Отношенията с детето 2 част

Отношенията с детето 2 част

Отношенията с детето

2 част

 

Отношенията  с детето ми са по-спокойни отпреди.

Бяха първите думи на клиентката ми, когато се видяхме пак, за да продължим с работата ни.

Вече няма такова напрежение между нас, като преди, но и все още няма желание за близост.

С клиентката ми започваме да работим все така по метода Неврографика, но този път по друг алгоритъм, по-подходящ за ситуацията ѝ сега и както ще прочетете по-надолу изключително подходящ от терапевтична гледна точка. Алгоритъмът Невродърво (Нейродрево в оригинал на руски език). Тя рисува и се умълчава, но не задълго.

Някак усукано ми се получава.

Цупи устни и твърди, че нищо не изпитва. И все пак ми разказва, колко добре са ѝ се подредили нещата съвсем случайно и тъкмо според планетите и как моментът бил много подходящ, защото съответствали на зодиите на нея и детето ѝ. Синхроничност!  Радвам ѝ се, защото с всеки неин напредък в съвместната ни работа, тя е все по-синхронизирана с потока на живота и все по-добре успява да долови работещите за нея моменти и да ги използва за доброто си.  Сигурно всеки от вас, който е преживявал това, разбира удоволствието да се чувстваш в потока и колко по-леко и пълноценно се случват нещата, каквито и да са те.

В един момент въздъхва много тежко:

Оле, колко ми е трудно да рисувам отдолу нагоре! Сякаш всичко върви наопаки и чак свят ми се завива. Заболява ме главата и още повече започва да ми се вие свят.

Това е много интересна забележка, защото алгоритъмът  изисква определена посока на развиване на рисуването и то е в синхрон с естествения жизнен поток на енергията. Това веднага ми подсказва, че тук сме се натъкнали на проблем.

Даже ми идва да се разплача, когато съм в долната част на рисунката, в корените.

Спираме за момент, за да може да се справи с вълнението и физическата реакция и когато е готова продължаваме.

Когато се задържа на долната част, при корените, въздуха не ми достига. Линиите ми се чупят към средата на стеблото. Много ми е трудно и не става по-лесно.

Продължавам да я подкрепям и да работим с подходящото за нея темпо.

Стана много тежко и черно в корените. Чувствам миризма на гнило… Знаеш ли, това са много починали дечица! Има бебета и по-големички, има и около 5-6 годишни. Почивали са от удар, от побой. Някой така ги е удрял, че са били много наранени, чак черепите им са счупени. Но това не е извършено само от един човек. Това е било в течение на много поколения и години. Децата са от различни поколения и родители.

Картината в съзнанието ми е толкова тежка, че дори аз се стъписвам, а клиентката ми добавя:

Знаеш ли, аз не съм толкова шокирана, защото усещах тази грубост някъде в мен, когато детето ми бе съвсем мъничко. Случваше се само когато исках да спра шума и мрънкането. Този порив много ме плашеше и полагах големи усилия да не му се поддам. Знам, че в моя род са възпитавали с бой и сила, но тук усещам, че са хвърляни със сила на земята, особено малките. Това е много отдавна и много деца са им умирали, но те са пазили в тайна и никой не е говорел за това.

Замисля се за момент и добавя.

Излиза, че последното умряло дете е сестричката на дядо ми. Дядо я помни, защото е била първото и по-голямо дете в семейството, вече 5-6 годишна, когато дядо се е родил. След смъртта ѝ е роден още един син. Това момиченце се е казвало М…

Излиза, че техният баща я е убил!?

Сега си спомням, че и леля се казваше М., дъщерята на дядо и че жените са имали много тежка съдба в този род. Заради това след време, леля, която имаше дъщеря със същото име М. ѝ смени името с друго и момичето остава живо и здраво досега. Става лекарка.

Сега си спомням и че майката на дядо е била акушерка и не е имала нито едно умряло детенце в акушерството. А синът на леля е бил трудно роден в осми месец, много болнав  и са трябвали много усилия, за да оцелее и порасне жив и здрав. Той няма никакъв стремеж към деца, а има жена.

Брат ми има същата физическа агресия към деца, но не им посяга, само крещи, пък и иска още деца, обича ги.

След излизането на този порой от страховита информация  и развръзки-следтвия в рода, докато същевременно рисува, клиентката ми доста по-бодро заявява:

Вече не ми мирише на гнило!

А аз забелязвам,  че се е появила и една тъничка права линия отстрани на Невродървото ѝ. Самичка, несвързана, което е нетипично за изискванията на метода. На въпроса ми какво е това, тя отначало колебливо, но после все по-разбиращо смисъла ѝ, започва да  си изяснява в движение:

Това е нещо чуждо… хора, които са дошли, като семейство, но са само деца, вече големи деца на по 12-15 години. Те са се присъединили към рода. Бягали са от война, от глад, нещо такова. Влезли са в рода по-късно и корените им са плитки. С тях са дошли много хубави неща – лекота, радост, щастие, задружност. Те много са се обичали и грижели едно за друго.

И ето как от подземията на съзнанието изплува и добрата и даваща сила информация, сякаш да заяви голямата сила на баланса във Вселената. Смърт в страшни отношения към деца – живот чрез нови деца с чудесни отношения, при все това в същите тежки години. Това събуди и енергията, която да донесе баланс и в отношенията с детето на клиентката ми.

След тези бурни преживявания, клиентката ми се насочи в рисунката си към клоните на своето Невродърво на „Отношенията с детето”.

Иска ми се да нарисувам птички в клоните и гнездо, за да покажа че дървото е добро, полезно и дава живот.

Но тогава отново се натъкваме на нещо, което първоначално минава като тръпки през ръката и молива към листа и чак тогава бива осъзнато. Явление типично и така полезно в метода Неврографика!

Тук има нещо, не знам какво! Трябва да е в червено. Иска да се излее. Това е нечия кръв…Тук отново някой убива някого. В съзнанието си виждам картина. Бият се. Пред всички и всички го виждат. Това са братя. Добре, че гнездото с птиците е над тях, това е хубаво! Умрелият брат е много лош човек. Тормозел е всички в семейството. С проливането на тази кръв, лошото се отмива от рода. Сега знам, че това червеното в клоните е сърце. Сега от него порастват нови клони. Сърцето вече е здраво, излекувано и може да създаде нещо здраво. Сега гнездото е още по подкрепено и стабилно.

Така ми е много добре красиво ми е. Чувствам стабилност и лекота.

Клиентката ми продължава с радост да развива Неврографиката си на „Отношенията с детето”, като добавя листенца, клони…

Чувствам новото, такава радост е, направо треперя от радост! Хармонично ми е вътре в мен.

С рисуването, което още се развива междувременно, тя става по-разговорлива и жизнерадостна.

Цветно ми е, изпълнена съм със светлина и радост. Имам и усещането за пълнота и доволство. Енергията тече хармонично.

На този етап нещата изглеждаха чудесно и двете бяхме доволни от процеса и резултата. Но беше нужно още малко, за по-стабилен резултат. Разбрах го малко по-късно, когато отново разгледах рисунката ѝ. Тогава отново се събрахме, за да я дорисува.

Процесът Неврографика понякога е много фин, деликатен и неуловим в силата, която може да донесе един уж незначителен детайл. Тогава трябва и известно време, за да се усети нуждата от доразвиване на композицията. Именно така се получи тук.

Да, сега се чувствам по-добре. Аз жадувах развитие в бъдещето. Сега това се получава и енергията ми е така силна! Толкова много плодове ми носи всичко това, невероятно е! Така ми се иска да живея и постигна още повече!

Моята настояща сила и стабилност така се разрасна, че я чувствам като площадка за излитане и кацане винаги, когато имам нужда от това. Весело ми е и неограничено. Има едно усещане за безкрайност и вечност на кръговрата на живота.

С тези толкова мощни финални усещания този процес намери доволния си завършек. Но историята продължава да се развива и следващия път ще прочетете как. А какъв беше реалния резултат в живота ѝ и този в отношенията с детето ѝ също предстои да разберете в следващите ми разкази по този случай. Сега важното беше свършено – освободихме един неимоверно тежък товар от душата не просто на клиентката, но и на рода от който е дошла и това само по себе си бе смело, силно и както ще научите и тепърва силно благодатно.

Надявам се историята ви е харесала, макар да бе доста тежка, но в много родове има тежки истории, които хвърлят мрачните си сенки сега и без да знаем защо, само живеем неприятните последствия. Радвам се, че имам възможност да споделя пътя ви и допринеса в облекчаването му. Радвам се, че мога да разкажа опита си и така да ви съдействам да потърсите решения и за своите неблагополучия. Както виждате, решения има. Остава да изберете подходящия за вас момент, точно като клиентката ми и да ме потърсите за съдействие.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
jivnali.net

Консултации и цени

Отношенията с детето ми 1 част

 

 

 

 

 


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.