Панически атаки

Панически атаки

Панически атаки

при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми

Част 1

 

Ограничавам се от доста неща вече – мисля предварително къде отивам и да не се получи паническа атака (ПА). Спрях да тичам в парка. Тепърва ми предстои да съм свободна с мъжа ми и да се радваме на живота, да пътуваме, а паническите атаки ме притискат да стоя в къщи и да не правя нищо от това.

Аз съм щастлив човек, общителен, активен и това е голяма новост за мен, нетипично е. Неприятно е да трябва да давам обяснение, ако се получи в офиса, където работя. Трябва да избягвам подобни теми за разговор, когато съм с приятели, което ограничава общуването ми с тях. А проблемът заема все повече време и мисли в живота ми – едно 80 % поне! Ако не съм заета с нещо, вниманието и мислите ми веднага отиват в страха от паниката. Трябва да слагам една маска, че съм усмихната и ми е добре, а всъщност не е така. Много ми е трудно да го правя, защото аз съм много искрен и честен човек.

Всичко това започна няколко месеца след една случка с дъщеря ми. Бяхме с детето да ѝ вземат кръв, в една лаборатория. Тя припадна, въпреки, че я държах за ръката. Падна, удари си главата отзад и я пукна много лошо. Кръв имаше навсякъде наоколо, представяте си. Това, което ме шокира беше, че медицинската сестра избяга навън! Аз трябваше да извикам бърза помощ, да потърся телефон… неща, които не би трябвало аз да правя в този случай. Всичко свърши нормално. Отидохме в болница, зашиха ѝ главата, изписаха я. На момента се справих много добре, не се паникьосах.

Започнах да изпитвам панически атаки всеки път, като отида на доктор, като започна да мисля за отиване в лекарски кабинет, за изследвания. Елементарните неща станаха изпитание, даже меренето на кръвно. Получавам панически атаки. Получавам вълни студени/топли, особено чувство на безпомощност, задух. Всяка паническа атака е различна. Развих високо кръвно по същото време, което най-много ме плаши, защото аз никога не съм имала високо кръвно, аз съм активен човек, не се заседявам на едно място, все правя нещо. Сега взимам лекарства за кръвно. Развих и страх да летя. Когато съм в затворено място, когато се чувствам притисната в тясно помещение, имам паническо чувство.

От този момент нататък първо започнах да чувствам някакво ограничение в себе си и така няколко месеца. И вече от два-три месеца става страшно, започнах да изпитвам особените усещания, паника.

И ето, вчера на работа, една колежка донесла апарат за кръвно. При самата мисъл за това на мен започна да ми става лошо. Нещо напомни ли ми за доктори или проблем от здравословен характер, в мислите ми възниква едно вътрешно напрежение. Въпреки, че се опитвам да се овладявам, в някой случаи не мога. Тогава сърцето ми започва да бие силно, мисля си – ето кръвното ми ще се качи и то започва да се покачва. Оттам идва мисълта – о, аз ако сега припадна, какво ще стане; не искам да съм на публично място; искам да съм защитена; искам някой, който да знае, как да реагира, ако стане нещо с мен!

Разпознавате ли собственото си преживяване в този разказ на клиентката ми?

Все по-често паническите атаки спохождат хора подложени на постоянен монотонен стрес в ежедневието, който се натрупва неусетно или са преживели силно впечатляващо ги събитие с негативни емоции. И при двата случая се генерира психическо напрежение, което не е по силите им да освободят. Всеки намек за още от онова, което ги е вкарало в напрежението действа като спусък. Тогава напрежението избухва под формата на всички онези физически симптоми типични за паническите атаки – сърцебиене, треперене, задух, потене, замайване, усещането, че всеки момент ще изгубят съзнание или умрат. Това само по себе си внася безпокойство, страх до ужас и още паника, към вече съществуващите. Преживяванията се задълбочават с времето и необяснимостта си. Отключват още физически и емоционални проблеми. Първоначално започва ходене по изследвания, търсене на медицинска причина за всеки отделен симптом. Хората с ПА търпят присмех, недоверие или явни упреци за поведението и състоянието си, непонятно за околните. В целия този път накрая получават яснота за произхода или името на състоянието си, но това само по себе си не ги лекува, не им дава отново нормален живот. Изправени са пред въпроса – „Какво да направя сега, как да се справя, как да се освободя от този кошмар и да живея отново познатия ми допреди паническите атаки живот?”

Варианти има, но доколкото моята практика е в областта на енергийната психология, ви предлагам развитието към подобрение, до пълно справяне само и единствено с методите ѝ.

Как се случва това, може да проследите в разказите ми по действителни случаи на клиенти с ПА, описани в този сайт. А сега да видим, как се разви този конкретен случай!

След първоначалната заявка на проблема и обстоен разговор, с клиентката ми пристъпваме към конкретна работа с елегантния и фин инструментариум на познатите ми методи.

Първото подобрение настъпи още от предварителния ни разговор, само защото клиентката бе успяла да сподели свободно наличието на проблема си и получи необходимото изслушване с внимание и разбиране, каквито обичайно проявявам към клиентите си.

Когато започна и конкретната ни съвместна работа, започнаха да излизат и детайлите изградили и заздравили мрежата от моменти на страх, объркване, неразбиране и множество още емоционални, образни и ментални отпечатъци, станали основа на паническите ѝ атаки. Медицинският стол, на който седи дъщеря ѝ, напимер, като  символ запечатан в съзнанието ѝ на неприятното произшествие; собственика на лабораторията, като фактор за правилно функциониране и организация на лабораторията и т.н. Но това бяха само явните, видими с просто око детайли. Все пак дори това бе достатъчно, за да отпадне и страха от летене в затвореното пространство на самолета, усещането за високо кръвно при покой. Разгърна се отново усещането за безпрепятствено удоволствие от физическа активност, като ежедневното тичане.

Все още имаше да излязат скритите причини довели до именно такова събитие и следствия, като паническите атаки. Заради това поведох клиентката си отново към „бърлогата на мечката”! В случая болничната обстановка и всеки намек за здравословен проблем. И ето излиза първото – страха на дъщерята, направо фобия от кръв, която тя, като майка отразява. До степен да не смее да пристъпи прага на болница и дори помисли за такова нещо. Стъпка по стъпка се справяме с това притеснение на тема кръв, докато тя може спокойно да преживее въображаемо вземане на кръв.

Знаеш ли, преди аз дори не исках да помисля за такова нещо!

Но за да има едно дете фобия, значи има предистория, която обичайно идва откъм родителите. Така излиза и този път в практиката ми!  Ето каква се оказа случката – един ден, когато майката не може да придружи детето за кръвно изследване, то преживява болезнена и силно травмираща манипулация.  Работим с този спомен на детето, чрез майката, докато не остава и следа от преживяното, а майката вижда в съзнанието си, как детето ѝ може и само да отиде, дори гледа съвсем спокойно, като най-нормалното нещо на света, как ѝ взимат кръв. Разбира се това веднага се отразява на клиентката ми и тя се засмива радушно и с голямо облекчение!

Сега има спокойствие и увереност, по-леко ми е и освободено. Щастлива съм! Много съм любопитна да видя, какво ще почувствам в действителността.

Този отговор очаквайте и вие в следващата ми публикация, където разказът продължава.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
jivnali.net

Панически атаки част 2 – предстои

Записване за Индивидуална консултация

Индивидуална консултация


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.