Министерство на щастието или на самотата

Министерство на щастието или министерство на самотата – веднага ме връхлетя този въпрос, щом чух, че в Япония вече е създаден такъв профил, като ангажимент на министъра на регионалното им развитие.

Преди години се възхищавахме с моя приятелка, че в Бутан си имат министерство на щастието и фантазирахме как това би могло да изглежда в България. Толкова вдъхновяваща идея! И ето, че има хора, които я живеят в същата тази реалност в която сме и ние. Или по-скоро успоредно с нашата и всяка друга реалност на същата наша планета.

А днес в Япония има прясно-прясно организирана отговорност на ниво министерство, за самотните хора. Самоубийствата рязко скочили, раждаемостта намаляла, възрастните са все повече… Явно и технологиите, които подменят личния човешки контакт, а сега и допълнително наложеното дистанциране, дават своите пагубни резултати все по-очевидно.

Това поражда у мен въпроса, ако ние българите имаме да избираме между тези две министерства, на кое ли ще заложим, като по-уместно за нас и искрено ще подкрепим? Много е вероятно да измислим, чисто шегаджийски, какви ли не други министерства, това го умеем и също е вариант за министерско ниво на организация, но… Хайде да помислим – кое е онова, което предпочитаме да ни тласка към по-добър живот? Стимулът на доброто или спасяване от лошото?

• Ами ако слезем на ниво личност – вас кое ви подбутва по-ефективно към вашето щастие – позитивния или негативния стимул?
• Кое е ваша реалност и кое става само в ума ви?
• Какво правите, за да промените нещата в посока градивна/позитивна реалност?
• Имате ли нужда от „министър”, който да ви води, насърчава, организира, утешава или дава пример?
• А чувствате ли се самотни в стремежа си към щастие или имате съмишленици и споделяте общи виждания и действия?

Да пофантазираме, да поразсъждаваме, за потупаме и променим онова, което ще ни отведе към министерство на щастието от министерство на самотата!