Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни!
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.
Спомените може да се предават от поколение на поколение в гените ни?
Ново изследване от Еймъри (Emory) университет по медицина, в Атланта, е показало, че е възможно част от информацията да бъде наследявана биологично, чрез химически промени, които настъпват в ДНК. По време на тестовете е установено, че от мишки може да се предаде информация за травматични или стресиращи преживявания – в този случай страх от мириса на цъфналите вишни – на следващите поколения.
Според Телеграф(Telegraph), д-р Брайън Дайас, от катедрата по психиатрия в Emory University: „В дългосрочно проследяване, нашите резултати ни дават възможност да оценим как опита на родител, още преди да зачене потомство, значително повлиява както структурата, така и функцията на нервната система на следващите поколения.”
Такова явление може да допринесе за етиологията и потенциала на предаване на риска за нервно-психически разстройства като фобии, тревожност и пост-травматично стресово разстройство между поколенията.
Това предполага, че преживяванията някак се прехвърлят от мозъка в генома, което им позволява да се предават на следващите поколения.
Учените сега се надяват да извършат допълнителна работа, за да се разбере на първо място, как информацията идва да се съхрани в ДНК.
– Вижте повече на:http://www.spiritscienceandmetaphysics.com/scientists-have-found-that-memories-can-be-passed-down-through-generations-in-our-genes/#sthash.76lDwoqb.dpuf където професор Маркус Пимбърли, педиатричен генетик в University College London, защитава работното условие за „убедителни доказателства“ за биологичното предаване на паметта. Той добавя:
Насочено е към базисния страх и е от съществено значение за фобиите, тревожността и пост травматичните стресови разстройства, плюс доказвания предмет на предаване на опита от предците на „паметта“ от поколение на поколение.
Крайно време е изследователите на общественото здраве да вземат на сериозно отговорите за човешката наследственост.
Подозирам, че ние няма да разберем покачването броя на нервно-психическите разстройства или затлъстяването, диабета и метаболитните смущения като цяло, без да вземем мулти поколенческия подход.
Професор Волф Рейк, ръководител на епигенетиката в Института Бабрахам (Babraham) в Кеймбридж, каза, обаче, че е необходима допълнителна работа, преди тези резултати да могат да се прилагат при хора. Той казва:
Тези видове резултати са обнадеждаващи, тъй като те предполагат, че съществува транс-поколенческо наследство и се осъществява от епигенетиката, но е необходимо по-внимателно проучване на механистично животински модели преди екстраполиране тези находки при хора.
Както оригиналната статия публикувано в престижното списание Природа/ Естество (Nature) заключава: „Нашите открития осигуряват рамка за справяне с това, как екологичната информация може да бъде наследена транс-поколенчески, при поведенчески, невроанатомични и епигенетични нива.“
Може ли нашето ДНК да съхранява духовни и мистични спомени предавани в гените от опита на нашите предци? Има ли нещо като духовна еволюция дремещо в пътя на генетичната последователност и пренасяно в следващите поколения? Сега имаме научна рамка за отговорите на тези въпроси.