Онази история между него и нея

Онази история между него и нея

Онази история между него и нея

„Онази история” обикновено е нещо, което в семейството се прокрадва през недомлъвки след случайно изпусната дума, намек, реакция, насред обичаен разговор. Явно има нещо, но никой не иска да говори за него. Това обикновено възбужда още повече любопитството ни, фантазията ни се развихря в догадки, допълващи интуитивното ни усещане, че има нещо скрито, за което не се говори. Още по-пикантно става, когато се отнася за отношенията между мъж и жена. Но…не се споделя с мен, или с никого за какво иде реч. Започват изводи възможно без основание, доколкото се базират само на предположения изградени върху парченца от думички насъбрали се с годините. Дори в един момент да поставим ребром въпросите, които се блъскат в душата ни към най-вероятно можещия да ни отговори човек, срещаме също така смотолевени недомлъвки, както и преди, плюс явното нежелание въобще да се говори. Най-малко точно по въпроса. Което естествено изостря още повече вниманието ни и затвърждава  мисълта ни, че в „Онази история” има нещо гнило. Много гнило! Така „Онази история” или умира с укривателя ѝ и се забравя, или най-накрая се намира някоя смела или разсеяна за опасността баба да ни я разкаже. Но…

От камбанарията ми на консултант, а вероятно и някой от вас също може да са го доловили, знам, че ако не се намери толкова смела или разсеяна за опасността баба и „Онази история” си отиде със смъртта на укривателя ѝ, това не значи, че историята наистина е изчезнала безвъзвратно. Точно обратното! Всяка „Онази история” се бори с опита ни да я пренебрегнем, за да бъде осветлена и изскача, когато най-малко човек очаква. И о, изненада!

Всъщност може и да не е такава чак изненада, ако човекът е имал предположения. Тогава е по-скоро – най-накрая! А с това и голямото облекчение тайната да бъде чута, видяна, разбрана. Само поради факта, че вече не е тайна, най-малкото. Другото голямо облекчение може да е поради наместването на още фрагменти информация, които са били известни, но са звучали нещо не на място, нелогични. С изясняването на „Онази история” разказът се подрежда и това някак успокоява умовете и сърцата и даже животът изведнъж става по-лек за живеене. Има вариант изобщо да няма „Онази история”, а тя да се е създала от общото натрупване на неясноти и влечението на хората към тайнственото, клюките, в шега или злост, и след това да е заживяла собствен живот!? Кой може да отговори тогава?

Вероятно се питате доста неща. Например  –  как така „Онази история” от тайна става явна? Как така да се е създала? Какво чак толкова може тя да повлияе един живот? Защо това да има значение за мен? И други такива.

Моят отговор е чрез разказа ми, който следва, написан на базата на практиката ми на консултант работещ с клиенти и техните житейски преживявания.

Знаеш ли, така като ми говориш се сещам, че на моменти, без никакво основание и без никакви поводи, а буквално въпрос който съм си задавала е „Не съм ли забравила нещо?”. Има едно нещо, една налудничава… Направо ще ти го разкажа набързо, за да може, ако има препратки…

Баща ми е бил изключително буен човек. Голям хубавец! Сгаджосват се с майка ми, тя забременява и после се женят. Дядо ми по майка е бил много строг човек, а татко е бил много нападателен към него. (Дядо умира от рак на гърлото – какво ли е имал да каже, а не е могъл!?)  Този дядо и баба не са били на сватбата на майка ми. Майка ми никога нищо не ми е разказвала. В процеса на времето, от изпускани реплики на майка ми разбирам това, а и че дядо не е бил съгласен с тази сватба, защото отивайки да искат ръката на майка ми една група роднини, реакцията на дядо е била – „Защо идвате да я искате, като работата вече е свършена”? Впоследствие се оказва, че причината въобще не е била такава. Разбрах го от една Констелация преди 3-4 години. Там излезе, че някой от роднините ми е лежал в затвора. Аз се сетих само за един роднина лежал в „Белене” по политически причини. Но констелаторката каза, че не е това. Отидох при майка ми след това и я питах – А бе майко, кой от нашите е лежал в затвора? – и тя каза : „Баща ти. Ами той нали лежа в карцера заради оная история” – Коя история бе майко? И ми каза, че вече била бременна с мен, когато се случва някаква история с някаква друга жена и баща ми го вкарват в карцера.

Майка ми твърди, че въобще не знае какво се е случило с тази жена, че да вкарат баща ми в карцера, което според мен надали може да е вярно. Разпитвах убил ли е, тя: „Не, не е убил”. А какво е станало с тази жено? Тя каза: „Не знам! Ние с дядо ти ходихме да я търсим, но тя вече не живееше там.” Кажи какво е станало? – „Моля те, не съм готова да ти кажа, остави ме на мира!”

Какво е станало не знам, но със сигурност има нещо, защото първо, че не се вкарва в карцер ей така, после, че бременна и неомъжена тя се прибира при баща си, където той ѝ гарантира, че ще отгледат детето ѝ и да е спокойна. А баща ми ѝ е обещал, че ще спре да пие. От това ми идва, че той е бил пиян, когато нещото се е случило. След връщането му вече правят сватба и се женят. Дядо заради това не е дошъл на сватбата, си обяснявам аз. А майка ми и досега му е обидена на баща ми.

Не знам, има нещо! Освен това, за да стигне до карцер, не е нещо толкова безобидно, а майка да мълчи и да казва… Тя беше в истински ужас тогава, като я питах и каза: „Моля те, не ме разпитвай повече, не съм готова да ти кажа!” Освен това още не може да му прости, че въпреки, че е обещал, че ще спре да пие, той още не е спрял.

Работим. Онова което изплува от скритото минало е история на изкривени отношения между мъже и жени осем  поколения назад, дори повече. Там има засрамена и виновна жена, носеща последиците без да е виновна, заради насилие от свръх надменен мъж, носещ белезите на варварски времена и поведение на орди нахъсани, сексуално настървени, гонещи нагона си турци.

Справяме се с истерията на тълпата. В резултат се промъква осъзнаването за даване на толерантност и пространство на жените от страна на мъжете. Това автоматично носи разбиране у мъжа, че „ако се отдръпнеш и дадеш разбиране на жената до теб, това което съм взел насила е можело да го имам със съгласие и тогава е щяло да бъде по-удовлетворяващо за мен”. Прошката която иска и получава, носи и на двамата, мъж и жена, усещане за лична отговорност, уважение и отпадане на вината у жената. В мъжа се задейства и разбирането, че неговата агресия е била следствие от лична несигурност и слабо самочувствие. „Силата на мъжа идва от почитането на жената, а не от физическото преимущество с което на сила да получи желаното от нея”. Че са равнопоставени. Жената получава посланието, че да си жена е безопасно. Да дадеш е безопасно, защото има достатъчно и за нея и за мъжа. И мъжът и жената разбират, че е безопасно да се разговаря, споделя, пита, да има казване и чуване.

Другото, което излиза, като причина за страха на майката да говори е много типична – „Какво ще кажат хората”. Работим докато у майката имаме ново мислене – че хората си говорят независимо от това, какво правиш, че не винаги оценката на хората е реална и правилна и отразява действителността. Че хората просто си говорят. Че тя не е длъжна да реагира в угода на хората и е свободна от хорското мнение.

Резултатът е усещане в клиентката ми за разбиране, естественост към миналото, нормалност в отношенията. С още малко работа, процесът ѝ донесе и усещане за обич, подкрепа и увереност.

С всичко това „Онази история” все повече губи стойност за клиентката ми, защото зарядът от чужди преживявания втъкани в нея отслабва с всяко оздравено житейско разбиране на предците ѝ. Когато се справяме и с любопитството и желанието за непременно знаене, тя придобива търпение и осъзнато присъствие. Това дава пространство в живота ѝ, което или ще ѝ донесе конкретен отговор с времето, или ще освободи мислите ѝ от излишно лутане и напрежение.

За мен, като консултант, по-същественото бе, че освобождавайки клиентката ми от обсебващото вълнение към „Онази история” и предпоставките да съществува, тя се сдоби с повече енергия, спокойствие, стабилност и сила, да се справи с едно много тежко лично преживяване, което не пожелавам на никого! Тя излезе с поглед в по-голям мащаб към случилото се, множество изводи и нови възгледи. Наградата ѝ бе още сила, увереност в себе си и свобода. А най-много оцених в личното и израстване, че накрая тя успя да съзре по много естествено мъдър начин доброто в лошото от превратностите в живота ѝ, през които заедно преминахме.

Поздравявам те Х., гордея се с теб!

А през какво точно ѝ съдействах да премине ще напиша в някой друг разказ.

Сега ви желая да се погрижите за градината на собствената си душа и да разчистите бурени от типа „Онази история” от корен. Ако не ви достигат инструменти, сила, самоотверженост или постоянство, то потърсете ме  за квалифицирана помощ и съдействие чрез индивидуална консултация!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.