След купон, Д. получава паническа атака

На купон се напих, но всичко беше ОК!  На следващата сутрин като се събудих бях замаян от алкохола още, но всичко си беше както обикновено – нормално. Хапнах и се отпуснах в леглото. Тъкмо се унасях и точно тогава сърцето ми прескочи много силно. Стреснах се, разбудих се, изправих се в леглото и пулсът ми беше супер ускорен! Започнах да се притеснявам и паникьосвам, да изпитвам силен страх, понеже до тогава не ми се беше случвало. В този момент помислих, че мога да умра.

И пояснява:

Имам натрапчиви мисли, свързани с болест, че мога да получа инфаркт или инсулт, или нещо друго.

Имам забързан пулс и задух, особено като спортувам и вече не мога.

Получих сърцебиене след злоупотреба с алкохол преди 5 г. и от тогава усещам много силно напрежение в областта на слънчевия сплит и сърцето.

Ходих на лекар и ми казаха, че не е физически проблемът.

От тогава нещата тръгнаха да се влошават.

Вече не пия и мирогледът много ми се промени от тогава, развивам се личностно и духовно.

Чел съм за потупването по енергийни точки и че се казват думи, пробвал съм за задух и ми е помагало, но не съм правил нищо редовно и не знам защо.Това накратко е предисторията на млад мъж на около 26г. Д. диагностициран с ПА – панически атаки и на медикаментозно поддържане.

В процеса на работа се изяснява вътрешното преживяване, като:

Мога да умра. мога да получа инфаркт. Мога да изгубя контрол над себе си пред всички. Срам ме е от това. Уплашен съм. Става нещо нередно. Чувства се силно нагнетяване на напрежение в сърцето, като притискане, в максимално висока степен.

В процеса на прилагане на технка от ЕП – енергийната психология, напрежението постепенно спада на половина. Д. започва да се чувства по-добре и възниква усещане за надежда. Остатъчното усещане за безпокойство отвежда Д. в случка, когато е в пети клас – на 11 г. и се вижда как е:

в болница  „Пирогов”, в реанимация, безпомощен, с тръба в устата, с отворен корем (разбирайте опериран).

С още прилагане на техника от ЕП усещането за безпомощност отпада и бива заменено с усещане за любов и надежда, от подкрепа. Но  усещането за майката, която е край леглото на момчето и е много притеснена за него, изпълнена с тъга и отчаяние в сърцето си явно му въздейства. Когато Д. работи с майката и нейните преживявания, те отпадат и идват надеждата и подкрепата, любовта. В представата му, тя започва да вярва, че Д. ще се оправи. Излъчва обич към сина си и той вече е много спокоен.

При проверка дали с това проблемът с ПА е окончателно решен излиза още една случка за страх от инжекция – когато Д. е бил на 7 г. пак в болница, с пневмония, на легло. Вижда:

Една дебела сестра, която държи огромна игла.

Страхува се и от двете и от „дебелата сестрата“ и „от иглата“.

С освобождаването на тези страхове, Д. вече се чувства удовлетворен, свободен, спокоен с всяка клетка от тялото си, с цялата си душа.

Когато Д. отново поглежда към случката с „купона с напиване“ и последващата сутрин, вече всичко е ОК. Няма  физически или емоционални проблеми.

При проверка за бъдещето Д. се вижда

здрав, изпълнен с енергия и действащ, изпълнен с живот, ведър, уверен. Усеща го и го преживява с цялото си тяло.

Лицето му се озарява в усмивка.

При проверка, как Д. ще се чувства по време на хранене, както на закуската от случката, проличава още наличие на тежест в стомаха и сърдечната област, прескачане на сърцето и забързване на пулса. Изскача и гняв, че това се случва, че има уплах. Гадене, тежест и напрежение в стомаха, които пораждат страх. С освобождаване на всички тези чувства и физически усещания, Д. се вижда как се събужда, обилно и вкусно похапва, с удоволствие и апетит, а после отива и сяда на компютъра приятно преситен. Не остава и следа от паметната сутрешна случка.

Следва пречистване на момент на проява на ПА по време на спортуване, започнали след първата случката, когато Д. чувства нещо като запушена енергия в гърдите и как тя не тече добре. Задух, стягане в тялото, притеснение и неудовлетворение, че не може да даде всичко от себе си в спорта както е правел преди. Яд. Иска да е пълноценен, а не може. Чувства се безпомощен и ограничен. Сякаш не е себе си.

С изчистването на тези показатели, случката избледнява, направо изчезва. Излиза картина как Д. пътува, нещо, което той обича. Чувства се силен и жизнен, себе си и щастлив.

По време на процеса Д. споменава мимоходом, че има страхове и от зъболекари, а му се налага скоро да отиде при такъв.

Проблем със самочувствието при несправяне с определена дейност.

След сесията докладва за:

– отпадане на страха от посещение при зъболекаря и приемане като нещо нормално едно такова посещение, звуците, миризмите, процедурите, даже евентуалната болка.

– подобряване на самочувствието.

Като цяло Д. вече се чувства приятно, балансирано без каквато и да е идея за паника в минало, настояще или бъдеще време.

Една седмица по-късно Д. казва:

 Като цяло усещам подобрение във всяко отношение, особено що се отнася до вътрешното чувство и отрицателните мисли – чувствам се сравнително спокоен, негативността я няма, мислите и страховете също. На физически план също се чувствам по-добре.

Може ли да се похвалите със същото? Ако не заповядайте да поработим заедно, по един нестандартен начин!

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология

Живот За На Пред На Ли!?