Страхове, параноя, несигурност
Страхове, параноя, несигурност
Страхове, параноя, несигурност – това са думички за състояния, свободно употребявани от нас, хората и то все по-често. Дошли от многото широко достъпна литература в областта на психологията и самопомощта, потвърдени в живота ни и присвоени, когато описваме личните си преживявания. В ежедневието ми присъстват доста често, но нали такава ми е работата – да ми ги съобщавате и заедно да ги освобождаваме от силата им и присъствието им в живота ви.
Днес пак става дума за такива състояния, които неизбежно се описват с тези три думи – страх, параноя, несигурност. Да видим защо и как, а най-важното, какво постигнахме с клиентката ми, когато надникнахме отвъд самата дума и резултата, който описват!
Имам чувството, че напоследък имам пробиви. Моментни състояния, които не са ок, но като цяло съм добре.
Това докладва, като резултат от предишна среща моя клиентка. Искам да уточни, какви са тези пробиви.
Ми точно пробив, изпускане, нещо такова!
Всъщност имам едни такива… то сигурно всеки ги има, обаче при мен много се.. защото и мъжа ми малко по-така се… и имаме едни, не знам, страхове, параноя, несигурност ли!? Не знам как да ги нарека, които на мен лично много ми пречат. Обаче на всичкото отгоре ги предавам и на децата! Особено страхове с децата, това са някакви ужасии. Значи най-малкото, най-дребното – имам миялна машина, за която купувам био таблетки, обаче аз мия чиниите след всяко изваждане от миялната машина, случайно нещо да не попадне в тях. Чупя ампула витамин С и първо я изтърсвам, да не би да има стъкълце. Вчера бебето ми драска с маркер на дъска и играе, играе и в един момент си мисля – леле, ми това дете диша ацетон, да не вземе да се натрови!? В смисъл най-малкото нещо, на мен ми е мега драма.
Голямото ми дете се разболя, в смисъл – боли я корема и аз веднага си викам – ужас, какво ще правим!? Някакви такива битовизми, които супер много ми отнемат от енергията, за да се притеснявам, да се страхувам, да ги мисля, много!
Понеже вече сме работили и знае за оценяването на показателите, веднага заявява:
Много, на 10!
И се смее сама на себе си и ситуацията. Но това не омаловажава факта, че носи тази силна тревожност в себе си и че има нужда да я освободи по-скоро, а така и от живота на децата си.
Проблемът ми е, че това ми тежи и още повече ми тежи, че го предавам на децата си. Няма как да не го предавам притеснението и всичките тези неща. А и другите, като ми го кажат, и става едно такова като вина. Мъжът ми казва, че се зомбирам – влизам в някакво такова състояние, което – ъъъъъ! Майка ми казва, че предавам на децата. Приятелка ми казва, че си задушавам детето. Всички ми го казват! С извинение, карам голямото ми дете да ака по график. Имаше проблеми преди, болеше я коремът и влязохме в този ритъм и аз… я обсебих с моите страхове, да не би да има запек и аз я карах всеки ден да ака. Това не знам дали е безумно, но…
Мъжът ми е много зле! Като купим нещо го забърсваме с мокри кърпи. Това сирене, кашкавал или бирата, която седи по рафтовете се мие, защото не знаеш преди това кой я е пипал и с какви ръце, портокалите се измиват, не дава на децата да се облягат в асансьора, защото не се знае кой какво…
Аз чета книги и знам това, че е проблем, но… Става едно вманиачаване. Ето сега, чистя риба, то не се знае дали изобщо ще се яде, и – ами ако влезе кост; от Детска кухня не давам риба, че може да има кости; майка ми като прави пиле – може да е останала кост… И въобще някакви такива… отивам много напред в бъдещето, където…
Все повече проличава безпомощността от осъзнаване и неспособност за справяне на клиентката ми със собствените ѝ преживявания.
Много ми пречи. Ако случайно не го мисля и прескоча нещо, после се замислям и много го мисля и ми става супер притеснено и направо е ужасно! Особено детето, ако има температура и искам някой да ме гледа да не би да объркам нещо и нещо грешно да му дам и… някакви глупости, които аз знам, че няма да стане, но с течение на времето те се влошават и с всяко нещо почвам да съм несигурна и да съм параноична и страхлива.
Това е в общи линии!
Искам да съм по-спокойна, да съм по-уверена. Да съм по-сигурна, за да може и децата ми да се чувстват по-добре. Да не се плаша от най-малкото нещо и да драматизирам. Няма смисъл!
Искам спокойствие!
Изяснили сме проблема и целта с клиентката ми и започваме. Тя се разплаква веднага със започване на потупването, само при споменаването на декларативното утвърждаване на себе си, като добър човек, а по-нататък с всяко споменаване на думата „добро”.
Всъщност в течение на работата ни установяваме все по-ясно, че и съпругът, и майката на клиентката ми имат подобно поведение, не само тя, но всеки в различна степен и вариант го проявяват. Развиваме процеса в посока достигане на първопричината за всичко това и малко по малко постигаме:
Подредено ми е.
По-силна съм.
Богата съм, имам самочувствие.
Смелост.
Доволно ми е, сито.
Цялото това богатство от върната сила е само защото сме огледали темата с филмирането.
Като истински златотърсачи, продължаваме да търсим съкровища и в проблема със страха. Тук находките продължават да трупат и разрастват скъпоценната си сила.
Все едно имам криле.
Замаяно ми е от „розово”.
Децата са щастливи.
Красива съм.
Радостно ми е.
Аз съм добре. Децата са добре. Мъжът ми е по-добре.
Оказва се, че влиянието на мъжа ѝ върху нея е доста силно, а той има своите несигурности за справяне. Това ни поставя в ситуация да работим и с него. После със съзависимост на майка ѝ, към нея, дъщерята, и още много зависимости в отношения с роднини. Това разчиства и подрежда по нов начин още повече емоционалния ѝ комфорт и начин на преживяване на света. А когато се справяме и с усещането за пробиви, настъпва истинско душевно пиршество!
Добре ми е.
Хубаво ми е.
Спокойствие изпитвам.
Мъдрост.
И не само това постигаме с клиентката ми. След проверка установяваме, че страховете са минало. Няма я параноята. Няма обвинения за предаване на страхове на децата. Няма нужда от премиване на чинии след съдомиялната или драми, никой не я обвинява в странности и задушаване на децата. Желанието за контрол във всеки един момент под различна форма е отпаднало. Но съвсем накрая възкликва:
Не съм очаквала така бързо да настъпи промяната! Трябва да изчакам да видя.
Бърза да свършим сесията, сепната от часа, но с обещанието да се обади и даде обратна връзка. За финал декларира:
Но съм напълно спокойна сега!
Приключваме, а аз оставам с размислите си по темата – колко много хора са в това състояние и колко ли от тях се престрашават да потърсят съдействие, особено нестандартно, като работата с консултант Енергийна психология. Колко поколения си препредават неотработените страхове на децата, а после ги съветват да са спокойни и толерантни към проявите им, без първо да надникнат в себе си. Колко невинно може да изглежда началото на един процес на създаване на верига от страхове и колко страшно следствието. Как невидимо тече този процес на предаване на страхове и колко много хората не знаят с какво да си помогнат, за да прекъснат веригата и изцелят напрежението.
Надявам се с времето и растящия брой хора, прилагащи методите на Енергийната психология, добруването на всеки един от нас да нараства, напрежението да намалява и когато има повод за напрежение, освобождаването му да става веднага и моделът повод-реакция да бъде окончателно освобождаван.
Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика