Жена над 40 годишна възраст, Й. няма деца. Не се е пазила от забременяване, не е имала сериозни гинекологични проблеми, няма медицински данни за причина да не може да забременее. Няма стресиращо силен порив за дете или страдание, че не е станала майка. Водена е от недоумението защо е така, защо не се е случило да прояви и тази страна на своята женска природа.

В процеса на изследване на това нейно състояние тя изведнъж чува в съзнанието си:

„Като си такава слаба и хилава никога няма да имаш деца!“.

Осъзнава че го е чула, когато е била на 7 – 8 годишна възраст на рутинен профилактичен преглед в лекарски кабинет. Лекарка, която безпардонно изтърсва тази фраза в лицето на малкото дете и го шокира с пълната неадекватност на темата, за детски му свят. Силният шок на малката Й., идва  и от  разбирането което в него момент  е получила – такава каквато е тя е недъгава, увредена, невъзможна, напълно лишена от дадености и способности, обречена е и е виновна! Емоциите които връхлитат Й. са на тежка мъка, обида, възмущение, гняв заради присъдата на „компетентното“ лице, безсилие, недоумение, безвъзвратност и отчаяние …Чувства се виновна и сякаш длъжна да изтърпи полагащата ѝ се, за тези нейни недостатъци, присъда. Уплашена е  от „лошата себе си“ и от лекарката –“едра, възрастна мъжкарана в бяла престилка“.

След изразяване и освобождаване на избухналите емоции Й. се чува да заявява на лекарката в съзнанието си:

Аз съм здрава и силна и ако искам ще имам деца!

Следва искрено съжаление от страна на лекарката и изразяване на съжаление, за думите ѝ към детето, което съвсем слага в „правилния“ ред емоциите на Й. Усмивката се връща на лицето ѝ, заедно с новото ѝ убеждение: Аз съм здрава и силна и ако искам ще имам деца!

А животът ще покаже останалото…

Живот За На Пред На Ли!?