Жена на 39 г. А. Разказва как понякога има „странно усещане в мен и после следват проблеми“. Преди ден-два е усетила пак това „странно“ нещо и иска да го проумее и да сe справи с него, защото ѝ е дискомфортно.

Започва да разказва житейска история с доста апломб, мимики и ярки възклицания, много възмущения и заявления.

Стига се до „странното“ усещане като тревога, очакване, знаене за нещо, ама не се знае какво, не се знае от къде идва, но е за конфликт. Няма сигурност, че на 100% ще е така, но усеща, че нещо не е наред, ще е лошо и че „аз не трябва да съм там“! Няма на мен да ми се случи нищо фатално, но трябва да бъде избегнато!

Жената се чувства благодарна, че е „предупредена“, но обезпокоена, че го има и се стяга в непрекъснато напрежение. Това чувство го има от години може би чак от дете…

Излиза случка от най-ранно детство – 18 месеца, когато А. е оставена на полянка на село да се занимава. Изневиделица я връхлита овен и я блъска в стомаха.

Усещането за дискомфорт е толкова силно, че А. прималява цялата, свива се навътре в областта на слънчевия сплит и изпада в крайно безсилие. За да се избегне тази силна реакция спрямо ситуацията на А., се определя безопасно разстояние от случката и крачка по крачка следва справяне с по-леките чувства на притеснение, неяснота и трепкане в корема. С всяка крачка, след изчистени напълно негативни чувства и физически усещания на А. ѝ става вече любопитно да се приближи към „лошата“ случка и даже е нетърпелива да го направи. Установява, че случката дори вече не е лоша и дори сякаш изобщо не е имало случка. Става ѝ безразлично, няма негативни емоции или усещания в тялото. Чувството за страшна изненада „от нищото“, физически шок, липса на въздух, психически шок, болка, беззащитност – изчезват, като се появява усещане за закрила свише, яснота и силна чиста интуиция, физическа сила и физическо спокойствие. Вече се чувства във връзка с всичко „за добро“, а не както преди „за лошо“ и е много удовлетворена, спокойна и уверена в добрите сили и интуицията си, сигурна, окрилена и вдъхновена. Знае че си е на мястото и то е чисто и сигурно, че може спокойно да е там. Има и ново усещане за бързо разчитане на знаците и реакция, а не както преди това – неяснота и чудене дали, какво, кога…а през това време – бам, и неприятност!

В края на сесията А. вижда 18 месечното си проявление доволно гукащо на полянката, как си пощипва тревичките и чопли с пръстче наоколо, невидими добри същества го закрилят с любов и го забавляват, слънцето грее ярко, подухва лек пролетен ветрец…а овцете и овенът са далече, оградени и доволно пасящи.

Живот За На Пред На Ли!?