Отношенията с детето и мама 4 част

Отношенията с детето и мама 4 част

Отношенията с детето и мама

4 част

 

Отношенията с детето и мама този път са на фокус в разказа ми, който следва естествения поток на развитие на процеса на работа с клиентката ми и болните ѝ взаимоотношения, довелия при мен. Работата ни навлиза в още по-голяма дълбочина и съответно носи още по-добри резултати. Какви? Имате възможност да прочетете точно сега!

Отношенията ни стават все по-добри, вече и околните го забелязват. Става по-общителна, по-весела, вече може и в присъствието на други хора да се чувства добре, но …

Това е малка част от течащата промяна, но има още какво да се желае затова продължаваме упорито да работим с клиентката ми и нейните все по-добри отношения с детето ѝ.

…но ми е като бариера, като препъни камък, товар. Пречи на свободата ми. Непрекъснато се натрупва напрежение… Между мен и мама е същото… С нея не можем да общуваме нормално.

И ето тази фраза веднага прави ясна цялата картина, но за мен. Клиентката ми има тепърва да разбере и не само това, но и да трансформира в дълбочина предисторията на настоящите си отношения с детето и мама. Решавам да изобразим здравата връзка между поколенията и добрата комуникация между тях. Това е предизвикателство и за мен, като водеща консултацията по метода Неврографика, защото процесът ще е по-дълъг и многопластов освен заради темата и заради алгоритъма, който подбирам да ползваме. Затова се приготвяме, поемаме дълбоко въздух и се гмурваме в дълбокото на душата и мисловните плетеници, които се крият в несъзнаваното на клиентката ми.

Първо си подготвяме почвата, като си осигуряваме източник на сила. Силата на щастието и радостта, които да ѝ помогнат да се справи. Намира я в:

Спомням си детето, като новородено. Усмихва се. Тогава беше така отзивчива! Винаги, искаше да ме види да се усмихвам, за да се усмихне и тя. Особено, като се събуди, да ме види радостна и да се зарадва и тя. Тогава така мечтаех за нашето щастливо съвместно бъдеще и на мен ми бе така пърхащо!

И клиентката ми потъва в тези прекрасни свои спомени. В случая това е добре за нея и процеса, който вече ни е повел по пътечките си.

Чувствам радостно вълнение в тялото си. Кръвта ми тече по-бързо и искам да се движа.

Тя започва вече да се върти в креслото си подета от моментното силно преживяване.

Колко многолико е щастието! Многоцветно и милостиво. Усещам го силно и режещо. Започва да изглежда като чаша, която трябва да изпия, но ме е страх!

Оказва се, че има скрита заплаха в цвета, който е използвала, заради несъзнаваните връзки, които съществуват у нея. Преработва го и тогава:

Весело е. Получава се като сладолед, който с удоволствие мога да изям.

При тази първоначална добре завършила фаза, тя е готова и за първата по-сериозна крачка на промяна.

Клиентката ми избира първо да надникнем към отношенията с детето ѝ, а по-късно и с мама. Рисува широко, с размах и радост.

Чувствам спокойствие.

Казва тя.

Имам и усещане за пълнота, радост. Удоволствие и завършеност в душата.

Дотук добре.

Следващото, което избира за изобрази е себе си.

Аз съм напрегната, че нямам време, а трябва да работя бързо и със себе си. Не трябва да се разсейвам, защото щастието идва и трябва да свърша някакви неща (работа със себе си – консултациите с мен и самостоятелните ѝ занимания). Имам някакво неприятно усещане в тялото и свиване в стомаха.

Работим за това напрежение проявено и на листа, и в тялото ѝ, докато то стане чист източник на енергия. Тогава клиентката ми стига и до съответното ново разбиране на ситуацията.

Щастието не се нуждае от време. То е тук и сега. Аз имам нужда да си дам време, за да го видя, почувствам и преживея. То винаги е било тук, просто аз не съм му обръщала внимание и не съм си давала време да го усетя.

Сега се усещам лека и въздушна, като че летя. Няма земя, няма тегло, няма нищо, което да ме ограничава, притегля и вързва. Даже земно притегляне няма!

Всичко, което ми се случва в главата може да бъде променено, поправено. Нищо не може да ме спре!

И така оптимистично тя завършва и този етап от изграждането на неврографиката си.

Минаваме на следващия – изобразяването на мама. Тук веднага се натъкваме на спънка, но благодарение на опита ми на консултант  и дълга практика с какви ли не случаи, за мен не е проблем да ѝ предложа варианти за справяне, така че процесът да продължи. Неочаквано и за клиентката ми, това не просто ѝ помага да продължи, но и влива огромно количество енергия у нея и още към източника ѝ на щастие.

Сега имам желание да гледам към бъдещето и да увелича щастието си!

Казва сияеща, но и спокойна.

Дойде ми енергия, но и една странна мисъл.

Споделя ставащото с нея, докато продължава да рисува.

Мама е предател. Тя предаде мен, татко и приятелките си. Тя е нещо от което трябва да се пазя. Тя е необходимото зло, което трябва да държа далече от себе си защото може да разруши цялото щастие…

Клиентката ме погледна право в очите и много изненадана и леко застинала каза:

Досега не съм си давала сметка, че тая такава мисъл в себе си.

Да, такива изненади се случват по време на работа и точно това е ценното, че можем да ги достигнем и извадим на светло. Това прави възможно освобождаването ни от тях и тяхното подмолно влияние.

Продължавам да я водя в рисуването ѝ и вникване още по-дълбоко в ставащото осъзнаване, защото тук има явен проблем.

Мама няма право да е щастлива. Така ми дойде в ума. «На майките не им е дадено да са щастливи. Същото е за баба и леля. Те трябва да са в услуга на всички останали. Дядо Господ не е дал щастие за майките, когато ги е създавал.» Боли ме от тази мисъл, направо ме реже сърцето!

Простенва клиентката ми. Заради това я насърчавам да продължава да рисува, докато не изчисти всяка болка и не постигне желания баланс. Тя го прави с търпение и отдаденост, заради което постига и наградата си.

Сега ми е хубаво. В сърцето си усещам лекота и радост. Искам и други цветове!

Клиентката ми се въодушеви и разгърна рисуването си.

Вече съм готова да действам!

И скочи от мястото си, преди да се усети.

Разсмяхме се и двете на тази спонтанност, толкова красноречива реакция беше на постигнатото отпушване на енергията  и движещата ѝ сила към бъдещето. Но за мен това бе просто добро движение, не и овладян поток, който да продължи да движи и дава резултати не просто сега, но и в бъдеще, като постоянна сила за живот и отношенията с детето и мама, които желае.

Клиентката ми сама избра, на какво иска да обърне специално внимание, в постигнатото дотук.

Разбрах, какво е най-важно!

Обяви тържествуващо тя.

И аз, и детето едновременно, да сме щастливи!

Сега си мисля, че да си мама е преди всичко щастие и съм щастлива, че си имам детенце. Преди беше, като тегло. Сега имам желание да се свържа с детето си и да сме заедно, да общуваме! Преди беше «трябва» сега е «искам» и ми е толкова хубаво от това! А и много се радвам, че ще видя мама! Приповдигнато ми е, непринудено, пеперудено, весело, топло, пълно, сито.

Всичко е точно както трябва да е.

Разделяме се с прегръдка и всяка от нас е доволна от постигнатото. Удовлетворението е силно изразено, плътно и спокойно.

P..S. Почти веднага след работата ни клиентката ми написа:

Дари отпуши се!!! Любовта и енергията между мен и мама!

След една-две седмици по-късно, клиентката ми разказа следното за отношенията си с детето и мама:

Детето ми започна да общува по-меко, престана да нагрубява, да се дърпа, но изисква и капризничи едновременно с това, както правеше преди. Започна да ме търси и да споделя детските си преживявания. Казва ми, че ме обича и иска да сме заедно. Има още какво да се направи, но разликата е голяма.

Още нещо – детето започна да учи по-фокусирано с по-малко загуба на време.

Мама започна да разговаря по-открито с мен и няколко пъти бяхме заедно на разходка и си говорихме много хубаво. Даже ми дойде на гости, можеш ли да повярваш!? Това е за първи път от много години!

А получих и още едно неочаквано признание за общата ни работа:

Дари все забравям да ти кажа.. Ние нали работим върху темата майка ми-аз-дъщеря ми и като цяло женската ми рода по майчина линия, някъде от есента (Да уточня, че това включва Енергийна психология, а сега и Неврографика – бел. Д. Г.). Чепкаме я по различни поводи. И се оказа, че псориазисът на майка ми, който тя има в много остра форма от 10-15 г. изчезнал от есента насам.

Нейния коментар беше „Тези билки дето ги пия от 3 г. най-накрая подействаха“, но аз знам, че е от нашата работа. Ти да видиш странични действия! Без да сме го работили директно.

Да, често така търсеният ефект „друг да се оправи” всъщност винаги е резултат преди всичко от работата ни със самите нас. А когато не сме търсили „да оправим другите”, но въпреки това те също имат подобрения е като чудесен подарък в повече към резултатите от работата ни с нашите си тревоги и търсене на решения.

Така завършвам този цикъл разкази „Отношенията с детето” илюстриращ, как може да изглежда консултация по метода Неврографика с мен и какви резултати може да донесе това.

Сега ви желая повече и всякакви добри подаръци в резултат грижата ви за себе си телом, духом и интелектуална! Ако искате да е по-ефективно, организирано и за по-кратко време, знаете къде да ме намерите.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация

Отношенията с детето 2 част

Отношенията с детето 3 част

 

 

 


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.