Проблеми в работата.

Проблеми в работата.

Жена на 37 г. М. има проблеми в работата

 

Не обичам колежките, чувствам някакво лошо отношение към мен.

Не получавам това, което ми е обещано.

Усещам, че ще ми е скучно.

Разбира се, тя иска „да се освободя от тези проблеми и да работя с желание и удоволствие!”.

Надделява темата „лоши отношения” и се стига до основна тема: „Чувствам се обвинена”. Това отвежда до конкретна:

Водеща случка:  „имам несвършена работа, а трябва да изляза в отпуска по майчинство”.

Има и  съпротива за работа с консултанта, защото: „Имам чувството че ще бъда обвинена”.

 

   Първи аспект:

„Не обичам да признавам, че съм направила грешка”

защото

„Аз направих грешка, чувствам се неудобно от това и имам чувството, че ще бъда обвинена”.

Зарядът на тези усещания е изчистен, идва извода „аз много отлагам”, „пак го направих, защото не се чувствам сигурна и искам ако може, нещата да се подредят без мен” – ”това е моя много типична характеристика”.

Следва случка, уж нямаща нищо общо: „детенцето М. се събужда и няма никой, защото родителите й са излезли докато тя още спи, за да заведат братчето и на детска градина. Уплашена и нещастна, тя  излиза и започва да вика от терасата на жилището”. Случката е изчистена от емоционалните негативи и обвинението към тези, които са я „изоставили” и обвинението „татко не си играе достатъчно с мен”. М. Преработва спомена в такъв, в който тя вече е будна и взима активно участие в случването на живота й.

 

   Втори аспект:

„Не съм си повярвала на интуицията и съм сгрешила”.

Има  физическо усещане за „провал” като „светлинни очила”, заради не взет кандидат студентски изпит и по- стара подобна случка, когато М. е на 13 г. и ”не успявам да напиша преразказ с елементи на разсъждение, защото съм свикнала да пиша само преразказ”. След изчистване на емоционалния заряд, на объркване и  блокиране, М. се чувства вече уверена, доволна, спокойна, можеща, успяла, удовлетворена.

   Трети аспект:

„Неудовлетвореност , че не съм довършила работата…трябваше да я свърша”. „Имала съм шанс да кажа…,но не го направих. Животът ми предоставя възможности, пък аз не се възползвам ”. „Това е страх да вляза в конфронтация, в открит контакт, чувствам се хлъзгава, не искам да го правя, защото ще загубя”.

М. си спомня няколко случки последователно,  в които е „трябвало да се защити”.

Едната случка е, когато е на 5- 6 г. и едно циганче й взима колелото. Тя не се защитава, не е влязла в „пряк контакт”. Плаче, уплашена е, объркана е, тресе се, чувства се слаба, беззащитна. След сваляне на заряда на емоциите, малката М. иска да се справи сама. Иска  да го  „пипне”.

Втората случка е: „целият клас ме гони и аз имам нужда да се защитя. Те не ме харесват, тормозят ме, защото харесват едно момиченце от класа, а мен не. Страх ме е, че ще ме набият.” Чувства се грозна, смотана, свита. Защото „другите мислят така, а щом толкова много хора го казват сигурно е така”. От където се стига до темата с „авторитетите” и:

Под-случка, когато М. е на 6 г. възраст, а  авторитетът- баба, заявява мнение по отношение на М. В процеса на работа, М. осъзнава че баба е задръстена, старомодна,..” но  признава и зачита личността на бабата, без да приема сляпо мнението й. Това автоматично променя предходната случка, защото вече има чувство за собствена значимост и авторитет.

По темата „грозна” излиза друг детски спомен, в който „глупавото момиченце получава красивата рокля, а М.- умната, получава грозната рокля”. От там и изводът й: „аз не съм достатъчно красива, хубава” и въпросът: „защо не ме оценяват другите?”.

След работа по спомена, в който малката М. вече заявява и защитава позицията си, тя  стига до положителното убеждение „че човек трябва да отстоява това на което държи, без да чака, и така получава това което иска и заслужава” и се чувства достойно оценена, можеща, силна и красива.

 

 В резултат М. вече не чувства нужда да измисля оправдания и да отлага свършването на работа. Всичко става на време и с лекота.

   Четвърти аспект:

  Шефът винаги се сърди на всички, съмнява се и е много ядосан.

От това М. се чувства обвинена. Следва работа с тази представа на М. за бесния шеф и  когато зарядът е свален, настъпва разбиране за неговата реакция и отпада усещането за вина.

Като краен  резултат на сесията, М. се чувства спокойна, на правилното място и правеща нещата в  правилния момент и по подходящия начин. Има усещане за увереност и справяне. Уверена е, че времето й стига за всичко, а отношенията с колегите е ОК! М. вече не се чувства претоварена от работа, както преди сесията е чувствала. Има усещане за наличие на ресурс, за справяне с всякакви ситуации. Чувства се удовлетворена, знаеща, можеща, оценена адекватно.  Спокойна, ведра, с чувство за спокойствие и хармония и занапред.

 

ofis-wear-196x350

Живот За На Пред На Ли!?


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.