Приемете и предайте нататък!

Приемете и предайте нататък!

Приемете и предайте нататък

 

Приемете и предайте нататък, не, не чуденето ми какво точно да споделя за днешната сряда.

Определено не исках да ви занимавам с проблеми, точно преди празниците, макар да са много интересни (професионални деформации или извратеност незнам, но на мен са ми много интересни случаите на моите клиенти и много си ги обичам, но дали и на вас са ви интересни вие кажете!). Мислих, мислих, сетих се няколко варианта, ама то само с мислене не става. Може да ме е хванал предпразничния мързел, може да се е събрала предпразнична умора, че доста поработих напоследък и се усеща липсата на време и сила за осъществяване на всичките ми намерения, може от прекалено присъствие в тук и сега, да ми е изхвърчала музата… Признавам си, че до последно не измислих нещо по-конкретно или по-точно намислих, но не успях да го реализирам и то така, както аз си знам. И вече настръхнала от привършването на срока за писане получих внезапна покана за коледен концерт! Не се поколебах в Да-то си! Тъй и тъй няма да успея със статията… ми поне на концерт да ида. Щом ми се поднася в този момент точно, добре, явно така е най-уместно да се случи! Грабнах си чантичката и хукнах.

Междувременно си мислех – колко ли се доверяваме на ставащото в живота ни? Позволяваме ли си да се отпуснем, въпреки напъните и явната невъзможност да стане нашето и то така, както си го представяме? Успяваме ли да дръпнем крака от газ-спирачки модела или натискаме до изнемога? Позволяваме ли си да си починем в почивките и в натоварените моменти? (Аз май доста уплътних  графика преди, между и след празничците, ц,ц,ц!)

И ето че потънала в такива размисли цъфнах в последната минутка преди започването на концерта, а дори не знаех какво ще слушам. Наместих се в предпразничната атмосфера на разкошния звук на зала „България” и душата ми изхвърча отвъд всякакви стени, размисли и графици. Топли, пълни с живот и много енергия изпълнения, бурни аплаузи, дори дюдюкания на свръх експресивната дама зад мен, към живеещите музиката и любящи публиката си изпълнители! Тогава в мен блесна неустоимото желание да споделя именно това преживяване с вас.

И сега, седя си аз немирно в плюшеното ми кресло, тактувам жизнерадостно с крачета, танцувам с рамене в ритъма на мелодиите, а пръстите ми шарят нетърпеливо по екранчето на телефона в съзвучен ритъм музика-душа и се усмихвам необуздано на живота.
Мили приятели на „Живот За На Пред На Ли!?”, не позволявайте перфекционизмът да надделява над радостта, не спирайте да си доставяте неочаквани удоволствия „по никое време”, не спъвайте потока на живота! Да, понякога този поток довлича проблеми, крещи предизвикателства в лицето ни, залива с грижи, тревоги, страхове, мъка, скърби, раздели, провали и какво ли още не. НО, нека не забравяме, че свържем ли се със силата му, тогава има радост, свобода, лекота, споделеност, доверие, любов и… прекрасна музика! Музиката на живия живот – смях от сърце, тананикане докато пресичаме улиците или правим закуската, звучно целуване на нечия буза, ехо от джафкане, възторжен писък на дете, гъзарски закачки между тийнеджъри, диктуване на готварски рецепти по телефона в претъпкан трамвай, бормашина в 6 в неделя…!  Животът ни предлага изобилие от всичко. От нас зависи на кое ще дадем място в мислите си, в деня или нощта си, къде ще вложим вниманието и енергията си, дали ще отвържем или стиснем в зъби емоция.

Знам, че когато сме изтървали юздите на живота си и емоциите са ни залели и през главата дори, може да е трудно да изплуваме и отново да ги хванем! Но обикновено  точно тогава ни се дава и помощ – всякакви сигнали за „авариен изход”, жестове и покани под всякаква форма, информация откъде ли не и кой ли не. Но тогава в паниката на момента може да не реагираме адекватно, да не знаем как, да сме сами или сковани от изненада. Затова, призовавам ви – не чакайте драмите и паниката! Намерете време когато сте добре, спокойни, ведри, дружелюбни, пълни с енергия и с ясен ум, отделете по малко от всичко това и инвестирайте в себе си и за доброто ви бъдеще! Научите нещо ново – работещ начин да се справяте за онези моменти, в които няма да ви е леко; зареждащо място, в което да отивате в ума си или реално, на което да се приютите и отдъхнете; хора, с които да имате съзвучен или допълващ се  житейски поглед и споделеност; занимание, което да ви захранва със сила, вдъхновение и разтуха! Иначе казано намерете време и сила за себе си сега, за да имате повече време и сила за всичко желано всякога! За да имате отлично здраве, живителна енергия и възможност за реализиране на вдъхновението си. Ако ви е трудно, заповядайте, споделете преживяванията си, поискайте помощ, потърсете съвет, нали за това съм тук! А аз все още обичам да съм и тук. Възползвайте се от поканата ми и следващата година, защото нищо не е вечно, времето тече и не се връща освен в мислите ни.
Благодаря ви, че за пореден път споделяте моите мисли, вълнения, страсти и странности! Благодаря ви, че за проредна година подкрепяте публикациите и страницата ми, това ме стимулира да продължавам с повече удовлетворение! Благодаря ви, че понякога коментирате, питате, споделяте, дори критикувате! Продължавайте! Обратната връзка, каквато и да е, ме държи в реалността, в критичното мислене и най-вече в топла връзка с всички вас, за това ми е ценна.
Обичайте и позволявайте да ви обичат! Тъкмо защото си го позволих (а и от обич към себе си), приемайки поканата за концерта, сега се наслаждавам на тази вечер и с радост споделям преживяването с всички вас, защото то увеличи обичта в мен и тя търси още и още души, на които да я предаде. Приемете я и предайте нататък!

Светли коледни празници, достатъчно любов, споделена топлина и изобилни бъднини ви пожелавам!
Ваша вдъхновено споделена:

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.