Отношенията с детето ми 1 част

Отношенията с детето ми 1 част

Отношенията с детето ми

1 част

 

Отношенията с детето ми, това ми е болката, за която искам да работим!

Искам да сме по-близки, да ми споделя. Между нас има някаква бариера, разединение – емоционално, ментално и физическо. В същото време то изисква от мен 200% внимание, мрънка, плаче. Аз се старая, но това ми изсмуква цялата сила и ме дразни.

Клиентката ми е дошла да работим за разрешаване на проблема в отношенията с детето ѝ чрез метода Неврографика. Това е интересно предизвикателство за мен, но и голямо удоволствие! Обичам рисуването, обичам и Неврографиката, ценя много тази моя клиентка, защото отдавна работим заедно и знам, колко всеотдайна е във всяка среща, само и само да се справи и постигне желания резултат. Не шикалкави, изправя се смело срещу страхове и съпротиви. Винаги резултатите ѝ са бързи, категорично добри и меко казано впечатляващи. Разликата е, че досега сме работили с методите на Енергийната психология, а сега ще изпитаме работа с Неврографиката. Тя е нетърпелива да се справи с проблема си, аз това да стане чрез рисуване по метода Неврографика. Предстои ни да ви срещна с този случай няколко пъти и да проследите заедно с нас етапите на невероятния процес, през който минахме заедно с нея, в няколко разказа. Потресаващата информация до която стигнахме. Развоя на терапевтичния момент, който тя героично премина. Щастливите резултати, на които започна да се диви и наслаждава веднага с края на всяка наша работна среща. Надграждането всеки път с всяка невролиния. Така и до днес, когато продължава да рисува самостоятелно с видеата ми.

Четете със здраве!

Клиентката ми е много напрегната заради проблемните отношения с детето ѝ, за които току що ми разказа. Въвеждам я веднага в работа и тя с голям замах изхвърля емоциите на листа си. Чак се зачерви.

Ето на!

Извика, сякаш е сложила всички карти на масата.

Толкова съм напрегната заради отношенията с детето ми, че дори окръгленията, които имам да правя, са остри. Чак ръката ми се схваща от зор!

Но когато ѝ давам вариант да свали по-бързо напрежението рисуването ѝ става по-спокойно и меко.

Сега ми е по-леко. Даже ми е приятно да правя тази рисунка. Може дори рисунката да ми хареса в някой момент.

Удивява се тя на промяната си. Продължава да следва импулсите си и същевременно да ги подчинява на алгоритъма, който ѝ подавам, за да достигнем до онази дълбочина, където е решението. Това стъпка по стъпка я разхожда из пътечките на мислите ѝ и сложния танц, в който те се заплитат и разплитат, следвайки своята неведома хореография.

Сега си мисля, колко хубаво се получи празнуването на Рождения ден на детето ми. Колко хубаво стана, че съвпадна с Карантината! Че за първи път празнуваме без други хора, само близките, и стана много хубаво. Тя беше сякаш по-щастлива, по-открита, повече се шегуваше. Обикновено, като е с други деца, става по-превъзбудена, разсеяна, прави фасони, че не е все в центъра на внимание, дразни се и изпада в истерични изблици.

Докато тя продължава да рисува и потъва в разсъжденията си, рисунката и напредва и се оформя, също като потока ѝ от преживявания.

Мисля си, че сякаш детето само си поръча Рождения ден да стане така. Без да трябва да се съобразяваме с други неща и хора.

Става ми още по-леко да рисувам, все повече ми харесва, какво се получава.

Тя навлиза още по-навътре в себе си напълно доверена и отдадена на процеса, който водя по метода Неврографика.

Пред очите ми е детето като мъничко. На пода е, пълзи и сякаш още от тогава се опитва да ми каже нещо за баща си, недоволна е, а аз сякаш не искам да я слушам. Като че ли спорим и аз си мисля, че нещо трябва да е така, а тя мисли по различен начин. Аз сякаш я заставям, защото съм се примирила, че „така трябва” и толкова! Приела съм, че ще тегля някаква тежест свързана с баща ѝ и това е.

Подканвам клиентката ми да установи къде точно в рисунката е скрита  тази информация и да я преработи. Споменът който излиза не е случаен и явно иска да излезе наяве и да бъде разгадан.

Ох, преряза ме стомаха, при слънчевия сплит!

Давам ѝ още указания за рисуването в този момент и тя се сеща за различни други детайли от живота си, уж нямащи общо с конкретната ни работа. Когато успява да постигне нужното, казва:

Така гладко се получава!? Усещам аромат на рози! Така обичам аромата на всякакви цветя! Толкова обичам и аромата на вратлето на детето ми, топъл, неин си… Мисля си, че обонянието ми е свързано само с хубави спомени и преживявания. Когато си помисля за нещо хубаво и усещам аромат на море, да речем.

Изведнъж мисълта ѝ отново я отвежда към бившия ѝ мъж.

Интересно, нямам спомен за мириса на мъжа ми, бащата на детето! Това е нереално, сякаш никога не се е случвало, като някаква измислица.

Но това подпомага вече нейното справяне, защото тя не спира да изобразява преживяванията си линии, които градят и преизграждат Неврографиката ѝ.

О, болката отмина, отпусна ме слънчевия сплит!

Продължава да рисува по алгоритъма на метода и изпитва злост, после и това я отпуска.

А моите нервни линии и остри ъгли станаха по-спокойни и ми носят лекота сега.

Интересно, но изведнъж тя сменя курса на поведение.

Ох, изморих се! Може ли утре да продължим?

Това е проява на типична съпротива, която доста клиенти проявяват по време на работа. Естествена защитна реакция, която автоматично се задейства, когато бъде засегната някоя скрита болка.

Сякаш се отказвам.

Когато нещо е в повече, се изморявам. Не че ми е трудно, но е много! Много-то ме убива… О, знаеш ли, за първи път успявам така ясно да формулирам този проблем за себе си!? Сякаш започвам да говоря и се разбирам по-ясно със самата себе си!

Клиентката ми започва да се усмихва в своето удивление на ставащото. Ето че едно от многото ѝ осъзнавания се прояви осезаемо за нея. Това разбира се ме радва, защото доказва както вглъбеността ѝ в процеса, така и ефективността на работата ни чрез метода Неврографика.

Почнах да си мисля тези дни, колко добре ми се отразява Карантината. Няма хора, няма шум, дразнители и енергии, които да ме изцеждат. Всъщност се чувствам много добре сама, въпреки че сега общувам повече от преди. Но няма хора непосредствено около мен. Отпуснато ми е, спокойно и леко.

На мен това много ми напомня за ситуацията с Рождения ден на детето ѝ – по-малко хора по-спокойно и весело. А на вас? Но това е момент, който тя още не забелязва. Важното е, че аз го забелязвам и намирам приликите, явно повторени като модел от дъщеря ѝ. И забележете, както винаги по-лесно е да се впечатлим нещо, когато го видим извън себе си, при другите, но колко от вас са готови да потърсят причините у себе си и разберат, че там е разковничето? Разбира се това важи за всичко, не само за незначителни прилики, не само за неприятни, но и за хубавите. За това ви каня – започнете да забелязвате какво ви впечатлява у другите и го потърсете в себе си. Така ще имате възможност да се справите с не дотам приятните неща, но и да развиете силните си страни! А ако не успявате сами в това дело, знаете как да ме откриете, нали!?

А сега да погледнем, какво стана по-нататък!

Рисувайки по темата за отношенията с детето, мисълта на клиентката ми скача на друго:

Знаеш ли, имам проблем с варикозни вени и ми хрумна, че тези кръвни линии са като черните линии на рисунката ми.  Мисля си, че не искам връзка с хората, защото те отвличат вниманието ми от главното, от същественото.

Ето, че пак се повтаря мотива с нежеланието за близък контакт с хора. Явно още нещо има да бъде изяснено и освободено от дълбините на несъзнаваното.

Тя продължава да рисува увлечена и преработва и това ниво на проблема.

Стана като градина изпълнена с радост, има пътечка от камъчета, изглежда като черупката на костенурка. Все неща, които много обичам. Живота ми се изпълни с радост. Чувствам лекота, размах.

Изведнъж спира, защото забелязва тема, която явно отдавна я вълнува и която именно сега отново излиза на повърхността на вълненията ѝ.

Защо се страхувам нещо да е много!?

И продължавайки да неврографира отговорът най-накрая сам излиза за нея.

Защото родителите ми винаги ми казваха, че съм много бавна и се страхувам, че отново ще ми викат. Затова така бягам от много-то. Разбрах го тъкмо когато си помислих, че остана още малко да довърша рисунката си.

Толкова съм доволна от себе си!

И ето така, една стара житейска тежест бе отхвърлена завинаги само с помощта на рисуването по метода Неврографика. Разкри проблем, даде решение и много радост.

Толкова ми е интересно да рисувам! Заприлича на извивките на раковина, когато е разполовена. Леко ми е и забавно по детски.

Тогава физически проявената ѝ болка отново напомня за себе си.

Отново ме приболя мястото на варикозните вени. Така беше и при мама и баба. Един ден ей така ме заболя, от нищото. На същото място, както при тях.

Това за мен, като консултант еднозначно означава модел, унаследен и предаван вече поне 3 поколения. То носи своя скрит засега смисъл за тези жени, но когато му дойде времето, т.е. когато клиентката ми е готова да осъзнае тази информация, не се съмнявам, че това ще стане и ще донесе своите лечебни ползи. А това за което вече бе готова се случи. Поредното.

Знаеш ли, започнах да усещам миризмата на бившия си мъж! Това стана, когато се разведохме. Сега си спомних! Странно, аз приех в живота си този човек едва след като се разделихме, когато вече беше в друга роля. Като че ли нямах живот, когато бях с него, а след раздялата имам.

Толкова ми е хубаво в момента! Това е огромно облекчение!

Ето така, леко и почти незабележимо заради начина ни на работа, се подреди още нещо в света на клиентката ми, явно довело до досегашните ѝ отношения с детето.

Чувствам някакво откриване, насищане, съединяване. Сега съм по-заземена.

А в заключение на тази консултация та заяви:

Пълно ми е, хармонично и спокойно. Осъзнах дъщеря си като характер, личност. Случи се нещо като сприятеляване на идентичности – моята и нейната.

За мен, като водеща процеса ѝ, това бе чудесно постижение и първа крачка в посока на съвместната ни работа по подобряване на отношенията ѝ с детето ѝ. Какво стана след това, ще прочетете в следващия разказ.

А сега да ви напомня – огледайте се в себе си и около себе си. Забележете, какво искате да освободите и какво да затвърдите, като преживяване на себе си. След това се погрижете да го направите. Аз съм насреща за компетентно съдействие.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация

Отношенията с детето 2 част

Отношенията с детето 3 част

Отношенията с детето и мама 4 част


Leave a Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.