Изтръпване на пръстите и много страхове
Изтръпване на пръстите и много страхове
Имам изтръпване на пръстите на ръцете. Предполагах, че правя спазми на кръвоносните съдове, обаче ходих на едно изследване и ми казаха, че имам някакъв „синдром на карпален канал”. Не знам това нещо какво е!?
За първи път се чуваме. От бързане да има сесия, дори не е обърнала внимание на предварителните условия, които са важни и посочени в сайта ми.
Втурва се в темата си, развълнувана, но…
И за вас ще поясня, както го направих и за нея тогава – не съм с медицинско образование. Не работя с диагнози. Но виж, със симптоми да! Симптом е онова нещо, чрез което тялото иска да привлече вниманието ви към вас самите и подава различни сигнали, които вие може да регистрирате чрез петте си сетива, да им дадете име с помощта на колекцията от понятия запазена в ума ви и доукрасите с епитети и сравнения породени от емоциите, които симптомите предизвикват във вас. Това е чудесен суров материал за работа с Енергийна психология. Той може, като влакче от приказка, да ни заведе къде ли не във времето и пространството на съзнавано и несъзнавано, ваше или прието за ваше, но чуждо преживяване, да ни стовари там, на първата спирка, да изсвири остро и подскаже – ето от тук тръгна, когато… помниш ли!? А на нас не ни остава друго, освен този път добре да прегледаме раницата с факти и изхвърлим ненужната интерпретация полепнала по тях и която е довела до настоящите ви тегоби.
Да, добре! Имам изтръпване на пръстите и отвътре все едно имам огън. Нещо ми гори и ме подува. Схващат се. Искам да се освободя от болката, която това ми причинява. Искам да съм здрава, щастлива, изпълнена с енергия, освободена от страховете!
Ето как още с осмисляне на симптомите идва и осмисляне на целите, а те се оказва, че всъщност за свързани с емоции, не просто с физическо състояние. Подчертавам го, в случай, че се чудите, защо се твърди, че с Техники за емоционална свобода може да се работи и постига успех и на физическо ниво. Ами защото в дънцето са емоциите или поне винаги присъстват, дори да не отчитаме този факт, и допринасят за създаването и съществуването на проблемите, но слава на Гари Крейг (автор на ТЕС), и на решението и облегчението.
Нямам други притеснения на физическо ниво.
А на другите нива? – улавям в движение подробностите, които клиентката ми започва все повече да подава.
Ами имам много страхове. Страх от това, че някой от близките ми ще умре. Страх постоянно. За някои си мисля, че нещо може да му се случи, като катастрофа, смърт, болест. После страх и от чуждо влияние. Имам страх от кучета. Всичките ми страхове са много силни! Страх от вируси, от настинки.
В дясната ръка е по-силно.
Започва процес и излизат нейната досада, яд, дразнене и мъка, че изобщо ѝ се случват тези симптоми.
Сякаш имам черна спирала в гърлото си. Виждам мама, която идва.
Тя се разплаква. После вижда и татко си, който взима спиралата сякаш е негова и е спечелил купата от някое първенство.
Той си целува и двете ръце. Върти се щастливо в кръг и сякаш много се радва. Подава цвете на мама, а тя го прегръща и се сгушва в гърдите му. Мама ме вика, аз съм мъничка към 3-4-5 годишна и също се сгушвам в нея. Тя ми подава цветето клекнала до мен, но аз съм свила ръцете и не го взимам. Сърдя се. После отварям пръсти и го взимам. Сякаш е карамфил, червен и свети. Мама ме прегръща и вървим към вкъщи. Малкото ми Аз сяда на леглото и разтваря ръце, като царица е. Мама и татко я подкрепят. Много ѝ е хубаво!
Но на малката, ѝ е нужна от още много обич от татко.
Той я взема на ръце, подхвърля я и ѝ казва: «Имай търпение». Малката се съгласява, сложила главичка на рамото му, а той я дундурка. И двамата са щастливи.
И аз се чувствам щастлива и спокойна сега.
Започва да се прозява, обзета от спокойно отпускане.
Все още проплаква обзета отначало от болка, а сега от умиление и радост.
Раздразнението ѝ се увеличава, когато проверявам развитието на проблема.
Виждам нещо правоъгълно и черно в стомаха. На сестра ми е, а тя се прави, че не е нейно. Изхвърля го, като нещо ужасно. Мама тича да го вземе и го прегръща, като да е нейно. После идва и ме гушка. Аз пак съм малка. Отдавна чакам да ме гушне така. Мама ми дава едно зайче играчка и се чувствам спокойна вече.
Хубаво ми е. Сякаш едно голямо кълбо светлина обикаля из тялото ми и все едно клетките в тялото ми пляскат с ръце и казват: «Браво, браво!».
Тя пак започва широко да се прозява, пуснала поредния товар от душата си. После се усмихва на себе си и онова, което сега преживява.
Отново проверяваме, как реагира на симптомите.
Нещо ми е гневно.
Този път непознат е човекът, от когото е приела гнева. Възрастен, дядо. Дядото трансформира собствения си гняв в китка горски цветя. Това носи нежно, сърдечно преживяване в клиентката ми.
Хубаво ми е, даже усещам мирис на кокичета! Сякаш чувам «Бъди щастлива, бъди много щастлива!».
Пак се прозява, още по-спокойна.
Чувствам лекота. Лявата ми ръка е доста по-добре. Дясната също.
Огън няма. Усещането за подуване е много слабо. Усещането за схващането почти е изчезнало.
Изтръпването леко се откроява на фона на другите симптоми.
Продължаваме с пътешествието на подсъзнателните ѝ преживявания, като ги правим съзнателни по нашия си начин.
Причина за нейното усещане за изтръпване, клиентката ми осъзнава като:
Конци, които се провлачват и не могат да излязат. От всичките ми пръсти се влачат, ама не им се иска напълно да излязат.
Тя се потупва и това подпомага силно процеса ѝ.
Все едно стана облак от извадените конци, издигна се над мен и Вселената ги завъртя и смачка на кълбо. Изчезна.
В ръката ми сега има спокойствие.
Няма изтръпване в ръцете. По-скоро е мравучкане.
А то бързо изчезва, защото Вселената отново се намесва по-най добрия начин.
Няма изтръпвания. Сърцето ми свети. Щастливо подскачам от щастие, въртя се, благодарна съм!
Ха-ха-ха, виждам цял сериал!
Ръцете ми са добре, някак лекички.
Чувам: «Това е твоят лек, имай търпение и бъди благодарна!»
Все пак продължаваме с остатъците от усещания.
Едно лекичко напрежение има, но и нещо като въздух, което ме обзема и ми става все по-леко наръцете.
Отпаднали са силните страхове от болести и смърт на близките. Все още има остатъци от страх от чуждо влияние.
Нещо огромно е, не знам какво. Една черна, не човешка ръка се протяга, взима си го… Ох, изтръпнах цялата!
Настъпва странна тишина. Питам я какво се случва.
Мисля…
Но в енергийната психология не търсим такова мислене, а чувстване.
Ами странно е – олекна ми!?
Сякаш получавам една сочна и сладка ябълка, хапвам я и сладостта се разлива в мен.
Отнася се в удоволствието на трансформацията клиентката ми.
Вече няма страх от чуждо влияние.
Идва ред на страха от кучета. Работим с този страх.
Вървя си спокойно. Някак си си подсвирквам (аз не мога, как става това!?), подскачам си и вървя по пътеката към работа. Кучето и то си върви по пътя. Доближавам се до него, до муцуната. Гледам го в очите, съзерцавам го. То се разсмива с глас. И аз се разсмивам.
Ама то е куче, аз съм човек! Как така!?
Потупва за тази разлика, която я дистанцира от добрия резултат и отговаря на модела ѝ на възприемане на съществата.
Виждам как съм го прегърнала и вървим заедно. Много е странно! Все едно отивам на работа, досега посоката ни беше противоположна, сега сме в една посока. Вървим си спокойно и двамата. Хубаво ни е заедно. Аз съм благодарна, а то закрилящо.
Вече няма страх от кучета.
Приключихме чудесната сесия и тя се просълзява от промяната, която усеща в себе си. Облегчението ѝ е огромно.
Много ти благодаря! Добре съм.
Разделяме се, а след време тя идва отново, доволна от резултатите, този път с ясната заявка да чисти страхове.
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика