С ТЕС МОЖЕШ ВСИЧКО
Интервю на Дарина Гаврилова с д-р Ваня Страхинова
С ТЕС можеш всичко.
В.С. – Колкото и да не вярваш, можеш да го приложиш и върши работа.
Например?
В. С. – Какъв пример да дам? От личния ми опит, когато започнах да търся решение за себе си, открих ТЕС. т.е. открих Техниките за Емоционална Свобода, открих Пренареждане на Матрицата с ТЕС. Отначало нямаше кой знае какъв огромен успех. Т.е. за мен нещата не се случваха така мигновено. Някои се случваха мигновено де – освобождаването на някои емоции, разбирането на някои ситуации, осъзнаването на разни неща. В повечето случаи, работя върху нещо и ефекта или осъзнаването, че нещо се е променило настъпва, примерно, чак след 1-2 седмици. Но ако трябва да направя сравнение със себе си преди 1 година и сега, то преди 1 година бях изнервена… (смее се). Сега трябва да си помисля, всъщност какво съм сега, за да кажа какво бях тогава.
Значи, сега съм уверена, спокойна, ведра, усмихната, непоклатима, щастлива, преди всичко, дори и в разни шантави ситуации.
Всъщност съм щастлива! Намерила съм себе си и съм балансирана.
А не бях такава преди 1 година. И понеже съм пробвала и традиционните методи на терапия, т.е. да пиеш хапчета и да ходиш да си приказваш с някой колега психотерапевт (от което нямаше кой знае каква полза, за мен лично).
Колко време го прави?
В.С. – Хапчетата ги пиех с някакви прекъсвания, може би десетина години.
По душевни проблеми?
В.С. – Да, серотонинови инхибитори, защото имах панически пристъпи, имам генерализирано тревожно разстройство. Не че и сега не се тревожа от време на време за нещо, ама знам как да го оправя! И нямам такова генерализирано тревожно разстройство както преди. То, като че ли престанах и да се тревожа вече за много неща! Виждам, че нещата си се случват по някакъв си техен начин, независимо от това дали аз ще се тревожа или няма да се тревожа и се получава в крайна сметка, това което трябва да стане и което е най-добре за мен. Просто се научих да приемам изборите на Вселената за мен.
Това се получи преди да спреш да пиеш хапчета или след като спря?
В.С. – Спрях да пия хапчета и тогава започнах да се занимавам със… да търся ТЕС и Пренареждане на Матрицата. Защото виждах, че това не ми върши работа – пиеш, пиеш, пиеш, спираш ги примерно и след 6 месеца си отново разтреперан. Е каква е идеята тогава!? Защо трябва да съм непрекъснато на тези антидепресанти, при положение, че можеш да откриеш друг начин и да нямаш нужда въобще да пиеш антидепресанти!?
Смяташ ли, че ефекта от работата ти с тези техники е дълготраен?
В.С. – Да!
По какво го разбираш?
В.С. – По промяната в личността ми.
Как това се отразява на живота ти? В кои сфери, по какъв начин?
В.С. – Отразява се във всички сфери.
Много по-спокойна съм. Върша си работата много по-добре, ако говорим за професията. Възвърнах си желанието да чета, да уча, да усвоявам нови неща. В къщи възприемам много по-лесно това, което се случва. Около мен хората казват, че съм се променила. Първото нещо което казаха, че съм станала много слънчева и много ведра, много спокойна. Че излъчвам някаква светлина, че грея… различни хора по различен начин го казват, но горе долу една и съща им е идеята.
Аз се чувствам добре в кожата си навсякъде – и в личния си живот, и в къщи, и в работата.
Всъщност възстанових връзката със себе си – някъде я бях изгубила през тези години… и това е най-важното нещо за мен!
Не се тревожа вече, не се притеснявам от това, че мога да кажа какво точно искам и какво точно не искам. И не се притеснявам от това, че възпитанието може да ти каже: „О, сега ти ще си замълчиш, защото някой друг ще се обиди!”– Какво ме интересува, аз ли трябва да седя обидена!? – примерно. Ми просто казваш – мен това не ме устройва. Не го казваш като да воюваш с някого, а просто му го казваш – мен това не ме устройва, не ми е приятно, не желая така да се случва! – и точка по въпроса. Това е!
Какво още се промени в живота ти?
В.С. – Ми най-неочаквано взеха да се случват разни неща, които бяха немислими преди това. Или поне за мен бяха невъзможни някак си.
Конкретно?
В.С. – Конкретно? Отидох да уча на едно място, на което не вярвах, че може да стане и то нещата така се подредиха – по възможно най-добрия начин за мен. Отидох, изкарах си обучението и се прибрах. Нареди се някак си от само себе си!
Не вярвах, че личният ми живот ще се подреди.
Отслабнах с 13 кг, може би и повече.
С диета или?
В.С. – Ами и с диета, но всъщност престанах да ям гняв! И понеже вече не съм на диетата, не спазвам толкова строго режима, но продължавам да отслабвам. Според мен престанах да ям гняв и престанах да се храня емоционално. Ям това което ми се яде и да, въпреки това отслабвам.
Преди спортуваше ли?
В.С. – Спортувала съм преди време, но преди нямах сили да спортувам. Сега изведнъж имам сили за всичко. Преди нямах сили да се движа – да стана от леглото, да направя нещо и бях страшно уморена, като поработя, примерно, половин час. Сега нямам никакъв такъв проблем. Мога да си свърша работата, мога и цял ден да работя.
Твоята работа е много отговорна. С много хора, на супер напрегнато място, по всеобщите представи. Искаш ли да кажеш кое е?
В.С. – Да. Работя в „Пирогов”. Лекар съм.
Сега как ти се отразява тази работа?
В.С. – Аз съм спокойна, имам време да общувам спокойно с пациентите си, колкото и да ми е ограничено времето, защото пациентите са много. Но се държа спокойно и ведро с тях, държа се внимателно, изслушвам ги, те не ме дразнят, нещо което преди беше факт, и на тях им е приятно да общуват с мен.
Ефективността от работата ти сега каква е?
В.С. – Ми сигурно е 99%, а преди може би 75-80%, но с много усилия от моя страна.
Била си в „Пирогов”, махнала си се, сега пак си се върнала. Защо го направи?
В.С. – Да. Защото ми липсва „лудницата”. Там е моето място!
Вече можеш да я поемеш? Вече те радва?
В.С. – Да. Вече просто не ѝ обръщам внимание, гледам по друг начин на нея. Това стана.
Това свързано ли е с тези техники (ТЕС и Пренареждане на матрицата)?
В.С. – Да!
Ако не бяха те, сега къде мислиш, че щеше да си, какво щеше да правиш?
В.С. – Ами щях да съм на същото място, щях да съм недоволна от себе си, гневна на всички, на антидепресанти, да рева по цял ден и да не ми е кеф. Това е.
Доволна ли си от избора, който си направила преди 1 година?
В.С. – Да!
Какво искаш да кажеш на другите, които се пред този избор?
В.С. – Да се отпуснат и да тръгнат напред.
Със или без техниките?
В.С. – С техниките, разбира се! Но да вървят напред, защото има успех, има ефект, има подобрение във всяко едно отношение. Конкретно мога да кажа на мен в какво ми помогнаха – в моето успокояване, в преодоляването на страховете ми. Помогнаха ми да се опозная. Да възстановя връзката със себе си. Да гледам на живота по друг начин, много по-ведър. Да забелязвам дребните неща в живота, които всъщност те карат да се чувстваш щастлив. Помогнаха ми да разбирам повече хората около себе си, да ги усещам. Доразвиха интуицията ми. В професионален план така или иначе използвам интуицията си и това ми е от огромна помощ. В личен план постигнах неща, които преди не смятах, че мога да постигна. Може би най-голямо нещо, освен че възстанових връзката със себе си, което осъзнах е, че можеш да обичаш без да се чувстваш уязвим и да те е страх и… каквото стане!
А на физическо ниво? Ти си лекар. Лекарската професия е изключително материална – тя е свързана с човешкото тяло, с органи, системи, с измерване, с показатели, с модерни високи технологии.
В.С. –Ми чудесно! Китайците, тези въпросни „модерни технологии”, ги използват вече 5 000 години. Не знам ние с нашите „модерни технологии” от последните 100!?… (Смее се.)
Ето, ти виждаш и от страната на лекаря, а сега и от страната на човек, който се занимава с абсолютно „нетрадиционен” подход за справяне с проблемите, каквото са Техниките за Емоционална Свобода и Енергийната психология.
В.С. – Напротив. Те са си абсолютно традиционни тези неща, но са необичайни за България. Или са по-скоро добре забравени стари неща.
Но няма технологии, няма хапчета, няма игли! Нищо от това, с което медицината обичайно борави.
В.С. – Ами значи тогава вече е крайно време двете неща да се прегърнат и да намерят общ език.
Би ли го препоръчала на колеги медици, психолози, психиатри, психотерапевти, кинезитерапевти, всякакви терапевти?
В.С. – Аз бих го препоръчала още, да се изучава в курса по обучение по медицина, ако е за въпрос! Въпросът е до колко … Но и това ще стане някой ден, де! Те нещата вървят, така или иначе в тази посока, защото хората не ги удовлетворява това „пий хапче за това, пий хапче за онова”. Хората са различни де – някой предпочитат това и си им харесва да си седят в тия… няма да казвам какво, но всеки има избор да прави каквото иска със себе си. На когото можеш да помогнеш – можеш, на когото не можеш да помогнеш – не можеш! Но определено на мен ми подейства. Аз не смятам, че това е някакво супер грандиозно откритие, което се е случило. Просто на мен това ми помага. Техниките за Емоционална Свобода ми помагат. Пренареждане на Матрицата ми помага. Чувстваш се прекрасно. Какво повече от това!?
Да продължаваме да сме щастливи?
В.С. – Да!
Ти сама ли работиш или с терапевт?
В.С. – Ами за някой неща работя сама, за други работя с терапевт, защото все още ми е трудно да се дисасоциирам (подход в ПМ – бел. на Д.). Когато усетя, че зациклям върху един и същи въпрос и нещо не ми се получава при самостоятелната работа, тогава предпочитам да работя с терапевт, защото с другия човек, поне на мен, ми е добре.
Според теб има ли опасност в това, да се прилагат тези техники? Има ли някакъв риск? Има ли нещо, за което би казала – не, по-добре недейте!?
В.С. – Не!
И го казваш като лекар или като …?
В.С. – И като лекар и като терапевт.
Т.е. това за теб не крие някакви рискове?
В.С. – Не. Освен да научиш нещо за себе си, какви рискове може да крие?
Например си много тежко болен. В кризисна ситуация. Знаеш го, може и да не го знаеш. В такава ситуация, добре ли е да се прилагат тези техники?
В.С. – Какво имаш предвид под „много тежко болен”?
Може да си с инфаркт, да си с инсулт, да си с диабет, да си пред трансплантация на някакъв орган. Тогава добре ли е, според теб, да се използват тези техники? Да си в катастрофа, да си натрошен целия. В „Пирогов” идват изключително тежки случаи.
В.С. – Да.
Има ли ситуации, в които би казала – не, не бива в никакъв случай да се използват тези техники!? Ако са такива на ниво физически травми?
В.С. – Не. Защо? Тя травмата си е травма. Дали физическа или психическа, няма значение. Много неща се случват при една травма. Всеки възприема нещата по различен начин. Един видял това, друг видял онова, почувствал трето, четвърто, пето, десето. Всеки си има негова интерпретация на нещата и някой път дори, този на когото му се е случило, нещо страшно – да е потрошен, да се нуждае от операция, да е в тежко състояние, е много по-добре психически, отколкото тези около него, които са толкова ошашавени, че просто не знаят къде се намират и го преживяват много по-тежко и по-драматично. Всеки човек е индивидуалност и просто трябва индивидуален подход. За това смятам, че трябва да имаме повече психолози. Много по-разумно е повечето медицински работници да бъдат обучени в тези техники, за да се справят и със себе си, и с пациентите си.
Да, защото професията е тежка. Тя е и емоционално натоварваща, психически, физически…
В.С. – Много!
И трябва да сте непрекъснато в кондиция, максимално ефективни за пациентите.
В.С. – То не че трябва, ами се налага да бъдеш. Да, така е. Така е. И след като много колеги на запад вече го употребяват, аз не виждам защо тука да не се случи. Защото в крайна сметка, не се изисква кой знае какво. Обучението не е кой знае колко сложно. Единственото, което трябва да имаш според мен, е опит. Да натрупаш опит. Това е. Може би това е единственото условие за приложението на Техниките за Емоционална Свобода при пациенти с различни състояния, защото опита си има значение. Не може един човек, който току-що е проходил в тези техники, да го пуснеш примерно, на един тежко болен пациент. Той ще се ошашави и няма да знае какво да прави. Терапевта трябва да е добре подготвен, за да знае как да се справя. Трябва да имаш опит, как да разполагаш с различен ресурс от техники. Да знаеш къде кога да навлезеш, да го почувстваш също. Това е.
Искаш ли още нещо да кажеш?
В.С. – Всеки има право на избор, пък да опиташ никой не ти пречи. Може да решиш, че няма да ти помогне, но поне няма да ти навреди. Същевременно, човек не бива да забравя, че трябва да ходи и на доктор. Защото има много неща, които могат на време да бъдат оправени, независимо по кой начин или като използваш и двата метода, а не да охкаш и да се вайкаш след това.
Благодаря! Беше много ценно за нас, за нашите читатели.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
д-р. Ваня Страхинова е рентгенолог в клиниката по образна диагностика в болница „Пирогов”, сертифициран практик по ТЕС и ПМ
Дарина Гаврилова – консултант енергийна психология