Моят най-голям проблем в живота ми е майка ми!

Моят най-голям проблем в живота ми е майка ми!

А. 32 г.

Мама е гняв. Чувствам го в сърцето, гръдния кош, мозъка.

До такива състояния ме е докарвала, че да се треса цялата.

Вече не живеем заедно, но една вечер, когато бях на 31, се връщам за 2 дни и исках да се видим, но се скарахме жестоко и тя не ми позволи да вечерям…а аз бях много гладна.

Баба ми и майка ми гледаха телевизия в кухнята и понеже и двете вече не чуват, звукът беше ужасно силен, особено на рекламите става още по-силен… а аз вече тъкмо съм хапнала първите хапки и отвътре направо ми ври и кипи, храната направо ми засяда в гърлото. Помолих майка ми да го намали. Но тя го намали толкова малко, че почти не се усещаше. И аз като видях, че няма да намали звука така, че да мога спокойно да ям и за да избегна скандала, си взех чинията и се изнесох към друга стая. Тогава тя стана, взе ми чинията и я върна в кухнята пред телевизора. Реши да ми се налага и да ми обяснява как трябва да се подчинявам на техните правила в техния дом и аз нямам никакви права в собствения си дом – нищо не мога да направя, нищо не мога да кажа. Най-силният за мен момент беше, когато майка ми ми върна чинията и каза: „Тук ще ядеш!”. Така и не вечерях. Цяла нощ не можах да заспя, а на следващия ден просто си събрах багажа и се махнах. Блокирах всички контакти с нея.

ТЕС, живот За на Пред На Ли, майка, гняв

А. преживява всичко все едно се случва в този момент  бясна е, чувства как трепери от кръста нагоре, ръцете ѝ също треперят и изпуска вещите. Иска ѝ се да крещи с цялото си същество, да троши, да изговори толкова много натрупани думи и чувства на омраза и безсилие от ужасната несправедливост към нея. А. недоумява – „Защо се стигна до това нещо и как, аз просто исках да вечерям на спокойствие, а не ми бе дадена тази възможност!?”

Този мотив „исках, но не ми беше дадена възможност” се повтаря и назад в миналото ѝ. В случай, когато 30 годишната А. се връща от чужбина след няколко години отсъствие в просторния апартамент на майка си и иска отделна стая в която да спи, а не да е в една стая с нея, глава до глава. А. пак няма шанс да се отдели и да има собствено пространство в което да се чувства свободна, въпреки че това е реално възможно – има няколко празни стаи.

Оказва се, че А. се е чувствала така и преди този случай, и преди… и на 18, и на 16, и на 10, и на 7, и на 4, и на 2… което я отвежда в момент, когато още е била в утробата на мама. Тогава майка ѝ е взимала лекарства за задържане, за да не се роди бебето преждевременно, както другите две бебета преди нея – родени, но починали.

Когато с помощта на  методите от енергийната психология А. общува и помага на бебенцето  в утробата на мама, разбира, че то се чувства силно задушавано от тясното, тъмно и свито пространство там. Че много иска да излезе, да се махне по-скоро.

Поражда се въпроса, защо това се случва с мама? Какво преживява тя?

Пак с метод от енергийната психология А. насочва вниманието си към работа с мама и това което става в нейния живот тогава – страха от преждевременното раждане и загубата на вече две дечица. Мъката ѝ от тази тежка загуба. Обезверяването ѝ като жена и майка. Несигурността, че е способна да продължи рода и да се справи с оцеляването му.  Когато в съзнанието на А. мама вече е спокойна – приела смъртта на бебетата,  уверена – може да износи третото бебе, силна – нямаше да ѝ се дава трети шанс, ако не беше способна да се справи, свободна – от опеката на нейната майка, бебенцето в утробата ѝ вече се чувства също спокойно, удобно, весело, просторно му е, силно е и иска да се роди когато му е времето. Най-вече, бебенцето А. знае че ще се справи с всичко, защото има шанса, потенциала, подкрепата, обичта и още много подходящи условия.

ТЕС, Живот За на Пред На Ли, мама, проблем

С тази нова нагласа А. преминава през 2, 4, 7, 10, 16, 18 годишната си възраст  и установява колко уверена, щастлива и спокойна е вече. Поглежда към случката със стаята и сега вижда как майка ѝ най-накрая я разбира, чувства се благодарна, радостна, приета по един здрав хармоничен начин и има своя стая.

В случката с телевизора нещата вече изглеждат различно – майката усеща неудобството на А. от твърде високия звук на телевизора и даже сама ѝ предлага да го намали, за да може А. спокойно да се нахрани.

А. се чувства толкова прекрасно от този дребен, но толкова значим жест на внимание, грижа и обич. Вече знае, че всичко е наред, че няма причини да се тревожи, че за нея има място.

майка, проблем, jivnali.net

А. се чувства толкова добре! Сеща се как като първокласничка се е разревавала от болка при думите на песничката „мила моя мамо”, а сега и се виждат даже банални и безразлични. Споменава и как едва вчера е направила отново първа крачка към майка си осъзнавайки, че трябва нещата да бъдат оправени, а с тази сесия и втората сериозна конкретна крачка в тази насока. Усмихва се широко – освободена и щастлива, осъзнаваща успеха си, причините майка ѝ да е толкова задушаващо контролираща живота ѝ и собствените си възможности да се справи с едни толкова тежки лични отношения с най-важната връзка в живота на всеки от нас – тази с мама!

Живот За На Пред На Ли!?


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.