Искам партньор!
Жена на 39 г. А., казва: „Искам партньор, сериозна връзка“ – след редица несполучливи. В свободен разговор изследващ лоши спомени от връзки и очертаващ желаните аспекти в една нова успешна връзка, биват определени най-негативно изявените спомени и съпътстващите ги елементи – емоции, фрази, картини… Събират се към 20 – 30 спомена за неприятни моменти с мъже, включващи:
използвачество от тяхна страна
липса на инициативност у мъжа
неспособност да правят пари
безхарактерност
липса на стремеж към развитие, включително и духовно израстване от тяхна страна
липса на взаимност в секса
неадекватно поведение, маниери и външен вид, в различни ситуации
бягство от ангажимент по темата деца
лоши битови навици
грубо, безкомпромисно, ревниво и властническо поведение
От тях ярко изпъква спомен за картина от една връзка, наситена с усещане за бяс, гняв и безпомощност да промени ситуацията, да отхвърли мъжа поради ред опасения.
След включване на техника от енергийната психология и работа по този спомен, емоциите бяс и гняв биват освободени от заряда им и остава само усещането за силна безпомощност. Това усещане отвежда в по-ранен спомен, когато А. е само на 5 г. и току що е разбрала, че са застреляли любимото ѝ приятелче – кучето ѝ. Прелива от мъка, яд и безсилие от станалото! Възмутено, наранено и съкрушено от необратимата липсата на кучето, момиченцето иска, но не може да направи нищо. За нея то е най-обичан и незаменим, предан приятел и защитник. Чувства се болезнено ограбена, беззащитна и неимоверно самотна, лишена от топлота. Чувства загуба на доверие заради непознатия мъж убил кучето ѝ. За нея тази внезапна загуба е противоестествена и категорично неприемлива!
След сваляне интензитета на този букет от драматични емоции, тя разбира, че няма кой да ѝ обясни и дори не иска да ѝ обясни, защо всичко това се е случило и, че така се е чувствала и когато е виждала как другите деца имат дядовци, а тя няма. Тя е искала истината, но никой не пожелал да ѝ обясни, защо само тя си е нямала дядо.
Нишката на спомените я отвежда още по- назад във времето, където А. разбира как и защо няма дядо – през време на войната немците са го убили! И тя разбира колко много той ѝ липсва, колко много иска да го прегърне и почувства топлотата му. Разбира колко горд е бил и силен, и тъкмо за това е умрял. Разбира, че тя по някакъв изопачен начин е претворявала дядо си в своя живот, че е замествала липсващия дядо с кучето.
А. успява да се освободи от нуждата да интерпретира дядо си. Приема начина му на смърт и се прощава с него с много любов. Успява да приеме и начина на смърт на кучето. Успява да прости на убийците – фашисти на дядо ѝ и на убиеца на кучето ѝ.
След още малко работа по трансформиране на спомените, А. се чувства олекнала, умиротворена, разтоварена, на своя път и свободна да казва и прави необходимото. Силна, строга и властна да твори живота си. Това я прави доволна и уверена – жена на място!
След връщане към първия спомен в поредицата, А. вече вижда как се справя с неприятната ситуация и как това променя живота ѝ. А при поглед напред в бъдещето, вижда каква е следващата ѝ връзка, каква е тя в тази връзка, какъв е мъжът ѝ, семейство… Това я прави още по-уверена, удовлетворена и изпълнена с убеденост в собствените качества, умения и достойнства.
Още по-интересното е, че след преглеждане на списъка с неприятни спомени от предишни връзки, в него остават само 2 за отработване!
Ако искате и вие да преоткриете възможностите и потенциала си, чрез методите на енергийната психология, потърсете ме!