Колата ви с какво е пълна?

Тези дни отново си доставих удоволствието да си почина далече от шума на ежедневието, на чист въздух и ново място.

Разхождайки се по новите за мен улици обаче, погледът ми нямаше как да не се спре на една антика, активно набиваща се на очи с цвета и несъзвучността си към днешните времена. Да, интересно е, забавно е, сякаш се връщаш с някаква машина на времето … цели 42 години назад, както разбрах от собственика, който се изстреля от неизмазаната си къща, защото наблюдавал с камери безценното си антично съкровище, напълнено със знаците на престижа на едни далечни за мен времена и още хранещи неговата гордост.

Това ме подтикна да се позамисля. Бедна къща – неизмазана от поне 70 години; стар модел кола, закрита с парцал, НО колата се държи в движение и се охранява с камери, което сигурно иска доста грижи и средства. Някак нелогично изглежда. Сигурна съм обаче, че човекът е щастлив от това което прави, видимо беше горд и трептеше над съкровището си денонощно.

Сега да се обърнем към себе си и видим!

– Кое може да е онова нещо, което вероятно вече е в дисонанс с времето в което сега сме, но наливаме безкрайно много ресурси да крепим живо, докато по-голямото и по-важното страда? Нима и ние не правим същото, но понеже касае начина ни на мислене, чувствата ни и е невидимо, не успяваме да се впечатлим и спънем в алогизма му, както може да стане с една кола на улицата?

– Ако тази кола е ваша житейска случка, а съкровищата прилежно експонирани на задното стъкло, а и в купето, са емоциите ви и мислите ви, то коя е вашата кола и с какво е пълна? Кое ви кара да си я пазите толкова дълго? С какво тези емоции-сувенири са ви толкова скъпи? Ако не беше тази кола-случка, какво щяхте да обгрижвате с такъв трепет? С какво щяхте да се гордеете на вашата житейска улица пред всички съседи и случайни туристи?

Споделете.