Невъзможност за реализация.
Невъзможност за реализация, това е усещането на една жена, заради това, че не ѝ се случват начинания от дребни до по-значителни.
Така се чувства Д., жена на 45 г..
Естествено, тя желае да се освободи от това усещане и да се реализира професионално.
Д. има необяснимо усещане:
„Сякаш има някаква невидима преграда навсякъде около мен и хем знам, че мога, хем нищо не се получава, или не става до край, или…все нещо не е както трябва…и се наслагва чувство на неудовлетвореност и униние.”
Има и физическо усещане за блокаж в областта на торса.
В процеса на прилагане на психо-енергийна техника, Д. си спомня за неин провал отпреди 20 г. и идеята
„Ако сбъркам пак, няма при кого да ида на кого да се оплача”,
което я връща към спомен от най- ранно детство, когато чува майка ѝ да ѝ казва: „…и да не си дошла после да ми се оплакваш!”, по повод желание на малката Д. да направи нещо „на своя глава” (по свое решение и на своя отговорност).
Усещането на детето е, че „нямам право на успех, на подкрепа, нямам право на майка”. Чувства се объркана, изоставена, уплашена, шокирана, защото: „много иска да направи желаното, с подкрепа от най- близкия и силен човек на света Мама”, която, обаче прави точно обратното- „отнема ѝ подкрепата си тотално” и от там генералният ѝ извод: „трябва да съм безпогрешна!”, който се оказва блокажът проявен в живота и работата ѝ. След сваляне интензивността на емоциите, Д. изведнъж казва
„Че как така без грешки, какво толкова!? Нормално е да се допускат някакви грешки, то без това не може! Грешките са естествена част от процеса на израстване и реализация на целите, това не значи, че не си успешен или че нещата няма да се случат!?”
Вече чувства облекчение и усещане за справяне, въпреки възможна проява на грешки, но вече възприемани по абсолютно нов начин – като част от процеса, не като причина за самосъботаж и последващ провал!
Към днешна дата Д. започва отново собствена дейност.