Мога да оздравея!

Мога да оздравея!

Б. – млада жена на 32 г. Генералната заявка е желание за второ детенце, но и проблеми със щитовидната жлеза, които явно пречат за случването му.

Първа част

Втора част

Трета част

Четвърта част

Мога да оздравея!

 

След последната ни сесия (част трета), си правих сама ТЕС и ревах и ругах щитовидната жлеза, успокоих се и съм заспала, а преди това се въртях…

Вече не вися и не чета всичко в онзи Форум, а само приятни и полезни неща – екскурзии, такива неща и съм престанала да следя едни групи във Фб – само с гадни снимки на болни!

Пуснах си нови изследвания  вчера. Антителата са се увеличили малко, другите неща са в норма и пия по 1 поддържаща таблетка. В началото преди година, като си пуснах изследвания септември месец едното антитяло беше  650 при норма от 150, а другото беше 11, при норма до 34. Февруари месец пак ги пусках. И това  от 650 беше стигнало на 230. Сега е 388, а другото 8. Поддържащата таблетка, дето я пия всеки ден и тя прави някакви неща… държи да не избухне жлезата.

Да избухне!?

Ми да, тя такива неща прави. Тя дори и да избухне, какво – най-много да я клъцнем и готово!…Ако се наложи, защо не!? Цял живот ще пия хормони, които ще заместват. В крайна сметка, не мога цял живот да пия някакви отрови, които вредят още повече…

Не знам, не ми пука. За какво да ми пука? Да, тя е част от мен, ама когато искам нещо да се случи – няма друг начин! В смисъл такъв, че в крайна сметка дори и да се излекува, вероятността да се получи пак е 50 %. Не, че няма излекуване, но има вероятност да се върне.

Тупкаме последното с техниките за емоционална свобода.

Някой се излекуват…но при мен, не знам. Тези антитела, ако продължат да се увеличават, ще ме ударят в очите – изпъкват. Страх ме е! И ще трябва операция на очите. Отвратително е. Братовчедка ми е с такива очи и гушата…не го искам това! В никакъв случай! Ужасно е, гадно е, страшно е. Като жаба. Дори не искам да си го представя как изглеждам. Грозно е, според мен боли от това нещо. Не искам да ме боли.

Вмъкваме и ПЕАТ.

Не знам дали се справям правилно! Като в университета, много трудно ми беше. Някаква безумна математика. Въобще не съм очаквала, в училище ми беше много по-лесно.

 

 

Мога да оздравея! jivnali.net

 

Сетих се! В гимназията имах едно гадже, първото, и ми каза, че от мен нищо няма да стане. Така той се чувстваше силен, а аз смачкана. Много трудно приех всичко – първа любов, ученическа…

Не може така да ми говори! Голям простак!

Не стига, че ти давам да преписваш всички задачи и …, ми се държиш като олигофрен! Толкова съм обидена! Гневна. Толкова гневна, че съм готова да набия някого, да блъскам…

Ето на това му се казват живи емоции! Тупкаме, а те продължават да изригват, като дълго задържан вулкан, но явно е дошъл моментът да бъдат освободени напрежението на негативното преживяване.

Не стига, че си пропилях 2 години да го чакам… а накрая се оказа, че си има друга и искал да сме приятели. Чувствам се излъгана! Вързах се на някакъв дрисльо! Чувствам се унижена. Чувствам се измамена, вързах му се. Прекалено силни чувства имах. Прецаках се. Яд ме е на себе си. А майка ми ми казваше, приятелите също. Ама пубертетска любов… Подигра се с мен. Толкова ме е яд на себе си!

Емоциите биват освободени и за Б. настъпва омиротворяващо спокойствие.

Тя осъзнава мотивите за поведението му и му прощава. Прощава и на себе си, че се е влюбила в него и е минала през всички последствия от това. Усеща и неговото извинение.

Б. усеща благодарност в себе си. Чувства се щастлива и как прошката се излива от душата ѝ.

Мога да оздравея, Живот За На Пред На Ли!

 

 

Добре съм, няма промени… То наистина всяка връзка има две страни. ОК!

А, това не е възможно „от мен нищо няма да стане”.

Аз ще ти докажа, че пък ще стане!

Б. се чувства по-силна. Самочувствието ѝ е по-високо. Заявява, че животът си е неин и той не може да определя кой какъв ще стане и какво ще стане от нея. Чувства как слага край на тази връзка още там и тогава.

Б. се приема все повече като добър човек, който може да постигне много. Умна, знаеща, упорита, целеустремена. Постигаща.

Усеща как вече се справя с висшата математика и даже я обича. „Мога да я преоткрия, честно казано”–  смее се тя.

Сега си мисли:

Мога да се справя, мога да оздравея, но ме е страх! Не знам от какво ме е страх…

О!? –  не искам пак да се разболея! Сега се чувствам добре. Трудно е. Не искам да изпадам в някакви дупки, да се чувствам зле. Както миналата година – не можех да заспя, чувствах се зле, събуждах се в 3 през нощта и не можех да заспя до 5-6 ч. и се въртях. Не искам да изпадам в такава дупка! Не издържам, изтощена съм, притеснена от болестта, какво и как ще се случи.

Тупкаме.

Б. усеща как напрежението от спомена се стапя и изчезва. Настъпва поредната положителна промяна за нея. Спокойна е, добре ѝ е. Вижда се наспана.

Остава усещането за навик на мислене и действие. Разбира се обръщаме внимание и на него, няма да оставяме работата недовършена, я!

Туп-туп по точките и Б. усеща голямата промяна в нагласата си. Вижда в съзнанието си как лекарят ѝ казва, че показателите ѝ са добри и може постепенно да спре хапчетата.

След това освобождаваме и страха ѝ, че ако не проверява показателите непрекъснато до края на живота си, може нещо да се случи.

Естествено продължаваме да тупкаме и на Б. ѝ се прояснява, че:

Няма смисъл толкова да се притеснявам, защото прекалено много се притеснявам за всичко и така няма да мога да изкарам до 77 години, да си имам градина и да си отглеждам домати, и … други неща!

 

Ох, много ми е трудно! Това притеснение в главата ми! Мислите ми са! –  като нещо закотвено в главата, което ме спира.

Е,  освобождаваме го и  Б. постига поредната лична победа по пътя към целта си – да е здрава и да си има още едно детенце.

Отново поглеждаме към представата за „жаба”. Страховете, съмненията, образа ги няма. Има само

Отпуснато спокойствие.

Отново поглеждаме какво става в съзнанието ѝ с нейните изследвания и мнението на лекуващия ѝ лекар. Б. се вижда как свободно изразява емоциите си, до степен вече да не я вълнува темата.

Проверяваме и мнението ѝ за това дали може трайно да се излекува, без рецидиви.

30 – 40 % само… Не е задължително, всъщност!

Майната му!

Според мен аз може и преди да съм имала леки отклонения, и въобще да не съм си давала сметка. Ако имам проблем, то е по-скоро страхът!

Дааа, на това се казва „пробив“!…

Следва пета последна част. Очаквайте!  А до тогава защо не опитате ТЕС  за нещо простичко от ежедневието? Проверете и споделете какъв е ефектът при вас. Похвалете ми се!

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология

Живот За На Пред На Ли!?

 

 

Пета част „Операция“


Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.