Здравето, като страничен ефект

Здравето, като страничен ефект

Здравето, като страничен ефект

 

Здравето е болна тема май за всеки жив човек. Вероятно има изключения, но не случайно все си пожелаваме „бъди здрав”, „живо и здраво”, „наздраве” и т.н. Традиционни поздрави с повод и без повод, но не и без причина, възникнали в българската ни традиционна култура. В тези поздрави е заявен стремежът и пожелаването на устойчиво здраве, като най-висша ценност! Народът ни е осъзнавал, че без здраве, няма сила за живот (работа, създаване на дом и семейство) и качествен и дълъг живот в радост и лекота. Загубиш ли здраве, може да загубиш живот и тогава страдаш не само ти, но и членовете на фамилията, а в едно патриархално доскоро общество, ако родителят се поболее, това може да коства живота и оцеляването на цялото семейство и още по-зле, на рода. Не дай Боже да е бащата! Но ако е майката, пак зле, кой ще гледа децата? Да, в миналото семействата не са живеели отделно точно, за да могат да оцелеят по-лесно, като си помагат и поемат взаимно работа и грижи в рода. Днес има доста по-голяма обгриженост на здравето, улеснения в работата и макар семействата да могат да съществуват отделно или само с един родител много по-лесно отпреди, не значи, че здравето не ни е все така важно и необходимо.

Защо ви занимавам с темата за здравето? Защото май на доста хора не им е ясна каква точно е връзката на здравето с енергийната психология и как така се получава да работим с емоции, пък за физически проблеми!? От друга страна, някой си мислят, че търсейки решение на физически проблем, откъде накъде се ровим в емоции и то от стари и отминали истории?

Е, дойде време да дам моите пояснения за това!

Вече повечето от нас, които сериозно гледат на себе си, сме установили, че ако лекуваме само стомах, да речем, а подминем главоболието или болен зъб, и за всеки симптом ходим на различен специалист, той лекува само по неговата специалност. В случая са трима различни специалисти. Всеки от тях дава предписание по неговата специалност без много да съгласува с другия симптом. Най-много да съгласува медикаментите, за да няма взаимно потискане или прекомерно усилване на въздействието на някой от тях. Същевременно на нас ни се иска да дадем контекста на състоянието ни, но няма време за губене и изслушване, лекарите не са там за празни приказки. Но, някой лекари ни казват, че всичко е от нерви и стрес, нали? Но само до там. По някакъв начин ние си знаем, уж, какво ни е, но и ние не правим докрай връзката, само някак усещаме, че може би има връзка. Ако намерим време и сили да обогатим знанията си, тогава напредваме до разбирането и културата на холистичния подход. Но има ли кой да погледне на нас така, особено като става дума за физическото ни здраве. Да, вече има, но обикновено са някакъв вид хранителни консултанти, диетолози,  лечители с билки, някои терапевти, а на нас ни се иска да са лекари! Вече имаме поне две поколения възпитание, че само лекарите знаят, разбират и могат, имат авторитета да лекуват здравни проблеми и никой друг. Законите също утвърждават това положение. Няма лошо. Лошото е, че те отричат, а и нямат подготовката за холистичен подход, уви! Традицията на цялостния поглед към здравните проблеми е прекъсната от медикаментозния и технологизиран подход на „лечение на конвейр” на симптома, не причината и с поглед към носителя на съвкупност от симптоми с лице, душа и интелект, строго индивидуални проявления. Слава Богу, вече има единици престрашили се широко скроени личности с медицинска специалност да въведат холистичен подход  след придобиване и на необходимите допълнителни знания, но все още са много малко, а и не се рекламират широко. За сметка на това има все по-голямо търсене на точно такива. По света вече има и подхода на обединение на специалисти в центрове за холистичен подход в лечението, където има лекар, психолог и енергиен лечител да речем, които заедно да подпомогнат здравето на клиента си.  Също е все още рядкост, но вероятно ще се множат такъв тип здравни услуги. Има потребност, а тя определя пазара. Въпрос на време е.

Но да се върнем тук и сега, и това, което може да направи всеки от нас е първо да се информира сам и разбере онова, което ще се опитам да ви поднеса, като най-обща информация в следващия текст.

Ролята на енергийната психология, с която се занимавам, е да обърне внимание на онова наше неясно или подозирано състояние, което влияе на проявата на симптомите, които заявяваме пред различните лекари. Общото ни психическо състояние, такова каквото е, е резултат от множество събития под чието въздействие се намираме. Събитията може да са както моментни от настоящето ни, така и отминали, дори толкова стари, че са забравени, но под чието впечатление все още сме. Дори и да не го съзнаваме.

Защо е така?

Защото ефектът, който са произвели над нас е толкова силен, че е извън възможностите ни да обработим цялата информация наведнъж. Тогава се създават нещо като депа-информация за преживяното, които биват сложени „настрана” от обичайния поток информация, с която работи съзнанието ни, за да не пречат на съществуването ни и оцеляването ни. В тези депа-информация се съхраняват данни от всичките ни сетивни възприятия, умозаключения, емоционална реакция, произведени за времето на протичане на събитието, което ни е впечатлило толкова могъщо.  „Настрана” обикновено се нарича несъзнаваното, подсъзнанието, онази част, която я има, но не осъзнаваме, като информация. Така сме устроени! В енергийната психология боравим с понятието информационно поле. То поема понятието подсъзнание, свръх съзнание, над съзнание, общо съзнание, морфично поле, и т.н. Невидимо пространство изградено от информация, което е навсякъде, около всичко – от клетка до планета, че и отвъд тези размери. Принципно всеки има достъп до това поле, стига да приеме факта, а после и усвои метод за свързване. Някой хора, като ясновидците, екстасензитивните хора, „новите деца” са по рождение с тази способност. Други спонтанно я развиват при дадени обстоятелства, обикновено на травма и/или гранични със смъртта. Трети я развиват плавно чрез употребата на различни практики, като йога, медитация, работа с акашови записи, методи от енергийната психология и други. В миналото чрез дългогодишни наблюдения на явления са стигали до изводи, които днес са залегнали в различни мъдри учения, които ползваме и тепърва се доказват от науката, като енергийната система на тялото от меридиани и аку-точки, чакрите, енергийни тела и т.н.

И така, случва се нещо силно впечатляващо, отвъд границите на нашите способности към същия момент да се справим и/или физически, и/или, психически и/или интелектуално. Имаме два варианта. Или се справяме максимално бързо след това с впечатлението, което ни е претоварило, независимо дали отведнъж или на порции със системна работа, самостоятелно или с помощта на специалист (психотерапевт, консултант енергийна психология, баячка, др.) и сме ОК оттам нататък. Или впечатлението се депозира в несъзнаваното, но си е там и ни влияе, тихичко, но упорито. Колкото по-дълго сме под влиянието му, толкова по-вероятно е да развием физически симптом. (Гледайте този филм ТУК)

Защо е така?

Ако психиката ни не успее да се справи максимално бързо и изтласка проблема към подсъзнанието, тогава се намесва биологията, на чисто животинско/биологично ниво, за да се справи на това ниво. Тогава сработват други механизми, изработени с хилядите години еволюция на биологичните видове в борбата за оцеляване, резултат на което е и човекът в днешния му вид. Биологията се подчинява на нейните закони, но все пак връзката между психика и биология е и в обратна посока!!! Ето тук е и разковничето, което ни касае пряко и на което обръщам внимание с тази статия –  здравето, като страничен ефект.

Но нека първо дам един елементарен пример, за да ме разберете по-ясно как силното впечатление се пренася на физическо ниво, ако психиката не се справи на момента или скоро след това.

Да речем, че имате детенце, което тръгва на детска градина за първи път. Може да сте му разказвали, показвали водили да играе в двора на детската градина, но реално детето никога не е ходило на детска градина. То ви има доверие, винаги е с мама, татко или баба, друг познат и доверен човек. Но идва денят, в който остава сам само в непозната стая с други непознати дечица, една-две жени, които може да е виждало един -два пъти, но обикновено не е, а мама, татко или баба ги няма, те остават зад няколко врати, неизвестно къде, но не са там, с детето. Това трае неизвестно колко дълго, защото детето няма представа за време, а за него е още по-дълго, защото не е веднага, тук и сега, което то може да възприеме с  логиката си. Объркано, уплашено, само – различни миризми, предмети, хора, движение, звуци, порядки, светлини, и сякаш това трае безкрайно. То реве, вика, но в отговор никой от мама, татко или баба не идва. Да, може някоя от тези непознати жени да го гушнат, нахокат, или подминат, но то не познава и не очаква това. Появява се усещане за изоставеност, мъка, себеотричане и какви ли не други подобни преживявания точно в този период. Масово! Идва момента в който да дойде някой от тези доверени близки да го вземе от детската градина и прибере в къщи, разпитвайки с приповдигнато настроение – «как си, хареса ли ти, игра си си, папка ли», а в отговор да има едно покрусено и вяло дете, което да не казва нищо или да гледа ококорено и още по-объркано.

И ето ги двата варианта на развитие – или детето веднага забравя и се гушва силно в родителя, който го прегръща и обяснява калка го обича, чака, иска и му дава цялата си обич в този мамент и детето светва утешено, или изтласква стреса от преживяното изоставяне в подсъзнанието и леко живва бидейки удома с близките и познатото. Но! Следващия ден се събужда с рев, писъци, рита, дърпа се и прави какво ли не, за да не отиде в детската градина отново. Защо? Защото вътре в душата си то е все още ужасено от изоставянето в чужда и непозната среда сам само, но не може да го обясни и преживее, да разтовари стреса чрез споделяне или другояче.  «Държи се като зверче» – мислите си вие. Забелязвате ли, като уплашено ранено животинче – реакция на биологично ниво? Историята може да продължи така –  завеждат го насила, нали трябва да се иде на работа. По пътя го увещават, обясняват, но накрая пак го оставят само, там. Топло е и е зачервено, диша през устата, стои сърдито в градината. Това се повтаря няколко пъти и детето има траен извод и впечатления за изоставеност. С времето то сякаш приема и привиква, отпуска се, нещата се нормализират. Но, де речем отива на детски лагер за първи път девет години по-късно. Изведнъж още първия ден на лагера се разболява. Защо става така? Защото в подсъзнанието на детето е останъл споменът за «опасност от изоставяне на ново място с нови хора, миризми, звуци, ред, само» както тогава, в детската градина! Ако родителите не го вземат, здравето му ще се пооправи, но ще затвърди идеята «изоставено». Ще порасне и отиде на работа за първи път, но веднага ще се разболее и то тежко, в несъзнателен спомен за изоставяне и стремеж да предизвика да дойдат мама и татко да си го вземат от там. Причината е същата – дълбоко скрития спомен за изоставеност при това затвърден с жизнения опит.

Забележете и още една специфика – всеки път, когато е имало възможност и тялото е подавало сигнал за внимание чрез симптоми, показващи отслабване на физическото ви здраве. Ако не се обърне това внимание, следващия път в същата или подобна ситуация, силата на симптомите се увеличава, за да принуди сякаш да бъде предприето действие решаващо проблема на «изоставеното дете». Още с първото оставяне има «сълзи и сополи», девет години по-късно има «температура, сълзене и хрема», на работа «температура, сълзене, хрема и фарингит» да речем. Така тялото казва все по-настойчиво – пазя спомен за сълзите тогава, пазя спомен, че виках, но не дойдохте тогава, пазя спомен, че не ми мирише на мама, моя дом, а на нещо лошо за мен – новото и непознатото тогава, пазя спомен, че се чувствам изоставено и боли оттогава.

Тук се добавят още усложнения под формата на взимане на химически препарати за потискане на симптомите, но те не решават проблема «изоставяне»! Но дори няма да разглеждам тази добавена трудност, защото примерът ще стане много сложен за проследяване, а целта ми е обратната, да схематизирам и дам най-обща представа за логиката болест-емоции и как да ги ползваме за водачи в справянето с проблем чрез енергийната психология.

И така, да речем, че сме се разболели в първия работен ден, вече сме достатъчно зрели и приемаме холистичния подход! Нека ви напомня какво написах по-горе: «връзката между психика и биология е и в обратна посока!!!» Сега е моментът да използваме това и от симптома да стигнем до първото преживяване, споменът за което е изтласкан в информационното ни поле/ подсъзнанието. Понеже аз работя с методите на енергийната психология, ще дам яснота от тази гледна точка. Прилагайки ги спрямо наличните симптоми – запушен нос, сълзене, болящо, зачервено гърло и т.н. ще стигнем в съвместната ни работа до осъзнаване на спомена и съхранените там емоции, образи, умозаключения, ще ги разтоварим от тежкия им заряд на преживяването на онова три годишното детенце, което сте били тръгвайки на детска градина, за което това тогава е било «краят на света». Работим с вас тук и сега, когато вече сте голям, самостоятелен, опитен човек. Вече сте в състояние да разберете в пълнота, имате силите и знанията да се справите с онзи момент и най-накрая да осъзнаете, че не сте изоставени, а само оставени за кратко. Това ви носи интеректуалното разбиране. С него идва и новата емоция на успокоение или дори развеселявене – «ама как съм могла да си помисля това, разбира се, че мама и такто ме обичат, кой ще си изостави детето в някаква си детска градина!?»  Може дори да се разплачете от облекчение от смъкнатия емоционален товар и сякаш няма по-чакано и пречистващо преживяване от това за вас и вашия живот. Чувствате, че здравето ви е силно, както душата лека. После възкликвате – «Боже от къде тръгнахме, някакъв запушен нос, пък къде стигнахме – изоставяне в детската градина!?» и пак се разсмивате. В следващия момент осъзнавате, че дишате спокойно и леко. След седмица осъзнавате, че сте зрави като млад бик. След година установявате, че или не боледувате, или карате много леко и неусетно някоя «настинчица» ей-тъй, да не ви завидят че сте толкова здрави, а някъде там, може да ви хрумне – «Чакай малко, ама наистина енергийната психология работи! Аз вече не се разболявам, като започна нещо ново!»

Ето така, здравето се явява като страничен ефект на работата с методите на енергийната психология, защото вие идвате насред историята си, някъде там, когато ви предстои нова работа и имате неясно притеснение, но не знаете защо. Тогава работим с тази заявка, стигаме до някоя изтласкана в подсъзнанието история, и изведнъж установявате веднага или след време, колко по-леко и по-здраво живеете.

Само не забравяйте, че това е един свръх опростен хипотетичен пример за връзката здраве-емоции. Да, той стъпва на реалността, но обикновено ситуацията, с която идвате е с повече от една заявки, множество емоции, образи, изводи и поредица от какви ли не спомени навързани в сложна мрежа изплетена не само във вашия живот, но захваната поколения назад във времето. Иска се също време и търпение за разплитането, постоянство и активно сътрудничество и от ваша страна – нали го правим за вас и вашия живот! Здравето идва понякога по-бавно, не в очакваната степен и характеристики. Особено ако проблемът е много сериозен, дългогодишен и съпроводен с какви ли не лечения привнесли усложнения, хронифициране, операции.

За това, мили хора, ако наистина ви е грижа за здравето ви, учете, мислете и действайте холистично, защото ако вие не го сторите, никой няма да го направи вместо вас, може само да ви сътрудничи, докъдето разрешите. Важното е, че има все повече прекрасни начини за самопомощ и помощ в сътрудничество на специалисти, знания и опит. А сигурна съм, че като ви кажат: «Бъди здрав», не искате да си измърморите – «а бе нали съм жив, какво здраве!» – Живот За На Пред На Ли!?

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология
jivnali.net

Индивидуална консултация

Допълнителна информация по темата вижте в категорията ИНФОТЕКА

Интересни истории от консултантката ми практика с клиенти вижте ТУК

 

 


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.