връзки, отношения, любима работа, кариера, семейство, приятелства, самите ние! Можем да изгорим целите ние, и телом, и духом!

Едва ли го търсим умишлено.

Причини много за искри и пожарища. Държим плява и кремък. Плява от ненужни мисли и чувства, стари истории и болки. Кремък от общи правила и твърди убеждения, затвърждавани от опита във времето и с поколенията, но с остри ръбове несъвместими с настоящето. Все някога срещаме друг кремък и чужда плява, и сблъсъкът дава последствия. Тези кремък и плява може да имат различни имена – вина, справедливост, любов, право, собственост, внимание,  достойнство…

Ако наистина ценим себе си, живота си, близките си, защо държим кремък и плява? Имаме ли с какво да овладеем евентуалните пожари и то има ли такава обратна сила?

Да речем, че вече сме пострадали, а това се е случвало на всеки от нас някога в някаква степен. Пораженията са болезнени обикновено. Те могат да ни сринат окончателно, но могат и да ни освободят пространство за нов градеж.

Знаете ли кое е доброто в това? Остава здравото! Истински ценното. Онова, което може да издържи на всякакви превратности и изпитания и което всички искат да остане! Остава онова, което може да влее нова енергия за живот. Заради самия живот и онова, което тепърва може да продължи да го възражда, докато правим и други неща. Остава земята, основата на основите – нашето тяло. Остава душата – другата ни градивна единица без която не сме. Дори и обгорели, след време и подходящи условия те се възраждат. От тях взимаме градивото с което отново да извисим личното си проявление.

Тук е важният момент – този път да посегнем към новия градеж с такова отношение, мисли, чувства, ценностна система, които да са по-устойчиви на следващи изпитания, а според мен и по-гъвкави. Също както в един истински градеж! Дълбока и силна основа от здрав материал – здрава връзка със доброто и силното в рода и духовното. Нова конструкция издържаща на земетресения – актуални на настоящия живот убеждения от добрия личен или взаимстван опит. Тухлички от даващи живот нагласи с достатъчно отвори за въздух, светлина и връзка със света, с гръмоотводи за натрупани напрежения идващи отвън или отвътре и комини за изпускане на излишните емоции. Може би аварийни стълби за временно бягство от реалността или мост с други сгради за повече дружеска подкрепа!?

Така си го представям и изживявам аз. А вие? Какво провокира у вас тази реалност? Какво е вашето лично виждане? Чакате ли да стане пожар или почиствате емоционалните складове? Чакате ли стихийно бедствие или реконструирате сградата си от вярвания при първи сигнал за проблем? Вглеждате ли се в себе си и това, което вие сами сте способни да допринесете за едно по-добро, по-здраво и по-гъвкаво себе си?

Споделете! Очаквам ви с повишен интерес.

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

Начало

 

 

 

 


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.