Лична история за Панически атаки след раждане,  отключени след кръвоизлив,  20 дни по-късно

Страхувам се от сърцето си, много ме плаши като реакция. Непрекъсната го наблюдавам, лягам и трябва да чуя ритъма на сърцето си, тренирам и се вслушвам в сърцето си, стяга ме, защо? – или защо не ме стяга? Искам, ако се затичам, да не мисля: „аджеба сега какво ще стане?“. Аз трябва да знам че е спокойно, че е с моя ритъм. А сега пет от седем дни в тази седмица аз го мисля! Не искам да премеря кръвното си, защото само като видя апарата и се изпотявам. Не искам да го мисля не искам да го виждам!

Трябва да знам, аз съм силно контролираща, където и да тръгна мисля три дена напред.

Като отида в затворени места, ако нещо ми се случи и ако не мога да избягам!?… Например съм в магазин и трябва да знам къде е изхода и като видя опашката и много хора и като видя, че трябва да чакам и не мога да изляза  и… А и съм с децата, аз не мога да припадам! Така и в къщи, какво ще се случи ако …. Факта че стоя и нещо може да ми се случи  и не мога да избягам, това е нещо ужасно, не знам защо съм се вкарала, но е ужасно! Аз трябва винаги да знам, каквото и да правя, че има изход. Ако влизам в друг квартал, в град, непознато място трябва да знам има ли болница и къде е. Сърцето ми почва да бие силно, изпотявам се, не мога да мисля логично… И не мога да споделя това нещо, защото ще ме помислят за луда, дори с мъжа ми! Но така работи моя мозък, това ме дразни.

Така изригва вълненията си С. – млада енергична жена на около 28 – 29 г., майка на две дечица. Преживяла страшен епизод на кръвозагуба на 20-я ден след раждането на второто ѝ дете, при кръвоизлив, когато за малко да…. но само по едно чудо оцелява! До край стегната в контрол над ситуацията и амбиция да оживее, отключила проявяването на симптоми на  панически атаки.

Ще поясня още, че е третирала проблема с хомеопатия и психотерапия и е постигнала спад в проявите на симптоматиката, по нейни сведения.

С. се вижда в тренировъчна зала, запотена, зачервена в „очакване да ме стегне сърцето“. Това „очакване“ усеща в капачките на коленете. Същото се случва и когато се вижда в плувен басейн в „очакване да ме стегне сърцето“, което пак изпитва в краката и капачките на коленете. Не смее и да помисли за сауна или друга натоварваща сърцето глезотия бидейки в спа център на почивка.

С няколко потупвания следва освобождаване на „очакване“ и С. се разплаква, защото се вижда как плува  не изморена, не изтощена, с удоволствие, спокойно, наслаждаваща се, радваща се и още и още…

Това е шок за нея – контролиращата и дебнеща за нещо опасно! Но с още малко прилагане на метод от енергийната психология С. приема факта, че може спортуването, свободното движение да е нещо само радващо, носещо щастие просто ей-така без нужда от самонаблюдение и предохраняване, без  мисъл! Още не може напълно да приеме как вижда себе си  щастлива.

В търсене на отговор за това, на С. изведнъж ѝ изплува спомен за страх от детството. Когато е мъничка на 4 – 5 г. на село, през една нощ, в леглото.

Вали дъжд, има гръмотевици – толкова силни, че тя се събужда. Много я е страх! След сваляне на напрежението от силния страх на самичкото дете, то вече не се чувства само и уплашено, даже се оказва, че дъждът е спрял, че вече няма гръмотевици и че е спокойно. Вече си мисли, че винаги ще има някой до нея – тя самата! С. е залята от спокойствие. Всичко е наред!

След този момент С. изведнъж изявява силно желание да опита нещо ново и различно в живота си – парна баня! Представя си как влиза в запарената стаичка…Всичко е нормално?!!!

Няма търпение след това да се бухне в басейна. Толкова е приятно?!!!

После си се представа как отива в голям непознат магазин избира каквото ѝ трябва, плаща си и си тръгва. Няма оглеждане за изход и препятствия към него, няма изпотяване?!!!

При проверка за поведение в тренировъчна зала, С. се вижда силно натоварена физически, как максимално се влага, нахъсана – много е добре, просто запотена… Няма оглеждане за сърце, дишане, зачервеност или други прояви на аномалия?!!!

Следва работа със спомена за  тежка случка на кръвозагуба от 20-ия ден след раждането на второто ѝ дете. Към случката се пристъпва внимателно и много бавно ден по ден, момент по момент. Когато се заявяват първите проявления на неприятни емоции. Образите са ярки, наситени, физическите усещания силно осезаеми, емоциите живи сякаш всичко се случва в момента. С активно прилагане на техника от енергийната психология С. овладява всеки един момент като мисъл, емоция и физическо усещане започвайки от зараждането им и заявката за максимален заряд и стигайки до естествената им трансформация и освобождаване, толкова неусетно, че дори и тя не го забелязва. Така следвайки действителната линия на развитие на случката, дори не се стига до момента болница – системи – животоспасяване, защото С. успява да се справи със „случка“-та още в първите моменти на започването ѝ – невинна разходка в парка, през един слънчев августовски ден…

Но както се казва: „Приказката е добра, щом добър е краят!“. В края на сесията, доскоро злощастната случка вече не съществува в съзнанието на С. Тя вижда целия ден по нов и хубав за нея начин, а вечерта – бебето  спящо в креватчето си, тя  спокойна и усмихната се отпуска до любимия в леглото, само с обичайната сладка умора на ежедневието на една майка на двадесет дневно бебе… Лек ветрец подухва през отворения прозорец на горещата вечер…

Веднага след сесията С. споделя:

За първи път аз виждам такова нещо /картини в съзнанието си/ много беше любопитно и то не ме притесни!

Защо се разревах, когато се видях доволна в басейна?

Обяснението на консултанта: защото сърцето вече знае, а умът още не може да приеме.

Първото което С. вижда за себе си напред в бъдещето си е как стои в класна стая, чувства се добре, защото иска да се занимава с деца. Няма панически атаки, стягане в капачките на коленете, сърцебиене, желание за тотален контрол. И не само че се чувства добре, но и се вижда да изглежда много добре! Има усещането, че е свършено с паническите атаки.

Седмица по-късно, С. разказва:

Бях на тренировка и много странно, натоварвам, натоварвам и няма нищо. Ослушвам се за сърцето си – нищо, продължавам да натоварвам и не се потя!? По едно време отивам и се гледам в огледалото и съм толкова червена! Как така не съм изпотена!?

На въпроса: защо се вслушваш в сърцето си, защото нещо ти има или за да проследиш ефекта от сесията? С. отговаря: ами за да видя ефекта!

И накрая:

Как е възможно – аз луда ли съм, че ми няма нищо?

Вие как мислите? Споделете!

Дарина Гаврилова – консултант

Ако желаете този път да подходите нестандартно към вашия проблем, потърсете ме!

Живот За На Пред На Ли!?