Насилието над жени

Насилието над жени

Насилието над жени

 

Насилието над жени няма едно лице. Затова днес ще споделя някой от лицата на насилието, които неусетно са се вмъкнали в отношенията на двойките и така са се заявили, че понякога и двете страни на насилието – насилник и насилен, са в позицията на сварената жаба. Знаете ли я?

Как се сварява една жаба – слагате я в тенджера със нормална на температура вода и бавно подгрявате. Докато се усети, жабата вече е привикнала към подгряването и накрая се е сварила.

Така и в тези отношения. Преди да се усетят и насилникът и жертвата са влезли в роли и ги проявяват отначало като извънредно явление, после все по-често, накрая става непрекъснато. Когато жертвата започне да усеща, че дадено негативно отношение не ѝ понася или повече не издържа явните признаци на насилие, но не може да се откачи поради куп оправдания (емоционални, интелектуални, битови, етнически, религиозни, социални…) и все много основателни причини, вече може да е късно. И уви това късното го чуваме и виждаме вече почти всеки ден и навсякъде.

Има и варианта на насилие, който пак е уж невинен, но когато се случва непрекъснато и навсякъде, а и някой жени сякаш стават непрекъснат обект на подобен род „внимание”. Това ги травмира сериозно и трайно, деформира мисленето им, психиката им, поведението им. Подобно явление може и води към постоянен режим на стрес, депресия, кошмари, различна степен на емоционални и психически разстройства, физически последствия от всякакво естество, неадекватно поведение. Такива може да са, както едно уж случайно, но просташко подсвирване или подвикване към момиче/ жена на улицата, работното място, дома, така и забележки с намеци, обиди, твърдения по полов признак, целящи да обидят, наранят, подценят, обезсилят, унижат, подиграят. Някой насилват чрез публично унижаване по всякакъв начин, пряко злепоставяйки жертвата или непряко, като създават интриги, ситуации, пред непознати или близки, колеги или приятели, което се числи към психическия тормоз и насилие.

Може да са и жестове на сексуално насилие от типа на свойски прегръдки, целувки, пляскане, опипване, притискане в тесни, тъмни, изолирани пространства (обществен транспорт, автомобил, коридори, асансьори, заведения, тоалетни, тъмни улички и алеи, кабинет, паркинг, градинка, дома или работното място), говорене на цинизми.

Друга степен на насилието е вече осъзнатото словесно и психическо, физическо, посегателство. В него насилникът, неспособен да осъзнае или осъзнал, но неспособен да се справи със собствените си проблеми, излива безсилието и агресията си към жертвата яростно, открито, без задръжки, дори целенасочено. От друга страна жертвата не осъзнава насилието над нея или осъзнава, но не е способна да се справи с проблема си и остава в тези отношения на насилие. Да, има и варианта бяга, но е преследвана, търси помощ, но не ѝ е дадена. Тогава вече е много тежко и последствията може да са дори фатални.

Във всички такива и подобни случаи, като целта ми не е да ги обхвана всички, а само да посоча какво визирам говорейки за проблема, насилието над жени е наистина ежедневие и това вече е големият проблем, когато живеем в общество, държава, времена и нрави, именувани цивилизовани, социални, равноправни, толерантни. Последствията са тежки не само за отделната личност на насилената жена, но и за обществото ни, защото насилието не е климатът даващ просперитет, нито личностен, нито социален.

Защо подхващам темата за насилието над жени?

Конкретният повод е денят посветен за специално фокусиране на вниманието към проблема с насилието над жени – 25 ноември. Иначе поради ред общи причини:

  • Защото съм жена.
  • Защото съм потърпевша и свидетел на насилие над жени.
  • Защото при мен идват клиенти със счупени души и тела в следствие на минала или настояща проява на насилие.
  • Защото от векове насилието над жени е станало норма, която още битува в обществото, фамилията, двойките, подсъзнанието на хората.
  • Защото насилието има нужда да бъде изцелено и всички ние заедно или по отделно можем да го направим.
  • Защото проблемът е двустранен, и на насилника, и на насиления, и има много лица, които могат да се срещнат навсякъде и никой не е застрахован да се прояви в коя да е от двете роли.
  • Защото то не е само над жени, но и над деца, възрастни, от всеки пол, раса, вярване, професия, отличаващ се от обичайното човек, общности, държави, животни, природа…

Това, което може да се направи е, да обърнем внимание всеки сам на себе си или с помощта на специалисти, какъвто в случая съм и аз, и да излекува онзи свой или чужд белег на насилие, който живее, и да не го предава на деца, близки, служители, колеги, приятели, непознати.

Моля ви, забелязвайте насилието, правете всичко, което е по силите ви и още малко повече, за да не го допускате пак в живота си или, за да се справите с него, ако вече се е случило! Не го подминавайте безучастно, откликнете ако ви потърсят за съдействие! Информирайте се по темата!

А ето и част от някой от случаите споделени в пространството на консултантската ми практика „Живот За На Пред На Ли!?”

1.

Доста се караме, ние сме различни като темперамент, като хора сме различни, но преди двадесет години, когато се запознахме с много голяма любов гледахме един на друг и много, много се обичахме. Постепенно тази любов се превърна в по… драматични неща от живота ни. Разделихме се за да учим и пет години по-късно, като заживяхме заедно започнаха едни драматични… когато се скараме той ми е посяга, почва да ме обижда и аз започнах да го обиждам. Стечение на времето осъзнах, че моделът на отношения в моето и в неговото семейство много ни е повлиял. Моят баща беше нервак човек с много проблеми. По цял ден крещеше, викаше, правеше драми в къщи. Спомням си един ден, когато като крещеше аз му отвърнах, той ме вдигна във въздуха за косата и ме запрати в стената. Така и не осъзна, че има проблем и не искаше това нещо да го лекува. Ненавиждах го, мразех го, даже исках майка ми да се разведе с него. Това много ми повлия на оформянето ми като човек и съм успяла малко или много да се справя с четене на книги, с които да обърна погледа си. В семейството на мъжа ми бащата е много добър човек, помага, отзивчив, но майката е много доминираща, контролираща, ревнива към баща му, обсебваща. Мъжа ми ненавижда това поведение на майка си и има много конфликтни отношения с нея. Като сме им на гости, и тя каже нещо той веднага започва да я сече и да ѝ вика и виждам, че когато с нещо, може и малко, му напомня за майка му, той започва да реагира като звяр срещу мен. Толкова голяма непоносимост съм развила към крещене заради баща ми, че мъжът ми като се разкрещи и всичко ми се обръща, цялата се разтрепервам, разплаквам и започвам да отвръщам и аз. Аз се простих с баща ми преди да почине, той се разплака, но мъжа ми продължава да се кара с майка си и мен, обижда, и това, което най-много ме тревожи е, че това се отразява на децата и остава, като негативна емоция и модел.

2.

Мъжа ми лесно се разгневява. Ядоса ли се веднага започва да крещи и да използва много грозни думи, хапив е, с много голямо его, обижда – каква съм, че за нищо не ставам, че ако не е той аз не мога да се оправя сама, посяга ми и ме удря. Онзи ден пак ме удари. Цял ден съм плакала и мисля да се разведа, но сега съм в майчинство и какво ще правя с тези две деца, сега не работя. Ако се разведа, ще ми вземе и колата – как ще ги водя на училище? И като си помисля това и то ме възпира. В такива моменти не ми се живее! Толкова искам да създам добра атмосфера на моите деца, да живеят в любов и когато те са свидетели на това, много зле ми въздейства. На всичкото отгоре полудявам от това, че понеже е сприхав и перфекционист, дъщеря ми като не направи нещо „така както трябва” той ѝ се нахвърля, аз я защитавам и той се нахвърля върху мен. Майка ми ме учи да не подронвам авторитета му пред децата, но толкова пъти съм му обяснявала, да не крещи на децата, да им обясни спокойно. И онзи ден скандалът завършил с шамар за мен стана от дребното нещо, че дъщеря ми не си миела правилно зъбите. Така ѝ се разкрещя и вика, вика, не спира. Накрая не издържах и аз му се разкрещях , за да я защитя и той ме удари. Различни сме, как да живея с него, но и как да се разведа? Основно ме възпират финансите и децата.

3.

В майчинство съм и си седя в къщи и съм домакиня, гледам децата. Мъжа ми печели много добре, ходи и в командировки и от там печели големи суми. Не ми казва нищо, крие парите. На мен ми дава някаква сума всяка седмица, но тя не стига, за кое по-напред, пазарувам за мен, за къщата, за децата. Като му поискам пари само ми се кара и крещи, че харча много, че няма, че не ми смогва, че го тормозя. И скоро разбирам, че скрито е купил апартамент! Изпаднах в шок! Това са толкова много пари, как няма пари, а купува апартамент!? Толкова обидно ми стана! Почнах да му гледам в портмонето, джобните само за него са му три пъти повече, отколкото за мен с децата. Купи си детска играчка електрическо влакче за 200 лева, той да си играе с него, и това за него е нормално за себе си да има, за нас да няма, понеже той изкарвал парите. Държи се с мен, сякаш съм втора ръка човек, куче някакво, пренебрежително се държи. Аз не се спирам в къщи с домакинската работа, все нещо правя, а той ми казва, че нищо не правя, че цял живот нищо не съм постигнала, че само съм можела да разрушавам, но не мога да изградя нищо, че къщата била затънала в мръсотия, и че аз съм била заприличала на (една мързелива жена и там наистина тънат в мръсотия) и съм нейно копие,  толкова съм ужасна, лоша и глупава, по цял ден лежа и нищо не правя. Това много ме обижда, чувствам се неоценена и понякога губя желание и… нищо да не правя. Направо го мразя! Дори когато родих второто ни дете и го кръстихме на баща му, така че детето носи и трите имена на баща му, а той го обожава,  от фирмата му дадоха голяма сума-подарък за семейството за раждането на детето ни, и тях скри!

Имах травматична ситуация с един мъж, който ме нападна и тази нощ сънувах, че той ми звъни и настоява да говорим. Като разбрах кой е, затворих телефона. Останах с много непиятно усещане което ме държа чак до обед, така се развълнувах! Тъкмо мислех, че съм се справила и съм забравила… Но е тема която дълбоко ме е травмирала и съм я заровила дълбоко, за да не я чувствам, все едно не се е случила. Чувствам я като страх. Вина, че допуснах това да се случи. Не успях да заявя себе си в тази ситуация, къде са ми границите и да си тръгна на време. Усещах, че нещо не е наред в този човек, но се появи в момент когато бях много самотна, много имах нужда от някаква емоция, но получих емоция от която най-малко имах нужда.  От доста време живеех сама след тежка раздяла от дълга връзка, нестабилна, неустойчива, разстроена. И когато започнах отново да усещам заряд се почувствах и много самотна. По това време и в работа имаше голям стрес – нова работа, изпитателен срок, нови предизвикателства, финансово също бях в голям стрес, живеех на заеми. Тогава срещнах този човек, интересен, интелигентен, доста по-голям от мен, с висока обща култура. Нямах чувства към него, но бях поласкана, че ме има за събеседник. Просто се виждахме по кафенета.  И имахме ситуация в която той избухна за нещо дребно в което ме упрекваше, заявих, че няма да го слушам и си тръгнах. Тогава той ме докосна, стисна ме за ръцете и започна да ме заплашва. Беше късно и нямаше никой в този парк , почувствах се изключително застрашена! Тогава успях да се успокоя и продължихме вечерта да говорим.  Като цяло си имаше проблеми и споделяше много за своя живот и имаше нужда някой да го изслушва. След тази ситуация имам голяма вина, че не успях да се отърся и продължих, макар да се страхувам, да му вдигам телефона и да излизам на срещи, защото имах страха, че ще ми направи нещо ако не отида, на мен, на близките ми, много се притесних! Много силно ме изплаши и ме стисна и дори не си спомням какви думи използваше. Спомням си, само, че бяха много груби някакви такива грозни неща, които много ме уплашиха. Нямаше с кого да споделя в този момент, защото близките ми хора по това време също имаха доста тежки лични грижи. Стоях в себе си и дори не можех да работя, спомням си, че шефът ме пусна от работа понеже явно не се чувствах добре! Чувствах се ужасно виновна, че нещо ме примлича към този мъж, който е насилник и, който може да ми причини нещо, който не ме уважава, като цяло човек с някакъв проблем. Защо тръгвам аз да помагам, да решавам, на този човек, при положение, че нито някой иска помощта ми, нито се чувствам компетентна за това. И до ден днешен не знам защо така постъпих!? Защо веднага не си изключих телефона (по-късно го направих). Спомням си и една ситуация, в която ме пита една приятелка как съм и аз започнах да плача и ѝ разказах всичко. След като ѝ споделих започнах да споделям и на всички останали хора. Май преди това ме бях позвъняла на телефона за хора пострадали от насилие и тогава те ме посъветваха да споделям с повече хора. Защото аз като се обадих на този телефон, те даже повече ме изплашиха. Беше много внимателна жената, с която разговаряхме, но май се опита да ми обясни юридически как стоят нещата и, че едва ли не нищо не е в моя защита, ако тръгна да правя нещо срещу този човек като жалба, дело, а после оставам без защита. И аз изцяло изключих този вариант. Пристъпих към варианта споделяне. Но останах с угризения, че този човек продължава да съществува, че ще продължи да го причинява на други хора, защото от това, което споделяше с мен останах с впечатление, че го причинявал и на други хора. Разказвал ми е че е малтретирал приятелката си, но до този момент аз не знаех шегува ли се, сериозно ли говори този човек!? Някак си самата личност не кореспондираше с някакво насилие. По принцип аз  свързвам интелекта с липса на такива средства за комуникация, явно го виждах като много интелигентен и не допусках такова нещо. Известно време бях много, много изплашена да ходя сама на работа, да се прибирам сама, да спя сама в стаята, но след това го преодолях. Сега мога да го разказвам на определени хора, ако виждам смисъл в това. Накрая споделих със сестра ми с която се познават, за да я предупредя, и от страх той да не ѝ причини нещо, защото ми говореше разни такива неща. Сега се чувствам като страхлив човек, който не се изправя срещу проблемите, а бяга от тях. Страхувам се, че мога да го срещна този човек и че този страх ме управлява, изпадам в позицията на жертва, която е ОК да е жертва и това не ми харесва.

Спирам до тук макар да имам още много примери от практиката си! Но ако вие имате още нужда да прочетете по темата, вижте и този разказ

Може би за всички ни ще е полезно да дам и развръзката на тези ситуации, както съм правила досега с разказите си. Може би да оставя да развиете вие своите предположения и извикате личните си страхове на дуел. Как мислите, кое ще ви е по-полезно? Пишете ми! Но каквото и да решите, не спирайте да търсите и поставяте собствените си граници и чистите стари белези от тежки рани в душата си, моля ви! Силата, която се влива обратно в една жена, преодоляла наистина травмата си, е огромна, а свободата идваща с това носи още много емоционални и житейски блага, които не се описват толкова с думи, колкото с душа.

Надявам се да ви оставям в полето на размисъл и готовност за действие по справянето с вашата травма причинена от насилието над вас или над ваша близка, но отпечатана във вашето съзнание и душа! Надявам се, че имате вече достатъчно сила и кураж да надвиете призраците на страха или да потърсите необходимото ви съдействие, за подкрепа, помощ и окончателно и пълно справяне!

Прегръщам ви и ако почувствате, че може да се обърнете към мен за изцеление на болката ви, обадете ми се за среща-разговор!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация

 

 


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.