Любовта и Америка

Любовта и Америка, като мотив, върви още от първото ми гадже. Голяма любов! Дори с него, а тя е от ученическите години, първа, голяма, платонична… майка ми не го одобряваше, че е от по-обикновено семейство. А неговото семейство много добре ме приемаше. Аз у тях се чувствах много по-добре отколкото удома.

В един момент майка му спечели зелена карта и след доста време ми каза, малко преди бала. Заминаха три-четири дни преди това, за да спазят сроковете и в последния възможен момент. Аз го изживях, като много голяма драма. И ми остана като: „Америка-та ми го открадна”. Открадна ми щастието. Много тежко, много!

Сагата продължи с години на приливи и отливи.

Заминах за Америка на бригада с идеята, че ще отида при него. Затова се записах. Той замина май месец, аз септември-октомври, когато станах студентка и се записах за бригадата. Обаче през това време ни замряха отношенията. Все пак отидох на бригадата. Видяхме се много, ама наистина много, случайно! Дето се вика, когато реши, Съдбата така може да забърка нещата, че… Тогава заминах с едно момиче, с което станахме много добри приятелки след това. Беше голяма „Одисея”! Тя работеше в казино и организираха уикенд за целия персонал, с право на придружител, в съседен град с няколко лунапарка. Ние тичахме от едно на друго, като на състезание и нито едно не повторихме. На двайсет години, невидели такова нещо, че и безплатно. Строшихме си краката, главите ни се въртяха и пак не можахме да минем всичките! Стана време да се връщаме, отиваме на спирката да си чакаме автобуса и аз виждам на улицата групичка познати момчета, които не знам, че са на бригада. А той, който живее много далече, по диагонал на Америка, им дошъл на гости да се видят точно тогава! И ги виждам всичките на куп! Пихме по сок и… само общи приказки. Нещата отшумяха. Разстоянието… Не поддържахме контакт.

Странното е, че с роднините му поддържахме много добри отношения, макар с времето да се отчуждихме и с тях, без да се е случило нещо лошо. Още по-странното е, че жена му прилича на мен. Забелязала съм, между другото, че на всички бивши гаджета, жените им след това приличат на мен. Някаква повторяемост, която ми прави впечатление.

Тогава, същата година, се запознах с един американец там. Дори не знам как се случиха нещата. Имах гадже състудент, което беше поставило условие „или аз или Америка”. Ааа, не приемам такива условия аз! Хванах си куфара и заминах за Щатите. И около него имаше драми и сълзливи истории.

Запознавайки се с американеца, пак имаше повторение! Жената, с която точно се разделяше си приличахме. (Той около петдесетте с гола глава, като сегашния ми партньор. Същия характер, който аз явно много харесвам, такъв тип на големия мъж, който вече има мъдростта за семейство, за деца, минал е през някакви бурни периоди, случили са му се някакви неща, добил е зрялост, вече не търся момченца.) Тогава приемах тези отношения само като за лятото, още повече, че нямах никакви намерения да оставам, а да се прибирам в България. Обаче нещата продължиха! Обаждахме се след това. Любов, чудеса… Моето семейство пак бяха против. И пак тази Америка, която ме разделя от любовта и човека, когото обичам. Все Америка!

Следващото лято отидох при него, пак със студентска бригада и живяхме заедно. Но за мен вече беше много трудно и болезнено това нещо, защото от българската среда с хора като мен, култура, интереси, възраст, манталитет, там сме само аз и той, само с американци, и депресията беше много жестока! Даже той искаше да ме прати в България, защото виждаше, че съм като болна. Освен това със състудентите, като свободни хора, когато и колкото имахме възможност, пътувахме, а с неговото работно време, ангажименти с деца и размотаване от бившата му жена, нямаше как да стане това. На мен много ми тежеше, защото имах мечта да отида на Ниагарския водопад, а заминах сама в последния възможен момент преди отлитането и той много ми натяква след това.

За три-четири месеца престой, последния месец исках само да спя и да спя, да не сънувам нищо и да съм едно такова несъзнателно състояние. Не исках да ям, не исках да ставам, не исках да ходя на работа, нищо! От там ми дойде чувство за вина, защото той имаше деца и аз го отделях от децата му. С жена му, макар и разделени, тя не искаше да го отстъпи на друга и създаваше проблеми използвайки децата да го манипулира.

Върнах се в България и се разделихме. Той много страхливо подходи. Не ми се обади, а прати едно такова писмо, в което се обясняваше, аз какви неща съм била направила с които съм го разочаровала… Което ми дойде като удар с мокър парцал, защото не съм осъзнала, че с това съм го засегнала по някакъв начин или че е толкова важно за него или че съм била афектирана и нещо съм казала. Но, ние не сме го коментирали там и тогава, че има проблем! Писмото свършваше с това, че е решил да даде втори шанс на брака си. Дадох си сметка, че за да има сили да се върне в брака си, трябва да очерни мен дори само пред себе си, за да може да се върне при нея.

Както и да е! Обади се след една година, а аз категорично не исках нито да го чувам, нито да го виждам. На фона на чувствата ни, да ме очерни повече от дявола ми дойде свръх! Разбирах поведението му, но ми беше обидно. Даже до ден днешен не искам да го виждам! Все още си пишем по няколко реда и в мен прехвърчат някакви мисли, а като чуя гласа му някак ме хипнотизира с тоя тембър, не мога да го обясня. Ако ми кажеше с този глас иди и убий някого, аз щях да го направя! (Сегашният ми партньор донякъде има подобен ефект с гласа си върху мен, но много по-леко.)

Това ми напомни и как с погрешно пратен до мен имейл от първия ми приятел, аз разбрах, че си пише с друго момиче, което пак много ме порази, едно като факт, второ от написаното вътре. Затова не го потърсих, като заминах в Америка на първата бригада.

Тази връзка продължи, като печене на бавен огън, около три години. Страшна работа! Тогава реших, че ми трябва тиха, спокойна връзка, тих огън на който се готви семейното ядене и хората са доволни и щастливи. Това доведе до запознанство с вече бившия ми мъж, с когото  нямаше такива пикови емоции, разтърсващи истории, а тихо, кротко, точно каквото исках! Явно това бях решила, че е рецептата за моето щастие и Съдбата я изпълни.

И ей ме на! Развеждам се и кой пак хоп в живота ми!? Мъж с въздействащ глас, с гола глава, който е на около петдесет, от града на Ниагарския водопад, за който тогава, като студентка, имах много натрапчива идея. Бъфало, ми звучеше някак познато, дори по улиците като ходех. Самото усещане бе, че има нещо, че съм била там…  много странно такова… като в минал живот.

Сега ми е много интересно. Явно има нещо! Минал живот ли, друго ли!? А и има нещо такова – винаги са ми казвали, че имам прилика на някакви индиански неща. Като малка много ми бяха интересни книжките за индианци, като винаги им симпатизирах на тях, не на белите, дори и да бяха лошите. Отделно, че не исках да ги чета, защото имах вътрешното усещане, че това не е така, изопачено е, нещата не са били такива. Имам и усещането, че имам да се върна там, нещо да оправя!

После стана така, че спечелих зелена карта преди да кандидатствам за магистратура, а не исках да пропусна това заминавайки. Не исках и да отида сама. През това време бъдещия ми съпруг беше на бригада в Америка и го чаках да се върне. За да отидем заедно, трябваше да се оженим. Ние бяхме в начален етап на връзката и той не беше съгласен да говорим за брак. Тогава си помислих, че съм се отървала от тая Америка, защото оставам с човека, когото обичам, а на Америка майната ѝ! Имах чувството, че съм я отхвърлила от живота си.

Сегашния ми партньор, обаче,  ме натиска да имам зелена карта, защото живее там и аз много се замислям, защото тя ми дава голяма свобода на действието без да се обвързвам в такава огромна степен, както той иска. А като натиска да се оженим, за мен е като заробване, което ме паникьосва, само за да получа разни права. Аз не искам да се женя, дори да сме в България. Още не съм преживяла разочарованието си от предната ми идея за брак. Отивайки там, пак бих изпаднала в изолация от приятели, семейство, работа, среда, дом, манталитет, език, постижения, всичко! Да започна отново от нищото и напълно зависима от него. Разбирам неговите доводи, но имам и моите. Пък и мама не го одобрява, както не одобряваше и предишните (все свързани с Америка)!

Искам да съм спокойна и свободна да си избера мъж, да съм щастлива с избора си!

Определи тя целта си накрая. А това винаги е съществено, когато искаме да постигнем нещо. Тя ни води и доказва напредъка ни.

Накрая обобщавам това пространно въведение на клиентката ми – имаме да изследваме, защо имаш този модел връзки и мъже, защо всичко те води към Америка, защо имаш този страх от обвързване?

А, другото любопитно е, че онзи американец, не успя с втория шанс с жена си, опита да се съберем, но нали не го допуснах, се събра с жена, която пак прилича на мен.

Тук вече пристъпихме към дела, както повелява методологията при работа с Енергийна психология. Това подреди приоритетните стъпки, съответно разплитането на скрито оплетените нишки на Съдбата на клиентката ми с всички възелчета и останали трънчета, случайно попаднали другоцветни нишки или материи.

Подреждат се ситуации и картини, като от приказка. С емоции, цветове и аромати на отминали времена и взаимоотношения. Едни тръпчиви, други сладки, топли, отпускащи. Всяка ценна със значимостта си и енергията съхранена в нея. В началото това води до:

Не се чувствам обвързана вече, не ме жегва лично.

Проявява се обаче, едно убеждение, че:

Хубавите неща са за другите, не са за мен.

Работата с това убеждение ни води в ранен детски спомен.

Череши, които много очаквах и настоявах да изям, но бяха зелени още и когато узряха на дървото, обраха цялото дърво, а на мен събраха една малка купичка от земята. Баща ми избухна, че са ми дали смазаните череши, лошите.

Детето не би се впечатлило толкова, ако не била реакцията на баща ѝ. Това ни отвежда по-назад във времето, при баба ѝ която не е получила орехчета в нейното детство. Справяме се с емоциите на бабата-дете, което води до моментална положителна развръзка за клиентката ми. Тя вече не е настъпателната във връзката си, а е спокойната, търсената, в лека и не съдбовно-драматична първа връзка, а:

С хубавите чувства, но свободни от крайности.

Сега той тича след мен.

Това предизвиква ефекта на доминото – отпадат повечето елементи водещи я към следващите ѝ връзки и сякаш самите връзки отпадат, като никога да не са се случвали, съответно неприемането им от семейството ѝ. Все пак остават елементи за досправяне. Това води и до отпадане на болезнеността свързана с престой в Америка, усещането за изолация, депресия, загуба на апетит и апатия, вина. Остава копнежът по Ниагара и Бъфало.

Много е дълбоко, мистично. Много мъка има там.

Това ни потапя в чудния свят на:

Жена, индианка. Тя изпитва страх. Белите мъже ще ѝ вземат всичко, ще убият мъжа ѝ, децата, вземат къщата… всичко ще унищожат!

Идва един индианец, шаман. Той прави така, че да има мир, отлага войната. Всички стават спокойни, доволни. Жената си отдъхва – има мир.

Вече не ми е толкова важна Ниагара, като туристическа атракция ми е само.  Бъфало ми дава чувство за спокойствие и хармония сега. Остава ми едно чувство, че там съм била щастлива.

Сега ми е приятно да ме оприличават на индианка. Вече не ме вбесяват четивата за индианци. Остава желанието за истинност в тях.

Има приятното чувство да отида пак в Америка и не е задлжителност вече. Но сега има едно усещане за обещание да се върна.

Обръщаме внимание на това. То разкрива следната история:

Жена, която е свързана с възрастен мъж. Той я освобождава от обещанието и е щастлив и доволен да подходи по този начин вече. Сега похвалва, погалва и  прегръща жената – дъщеря си. Тя вече е приета, не задължена от баща си, което я прави да се чувства доволна, оценена, похвалена, обичана. А това на мен ми носи усещането за начин и свобода сама да избирам къде да съм.

Вече нищо не ме свързва с Бъфало.

При това, раздялата с американеца се променя към:

Тръгвам си. Имаме едни приятелско-дружелюбни отношения, изживени и приключили.

Дори от това следва сега клиентката ми да няма търсенето за спокойна връзка или мъж с така въздействащ глас и подобна визия.

Остава една специфична искрица в погледа на мъжа, търсещ живота си, а аз губеща интересното в моя живот.

Продължаваме с подреждането и изясняването на корените на това преживяване. Това води към:

Татко ми. Но дори не е негово, а на дядо, даже друг дядо назад във времето. Той  крие нещо в една пещера с ехо. Олеква му и тръгва да се разхожда воден от любопитството. После се връща и разказва какво, къде е видял и се чувства добре, осъществен, доволен и важен да разкаже за чудесата на света. Това дава кураж на моя дядо „да иде свят да види”, но той е уплашен от това. Тогава получава опора и подкрепа, става решителен.

В резултат на това клиентката ми става:

Спокойна, че има какво да ме пази, на какво да се опра където и да съм.

Вече не ми е страшно да отида да живея в Америка, ако искам. Вече не ми е драма. По-скоро ми е всетая, дали ще съм тук или там.

Още изпитва ужаса от „докато смъртта ви раздели” при сключване на брак.

Това е моделът на малтретираната жена, останала без глас. Виждам обгорена колона и мъжа, който я е малтретирал. Сега тя успява да избяга и се чувства свободна, уверена, щастлива.

Няма паника, но има страх, като едно пиленце сгушено в сърцето ми. Това е от мама. А тя го е приела от многото жени назад в поколенията. Тръгнало е от една баба. Тя връща пилето в гнездото му и се чувства възнаградена, щастлива. От това на жените през поколенията също им олеква, защото имат време и спокойствие. Мама също става спокойна да получи пръстен, да се обвърже, а това на мен ми носи усещането да съм добре, сякаш си имам съкровище. Вече ми е смешна фразата. Сега сякаш има открехната врата. Виждам как мама и татко са по-сплотени и се радват един на друг, щастливи и спокойни, както са техните родители, благословени да намерят щастието си от техните родители. Хубаво ми е, доволна съм, самоуверена, чак изпъчена. Мога спокойно да посрещна предложение за брак.

В края на тази дълга сесия и двете сме изморени. Правим си бързо едно потупване и за това. Става по-леко и ведро.

Имам свободата и спокойствието да избирам. Вече не присъства елемента фаталност. Щастлива съм с изборите си!

С това нейната, а и моя цел, като неин консултант, е постигната. Усмихваме се една на друга и на хубавото ѝ преживяване.

Благодаря!

Аз също съм благодарна, за поредната среща, в която ми се е доверила да я доведа до успешна промяна по пътя ѝ в този живот.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация