Мълчанието на жените е дълбоко, тежко, вековно. Като негласно споразумение в изчакване на по-доброто… До следващия път, до следващата жена – дъщеря, внучка, сестра, приятелка, съседка, непознатата…

Нека не тъжим за миналото, нека намерим сила в него!

Но понякога е толкова трудно. Спомените се блъскат в главата ни и ни идва да я удряме тази тъпа, глупава, упорита в ината си глава. Мъката се блъска в гърдите ни и се задушаваме от неизкрещени ревове, неизплакани сълзи, неполучена любов. А тялото ни… то се гърчи и на сън, криви се във фалшиви усмивки, стиска скрито юмруци, дращи с ноктите на мазохизма всичко в нас на което може да причини онази тайна болка, която е изпитало някога.  И търпим, и крием, и се надяваме, скрити в мълчанието на жените, че някога ще отмине само. Нали времето лекувало!? Но не се получава. Времето тече, животът ни дърпа или подбутва насам-натам. Лашкаме се като марионетки без водач, все по-счупени, раздърпани, омърсени. Всъщност, трупа се още болка, не минава старата!

Давим се в мълчанието на жените.

А тя не знае къде ѝ е мястото.  България не е нейното. Тук нещо ѝ е малко, нещо не ѝ е мястото. Но и Дубай, Кипър, северна Ирландия… също!

Приятелите се разотиват по различните краища на света.

Климатът не ѝ понася влажен е, а има алергии, очите ѝ се подуват, стават червени. И не може да ходи на работа, не може да излиза, спира ѝ социалният живот. Там не може да запише час за лекар, чака се много дълго. Тук може, а и има повече време да си почива. Но и тук не е щастлива също. Тази държава я отблъсква, не може и тук да живее. Не се храни добре. Тялото ѝ страда все повече. Изострена чувствителност. Свръх предпазлива.

Мълчанието е втората ѝ природа.

Била е ученичка. Дива, щура, нетърпяща поучения и ограничения от стареца, под чиито покрив е била приютена заедно с братовчедите. Имало е задължения, но е искала  само да се забавлява. Дядо се е чувствал претоварен да поеме цялата отговорност за всички внуци, макар и само за ваканцията. Бил е по-строг в страха си да ги опази за родителите им. Това кара внучката да се измъкне тайно през нощта и да отиде на дискотека в друг град. Там е весело, не ѝ се тръгва, но знае, че трябва да се прибере. Тогава тя не вижда друг вариант, освен да се съгласи да си тръгне с двама младежи и тяхната кола. Познава единия. Дори има чувства към него. Доверява му се. И някъде там, в тъмното, насред нищото…

Черно мълчание.

Не събира сили да го изрече. Не питам. Знам.

Сърцето и е толкова разбито, че става на студен черен въглен. Губи го. Не вярва в нищо и в никого. Не се доверява. Не допуска обич. Губи и себе си в мълчание.

И днес си има свой свят.

Не смее да сподели вижданията си за добрия начин, по който хората могат да общуват, да си сътрудничат. Ще я помислят за луда.

Твърди, че е футурист. Вижда се напред в бъдещето и знае, че там ѝ е мястото. Палми, синьо, забавлява се, плува… Такава е планетата ѝ. Синята планета, на която всички се обичат. Никой никого не наранява. Усмихват се и си помагат. Всички са млади. Всичко е чисто. Има много слънце. Никой не трябва да работи, нещата просто ги има. Хората живеят и се наслаждават.

Синьо мълчание!

От малка е силно разочарована от разликите които вижда в живота. В България едно, на екрана на телевизора филмите показват друго за света. Толкова е различно! Първият пълен с насилие над стари и бедни хора, ограбвани, бити. Свят в който хората искат само пари и нараняват, за да ги получат. Вижда го по телевизията. Чува разкази от хора. Вижда по улиците… И е безпомощна, ядна до сълзи. Такава жестокост навсякъде!. Боли я, че трябва да живее в такъв свят. А другият е подреден, красив… Тази разлика я отблъсва, неприятно ѝ е. Защо е родена тук, а не там? Много ѝ е мъчно, плаче. А е само на 5! Играе на улицата, но усеща, че не принадлежи там.

Когато брат ѝ се родил не ѝ харесало.

Когато е била още на 2-3, брат ѝ не и е дал играчка, а я е нагрубил, набил. Предпочита да са били заедно от самото начало. Заедно в корема на мама, заедно да се родят хванати за ръце. Заедно да растат. Да играят заедно и тогава може да има всичко, което поиска. Да има свое място. Тогава ще може да помага в градината на дядо си, защото и там ще е на мястото си. Тогава и образите от екрана няма да я впечатляват толкова. Ще е учен, на мястото си, удовлетворена и приета, заедно с други хора, които също искат да променят бъдещето така, че нещата да се случват по различен начин, не по този, който тя познава. Ще мислят еднакво. Може да се види как помага на старите хора, които са били бити и ограбени, как им дава  пари, как те са щастливи…

Утопията продължава.

Не иска да забележи нападателите… Това е трудно упражнение за нея. Лошите са лоши. Прави каквото може.  Още има нужда от идеята за Синята планета. Още има лоши хора и тя трябва да направи така, че да разберат, че трябва да са добри.

Ти ми съсипа живота.

Е онзи, който е най-лош. А към него може да изпита само погнуса. Все пак успява да допусне да влезе за малко в обувките му и да разбере, как той чувства, че родителите му се срамуват от него. Бащата е разочарован от него. Дядото е бил обиден на бащата. Майката, бабата, пра-бабата, носят вина. Но, накрая всички го подкрепят. Той все повече разбира какво е сторил от липсата на обич  и трупана вина от поколения. Разкайва се и иска да отвърне с извинение.

Тя е по-добре, но още не е готова да стигне до края на мълчанието. Още боли.

Мълчанието на жените е дълбоко, тежко, вековно. Като негласно споразумение в изчакване на по-доброто… До следващия път,  до следващата жена – дъщеря, внучка, сестра, приятелка, съседка, непознатата…

И вие ли мълчите?  Има ли място за още болка в мълчанието ви? Докога така?

Ако се престрашите да споделите душата си, ще ви подкрепя. Знам че е страшно, за това  правя всичко по силите си да го направя деликатно, щадящо, леко, поносимо за сетивата ви. С всяко споделяне сте все по-добре. Виждам го във върнатите усмивки.

Този път вие решавате!

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация

https://jivnali.net/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B8/%D0%B8%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%83%D0%BB%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F/