Отношенията с детето 3 част
Отношенията с детето
3 част
Отношенията с детето ми се развиват много добре. Забелязвам, че започва да е по-общителна, тя да ме търси.
Заявява с блеснали очи майката, която ме потърси за съдействие.
Този път искам да работим за това, какви подходи за възпитание ще са най-ефективни за моето дете.
С клиентката ми обсъждаме досегашните ѝ затруднения в това отношение, учители, училища, методики, спънки, как това повлиява на детето ѝ и неговите реакции. Това ми помага да избера алгоритъма по който да работим днес, чрез метода за трансформация и моделиране на реалността чрез рисуване, наречен Неврографика.
Нагласяме листи, моливи и маркери, слагаме си вода и кърпички, както винаги, и започваме.
Клиентката ми си избира няколко важни точки, на които иска да заложи в работата си по привличане на енергия и внимание в полза на детето си и неговото развитие.
Спокойствие, подходящ учител, подходящ партньор в живота ми и съответно за нея, оптимален дневен режим, любов, смелост и разбира се нейният висш Аз.
Като пояснява:
Много е важно, детето да иска и да е в хармония с всичко това, да няма стрес и насилие, които да я карат да върви против нейното си, защото искам да е щастлива.
Само по себе си, обмислянето вече е активирало добрите майчински сили на клиентката ми в полза на детето ѝ и доброто развитие на отношенията им, но когато това е изобразено на белия лист и е внесла достатъчно невролинии, форми и емоции, енергията още повече се концентрира и увеличава. А това за мен е добър сигнал за потапяне в процеса и предполага добри резултати в реалността.
Ох, толкова се вълнувам, че чак започва да ме приболява главата! А линиите ми са такива къдрави?! Много ми харесва!
А след още малко рисуване казва:
Чувствам се някак пробудена, хармонична и смела!
Харесва ми да чуя това, значи има много сила и енергия за вливане в доброто, което сега изгражда и призовава за живота на детето си, а и нейния.
Чувствам се в безтегловност.
Е коментарът ѝ, когато се е справила с конфликтните положения в работата си и продължава с лекота да рисува по следващата стъпка в изграждането на рисунката си-решение.
Понякога си мисля, че съм спънка за детето си.
Продължават да изплуват мислите ѝ на повърхността на водите, в които бяха затънали отношенията с детето ѝ. Като пяна, която да излезе и отшуми, а водата да остане бистра и напояваща.
В мен става светло и хубавичко.
След това пак идва вълна от пенещи се вълнения.
Дъщеря ми иска извънредно много внимание и за себе си и то непрекъснато. Иска възхищение, при това незабавно. Ако не го получи започва да тропа с крака. Не търпи критика, бележка или нещо такова. Много се сърди на това. Като енергиен вампир е. Досадна е.
Търпи компания само на едно дете, защото така ще има цялото му внимание за себе си. Ако децата са повече те делят внимание помежду си и отвличат вниманието си от нея. Та започва да се чувства отхвърлена, а децата за виновни.
Понесена тя продължава да изрежда онези детайли, които са се набили в ежедневието ѝ на майка и които явно я притесняват много и с които иска да се справи.
Вече е на 9, а още иска да е с допълнителни колелца на колелото. Ако се съглася тя губи интерес защото сякаш не ѝ обръщам внимание, като не спорим и не се мъча да я убеждавам.
Точно тогава клиентката ми се сеща и за следното:
Детето ми беше в кувьоз 35 дни, когато се роди. Беше лишена от майчиното ми присъствие и от всякакво човешко присъствие. Сама.
И това сякаш от само себе си подрежда нещата, веднъж осъзнато. Рисувайки линиите-мисли, те се заплитат и разплитат, като с това изваждат на показ скритите връзки, причини и следствия, проблем и решение. Това става толкова деликатно и неусетно, сякаш по чудо. Същевременно много естествено и подчинено на някаква тайна логика, която изведнъж става толкова видима, ясна, чак дразнещо проста и пряка. Човек започва да се чуди, как може да не го е разбрал до момента в който не чуе себе си и очевидната връзка. Но не сме научени сякаш. Чудим се, страдаме, питаме другите, но сякаш си говорим ей така, не стигаме до очевидното, не си спомняме скритото. Все пак, добре, че понякога питаме правилните хора в правилния момент, както настоящата консултация, за да стигнем до отговорите и освобождаване от тежестта на тревогите.
Детето ми е чисто, прямо и открито по душа.
Усмихва се клиентката ми, вгледана в образа на детето си, вътре в нея.
Знаеш ли, сега ми е весело и някак любопитно!?
Променя се настроението ѝ.
Вече усещам как всичко се свързва с всичко.
Заявява със следващия етап на рисуване по метода Неврографика.
Всичко е толкова красиво, интуитивно и леко! Сещам се как детето получи името си. Свързано е с баба ѝ, с нещо велико и мъничко аристократично дори и, както искаше баща ѝ, име за дама!
Тази мисъл усмихва още повече майката пред мен, консултанта, и ми става хубаво и на мен, човека, да я видя такава. Радвам се и споделям топлотата в гласа ѝ.
Хубаво ми е. Морско. Като на повърхността на морската вода, когато лежиш отпуснат. Това пък ми напомня за Мъртво море. Там няма живот и, като свише ми дойде, че това море има достъп към нещо, към енергия, която не е длъжна да ме достигне. И това трябва да бъде съхранено така.
Оставам с впечатлението за дълбоко прозрение в душата и съзнанието на клиентката ми, почти оформено, но засега предимно почувствано, което тепърва ще покаже силата си и смисъла си за нея. Харесва ми и ѝ подарявам възможността сама да узрее за момента това да се разгърне с цялата си мощ и благодат за нея.
На финала на тази работна среща тя синтезира целия смисъл и резултат за себе си и свършената работа, така:
Да! – е първото, което ми идва сега. Тук има много енергия, събития, всичко е събрано в един кръг, движение, спирала, красива феерия, добро, красота, лекота… Аз съм удивена, радостна и възхитена. Какво нещо е живота!? Събира всичко отвсякъде и създава!
И така с разширена душа, усмихната и пречистена се разделяме до следващата ни среща. Междувременно ѝ поставям домашно да доработване на тази Неврографика за онези неща, които забелязах, че има възможност да бъдат доразвити и донесат още по-качествен резултат за отношенията с детето ѝ, както желае.
Ето какво излезе от това, така, както тя самата го описа:
Докато преработвах рисунката си, изпитах жал към себе си. Ожалих се сама, че такъв тежък товар мъкна, пряко силите си, а никой даже и не забелязва. Спомних си случка – на около 10г съм и баба ми се обажда, че са донесли череши от село да отида да взема. Майка ми ме праща пеша и на връщане мъкна 2 кофи с череши около 30 мин. Ръцете ме болят, корема също, гърба, едвам ги удържам тези кофи. А и толкова искам да ям череши (много обичам череши), а не мога защото са ми заети ръцете. Срещат ме двойка мъж и жена. Смеят се, изглеждат щастливи. Мъжа ме спира и иска да вземе череши за приятелката му, която била бременна. Давам им, но усещам, че ме лъже. Тя се смее нервно. Усещам в устата си горчилка. Едвам стигам до вкъщи. Майка ми просто казва „остави кофите ей там“. Никой не забелязва, колко съм изтощена и не ме пита как съм или да ми благодари.
Още преработвам по рисунката, повтарям си линийки и си мисля “ Я пак да я видя тази сцена“!
Всичко е същото до момента, в който се прибирам. Оставям кофите и пред майка ми, баща ми и брат ми заявявам „Тате защо не отиде ти да ги вземеш с колата, ами аз да се мъча толкова? Ръцете ме болят и корема, и гърба! А ти с колата за 5 мин. щеше да ги докараш!“ Гледат ме опулено, нищо не ми казват.
Пак преработвам.
Вече се връщам от баба ми с една чанта с череши, която не ми тежи и с едната ръка ям череши по целия път и ми е толкова вкусно. Виждам двойката и си мисля: „Добре, че тези нахалници и използвачи не виждат какво нося. Искат да се възползват от сладкото наготово, като хич не ги е грижа за положения от друг труд.“ Гледам ги с презрение. Сега не ми изглеждат щастливи, а напрегнати, изнервени, истерични. Отминават ме. Прибирам се. Никой нищо не ми казва,
Пак преработвам рисунката.
Връщам се от баба ми с чанта пълна с череши, леко ми е, приятно. Ям череши, толкова ми е сладко и слушам реката покрай която вървя. Мирише на лято. Дърветата са още ярко зелени. Никого не срещам. Прибирам се у дома. Мием останалите череши в една купа и цялото семейство ядем с голямо удоволствие. Татко казва, че утре след работа ще мине с колата и ще донесе още.
Щастлива съм!
Е, скъпи читатели, готови ли сте да вложите енергия и време, необходимата упоритост и желание, да постигнете собственото си щастие и това в отношенията с детето ви? Готови ли сте да погледнете отвъд видимото и осъзнаете и невидимото. Готови ли сте да рискувате и живеете удовлетворени на сто процента?
Ако е така, какво правите, за да се случи?
Пита ви:
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика