Панически атаки след раждане

Панически атаки след раждане

Лична история за Панически атаки след раждане,  отключени след кръвоизлив,  20 дни по-късно

 

Страхувам се от сърцето си, много ме плаши като реакция. Непрекъсната го наблюдавам, лягам и трябва да чуя ритъма на сърцето си, тренирам и се вслушвам в сърцето си, стяга ме, защо? – или защо не ме стяга? Искам, ако се затичам, да не мисля: „аджеба сега какво ще стане?“. Аз трябва да знам че е спокойно, че е с моя ритъм. А сега пет от седем дни в тази седмица аз го мисля! Не искам да премеря кръвното си, защото само като видя апарата и се изпотявам. Не искам да го мисля не искам да го виждам!

Трябва да знам, аз съм силно контролираща, където и да тръгна мисля три дена напред.

Като отида в затворени места, ако нещо ми се случи и ако не мога да избягам!?… Например съм в магазин и трябва да знам къде е изхода и като видя опашката и много хора и като видя, че трябва да чакам и не мога да изляза  и… А и съм с децата, аз не мога да припадам! Така и в къщи, какво ще се случи ако …. Факта че стоя и нещо може да ми се случи  и не мога да избягам, това е нещо ужасно, не знам защо съм се вкарала, но е ужасно! Аз трябва винаги да знам, каквото и да правя, че има изход. Ако влизам в друг квартал, в град, непознато място трябва да знам има ли болница и къде е. Сърцето ми почва да бие силно, изпотявам се, не мога да мисля логично… И не мога да споделя това нещо, защото ще ме помислят за луда, дори с мъжа ми! Но така работи моя мозък, това ме дразни.

Така изригва вълненията си С. – млада енергична жена на около 28 – 29 г., майка на две дечица. Преживяла страшен епизод на кръвозагуба на 20-я ден след раждането на второто ѝ дете, при кръвоизлив, когато за малко да…. но само по едно чудо оцелява! До край стегната в контрол над ситуацията и амбиция да оживее, отключила проявяването на симптоми на  панически атаки.

Ще поясня още, че е третирала проблема с хомеопатия и психотерапия и е постигнала спад в проявите на симптоматиката, по нейни сведения.

С. се вижда в тренировъчна зала, запотена, зачервена в „очакване да ме стегне сърцето“. Това „очакване“ усеща в капачките на коленете. Същото се случва и когато се вижда в плувен басейн в „очакване да ме стегне сърцето“, което пак изпитва в краката и капачките на коленете. Не смее и да помисли за сауна или друга натоварваща сърцето глезотия бидейки в спа център на почивка.

С няколко потупвания следва освобождаване на „очакване“ и С. се разплаква, защото се вижда как плува  не изморена, не изтощена, с удоволствие, спокойно, наслаждаваща се, радваща се и още и още…

Това е шок за нея – контролиращата и дебнеща за нещо опасно! Но с още малко прилагане на метод от енергийната психология С. приема факта, че може спортуването, свободното движение да е нещо само радващо, носещо щастие просто ей-така без нужда от самонаблюдение и предохраняване, без  мисъл! Още не може напълно да приеме как вижда себе си  щастлива.

В търсене на отговор за това, на С. изведнъж ѝ изплува спомен за страх от детството. Когато е мъничка на 4 – 5 г. на село, през една нощ, в леглото.

Паник атака, ТЕС, ПЕАТ, Живот За На Пред На Ли!?

 

Вали дъжд, има гръмотевици – толкова силни, че тя се събужда. Много я е страх! След сваляне на напрежението от силния страх на самичкото дете, то вече не се чувства само и уплашено, даже се оказва, че дъждът е спрял, че вече няма гръмотевици и че е спокойно. Вече си мисли, че винаги ще има някой до нея – тя самата! С. е залята от спокойствие. Всичко е наред!

След този момент С. изведнъж изявява силно желание да опита нещо ново и различно в живота си – парна баня! Представя си как влиза в запарената стаичка…Всичко е нормално?!!!

Няма търпение след това да се бухне в басейна. Толкова е приятно?!!!

После си се представа как отива в голям непознат магазин избира каквото ѝ трябва, плаща си и си тръгва. Няма оглеждане за изход и препятствия към него, няма изпотяване?!!!

При проверка за поведение в тренировъчна зала, С. се вижда силно натоварена физически, как максимално се влага, нахъсана – много е добре, просто запотена… Няма оглеждане за сърце, дишане, зачервеност или други прояви на аномалия?!!!

Следва работа със спомена за  тежка случка на кръвозагуба от 20-ия ден след раждането на второто ѝ дете. Към случката се пристъпва внимателно и много бавно ден по ден, момент по момент. Когато се заявяват първите проявления на неприятни емоции. Образите са ярки, наситени, физическите усещания силно осезаеми, емоциите живи сякаш всичко се случва в момента. С активно прилагане на техника от енергийната психология С. овладява всеки един момент като мисъл, емоция и физическо усещане започвайки от зараждането им и заявката за максимален заряд и стигайки до естествената им трансформация и освобождаване, толкова неусетно, че дори и тя не го забелязва. Така следвайки действителната линия на развитие на случката, дори не се стига до момента болница – системи – животоспасяване, защото С. успява да се справи със „случка“-та още в първите моменти на започването ѝ – невинна разходка в парка, през един слънчев августовски ден…

Но както се казва: „Приказката е добра, щом добър е краят!“. В края на сесията, доскоро злощастната случка вече не съществува в съзнанието на С. Тя вижда целия ден по нов и хубав за нея начин, а вечерта – бебето  спящо в креватчето си, тя  спокойна и усмихната се отпуска до любимия в леглото, само с обичайната сладка умора на ежедневието на една майка на двадесет дневно бебе… Лек ветрец подухва през отворения прозорец на горещата вечер…

 

паническа атака, ТЕС, ПЕАТ, Живот За На Пред На Ли!?

Веднага след сесията С. споделя:

За първи път аз виждам такова нещо /картини в съзнанието си/ много беше любопитно и то не ме притесни!

 

Защо се разревах, когато се видях доволна в басейна?

Обяснението на консултанта: защото сърцето вече знае, а умът още не може да приеме.

Първото което С. вижда за себе си напред в бъдещето си е как стои в класна стая, чувства се добре, защото иска да се занимава с деца. Няма панически атаки, стягане в капачките на коленете, сърцебиене, желание за тотален контрол. И не само че се чувства добре, но и се вижда да изглежда много добре! Има усещането, че е свършено с паническите атаки.

Седмица по-късно, С. разказва:

Бях на тренировка и много странно, натоварвам, натоварвам и няма нищо. Ослушвам се за сърцето си – нищо, продължавам да натоварвам и не се потя!? По едно време отивам и се гледам в огледалото и съм толкова червена! Как така не съм изпотена!?

На въпроса: защо се вслушваш в сърцето си, защото нещо ти има или за да проследиш ефекта от сесията? С. отговаря: ами за да видя ефекта!

И накрая:

Как е възможно – аз луда ли съм, че ми няма нищо?

Вие как мислите? Споделете!

Дарина Гаврилова – консултант

Ако желаете този път да подходите нестандартно към вашия проблем, потърсете ме!

Живот За На Пред На Ли!?


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.