Списъкът

Списъкът е първото, което клиентът ми вади от джоба си, като тайна подкрепа, и сяда срещу мен. Разгъва го. Сякаш му е неловко. Все пак идва за първи път, макар по-късно да разбирам, че съпругата му вече ми е клиент и от нея знае едно-друго за предстоящия процес.

Води ме желанието за спокоен живот. Щастлив живот. Като всеки, нормален. Да не трупам напрежение и да не се ядосвам за някакви неща, които не ме касаят.

От Нова година имам болки в корема. Ходих на лекар, не знам колко е вярно, но ми казаха, че е от стрес, напрежение и т.н. Склонен съм да вярвам на това.

Продължава делово по мъжки.

За жена ми – сърдит съм ѝ, дразня се и ми е гадно заради постоянния хаос в който живее нейният мозък. В смисъл нейната мисъл. От това идва и проблемът, че тя не може да се справи с нещата, дребните ежедневни неща, които са за нея. Дребни задължения, които тя има, не може да се справи с тях и вече ми е писнало от това! Много дълго време е взимала енергия от мен – крещяла ми е и ме е обиждала, главното е, че се е препирала с мен за някакви дреболии, меси се в мои неща, които не я касаят. Тя не може да се справи с нейните си, а се меси в моите, без да съм я молил! От това последва да спра последните години да ѝ говоря за моите неща, да си спестя да ми се бърка.

Имам склонност да търпя дълго и после да избухвам, да викам, нещо което и баща ми е правил и продължава да прави. Искам да говоря спокойно, когато има такива неща и да не се влияя от тях дългосрочно във времето.

Последно, искам да ѝ простя, че ми  е изневерявала.

Това е за нея. След това за майка ми и баща ми.

Ядосвам се на майка ми, че много ме е удряла, викала ми е, има някои неща, които не ми е разрешавала да правя. Главно проблемът беше такъв, че до някаква степен майка ми прилича на жена ми (и двете си приличат едновременно) и в това отношение аз приличам на баща ми, от годините, когато аз съм бил малък. При нея пак същия хаос в главата, неспособност за вземане на решения, постоянно кавги към мен и към сестра ми, буйства за неоснователни неща.

Баща ми общо взето беше настрани и не се бъркаше в тези неща, за което аз съм му един вид сърдит, нали, за тази незаинтересуваност и главно, че в детството ни не ни обръщаше много внимание, не си е играл с нас, беше откъснат. В същото време не е поемал никаква инициатива, тъй като майка ми е била главния командващ в къщи, а той е бил пак безгласен.

Той отново погледна към омачкания списък в ръцете си, с който дойде подготвен и нетърпелив да стовари в ръцете ми.

Не искам да угаждам на хората прибързано!  Искам на момента да кажа, че не искам да свърша нещо и впоследствие да не ми се качват на главата. Защото искам по-скоро сам да си предлагам помощта на хора, които не са я търсили. Впоследствие пак ми се качват на главата и аз не мога да откажа и така до безкрай.

Последно, искам да съм независим от работата и обществото, в които живея!

Това е един от редките случаи в досегашната ми практика, когато съпругът идва за съдействие, след като жена му вече е била при мен и двамата са останали доволни от резултата. Няма го онова мъжко геройство от типа „Аз съм мъж и мога да се справя сам! Само аз си знам как”. Напротив, споделеност, съпричастност и разбиране, че всеки от двамата има да извърви своя път към промяна, за да са добре заедно един с друг. Съгласували са го, обсъждали са го, той си е направил списъка, явно с нейното подсещане, но видимо добронамерено и водени от желанието им да се справят заедно и да продължат заедно в живота.

Започваме работа. Аз се водя от опита и правилата в подобен тип консултации, за да открием корена на проблемите и ги отстраним, за да имаме онзи траен във времето резултат, който подготвеният ми клиент знае да потърси и очаква.

Тупкаме по точките и това помага на клиента ми първоначално смутено, а после все по-смело да заяви, как се чувства и какво преживява, по време на работата ни. Осмелява се и да се заяви в отношенията си с мама.

Не може да взимаш все решения, с които не можеш да се справиш! Потискам се от това и ми е гадно, и не се чувствам себе си! Искам да престана с това!

Тя сякаш го разбира!? Сякаш ми казва, че ѝ е натрупано от начина ѝ на живот, когато сме били малки.

Работим с майка му в неговата представа и тя получава спокойствие, освободеност, любов. Дава му ги и той с благост ги приема, усмихнат по детски.

И аз се чувствам освободен.

На не напълно, затова продължаваме.

В мен се е натрупало, психически. Виждам сякаш мръсотия, прах.

И това е дошло от мама. Поправяме го заедно. Докато:

Приятно съм изненадан!

Спокоен съм.

После и дядо се включва с неговия дял проблеми прехвърлени към клиента ми. Работим с дядо му и резултатът е:

Същата освободеност. Щастлив съм!

Проверяваме, дали още чувства майка си, като глава на рожденото му семейство.

Сега вече не. Сега са еднакви с татко. В смисъл равни партньори са. Така е, както трябва да бъде.

Спомените, как мама вика?

Не ме касае вече.

Няма ги и спомените, как мама го удря. Отпаднало е и усещането, че мама не разрешава да прави, каквото той иска. А усещането му, че може да прави каквото иска е нараснало максимално.

Чувствам се себе си така.

Отговаря скромно и леко срамежливо клиентът ми.

Все още намира, че майка му и жена му си приличат, но е отпаднало убеждението, че има хаос в главата на майка му.

Отпаднало е и усещането за неспособност тя да взима решения.

Вече обръщаме внимание на приликата в поведението му с това на баща му. Но и тук се натъкваме на явна и мълниеносна промяна – татко вече не е дистанциран в игрите и възпитанието, не стои откъснат от семейството си. Останало е усещането, че все още не е достатъчно инициативен.

Това идва от неговия баща.

Работим с това откритие и ситуацията се променя.

Чувствам се щастлив!

Сега татко ми обръща повече внимание и е по-заинтересован. Нещата са ОК така.

Сега приличам на един такъв баща и съм удовлетворен, че съм достигнал една такава точка.

Няма за какво да му се сърдя.

Клиентът ми видимо става по-спокоен и отпуснат във фотьойла си, започва да говори по-леко и бавно, с приятна усмивка.

Преминаваме към следващата точка от списъка му – неговото търпене, трупане и мълчане. Потупваме заедно.

Пак баща ми е, после дядо, които са се държали така.

Дядо се променя, татко става щастлив а аз получавам любов.

Спокоен съм и съм отворен, не трупам.

Все още обаче „мълчи“ заради това продължаваме с подробностите, които го поставят в такава реакция.

От баба идва.

Заради това сега работим с баба и нейния проблем, запечатан в клиента ми.

Резултатът е:

Да съм себе си.

Имало е неща, които са ме карали да не съм себе си. Ежедневно. Променят се и сега…

Да потвърждавам аз , точно това е! – в отговор на учудването и смущението му.

Вече ги няма и онова „мълча и търпя”, с които дойде при мен. Съответно отпаднало е и явлението „избухвам” и „удрям”.

Не! Няма го.

Потвърждава отново той, а аз отбелязвам и този напредък в моя списък с настоящи задачи.

Сърдит ли си сега на жена си?

Не.

Дразниш ли ѝ се сега?

Не.

Гадно ли ти е сега заради нея?

Не. Гадно ми е за нея и нейните проблеми.

А има ли го онзи „хаос в главата ѝ”, като на твоята майка?

Ми, не!

Подхилва се срамежливо, но и доволно.

Сега е ред да работим за неговата съпричастност към нейните проблеми и факта, че се чувства зле от това.

Идва от нейните родители.

Те се справят и му носят спокойствие и усмивки. Как му се отразява това ли?

Чувствам се спокоен. И за мен, и за жена ми.

Вече го няма усещането, както за „хаос в главата ѝ”, така и за „неспособност да се справи с дребните, ежедневни неща”, както и „взима ми енергията”.

Не, вече няма за какво! Всичко се промени.

Няма ги крещенето, препирните, намесата в неговите неща, дори болките в корема вече ги няма.

Мисля, че вече изобщо ги няма.

Няма го и усещането за трупане на напрежение, ядосване.

Проверяваме, колко е постигната целта на клиента ми, за спокоен и щастлив, нормален живот.

Пречи ми заобикалящата ме среда.

Работим за това негово усещане. Оказва се, че му пречи:

Човекът сам по себе си.

Тупкаме по моя начин. Този човек:

Вижда, истински ценните неща в живота си и че е живял погрешно. Спира да живее така и да гони погрешните неща и започва семейството си да гони. Чувства се изпълнил целта си и е удовлетворен.

И аз съм удовлетворен от това. Напълно щастлив и спокоен съм.

Това позволява на клиента ми да прости на жена си, да е независим от работата си, независим и от обществото. Но все още не знае, дали се чувства напълно способен вече да казва „не”, когато иска да е „не”. Продължаваме по списъка със задачи, негови и мои!

Търся одобрение на себе си, това ми пречи.

Разбира клиентът ми. Освобождава се от тази необходимост, а с това и от явлението „качват ми се на главата”.

Спокойно мога да отказвам. Не го позволявам.

На кого например? –  питам го.

На приятелите си, които отнемат лично време за моя сметка, за нещо, което могат сами да свършат. Добре ми е.

След всичките промени, които претърпя сега, питам го, как се чувстваш?

Перфектно!

Спокоен и освободен.

А как реагира на това жена ти?

Щастлива е.

А детето?

Всички сме щастливи.

Щастливи са и близките му, заедно с тях.

Това е новият начин, по който той вече преживява отношението си със света и себе си.

Напрежението го няма, ведър е и весел, още леко объркан от въртележката на станалата промяна, но видимо разтоварен от грижите си. Списък изпълнен! Забелязва разликите при самостоятелна работа и работа с мен и ги коментира доволен.

Аз също съм доволна, защото признавам си, мъжете рядко се осмеляват да потърсят съдействие, но направят ли го постигат много, а на мен ми е драго да съпреживея, техния успех.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация