Развод  и лична свобода

Развод  и лична свобода

Развод  и лична свобода

 

Разводът е често срещано явление сега. Независимо дали има официален брак или съвместно съжителство, раздяла от ранга на развод е тежко и съпроводено от много допълнителни предимно неприятни емоции преживяване, за всяка участваща страна. Но „приказката е добра, щом добър е краят” казва Валери Петров. Така стана и след съвместната ни работа най-накрая:

Освен че съм уморена, се чувствам много освободена! Всъщност свършихме онова, за което дойдох.

Имам чувството, че не те ще ме управляват, емоциите,  че не те ще ме водят насам-натам, ами аз. Толкова пъти съм се опитвала да постигна нещо, а пък аз не успявам да го постигна първи, втори, трети път. Като дете направило беля, на което се карат, аз се опитвам, старая се, но все не успявам, а сякаш трябва да успея на всяка цена. Сега вече разбирам, че е човешко да се греши и, че пак ще греша. И какво от това!?

Мисля, че ти имаше голяма сила да ме водиш през това, как не се измори?!

Това е прозрението и признанието на една жена, след работата, която свършихме заедно за страха съпровождащ един болезнено протекъл развод и началото на самостоятелен живот наново.

Като много други жени сега и тя е в тази нелека житейска ситуация. Сама с две деца и необятното неизвестно пред себе си, към което да пристъпи и да се справи.

Кой ли тръгва към любовта с идеята, че един ден ще се стигне до развод, че ще има болки и драми, като за цял роман и накрая ще е толкова сам, както тя се чувстваше в началото на тази консултация с мен!?

 

В развод съм! Много болезнен процес. Трудно стигнах до това решение. В края на миналата година реших тази година да започна на чисто. От два месеца живеем с децата в нова къща, която няколко години строихме заедно с бившия. Страх ме е ще се справя ли с довършването на къщата, но…

Причината за развода е няколко дълги негови връзки. Аз съм човек прощаващ и даващ възможност.

Първия път реших, че «да пробваме пак». Вторият път вече, че «е глупаво да пробваме повече», но тайничко таях надежда, че той някак си ще се освести  понеже много изглеждаше привързан към семейството, а и сега твърди, че децата имат много голямо значение за него… А вече си има нова жена! Аз знаех, че има нова връзка и доскоро всичко ми беше наред, устремена, оправям си къщата, решена да се справя, силна, но нещо ми се случи преди две седмици, някакво нахлуване отново на стари емоции – той е с друга жена, той бърка, той избра друга пред мен, с какво съм толкова лоша аз??? Отново чувство за отхвърленост! (Ходила съм година и половина на терапия – психотелесна терапия. Там се запознах с ТЕС.) Децата ми заминаха при родителите ми и аз останах сама. Започнах да си измислям всякакви срещи с приятели. Всяка вечер успявам да изляза и всъщност разбрах, че ме е страх да остана сама. Понякога успявам да съм добре, да се наслаждавам на това да съм сама – шия перденца, оправям си къщата, продължавам да се разправям с майстори. (Има много неща да се довършват. Парите свършиха почти, но някак ще измисля какво да правя!) И миналата седмица той ми се обажда, и е с нея. (Сега щяхме да сме заедно 12 години, ако не бяхме в развод. Яд ме е, завиждам му, че толкова бързо си намери нова жена, яд ме е, че покрай децата аз всъщност нямам възможност да излизам и да се запознавам с нови хора, и от време на време се чувствам обречана, оттласната, че аз никога няма да си намеря никой.) Звъня настоятелно, но аз не му вдигнах, за да ми кажел, че му липсвам! Аз се съпротивлявах, блокирах го, блокирах всички месинджъри, изключих си телефона, но той започна да звъни на децата и на майка ми. Накрая говорих с него, за да не ги притеснява. И едва сега, след този развод, започна да ми говори, че осъзнавал, че съм била права за много от нещата, как семейството било изключително важно, че той много е грешал, че му трябва смирение и т.н. Всичките неща, които аз съм му писала, говорила, тодини наред повтаряла. Бях много гневна. Може би това го отблъсна тогава и той не искаше да чуе за мен, защото аз бях като полудяла, като разбрах. Дойде да говорим. Четири часа говорихме. Поиска ми прошка, падна на колене. Започнахме да говорим, какво бихме могли да направим. Аз го отблъснах, но знам, че тайничко съм се надявала това да се случи. Той каза точно думите, които очаквам. И вчера неочаквано ми пише, че трябвало да се пуснем един друг, че ние сме си избрали пътя, че по-добре било така, все едно, че приключваме. И какво беше това преди една седмица!?  Да ме върне в… Заляха ме едни чувства, с които работих преди две години. Този страх, от който ми се завива свят. Това са някакви много силни емоции! Страх, че светът ми се разпада.

Искам да се откача от него. Той не знае какво иска и си играе с мен. С такъв човек бих страдала – осъзнавам го с мозъка си, обаче отвътре нещо ужасно много ме кара да се бутам там, където ще страдам. Кисна си в тези мисли защото ей така, явно ми се страда. Явно обичам да си страдам! А иначе съзнателно искам да живея в радост и си поставям утвърдителни изречения по книгата на Луиз Хей.

Тук е моментът да напомня, че откакто Луиз Хей опита какво е ТЕС, сама казва, че по-добре е първо да видим мръсното, после да изметем боклука и едва тогава да внесем новото.

Наскоро открих, че в мен дълбоко е вкоренено, че аз вярвам, че не съм достатъчно добра, за да бъда обичана. А и първите думи на майка ми при ражането ми, като преносено бебе, което е родено, след като майка ми дълго се е противила за второ дете, са били – «Аз не мога да родя такова грозно дете». Тя не ме е приела!

Ходих на семейни констелации и установих, колко децата са се отделили от нас, от мен. Колко аз не ги чувствам близки, защото не ми е останала любов в себе си. Да, грижа се за тях, гушкаме се, четем приказки, но струва ми се, че всъщност не присъствам в техния живот.

Искам да се освободя от всички тези чувства! Искам  спокойствие и сигурност, да си продължа по пътя и да не се връщам назад!

Жената е унила, задушена от тъга и даже гласът ѝ сякаш не идва от нея, а някъде от периферията на душата ѝ, толкова е останала без емоционални сили. С всяка нейна собствена дума, която повтарям, емоциите ѝ стават все по-наситени и изваждат истинската сила на болката ѝ наяве. Разплаква се, натежала от всичката тази дълго потискана смесица от чувства, които е крила в себе си.

Знаете ли, понякога никак не е лесно да съм консултант пред лицето на човешките болки. Да остана неутрална, за да съм максимално съобразителна, гъвкава и полезна на клиентите си. Но се налага. А срещам толкова много и различни болки, тревоги, ужасяващи страхове, несбъднати мечти, терзания, упование без отклик, колебания, силна агресия или тотална абдикация. И всички вие имате нужда да съм силна, уравновесена, спокойна, адекватна, ако може знаеща всички отговори, дори и на незададените въпроси, способна на максимално съдействие, ярки резултати, край на проблемите ако може още щом прекрачите прага на  «Живот За На Пред На Ли!?», неуморна и категорично най-добра за вас. Чувствам това, виждам го в очите ви, чувам мислите ви, понякога ми го казвате. Ала и аз нося душа и дори да успявам да не го показвам, аз съчувствам, състрадавам, преодолявам и раста с вас. Може би разликата е в това, че в повечето случаи съм минала вашето преди вас и душата ми е заякнала, мислите ми са се подредили, умениятами в преодоляването на предизвикателства са се усъвършенствали и виждам повече светлината, защото съм минала отвъд поредната тъма от негативизъм или пораженчество, мои или ваши, и това много ми помага. Благодарна съм за това, защото щом ме търсите за съдействие по дадена тема, значи вече имам силата и съм се справила с нещо подобно или буквално същото и е дошло време да предам тази сила и това справяне и на вас. А има и толкова повтарящи се теми, уви, че неволно ставам специалист по какво ли не в човешките отношения, особено по темата отношения мъж-жена и цялата палитра от недоразумения в двойките!

А сега да видим как приключи консултацията с точно тази жена, след всички перипетии по осъзнаването и разчистването на плетеницата от модели в рода и ума ѝ, около радвода, които толкова ѝ пречат да има желаните спокойствие, сила и свобода.

Минахме през момента на раждането ѝ, най-ранното ѝ детство, вярвания на баби, майки, пра-баби, сродници, различни други хора. Разочарования, тревоги, изоставяния, овдовяване, прилив на сили, спокойствие, чувство за значимост и радост след дългото съпротивление и отново свобода, лекота, подкрепа, широта. Щарен пъзел от емоции, в който всяка намери правилното си място, сила и време и стана источник на положителен заряд.

И толкова хубаво зазвуча усещането в нейната душа

А мама вече казва: „Прекрасна си!“.

И клиентката ми  най-накрая се чувства обичана, приета, способна, да продължи, като жена която не се прави на мъж и отворена за подходящата за нея връзка, любяща и усмихната майка и един свободен и готов към бъдещето човек, макар и минал през развод.

Темата докосна ли ви? Надявам се, да не ви се налага да минавате през това, но ако ви предстои или вече сте минали през развод или тежка раздяла с партньор и това събитие още тегне в душата и мислите ви, не оставайте дълто сама в преживяването, обадете ми се и заявете желанието си за среща-разговор! Нека дадем начало на истинската ви свобода, заедно!

Дарина Гаврилова консултант енергийна психология

jivnali.net

Индивидуална консултация


Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.