Не живеем нашия живот
Не живеем нашия живот
Такава бе обобщаващата заявка на три жени, роднини, дошли заедно да решат този свой проблем. Води ги моя редовна клиентка, която вече има опита си от работа с мен и знае, колко полезно и резултатно се отразява това и на живота ѝ, не само на емоционалната ѝ кондиция.
Още в началото на срещата ни става ясно, че са се подготвили, мислили са, говорили са, избистрили са темата си. Все пак още със сядането една през друга започват да изливат натрупалата се тревога, умора и обърканост от ситуацията, в която се намират заедно и всяка по отделно. Но полека и внимателно вземам ролята си на водеща, за да запиша всяка една от тях, какво отношение има, каква е гледната ѝ точка и към какво се стреми. Не че нямаше отново преплитания на гласове и мнения, но това е напълно естествено, щом са се слели в проблема си. За мен остана предизвикателната задача да са слети и в решението му и все пак, всяка да получи своя личен резултат и връщане на идентичност, спокойствие и присъствие на духа.
Темата ни е за парите. Да тръгнат нещата защото са стопирани. Все на зле, на зле, на зле, отиват нещата.
Нашият роднина Х е причината!
Една черна дупка е! Да излезем от тая черна дупка най-накрая!
А. започва своя разказ.
Аз бях приета с конкурс на една работа. Реших да я сменя за по-спокойна работа, за да не съм лошия контролен орган. Да мога да взимам пари, да си върша работата и да е по-спокойно. Обаче ме съкратиха. През това време майка ми беше болна, аз имах заеми, а черната дупка си вървеше и ескалира във времето. И се почна – нито работа мога да намеря, нито нищо! И сестра ми я пенсионираха, зет ми почина… всички тези неща се навързаха и… Естествено майка я гледахме днеска и нощеска, едно непрекъснато тичане между работа и болници. На татко по-малко внимание му обърнахме и той… И се стигна до това, че сега съм и без работа, със задължения…
В. се вмъкна
Искам да кажа и за апартамента, който…
А.
Той е следствие. Ако тука се отпушат нещата, апартамента е следващият етап, който когато тръгнат те и не е черна дупка, чисто житейски ще дойде ред да се решат и за това нещата. За да може ние да живеем нашия живот. Защото в момента разумът ми казва, че аз не живея своя живот. Предполагам и сестра ми ще го каже. Искаме всеки да си живее своя живот, ние не искаме нищо друго! На практика не живеем нашия живот. Последните години. Но защо се случи, какво се случи!?
Въпреки че аз водя дела и първото дело го спечелих и тъкмо се зарадвах, че съм го спечелила и се оказа, че ми направиха един комплот и ме съкратиха без да са ме информирали и с чисто административни хватки.
Бях брокер в голяма фирма. Взеха ми 2-3 обекта, с които бях стигнала да се продадат и моята брокерка не се пребори за мен, за да може да бъда назначена на договор (аз бях седем месеца вече). Всъщност управителката със собственика го направиха и ми казаха, че едва ли не съм работила за друга тяхна дъщерна фирма…
Ей такива неща се натрупват и в един момент започваш да се питаш, айде първия да, втория, ама все така да се случва!? Всеки ти вика – то вината е в тебе, ама аз не съм направила нещо извън правилата. Може би прекалено правилно съм го правила!???
Искам да разбера причината за това непрекъснато стопиране, каквото и да правиш, както и да го правиш… А сама се борех там, нямах и подкрепата! От агенцията от която ме съкратиха, по същия начин – нямам подкрепа. Напротив – дават ми най-сложната работа, лично аз бях съкратена. Първия път бях огорчена, защото…
Има едно натрупване, ескалират нещата и има една повтаряемост – без вина виновен. Не че аз, нямам някаква вина – имам бенка на носа, нали, така казах на директорката си, защото това за мен беше обида, като ме съкратиха, когато тя каза: „Защото не съм ти давала работа”. Мисля, че съм средно интелигентен човек и трябваше някакъв по-интелигентен отговор да ми дадат.
Не можахме да помогнем на татко в тази мизерия.
Тук тя вече се разплаква от тежката си мъка и натрупано напрежение.
Не можахме да му помогнем! То е ясно че си отива, но мизерията го унищожи! Ако работех или имах някакви други възможности, може би малко по-облекчено щеше да е.
Б. се намесва по-твърдо този път:
Ама нищо не можехме да направим, нищо! Дори да имахме милион лева!
А.
Щяхме да платим на докторите, по-добра болница щеше да е…
В.
То да бяха по-добри докторите или..
А.
Да усети някакво отношение. Пък то…
Б.
Виж че тичахме напред-назад и направихме каквото може!
Налага се да започна работя с едната от клиентките в групичката, А., защото е силно разстроена, а това е чудесен момент да уловим мига и овладеем енергията, която властва над нея да ни заведе към корена на проблема ѝ. Процесът се случва и всички участват заедно в него. Съпреживяват всяка по нейния си начин.
Сваляме нивото на емоциите малко по малко.
Освободена се чувствам.
Споделя А.
Но още ми е тежко и празно.
Продължаваме да изследваме преживяването ѝ докато всички заедно потупваме. Появяват се лица и емоции, необясними картини, но всички уместни със своята логика и ред. Това носи яснота, спокойствие, усещане за благородство, приятелство.
А.
Чувствам надежда и увереност. Сигурност.
Отпаднало е усещането ѝ за тежест и мъка по загубата на бащата. Продължаваме с темата за несправедливостта в работите ѝ.
С безпардонността.
Уточнява А. Тупкаме за преживяваното от нея и стигаме до желаното облекчение и трансформация.
Удовлетворение. Хубаво ми е. Спокойна съм.
Продължавам да проверявам съобщените негативни емоции дали още са така силни, като в началото. Една по една те отпадат след обърнатото внимание и грижа към тях, осъзнаване и освобождаване. Дори завладяващото усещане за черна дупка почти е изчезнало, но нали искаме да е напълно освободено тупкаме още малко. Разкриваме още една причина да го има и я освобождаваме от силата ѝ.
Отново се чувствам удовлетворена.
Тя се усмихва широко, като да е сменила лицето си е – спокойно отпусната, значително по-ведра и енергична. Спаднали са чувствата ѝ да е огорчена от комплот срещу нея, зле заради майка ѝ, убеждението ѝ „сама трябва да се боря” и някои други. В тяхната основа лежат други причини, които една по една излизат на бял свят. Това води А. към освобождаване и от въпросите „какво се случи”, „защо на мен” и подобни.
Работим и с усещането ѝ за мизерия, свързано с баща ѝ, което дълбоко е проникнало в душата ѝ и я вкарва в конфликта да иска, но да не може да му съдейства толкова, колкото тя иска. Така стигаме до момента да осъзнае ролята и на баща си в неговия собствен живот и смъртта, като част от него. Да изпита облекчението да не страда от негово име и вместо него. Със сълзи на лекота, казва проумяла факта:
За него беше добре. Добре ми е. Аз го мислех още тогава, но…
Но явно, едва сега конфликтът ѝ е решен и тя намери нужното ѝ вътрешно спокойствие. Затова продължаваме с темата за дълговете ѝ, която явно силно я стресира. Тук отново се явява Х, като често срещан фактор в преживяванията ѝ. Този път клиентката ми дава възможност във въображението си на Х да се справи със своите проблеми, което кара клиентката ми А. да се почувства
Спокойна!
Това автоматично сваля от нея напрежението свързано със заемите и дълговете ѝ.
Добре е така. По-спокойна съм. Отпушено ми е. Черната дупка изтича и се появява надежда. Вече е възможно всеки да живее собствения си живот и това ми носи някаква радост.
Оставяме я да отдъхне след този интензивен рунд, да доосъзнае себе си променената и обръщам внимание на другите участнички в този групов процес. Време е да разбера на тях как се отрази това потупване за емоциите и убежденията на А.
В.
Ами добре!
И добавя своите желания и намерения за днешната работа.
Нашият основен проблем е Х и неговите вечни заеми, нямания, лъженето.
Б. добавя:
Агресията на Х, много е силна!
В.
Няма измъкване! Много ми е мъчно за Х, сам е, но…
Б.
Не само ми е мъчно, ами за мен е провал във възпитание, в изграждане. Като родител не съм се справила, от една страна, от друга безпомощност да направя каквото и да е за Х сега. Нещо, което да помогне.
Оценяваме силата на тяхното преживяване, всяка в нейната роля, спрямо Х. Вече е ясно как протича процеса и е време да го задействаме отново, този път в полза предимно на Б. Навлизаме в детайлите. Те учудват клиентката ми, но аз не споря с информация излязла от подсъзнанието на когото и да е от клиентите ми. Приемам техния вътрешен език на комуникация със себе си кодиран в образи и други сетивни преживявания и само боравим с него. В. се вълнува също и се опитва да подпомогне процеса, като по-опитна от спътничките си, но я спирам, защото е много важно всеки да действа с неговото темпо и ресурси. Това позволява на Б. все повече да се довери на себе си и своя вътрешен поглед, за ставащото в нея. Това ѝ помага да се почувства:
Добре!
С всяко нейно „добре”, тя става по-смела в самия процес на работа, по-категорична в отговорите си, по-конкретна в назоваването на картини и чувства. Разбира се, това ускорява и подобрява работата ни и нейния напредък. Вината ѝ и мъката ѝ постепенно спадат докато в един момент напълно изчезват. Това предизвиква силна реакция на недоверие при нея:
Как така, толкова години го преживявам, а сега да го няма това усещане!?
Ах! – все още ми се случва във всяка сесия да се натъквам на това учудване в клиентите си. Някои го приемат остро, други със смях, но все присъства под някаква форма. А аз винаги работя и за него, за да не спъне по-нататъшното развитие на подобрението от работата ни. Така правя и сега. Това отпушва процеса и доверието на клиентката ми в ставащата с нея вътрешна промяна на нагласите. Олеква ѝ много повече. Същевременно неудобството да се справи с вината си на родител упорито стои, сякаш се самонаказва за нещо. Продължаваме с разнищването на деликатната ситуация. Необходимо е търпение, внимание в повече и време. Давам ѝ ги, заедно с другите участнички, които бършат съчувствено сълзите си през това време. Близки са си и съпричастни, не случайно са избрали заедно да работят с мен и моята помощ. Накрая стигаме до усещане в Б. за
Лекота.
Отпаднало е усещането за родителски и човешки провал, безпомощността е намаляла чувствително но не достатъчно, така че се фокусираме върху нея този път. Тук разбира се, се разплитат други взаимоотношения и следствия. Това носи облекчение и по темите за проблем със заеми, лъжи, агресия на Х. в този момент се натъквам на също често срещан конфликт в съзнанието на клиентите ми, когато има промяна в усещането за наличие на проблем и факта да знаят, че има проблема. Това много ги обърква и е повод да сдобрим ума с душата. Така обикновено излизат още подводни течения и препъни камъчета. Добрият резулта се оформя с потупванията. Реакцията обаче е много забавна този път и всички се смеем, когато клиентката ми Б. констатира, че се чувства:
Зла и ми харесва да е така!
Леко е объркващо и за вас, вероятно, но когато едно такова усещане се чете като сила за отстояване, отхвърляне на чужда отговорност и свобода, мисля ще разберете ситуацията и всеобщата ни радост. Най-накрая болката е родила доброта, самоуважение за собствената ценност и разграничаване на личност от прояви на личността, своя или чужда. Променя се още отношението на клиентката ми Б. към заявените първоначално чувства и отношение към фактите.
Междувременно се е променило и усещането на В. към Х и съпътстващите го явления.
Тежък е случаят!
Гледам зачервените им бузи, правим кратка почивка с разговор, когато излизат още нива на съпротиви към промяна и напредък, към справяне с проблемите, под формата на убеждението на Б.:
Аз съм Тома Неверни, аз съм атеист, аз съм земен човек! Искам да видя резултат, за да приема и повярвам!
Под формата на шега отиграваме тази съпротива и всяка една от клиентките ми се смее и тупка не само по ТЕС точките си, но и с крака по пода, от смях. Това помага в случая и съпротивата полееекичка се стопява. Ефектът е, че Б. вече вижда себе си освободена от вината, безсилието, твърдото убеждение какъв е Х и на какво е способен. Проумява и личната си роля Х да е такъв, какъвто е, като добър принос, но и свободната воля на Х да прави живота си чрез своите избори. Вътрешната ѝ освободеност да борави със собствените си кодове става все по-голяма и тя неусетно си позволява да ги използва в процеса си. Това ѝ помага по своя неповторим начин и подрежда диалога ѝ с нея самата, ценностите ѝ, убежденията и емоциите ѝ. Това донася своите добри следствия.
Има ли усещане за заеми, като проблем, за нямане, за лъжене?
Почти не.
Че е сам?
Не.
Има ли мъка по Х?
Да, все още силна.
Това ме кара да я попитам за самото начало на поява на Х на този свят и се оказва, че е било трудно, както ми подсказа интуицията на консултант. Опитваме се в ускорено темпо да се справим и с това, преди да тръгнат след усилената работа. Но времето не стига, силите също. Оставяме си и за друг път работа.
Уморени, опуснати, вече им се доспива от спокойствие. Започнали са да виждат светлата страна на медала, доброто и здравото в ситуациите в живота си. Излизат и добри спомени, които съвсем естествено изместват отишлите си лоши. Излиза нова информация, още по-съществена, но всички се съгласяват, че без разчистването на първия слой затлачвания, няма как да излезе този.
А. е доволна от честността в извършената работа. Аз също. Това е много важно, за да се случи справяне с кой да е проблем, иначе как да открием кои сме ние и да заживеем нашия живот!
Б. и В. вече коментира оживено помежду си току-що станалото. Аз ги наблудавам за секунди и се радвам като майка на порастващите си чеда и ми е драго да ги изпратя усмихнати и оживени, развълнувани от промяната постигната чрез необичайните консултации с Енергийна психология.
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика