Б. – млада жена на 32 г. Генералната заявка е желание за раждане на второ детенце, но и проблеми с щитовидната жлеза, които явно пречат за случването му.

Първа част  Да имаме дете!

Част втора

Раждането

Б. вече е майка на малко детенце. Споделя тревогите си с него.

Дразня се от малките неща.

За детето е хем дразнене, хем притеснение, величина, която не мога и няма как да променя!

Най-вече е притеснението нещо да не му се случи. Може би защото се роди много малък, много рано – края на 35 г.с. Изобщо не го очаквах, че ще се роди тогава!

Когато е на 28 г. и е бременна, Б. работи от вкъщи и усеща болки в корема, лошо ѝ е, притеснява се. Болките се увеличават и отива в спешно отделение, в болница, за преглед. Оказва се с 4 см разкритие. Чувства се много зле емоционално и физически, притеснена защото не е очаквала това. Приемат я в патологично отделение за задържане, слагат я на системи. Болките постепенно утихват, но системата не капе добре и независимо от забележката за това, не ѝ обръщат внимание.

На следващия ден, уж всичко е на ред, няма конракции, тоновете на бебето са добре, теглото му също, и ми изтекоха водите. Разкритието ми беше много по-голямо и започнаха контракции много на често. Слязохме в предродилна зала. Бях много притеснена за детето, страшно много притеснена и непрекъснато се молех на Богородичка тогава. Тоновете на бебето вече се губеха, а лекарката беше супер спокойна, четеше си вестник и аз вече не знаех къде се намирам… Не знам!

– Колко беше притеснена?

– На 10* (всички цифри и числа със * илюстрират силата на емоциите по скалата прилагана в ТЕС, според която 10 е максимума)

Всичко много набързо стана, за 2-3 часа имах 10 см разкритие. С 1-2 напъвания. Беше много трудно напъването, страшно много ме заболя главата и им казах, че вдигам кръвно. И те ми викат „спокойно, още малко”! Резнаха ме. Без никакви епидурални упойки, без никакви окситоцини… Нищо! Преди това не ми бяха направили никаква клизма и от това ми стана още по-гадно ( на 6*), защото от напъните се изходих, а не исках.

Бебето излезе, но не проплака и аз само: „Защо не плаче, защо не плаче?” Такова чувство на тревога! ( 9 – 10*) Само ми го показаха и казаха, че го вкарват в кувьоз. Тогава им казах :”Мерете ми кръвното, много ме боли главата, високо ми е кръвното!” Никога преди това не ми е било високо кръвното. И наистина беше високо. Дадоха ми някакво хапче и ме оставиха отвън.

Другото, освен това, беше че имаше супер много студенти. И това ми беше много неприятно (7–8*). Чувството ти да си така и някой да те наблюдава отстрани е неприязън (7–8*). Не искаш да те гледат. Гняв, погнуса. Това е някакъв такъв момент, в който не искам да ме гледат! Искам всичко да е наред! Явно някъде съм се подписала, че могат да ме гледат, на всичките тея един куп документи, но не исках да са там!

На мъжа ми, бебето, не го показаха въобще. То беше вече във кувьоз. Не му го показаха изобщо. Почувствах такава болка от това, такова безсилие! (10*) Качиха ме горе, а бебето беше долу, никой не дадоха да се качи при мен и бях толкова самотна (6–7*).

След това много трудно ми даваха да го виждам – само веднъж на ден, за половин, един час. На мъжа ми въобще не даваха да влезе да го види в отделението. Толкова е безумно, безумно е! (10*). Това в чужбина никъде го няма. Не заслужавам това! Ти нищо не можеш да направиш, подвластен на институцията. Такова безсилие! (10*)

Бебето не искаше да яде адаптирано мляко. Непрекъснато се цедях и като им казах, че имам кърма, те не можаха да повярват. Чак на седмия ден ми го дадоха. А детето без проблем си засука. Въобще не очаквах, толкова добре се почувствах!

Непрекъснато плачех, непрекъснато. Защото лекарите казваха: „То не се знае, то може да има инфекции, може с някакви други неща да има проблеми…” Но слава на Бога, нямаше нищо.

– Като погледнеш всичко това от дистанцията на времето, как се чувстваш сега?

Чувствам се виновна, че не съм успяла да го задържа. Тогава нямаше да е толкова малък – 2 кг. Нямаше да е в кувьоз. Щеше да си е при мен. Щеше баща му да го види веднага. Нямаше да има тази инфекция и да го тъпчат с антибиотици. Освен това детето ми има хитоспайгия (кожичката прави специфична качулка на пениса и каналът е изместен). Това става през втория – третия месец от бременността, а точно тогава ни беше сватбата и правих фото сесия на морето и се чувствам виновна за това и всеки път се чудя, дали и тогава нещо не сгреших? А когато попитам лекарите от какво се получава, нямат еднозначен отговор за нещото. Казват, че все повече деца имат нещото и казват, че се дължи на  всичко – на препарати, на хормоните, които са навсякъде. Лекарите тука в България дори не знаеха какво е това.

Благодарение на един форум, се свързах с чужбина – на една крачка разстояние в Сърбия, в Белград. Направиха му една операция, успешна Тук правят по 3-4 операция за това. Въпреки това има едно притеснение, дали всичко е наред, дали  като е голям всичко ще е наред, дали ще има поколение. Много теми са и това всичко е – детето.

Най-силен е моментът на безсилие в сцената, в която Б. вижда бебенцето си в кувьоза на средата на светла стая и един апарат, който пищи. Мисълта „Наистина нищо не можеш да направиш!” и всеки път казват : „Не плачете”. Голяма болка…

Тялото още пази едно напрежение в щитовидната жлеза и учестен пулс.

След прилагане на техники от енергийната психология болката от този конкретен момент спада на 2-3*. След още малко работа, болката бива освободена и на нейно място Б. се изпълва с топлина и спокойствие.

След това болката в спомена от раждането е спаднала на 2*. Болката от разкритието също вече е на 2*. Притеснението от загуба тоновете на бебето е спаднала на 3*. Раздразнението, че лекарката спокойно си чете вестник е изчезнало – „нека си чете!”– даже казва Б. Вече няма спомен за високо кръвно и боляща глава. Гадното от момента с ненаправената клизма вече е 1*. Тревогата, когато бебето не проплаква е спаднала на 3*. Неприязънта да бъде гледана от много студенти е спаднала на 2*. Възмущението, че не показват бебето на мъжа ѝ е спаднало на 2*. Усещането за самотност е паднало на 3*. Безсилието да не може да види бебето си и да е с него е спаднало на 4*.

Ужас!

Б. е шокирана от промяната и още не може да повярва!

Това е супер нетипично за мен, толкова странно. Все едно избледня спомена, все едно въобще да не го чувствам! Да не чувствам неща, които до преди малко съм чувствала!? Странно ми е.

Макар чувствата да са били нежелани, това се оказва предизвикателство за Б.

Но и това бива освободено, нали е емоция, а ние работим с техники за емоционална свобода! Настъпва спокойствие, а от там изскача:

Толкова е странно, не може да няма проблеми и трудности. Ако няма проблем, ще си го създам. Трудностите ме карат да се чувствам жива! Дават ми усещането за сила.

Хоп – ето на това му се казва убеждение. Цяла програма. Добре, че с техниките и това може сравнително лесно да се отработи.

В процеса на изследване, се оказва, че умът е този, който има нужда от проблеми, душата няма. Но в течение на процеса, се стига до партньорство и разбиране между ум, душа и тяло, а с това и освобождаване от борбата на ума да води и съответно да си създава проблеми. За Б. настъпва едно усещане за свобода, хармония, баланс.

В края на тази сесия, Б. заявява, че вече няма дразнене по темата за детето, няма притеснение.

Само едно пълно спокойствие. Всички събития от дните на раждането и след това са просто един празен от чувства филм. Това вече просто е денят в който отивам да раждам сина ми и ми е добре.

О, това е различно чувство! Няма го напрежението!? Има щастие, чувствам трепет, чувствам нетърпение, че ще си видя детето!

Б. чувства как се гушкат, а детето е освободено от проблемите и преживяванията на мама, щастливо. За да е всичко още по-добре, в тази щастлива сцена влиза и таткото и хармонията, любовта, целостта се разливат и в тримата.

Сега Б. говори с друг тон, с друг глас, с друго темпо – меко, спокойно, топло.

Толкова съм доволна от постижението ѝ. Беше смело, отново да извика болезнените спомени и да ги трансформира в ново градивно отношение към живота.

Ако и на вас е харесало и можете да помогнете на някого да погледне на негативната страна на живота, като потенциал за начало на ново мислене и живот, като вариант за справяне, споделете!

Тук съм за да си помагаме.

Дарина Гаврилова – консултант с методи от енергийната психология, нестандартни подходи за стандартни ситуации.

Живот За На Пред На Ли!?

Трета част  Провалих се.

Четвърта част  Мога да оздравея!

Пета част „Операция“