Страх от летене и панически атаки

Страх от летене и панически атаки

Страх от летене и панически атаки

Имам страх от летене и панически атаки.

Трябва да летя след една седмица, аз много летя, но имам фобия от летене. И сега като си помисля и…

Започва още в първото ни чуване по телефона бъдещата ми клиентка.

Няма да летя след една седмица, промениха се нещата.

Разбирам в началото на работната ни среща. Това ни дава пространство за работа, ако не успеем с една сесия да се справим. Виждаме се за първи път и още не е ясно има ли и какви подводни камъни, които да увеличат обема от работа.

Преди години тръгнах на терапия заради страха от летене. Слава Богу, се качих на самолет на 40 и колко години, София-Виена! Това беше бойното ми кръщение. Беше ме страх, преди да съм се качвала и това е интересното. Такъв ужас изпитвах! Първия полет нямаше проблеми, обаче втория такава паническа атака направих, че мъжът ми… имаше чувство, че щях да умра.

Второто беше терапевтично, до Варна. То беше кратко само 45 минути, нямаше за кога да… Направих паническа атака, ама за кратко. Тогава бях на хомеопатия, ама не пих подходящата.

Третото летене вече беше малко по-дълго и с три полета. Аз направих паническата атака на първия полет само.

Разпитвам по-обстойно и излиза следната информация:

На първия полет пътувах с едната ми дъщеря и майка ми, за да не я е страх, че сама лети чак до… много далече, с прекачване. Аз повече се страхувах за нея. Тя нямаше проблеми. Дъщеря ми беше гид (водач), аз не съм ходила по летищата, а тя се оправя и ми показва.

Само ни заведе до пътеката и там аз забих поглед в земята и само с крайчеца на окото виждах някакви планини, там, нещо… Парализирана от страх, но интересното, без паник атака. Страха бе, че не мога да контролирам положението. Притиска ме. Човек когато го затворят в асансьор, в метрото, е повече… от затворените пространства, в сравнение. И като се сетя на колко голяма височина съм и че не мога да сляза на секундата… А не мога да кажа защо искам да сляза. Не знам това!

Мен не ме е страх от катастрофа, че ще умра, че пада самолета.

Аз всъщност съм отпреди този полет така. Страх от асансьора, от метрото

Каня я да потърси още по-назад в живота си тези състояния.

О, още от дете сигурно! Аз имах много панически атаки, като дете.

Веднага ми отговаря тя.

Кога беше първата паническа атака?

Ооо, още много малка! Сега се опитвам да си спомня… Може би десетина годишна да съм била.

Пътувах от баба и дядо до едно близко село. С автобуса. Имаше спирки на често, но после има едно такова място, където няма къщи и той… и аз се стягах така… то при паническите атаки всичко спира все едно и…

Ама много е мъчително, между другото! По-мъчително е и от мъката, понякога. Направо ужасно! Който не го е изпитвал не знам как да го разбере.

Връщам я на историята с автобуса.

Той автобусът не може да спре… Това състояние ми е много трудно да го обясня и от какво ме хваща тази паника.

После вече много зачестиха. Ей така се е случвало  от мисълта, че цялата земя не е под краката ми и…

И се задълбаваше, че тогава не съм взимала никакви мерки. Тогава нямаше (като се има предвид на какви години съм) нито хомеопатия, нито… Имаше един психиатър и толкова, на онова време!

Влизаме в още подробности и детайли за преживяването ѝ. Това е необходимо, за да разберем, точно при нея, какво се случва, кога и как. Защитената и сигурна атмосфера на разговора позволяват спокойно да обсъдим тези иначе ужасяващи я подробности.

Като заизлитаме, там е големият ужас. После вече спира. След това все едно съм си тука. Рядко по време на полета. Даже не си спомням да е имало.

Една година летях до Индонезия. Реших, че вече трябва да се маха това нещо (страха от летене и паническите атаки) от живота ми и много исках да отида там. Полета бе София – Доха и Доха – Денпасар. И на първия полет почна това гърчене и всички гледат и си има нали… После ми се смееха на моето поведение… То много кратко време се вижда да трае, но на мен ми се вижда безкрайно. На втория полет е по-слабо при излитането.

Професионалния ми опит ме подтиква да разбера, какво знае за момента на раждането си и научавам, че раждането ѝ е било:

…позабавено и майка колко часа се е мъчила, незнам, но има, нещо там се е случило. Чак като си е умила лицето с една билка донесена от Божи гроб за родилки и като че ѝ олекнало и ме е родила.

Искам да се чувствам свободна. Не като спра билет другата седмица и отсега да се започва. Особено като се успокоя и си залягам и напира, напира, ескалира напрежението и вече малко преди вратите на летището да стигна и – изпускам си жилетката, губя си личната карта и става мазало.

Първия път, като летях, аз се разболях. Хрема. Все едно толкова бях настинала! Отслабнах! А когато пътувах за Варна, няколко месеца така се бях задръстила, че тука в синусите и носа, всичко беше… не мога да дишам бе! Обаче си казах, че ще го преодолявам това, платила съм толкова много средства, ще се справям! Тогава в главата беше… петно. Лекарите казват синузит, ама аз там като отидох ми се отвори всичко!

Сега съм добре, носа ми е леко запушен, но като ще летя се запушвам нацяло.

Хващаме се на работа. Разбираме кои преживявания са по-силни, кои по-слаби, независимо, че преди са работени с хомеопатия, психолог или със самостоятелни опити за преодоляване.

И първите резултати се занизват като мъниста:

Божествено се чувствам!

Себе си се чувствам.

Израстване.

Добре съм.

Като дете.

Невероятно, свободна като че ли най-после съм пуснала голям товар и животът ми е потръгнал. Толкова ми е отприщено всичко. Свобода, лекота…

И това е само при подготвителната работа. Следващите резултати идват от работата по първите признаци за паника в живота на клиентката ми.

Ще хвръкна, цял живот съм го чакала това!

Приземена, като след изтощение си легнеш в леглото и ти е добре.

Изчезва усещането за затворена в пространството, гърчене от страх, стягане,  липса на земя под краката, паника при излитане или присмех. Останало е леко напрежение от навик да го има, преди летенето.

Страх ме е да не би да се върне паниката!

Толкова типично усещане, когато някой клиент дълго е преживявал един и същи страх и хем му е дискомфортно, хем вече се е нагодил и свикнал да го има, като част от живота му. Сякаш проблема е на ластик и уж се отдалечава, но после се връща с голяма сила и това стресира отново и отново потърпевшия. Той жадува облекчение, но и не смее да повярва, че е възможно то да настъпи окончателно. За всеобща радост с техниките на енергийната психология има справяне и ние го постигаме на този етап.

Сигурност, като да си преминал през голяма трудност и да си успял да се справиш. Удовлетворение.

Уверена. Силна съм.

Вече няма усещането за напрежение, губене на вещи, отслабване от стрес, запушване на носа до разболяване.

Вече нямам страх от летене, само спомен, че ме е било страх.

Като заклета перфекционистка в работата, обръщам внимание и на тази подробност. Това за малко ни праща в идея за минал живот, но картинката напълно се намества.

Ха-ха-ха! Да се чудиш къде да ходиш – толкова места има на които да се иде, че не мога да им смогна в този живот! Нетърпелива да тръгна.

Спокойна, като приключила една много тежка страница и период. Уверена, на място съм. Отпусната. Щастлива. Удовлетворена. Леко ми е. Аз съм си, истинската, като освободена от маски, театър, чужди страхотии, нещо наслагвано от разни събития!

Представя си полет с всички подробности, нали искаме да сме изчистили напълно неосъзнатите страхове скътани в уж незначителни  подробности.

Доизчистваме ги и тя се вижда дори в кабината на пилота!

Летенето е равно, хубаво!

Нямам търпение да тръгна, такова удоволствие!

Работим и за напрежението в метрото. Клиентката ми добива усещане за сигурност в него. Сега вече спокойно може да стигне с него до летището.

Има любопитство какво ще стане. На седалката в самолета съм. Егати кефа! Гледам към планините, облаците… Дремвам си. Мотая се по пътеката в самолета. Екстра е, много хубаво летене!

Прекрасно се чувствам!

Така е засега в представите на клиентката ми в края на работата ни. Давам още насоки и очаквам обратна връзка за това, как се е случило предстоящото летене.

Невероятно е това което се случи сега. Лишавала съм се от толкова много, пропуснала съм толкова пъти да си доставя удоволствие… Много ми е странно това. Не мога да повярвам, че нещо толкова тежко го няма сега. Странно е как се преодолява.

Пипваме за последно и тези усещания.

Спокойна съм. Наместена. Много ми харесва така.

Настъпва мълчание за момент, което е изпълнено с дълбочина, мир и самовглъбена свързаност, нещо се донамества на онези нива, които не могат да се опишат с думи. После идват въпроси за техниката, за работата ми и други клиентски любопитства. Откликвам и на това. Умът има нужда от своето рационализиране, така сме учени. Цялата сесия протича извън захвата на ума и сега той е гладен за своето.

Много благодаря! Толкова беше интересно!

Първата обратна връзка е след дни. Случила се е лека паника в подземен гараж, където клиентката ми забравя къде е паркирала и решава, че колата ѝ е открадната.

Аз и друг път съм го правила това, но сега бяха вече пуснати щорите и нямаше как да изляза. Иначе съм ОК.

На момента отработваме случката.

Приземена се чувствам вече. Добре съм. Вече няма усещане за затвореност и паника.

Вече бях забравила този случай, мина време. Един ден клиентката звънна и ми разказа, че полета бил много отложен и не успяла да провери ефекта от работата ни. Похвали ми се, че има вече билет да лети, че не е забравила да ми разкаже и се смееше развълнувана от любопитство, какво ли ще се случи.

Дни по късно се обади още сутринта на деня ми и разказа:

Полета мина прекрасно. Не беше дълъг, но все пак е полет. Имаше някакъв ужас и си взех хапче за всеки случай. Но се оказа, че е с изтекъл срок на годност още преди 6 години. Полета мина с такава лекота, че беше чудесно. Беше прекрасно преживяване. Самото излитане стана плавно и неусетно.

Остана ми недоверие, че може да се реши проблема с метода. Но такива значителни панически атаки съм имала, 10 години терапия и… Невероятно е за мен да изчезне с такава проста техника!

А на връщане нямаше никакво напрежение, бях напълно спокойна.

Разказва ми и други вълнения и преживявания от живота си и оставих на нея да реши дали сама или с мен ще завърши напълно лечебния процес. Вече знае как.

За довиждане ме благослови с мили думи и усмивка. Отвърнах ѝ с пожелание за лек полет много пъти и в много посоки. А аз започнах деня си заредена и удовлетворена от чутото.

Дарина Гаврилова вашият консултант Енергийна психология и специалист Неврографика

jivnali.net

Записване за Индивидуална консултация

https://jivnali.net/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%b8-%d0%b8-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d0%b8/%d0%b8%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d1%83%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%81%d1%83%d0%bb%d1%82%d0%b0%d1%86%d0%b8%d1%8f/


Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.