Панически атаки
Панически атаки
при взимане на кръв, болница, лаборатория, изследвания, кръвно, здравни теми
Част 2
Панически атаки и как да се справим. Това проследяваме заедно с вас благодарение на моя клиентка, обърнала се към мен и енергийната психология. В Част 1 може да прочетете историята на процеса ѝ по справяне от самото начало. А сега продължението!
На втората ни среща, клиентката първо сподели, че нищо от това, което сме работили не се е появило повече. Говорела е свободно и без реакция по теми за здраве, лекари, болници, кръв. Водила е пак дъщеря си за изследване и всичко е било спокойно.
Аз съм много приятно изненадана как се чувствам и се надявам да продължаваме така, да разчистваме останките по пътя напред!
Трябваше да отида отново да ми вземат кръв. Бях добре до последно, доста спокойна. В навечерието започнах да мисля – ето сега ще разбера дали ми е минало, дали пак ще има реакция. Продължих да мисля и в чакалнята. Стана ми тежко дишането и сърцето ми започна да бие тревожно. Манипулацията мина добре, жената си свърши леко работата, но ми остана тревожно.
Това стана повод за работа и още разкрития назад във времето. Оказа се, че е имало и предишен случай на припадък на детето при инжекция поради алергия, пак в лекарски кабинет, години преди това, когато клиентката ми пак е била в позицията на безпомощен свидетел. След това излезе спомен и за неин припадък, като дете в гимназията. Порязан пръст и шев, махане на конци… При махането на конците припада пред ужасения поглед на майка ѝ и… медицинската сестра!
Не знам защо!?
А след това с прилагане на техниките от енергийната психология, клиентката „изведнъж” се сеща, че е чула, как когато е била мъничка, мама припаднала, като била в болница. Едва сега осъзнава, колко неприятно ѝ е станало тогава от този разказ. Плашещите картини, които съзнанието и е създало във въображението ѝ. Това е било съпроводено от усещане за задух, жега, край на напрегнати часове и дни по посрещане-изпращане на близки хора, преживявани от майка ѝ. Създали са се плетеници от връзки между елементи в преживяването, които допринасят за проявяването им в същата заплетеност и сега.
Поправяме ги, като ги освобождаваме от емоционалния багаж и образите магически се трансформират в неутрални или положително заредени. Разбира се съпроводени са с нов начин на мислене, също градивен и естествено породен. Нещо, което е желателно за подобрението на клиентката в този и всеки друг случай.
Забелязвате ли повтаряемостта на ситуацията, на симптомите във всяка една от случките?
Ще се запитате, защо това не е разбрано още при първата ни среща с клиентката и защо още тогава не е преработено. Много добър въпрос! Като консултант винаги имам едно на ум, за предистория, особено когато две поколения имат някакъв вид подобни страхове и проявления. Няма как обаче да насилвам клиент, който не е готов психически, а и интелектуално, да осъзнае предисторията си без да е узрял за това. Аз мога да работя единствено с отворени за съдействие ум и душа. Заради това говорим за разлистване на проблемите слой по слой, меко, но упорито, докато свършим всичко, което е обективно възможно да се свърши в съвместната ни работа като екип клиент-консултант. Понякога това иска повече от предположеното време, дори клиентът да е най-лъчезарният и отворен за съдействие клиент на света.
Пристъпваме към работа, за да извадим и изчистим отново онези детайли крепящи преживяването в нейната реалност. Детайлите са много и няма как да опиша всички. Важна е общата картина и нишка на разказа, как се стига от една случка с някого някога до проблем към днешна дата, как можем да открием това и поправим за благото на клиента.
А ние се справяме доста бързо и леко с поредния неприятен спомен. Той вече не я притеснява по никакъв начин, дори не прави впечатление с каквото и да било. В резултат това води до промяна и в спомена ѝ за първия припадък на дъщеря ѝ.
Притеснява ме нейният поглед. Той е нещо, към което изобщо не искам да се връщам и присещам в онзи момент. Кара ме да се чувствам ужасно!
Работим и за този поглед докато не остава и бегъл намек за проблем. Докато самата дума „паника“ губи смисъл, не просто негативна емоционална обвързаност.
После се справяме с темата за високото кръвно и навързаните там предистории. С очакването и любопитството дали пак ще има паническа атака. С подчертаното себенаблюдение, съмнение, спомени, че нещо е имало…
Впечатлена и удивена от резултата, клиентката ми побърза да постави и друг спомен-проблем, носещ ѝ напрежение, за справяне. Финансов. Случка с откраднати пари на работното ѝ място от нейни колеги. Това довело до повече работа в кризисната ситуация на ограничени финанси и спасяване на компанията от фалит, но вече с намален брой служители.
Ето, виждате ли, като се изчисти един проблем довел до конкретно оплакване, се открива друг, който също търси да бъде изчистен, за да има оптимален ефект и резултат за човека? Той започва да осъзнава стресовите фактори в живота си и колко излишни са те. Как едно напрежение води до друго. Натрупването до симптоми на физическо ниво. Но също така, че са поправими и желанието за максимална лекота и свобода за живот нарастват с всяка практика с Енергийна психология. (Това ще разнищим друг път.)Това ми дойде малко множко, защото аз винаги съм идвала с желание на работа. Винаги съм обичала работата си. От тринайсет години съм в компанията. А сега, от година и половина, а и напоследък, чувствам че стресът ми е в повече и има едно нежелание да идвам на работа.
При следващ разговор клиентката бодро подема:
След последната ни среща съм добре. Даже се учудвам – няма абсолютно нищо. Не мога да повярвам, че няма нищо. Няма лоши мисли, няма лоши чувства, което не знам на какво го дължа, но е добре! Не съм работила със себе си, защото не виждам за какво да работя. Няма паника, няма сърцебиене, няма я тревожността. Влязох в една рутина, която ме кара да се чувствам комфортно. Влязох отново в спортния си график и се чувствам добре. Правя и йога, много ми помага.
Тук се подсмихвам леко, защото е често явление, клиент да не разбира пряката връзка между нашата работа с Енергийна психология и безпричинното щастие и спокойствие, които го завладяват, дори когато идва с конкретен проблем, решим го и той осъзнава това на момента.
За „довиждане“ се разбираме с клиентката след време да влезе в близки на проблемните ситуации и да провери, дали ще има негативни реакции, нещо което да напомни, че е имала проблем и да ми съобщи резултата.
Говорим си за любопитната страна на станалото по време на сесиите, логиката на станалото в живота ѝ и нейната роля, както като пострадавша, така и като ключов фактор в решението. Тя е удивена, силно впечатлена и започва все по-добре да разбира както себе си, така и смисъла на енергийната психология. Изникват още теми по които се присеща, че може да си помогне по същия начин.
Чувството е много приятно! Отпускащо. Готова съм за ваканция!
Завършва тя.
Изпращаме се с усмивки, заредени и окрилени.
–––––––––-
Ето какво ми написа след време, като обратна връзка:
Здравей Дарина,
Да, измина повече от месец.
Извинявай, че не се обадих по-рано, както обещах.
Не съм имала панически атака. Чувствам се много добре.
В края на месец Септември ще ходя да ми вземат кръв за рутинен преглед.
Ще ти пиша след него, ако има нещо.
Но за сега се чувствам прекрасно.
Благодаря ти много.
Колко до дъщеря ми – вчера имаше няколко имунизации и всички те минаха без проблем.
Тя работи няколко седмици в болница през летния стаж.
Не се оплака от нищо.
Благодаря ти отново за помощ ти.
До скоро!
Не ми е писала и знам, че всичко е наред с нея и дъщеря ѝ. Починала си е добре, презаредила е с нови впечатления и емоции. Усмихвам се и пазя топлия спомен от успешната ни съвместната работа. Тази енергия ми е необходима за следващия случай и клиент. А какви ще са те!? Бъдещето ще покаже и вие, скъпи читатели-клиенти.
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика
Записване за Индивидуална консултация